Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
1612 07 октомври 2019
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на втори октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
Прокурор
Андрей Червеняков
като разгледа административно дело номер 1538 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от
Административно процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на К.Д.Г. ***,
против Регионална дирекция по горите/РДГ/ Бургас за присъждане на обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за производство, в което е отменено като
незаконосъобразно, наказателно постановление/НП/ №1210 от 25.01.2017 г. на
директора на РДГ Бургас.
Ищецът, редовно уведомен, се явява лично
и не се представлява. В исковата молба твърди, че е заплатил претендираната
сума за процесуално представителство пред съда по повод обжалване на издаденото
от директора на РД Бургас, наказателно постановление №1210 от 25.01.2017 г.
Моли за присъждане на сумата от 300.00 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното
постановление-09.06.2017 г., до окончателното
й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът по иска - Регионална
дирекция по горите/РДГ/ Бургас, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, не оспорва претенцията, в частта
на заплатеното пред Районен съд Поморие адвокатско възнаграждение. Оспорва я в
частта касаеща претендираните разноски пред настоящата инстанция, като счита,
че е приложима нормата на чл.78, ал.2 ГПК. Иска да се отхвърли искането в тази
част. Излага съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава
заключение за основателност на иска.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.
205 АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е основателен.
От
представените по делото доказателства се установява, че с наказателно
постановление/НП/ №1210 от 25.01.2017 г. на
директора на РДГ Бургас, на ищеца Г., за нарушение по чл.65, т.4 от Закона за
лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600.00/шестстотин/ лева, на основание чл.83м ЗЛОД/л.6 от анд №79/2017
г., ПРС/.
Наказателното
постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд Поморие/ПРС/, за което е
образувано административнонаказателно дело №79 по описа на съда за 2017 г. С
решение № 82 от 19.05. 2017 г., съдът е отменил наказателното постановление/л.33
от анд №79/2017 г., ПРС/. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в
сила на 09.06.2017 г.
В
образуваното пред Районен съд Поморие дело ищецът е представляван от
процесуален представител, за което му е заплатил възнаграждение в размер на 300.00
лева, съобразно договор за правна защита и съдействие №********** от 28.03.2017
г./л.6 от делото/.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Не
се спори, че на ищеца, от директора на РДГ Бургас е
издадено наказателно постановление/НП/ №1210
от 25.01.2017 г., с което за нарушение по чл.65, т.4 от Закона за лова и
опазване на дивеча/ЗЛОД/, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600.00/шестстотин/ лева, на основание чл.83м ЗЛОД/л.6 от анд №79/2017
г., ПРС/.
Не
се спори, че наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред и е
отменено като незаконосъобразно с решение на Районен съд Поморие, което е
влязло в сила на 09.06.2017 г.
Няма
спор, че в производството по обжалване на наказателното постановление ищецът е
бил представляван от процесуален представител, с когото е договорил и на когото
е заплатил реално, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, съобразно
договор за правна защита и съдействие от 28.03.2017 г. Следователно разноските
са доказани по надлежния ред съобразно т.1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ВКС, по
тълк.дело №6/2012 г., ОСГТК, тъй като вписването на направеното в брой плащане
в договора за правна помощ и съдействие има характер на разписка.
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съдът
намира, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен
административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ и вредите
причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 ЗОДОВ.
Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не
се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане
на административно наказание и на извършените действия или бездействия във
връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт,
който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици.
Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление
се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени
задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който
го е издал. Ето защо, не е от значение факта, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният
характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на искът
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2014 г. на ВКС и
ВАС.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда
от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се
присъжда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.
Налице
е първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.
С
решение №82 от 19.05.2017 г., постановено по административнонаказателно дело
№79/2017 г. по описа на Районен съд Поморие, е отменено наказателно
постановление №1210 от 25.01.2017 г., което е влязло в сила на 09.06.2017 г.
От
незаконосъобразния акт - отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на наказателното постановление. Според правилото на чл.4 ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липса нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка
оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да
направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на
издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт-
наказателното постановление, в какъвто смисъл е тълк. решение №1 от 15.03.2017
г., постановено по тълк. дело №2/2016 г. на ВАС. Следователно е налице и
втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Налично е и
третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между
издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по
съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско
възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка има не само
когато деянието причинява непосредствена вреда, а и когато тази реална
възможност се трансформирала в действителност. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт- наказателното постановление.
Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Г. вследствие заплатената
сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на
наказателното постановление, с което му е наложено
административно наказание „глоба“, което той е считал за незаконосъобразно.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления не е задължителна, не налага извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление.
Нормално е при засягане на негови права и законни интереси лицето да ангажира
адвокатска защита.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и
доказана и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00/триста/лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на
наказателно постановление /НП/ №1210 от
25.01.2017 г. на директора на РДГ Бургас, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане на решението, с което е отменено НП-09.06.2017
г., до окончателното й изплащане.
Неоснователно
е твърдението, на ответника, че разноски в настоящото производство не се
следват на ищеца като се позовава на нормата на чл.72, ал.2 ГПК. Последната
сочи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От анализа на
цитираната разпоредба се налага извода, че предпоставките за недължимост на
разноските по делото от ответника, когато искът е уважен са две: ищецът да не е
дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК,
какъвто е конкретният случай.
При този изход
на спора в полза на ищеца следва се присъдят и направените в настоящото
производство разноски, които са общо в размер на 310.00/триста и десет/ лева,
представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна
такса и 300.00/триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите/РДГ/ Бургас да заплати на К.Д.Г.
***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00/триста/
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производство, в
което е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила решение, наказателно
постановление/НП/ №1210 от 25.01.2017 г. на директора на РДГ Бургас, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2017 г.-датата на влизане в
сила на решението по анд №79/2017 г. по описа на Районен съд Поморие, с което е
отменено наказателното постановление, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите/РДГ/ Бургас да заплати на К.Д.Г.
*** разноски в размер на 310.00/триста и десет/ лева.
Решението
може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: