Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 417/08.10.2021 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 369 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 във
вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба подадена от „СК 07“ ЕООД ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Г.С.Г., чрез надлежно
упълномощения адвокат Б.Б. *** против
Решение № 2153-11-31 от 22.07.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ
Монтана, с което жалбата е приета за неоснователна и са потвърдени задължителни
предписания № ЗД-1-11-00935410 от 11.06.2021г., издадено от контролен орган при
ТП на НОИ Монтана, с което на осигурителят - „СК 07“ ЕООД ЕИК * е предписано да
заличат подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО с код за вид осигурен 99 за лицето Н***
Г*** Ф*** с ЕГН * за месец 04.2020г. и за периода от 01.09.2020г. до
31.12.2020г.
В жалбата се излагат доводи че
обжалваното решение е постановено при нарушаване на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Твърди се, че по отношение на лицата, граждани на държави-членки на
Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото
си на свободно движение в рамките на съюза се прилагат Регламент (ЕО) №
883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Определяне на приложимото законодателство
е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004, според
който лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на
законодателството на една държава членка (чл. 11 (1) от Регламент (ЕО) №
883/2004). От сключения от дружеството и Н*** Г*** Ф*** трудов договор №
42/12.10.2019г., последната към момента на сключването му е пребивавала на
територията на Република България, а от сключеното към същия договор
Допълнително споразумение се установява, че същата е била командирована да
работи в Г*** , която държава е член на Европейския съюз. При тези доводи се
твърди, че е приложима нормата на чл.16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Сочи,
че в настоящия случай органът по осигуряването по собствена инициатива е
отправил искане за такова действие от страна на НАП. Становището на ТД на НАП -
В*** Т*** не може да бъде приравнено на отказ за издаване на формуляр А1, респ.
на издаден такъв, тъй като самото то не създава права и задължения за жалбоподателя
и не го ангажира пряко. Сочи, че единственият документ, който пряко ангажира
всички органи на държавите-членки, ведно с осигурителя и осигуреното лице относно
осигурителният статус на лицето е формуляр А1, респ. отказът на НАП такъв да
бъде издаден. Становището на НАП обаче не може да бъде прието като отказ да
бъде издаден Формуляр А1 не само заради обстоятелството, че за издаването му не
е било уведомено лицето и не му е била предоставена възможност да го оспори, но
и поради липса на каквито и да е данни за това да е проведена процедура по
преценка на критериите за които Административната комисия за координация на
системите за социална сигурност е приела Решение № А2 от 12.06.2009г. за
тълкуването на чл.12 от Регламент № 883/2004г., като се е произнесла относно
условията, необходими за прилагане на тази разпоредба. Излага доводи, че без
провеждане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009 не може да бъде
определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, като
по отношение на лицето Н*** Г*** Ф*** са били внасяни всички дължими осигуровки
и данъци именно в България, същата е пребивавала в България и не е била
командирована в Г*** за период по-дълъг от 24 месеца.
В съдебно заседание оспорващото
търговско дружество „СК 07“ ЕООД ЕИК * ,
чрез надлежно упълномощения адвокат Б.Б. *** в писмено становище и писмена
защита по делото поддържа
жалбата си по доводи изложени в нея, като моли за отмяна на оспореното Решение,
с което са потвърдени Задължителни предписания №
ЗД-1-11-00935410 от 11.06.2021г., издадени
от контролен орган при ТП на НОИ - Монтана. Претендира сторените по делото разноски
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ Монтана редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощения старши юрисконсулт Е*** Л*** , която в представен писмен отговор и
писмена защита по делото оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания
административен акт, тъй като от събраните от административния орган
доказателства и представените в съдебно заседание, не се установява търговското
дружество да е подавало искане за издаване на удостоверение А1 за наетото лице,
въз основа на което за периода месец 04.2020г. и
за периода от 01.09.2020г. до 31.12.2020г. не е определено българско
осигурително законодателство.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването
му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено на 30.07.2021г.,
видно от л.13 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана на 12.08.2021 г., видно
от известие за доставяне на л.53 от делото, регистрирана в деловодството на ТП
на НОИ – град Монтана с Вх.№ 2103-11-7 от 16.08.2021г., т.е. следва да се
приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, съдът намира за
установено следното:
От приложените писмени доказателства
по административната преписка приети и приобщени по надлежния ред се
установява, че със Заповед №ЗР-5-11-00574444 от
17.05.2019г. на Директор ТП на
НОИ Монтана е възложено на ст. инспектор извършване на проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „СК 07“ ЕООД ЕИК * ,
прекратена с последваща Заповед №ПЗ-5-11-00574622 от 05.06.2019г. на Директор
ТП на НОИ Монтана. Не е
спорно по делото, че „СК 07“ ЕООД ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.С.Г.
извършва дейност в сферата на социалните услуги като командирова асистенти
които да извършват трудова дейност в Г*** . В тази връзка е подадено
уведомление по реда на чл.62, ал.3 КТ за сключен трудов договор № 42/12.10.2019г. на л.14-16 от делото между „СК 07“ ЕООД и Н*** Г*** Ф*** , удължен с
допълнително споразумение до 31.12.2020г. за които период са подавани данни за
зачитане на осигурителен стаж и доход по реда на чл.5, ал.4 от КСО.
От ответника за изясняване на основанието за
осигуряване по реда на българското законодателство и достоверността на издадено
удостоверение УП-3 №3/25.08.2020г. от Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Монтана е изготвено писмо до
Началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол“. С писмо изх.№21115-11-10#1 от 27.04.2021г. на Директор ТП на НОИ Монтана на л. 25 от делото до ТД на НАП – В*** Т*** , офис
Монтана, като компетентен орган по реда на Глава дванадесета от ДОПК е поискано
определяне на приложимото законодателство спрямо Н*** Г*** Ф*** за периода на
упражняваната трудова дейност в „СК 07“ ЕООД конкретно за периода от месец
04.2020г. и от 01.09.2020г. до 31.12.2020г. дали същият следва да бъде зачетен
за български стаж, като в тази връзка е поискано да бъдат уведомени дали са
заявени и подавани удостоверения А1 за определяне на приложимото
законодателство от осигурителя „СК 07“ ЕООД. От ТД на НАП – В*** Т*** , офис Монтана
с отговор изх.№33-00-44#1 от 05.05.2021г. приложено на л.24 от
делото е посочено, че „..към момента от „СК 07“ ЕООД не е подавано искане за
издаване на удостоверения А1 за наетото лице, като за периода месец 04.2020г. и
от 01.09.2020г. до 31.12.2020г. не е определено българско осигурително
законодателство.
Въз основа на гореизложеното е
издадено задължителни предписания № ЗД-1-11-00935410
от 11.06.2021г. от контролен орган при ТП на НОИ Монтана ст. инспектор Н***
В*** С*** , с което на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от
Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ на осигурителят - „СК 07“ ЕООД ЕИК * е предписано
да заличат подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО с код за вид осигурен 99 за
лицето Н*** Г*** Ф*** с ЕГН * за месец 04.2020г. и за периода от 01.09.2020г.
до 31.12.2020г. Като мотиви на задължителното предписание е посочено, че
съгласно писмо с изх.№ 33-00-44#1 от 05.05.2021г. на ТД на НАП – В*** Т*** ,
офис Монтана, отговор на писмо изх.№21115-11-10#1 от 27.04.2021г. на Директор ТП на НОИ Монтана от осигурителя не е
подавано искане за издаване на удостоверение А1 за наетото лице и не е
определено българското осигурително законодателство.
Задължителни предписания № ЗД-1-11-00935410 от
11.06.2021г. издадени от контролен орган при ТП на НОИ Монтана ст. инспектор Н***
В*** С*** е обжалвано по
реда на чл. 117 от КСО с жалба №1012-11-57 от 28.06.2021г. по която е
постановено оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-11-31
от 22.07.2021год. издадено от Директора на ТП на НОИ – Монтана. Излагат се
извода, че безспорно е установено, че наетите лица в „СК 07“ ЕООД ЕИК * са осъществявали трудова дейност
единствено на територията на Г*** . От
01.01.2007 г. по отношение на лицата, граждани на държави - членки на ЕС, които
осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в
рамките на ЕС, се прилагат Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на
системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 па Европейския
парламент е на Света от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за
прилагане на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална
сигурност. За определяне компетентната
държава - членка, която следва да предостави
социално - осигурителни плащания на правоимащите лица е необходимо да бъде
определено приложимото спрямо тях осигурително законодателство. Определяне на приложимото законодателство е един
от основните принципи, установени с координационните регламенти, според който
лицата, попадащи в приложното им поле, са подчинени на законодателството на
една единствена държава членка - чл. 11, параграф 3, точка „а" от
Регламент № (ЕО) 883/2004. В случай когато едно лице упражнява трудова дейност
на територията на една държава приложение намира разпоредбата на чл.13 /3/ „а“
от Регламент № (ЕО) 883/2004г., съгласно която спрямо лице, осъществяващо
дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се
прилага законодателството на тази държава /по месторабота на лицето/. Прието е,
че всяко командировано лице и неговият работодател, на основание чл. 88 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и във връзка с процедурата по
прилагане на чл. 12 от Регламент № (ЕО) 883/2004, предвидена в чл. 15 от
Регламент № (ЕО) 987/2009, могат да подадат искане за издаване на удостоверение
А1 съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Конкретната преценка за наличието на условия за издаване на удостоверение за
всяка една хипотеза принадлежи на компетентния орган по приходите, който въз
основа на конкретните факти и обстоятелства има правомощието да издаде или
откаже да издаде поискания документ. В конкретния случай от компетентния
административен орган Национална агенция за приходите е получено писмо -
отговор, в което е указано, че спрямо Н*** Г*** Ф*** не е определено
българското осигурително законодателство, поради което за това лице следва да
се прилага основното правило, предвидено в чл. 11, § З, б. „а” от Регламент
(ЕО) 888/2004, а именно лицето е подчинено на законодателство на
държавата-членка, на чиято територия е полаган трудът в случая Г*** , където
следва да се плащат и задължителните осигурителни вноски, съгласно местното
законодателство, което пък от своя страна определя невъзможността лицето да се
осигурява по българското законодателство по реда предвиден в КСО.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Актовете на органите на
НОИ - Задължителни предписания №ЗД-1-11-00935410/11.06.2021г., на старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Монтана и потвърдилото го решение № 2153-11-31 от 22.07.2021г. на Директор на ТП на НОИ – Монтана,
съгласно Заповед №1702 от 17.08.2015г. на л.44 от делото са издадени от териториално и материално компетентни органи на
социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и не страдат от съществени
слабости, водещи до нищожността им, поради което съдебният състав ги приема за
валидни. Същите обаче са постановени в противоречие на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения явяващи се основания са тяхната
отмяна.
От обстоятелствената част на
оспореното решение се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на задължителните предписания да бъдат заличени подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО с код
за вид осигурен 99 за лицето Н*** Г*** Ф*** с ЕГН * за месец 04.2020г. и за
периода от 01.09.2020г. до 31.12.2020г. от страна на „СК 07“ ЕООД ЕИК * , тъй
като съгласно писмо с изх.№ 33-00-44#1 от 05.05.2021г.
на ТД на НАП – В*** Т*** , офис Монтана, отговор на писмо изх.№21115-11-10#1 от 27.04.2021г. на Директор ТП на НОИ Монтана от осигурителя - „СК 07“ ЕООД
не е подавано искане за издаване на удостоверение А1 за наетото лице и не е
определено българското осигурително законодателство.
По отношение на лицата,
граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова
дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза се
прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
За да се установи дали е
налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице,
попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална
сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него
законодателство в областта на социалната сигурност.
Приложимото
законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент
(ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице трансгранична
ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от
лица, попадащи в персоналния му обхват). „Определяне на приложимото
законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №
883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са
подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1)
от Регламент (ЕО) № 883/2004). Основното правило при определяне на приложимото
право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на
чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). В случай, че лицата ще
извършват трудова дейност на територията на една държава членка формуляр А1 не
се издава.
В Дял II от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези.
Една от тях е осъществяване на дейност в две и повече държави членки (чл. 13 от
Регламент (ЕО) № 883/2004). За целите на прилагането на Дял II от Регламент
(ЕО) № 883/2004 „дейност като заето лице“ е всяка дейност или положение, което
се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на
държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува
еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно с оглед
определяне на приложимото законодателство „дейност като заето лице“ се отнася
за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното
законодателство на държавата членка, на чиято територия са извършвани тези
дейности. Квалифицирането на лице като заето се извършва въз основа третирането
на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата
членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си. Съобразно
българското законодателство към категорията “заети лица” спадат всички
осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО. Доколкото от събраните по делото
данни се сочи, че осигурените лица към момента на сключване на трудовия Договор
са пребивавали на територията на Р. България, а съобразно заповеди за
командироване са били изпратени да полагат труд в друга държава чллен на ЕС, то
приложима в тази хипотеза е разпоредбата на чл.16 от Регламент (ЕО)
№987/2009г., според която:„1.
Лице, което упражнява дейности в
две или повече държави-членки, уведомява за това институцията, определена от
компетентния орган на държавата-членка по пребиваване. 2.Определената институция по мястото на
пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното
лице, като взема предвид член 13 от основния регламент и член 14 от регламента
по прилагане. Това първоначално определяне е временно. Институцията уведомява
определените институции на всяка държава-членка, в която се извършва дейност,
за временното определяне. 3.Временното
определяне на приложимото законодателство, предвидено в параграф 2, става
окончателно в срок от два месеца след информирането на институциите, определени
от компетентните власти на заинтересованите държави-членки, в съответствие с
параграф 2, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз
основа на параграф 4 или поне една от заинтересованите институции не е
информирала институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка
на пребиваване до изтичане на двумесечния срок, че не приема определянето или
има различно становище по въпроса. 4.Когато поради съмнения при определяне на приложимото законодателство
възникне необходимост от контакт между институции или органи на две или повече
държави-членки, по искане на една или повече от институциите, определени от
компетентните органи на заинтересованите държави-членки или на самите
компетентни органи, законодателството, приложимо за съответното лице се
определя по взаимно съгласие, като се отчитат член 13 от основния регламент и
съответните разпоредби на член 14 от регламента по прилагане. При различие в становищата на съответните
институции или компетентни органи, те се стремят към постигане на съгласие в
съответствие с посочените по-горе условия и се прилага член 6 от регламента по
прилагане. 5. Компетентната
институция на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо
временно или окончателно, незабавно информира съответното лице.6.Ако съответното лице не предостави
информацията, посочена в параграф 1, разпоредбите на настоящия член се прилагат
по инициатива на институцията, определена от компетентния орган на
държавата-членка на пребиваване веднага след като се изясни положението на
лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.“
От цитираната норма става
ясно това, че съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи,
когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки е
длъжно да уведоми за тази ситуация компетентната институция на държавата
членка, в която пребивава. Институцията на държавата членка по пребиваване на
лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално
определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира
институциите на всички държави–членки, на чиято територия лицето извършва
дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно
съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато
взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при
условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно
информирани, не изрази различно становище.
От разпоредбата на §6 на
същата норма става ясно и това, че при бездействие на задълженото лице
(осигурител), институцията по пребиваването му следва да приложи горната
процедура, като служебно веднага „след
като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована
институция.“
В конкретния случай за да
постанови оспорените административни актове органът по осигуряването е
инициирал искане за такова действие от страна на НАП. Представеното официално
писмо от страна на Директора на ТД на НАП – В*** Т*** , офис Монтана, обаче не
е от естество да бъде зачетено като равносилно на отказ за издаване на формуляр
А1, респ. на издаден такъв, тъй като самото то не създава права и задължения за
жалбоподателя и не го ангажира пряко. Той не е негов адресат и не би могъл да
го спори. Процесуалните действия, предприети от старши инспекторите по
осигуряването въз основа на този документ, от своя страна също не биха могли да
ангажират НАП при последващо искане от страна на осигурителя за издаване на
формуляр А1 за процесния отминал период, нито органите на трети страни сред
държавите-членки на ЕС, както и самите осигурени лица, което обстоятелство е в
пряко нарушение на принципа на правната сигурност, приложим в административното
производство. Единственият документ, който пряко ангажира всички органи на
държавите-членки, ведно с осигурителят и осигуряваните работници относно
осигурителният статус на всеки от работниците посочени в оспорените
задължителни предписания е коментираният формуляр А1, респ. отказът на ТД на
НАП – В*** Т*** , офис Монтана такъв да бъде издаден. Същият, обаче, подлежи на
оспорване от работодателя и заинтересованите осигурени лица и на съдебен
контрол, каквато процесуална възможност на тези лица не е била предоставена.
Именно изложеното е довело
до непълнота на установената фактическа обстановка, което може да бъде
преодоляно единствено по пътя на отмяна на оспорения административен акт,
връщане на преписката на компетентните инспектори по осигуряването, изискване
от тяхна страна, до институцията, определена от компетентния орган на
държавата-членка на пребиваване (НАП), веднага след изясняване положението на
лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция, да издаде формуляри А1
или да откаже да стори това, като укаже възможността за оспорване на отказа.
Не се спори за това, че
Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да определя приложимото
законодателство по Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и да издава формуляр А1
въз основа на Приложение № 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Официалното писмо на
НАП – В*** Т*** , офис Монтана обаче не може да бъде прието като отказ да бъде
издаден Формуляр А1 не само заради обстоятелството, че за издаването му не е
бил уведомен жалбоподателят и не му е била предоставена възможност да го
оспори, но и поради липса по настоящото дело на каквито и да е данни за това да
е проведена процедура по преценка на критериите за които Административната
комисия за координация на системите за социална сигурност е приела Решение № А2
от 12.06.2009г. за тълкуването на чл.12 от Регламент №883/2004г., като се е
произнесла относно условията, необходими за прилагане на тази разпоредба.
Част от тези критерии
притежават индикативен характер, а други имат решаващо значение, като е
указано, че критериите следва да се прилагат съобразно характера и естеството
на осъществяваната от работодателя дейност и в зависимост от спецификата на
всеки конкретен случай. По този начин, компетентната институция - НАП е
пропуснала да уведоми и органите в Г*** за съдействие. Неизяснено е останало и
обстоятелството дали лицето – Н*** Г*** Ф***
действително е пребивавало преди командироването й в България или
в друга държава членка, а само са сключили трудов договор на територията на
първата, което обстоятелство би засегнало осигурителните системи и на трети
страни преди изясняване на обективната истина.
Без провеждане на
процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009, не може да бъде определено
приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. Без него
неизяснена остава и компетентната институция на държавата членка, чието
законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004,
която следва да информира съответното лице относно задълженията, установени от
същото законодателство и му осигурява необходимото съдействие при изпълнението
на изисканите от това законодателство формалности.
Настоящият съдебен състав
счита, че Контролният орган на ТП на НОИ Монтана, а в последствие и директорът
на ТП на НОИ Монтана са достигнали до необоснован извод за неправомерно
подадени данни с код за вид осигурен 99 в Регистъра на осигурените лица, преди
решаване на преюдициалния въпрос за приложимото спрямо тези лица право. По
отношение на лицето Н*** Г*** Ф*** по
делото е налична информация за сключен трудов договор № 42/12.10.2019г. на л.14-16 от делото между нея и „СК 07“ ЕООД удължен с допълнително
споразумение до 31.12.2020г. , като същата е командирована в Г*** да изпълнява
длъжността „социален асистент“. По преписката липсват други относими към осигуряваното лице данни,
доказателства, които да обосноват законосъобразността и основателността на
разпореденото от контролния орган и потвърдено от директора на ТП на НОИ Монтана
задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, тъй като съгласно писмо с изх.№ 33-00-44#1 от 05.05.2021г. на ТД на НАП – В*** Т*** , офис
Монтана, отговор на писмо изх.№21115-11-10#1 от 27.04.2021г. на Директор ТП на НОИ Монтана от осигурителя - „СК 07“ ЕООД
не е подавано искане за издаване на удостоверение А1 за наетото лице и не е
определено българското осигурително законодателство,
което обстоятелство, както бе посочено по-горе, не е било надлежно установено
от компетентния по регламент № 987/2009г. орган, което се явява преюдициално за
настоящия съдебен спор.
Предвид изложеното, Решението,
оспорено пред настоящата съдебна инстанция и потвърдените с него задължителни
предписания следва да бъдат отменени, а преписката, на основание чл.173, ал.2, АПК да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество
при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на
материалния закон.
Предвид изхода на делото и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъде уважено, като претендираните разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лв. според договорите за
правна защита и съдействие на лист 18 и 65 от делото, ведно с платежни
нареждания, следва да се редуцира в размер на 350.00 лв. намалено с оглед
направеното възражение за прекомерности на основание чл.8,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 9.7.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като настоящето производство не е с фактическа
и правна сложност. При това положение ТП на НОИ – Монтана, следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от общо 400.00 лв. /четиристотин/ - представляваща
заплатена държавна такса в размер на 50.00лв. и редуцираното адвокатско
възнаграждение от 350,00лева.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2153-11-31 от 22.07.2021г. издадено от Директора
на ТП на НОИ Монтана и потвърдените с него задължителни предписания №
ЗД-1-11-00935410 от 11.06.2021г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Монтана, с които на осигурителят - „СК 07“ ЕООД
ЕИК * седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.С.Г. е
предписано да заличат подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО с код за вид осигурен
99 за лицето Н*** Г*** Ф*** с ЕГН * за месец 04.2020г. и за периода от
01.09.2020г. до 31.12.2020г.
ВРЪЩА делото като преписка на
Контролен орган на ТП на НОИ - Монтана за ново произнасяне по извършената
проверка, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Монтана да заплати на „СК 07“ ЕООД ЕИК * седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г.С.Г.
сумата от общо 400.00лева /четиристотин/ сторени разноски в производството представляващи заплатена държавна такса и минимално
адвокатско възнаграждение, както и 5,00лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: