№ 58
гр. Варна, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
при участието на секретаря Галя Ст. И.а
и прокурора Б. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно
наказателно дело № 20213100201381 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:07 часа се явиха:
Лишеният от свобода СТ. АЛ. ИВ. – редовно призован, явява се лично, воден от
Затвора - Варна, от органите на ОД „Охрана“ – Варна.
За Затвора – Варна инспектор Николай Андонов, надлежно упълномощен от
Началника на затвора.
В залата се явява адв.Е.М. – определен за служебен защитник от АК-Варна.
Л.св.И.: Съгласен съм да ме представлява адв.М..
Съдът счита, че с оглед на това, че производството се развива срещу лице, което е
задържано следва да назначи за негов защитник определения от АК-Варна адв. Е.М., поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА като защитник на осъденото лице СТ. АЛ. ИВ. адв. Е.М. от АК-
Варна.
Прокурорът: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход на
делото.
Инспектор Андонов: Да се даде ход на делото.
Адв.М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лицето и приложените към делото писмени
документи.
Страните заявиха, че няма да сочат по доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което даде
ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Инспектор Андонов: Уважаеми г-н Председател, счита молбата за допустима, но
неоснователна. Поддържам становището на началника на затвора –Варна, чието мнение е
молбата да не бъде уважена. Налице е една от кумулативно предвидените предпоставки в
чл.70 ал.1 от НК. Л.св. С.И. е изтърпял фактически 2/3 от наложеното наказание „лишаване
от свобода“, но не е налице необходимия обем от доказателства посочени в чл.439а от НПК.
Не е налице изискуема промяна в неговото съзнание за придържане към законовите норми.
Поправителното въздействие като цел на наказанието трябва да приучи преди всичко
осъдения на уважение на законите и стрикното им спазване. Постигането на тази цел е
невъзможно, ако самото изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ е съпроводено с
извършване на множество нарушения. Към настоящия момент не мога да твърдя, че
наказанието е постигнало своите цели, съгласно чл.36 от НК и процеса на поправяме следва
да продължи в МЛС. Предвид изложеното моля да не уважите молбата на И. и същия да не
бъде условно предсрочно освободен.
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, намирам молбата за допустима, но
неоснователна, тъй като се установява, че е налице само първата изискуемата от чл.70 ал.1
т.2 от НК предпоставка, а именно молителят е изтърпяла 2/3 от наказанието от пет години.
Видно от справката за изтърпяно наказание е, че той е изтърпял 3 години 7 месеца така, че
тази предпоставка е налице. Молбата му не следва да бъде уважена, тъй като не са налични
изискуемите от закона доказателства за неговото поправяне. По повод на молбата са
изготвени становища от съответните служители на затворническата администрацията.
Всички те са отрицателни. В тях подробно са изложени факти и обстоятелства, от които се
установява отсъствието на тази предпоставка. В съвсем кратък период искам да посоча, че
не е налице изискуемата от закона положителна промяна в мисленето и поведение на л.св
И., но при изтърпяване на наказанието е допуснал регрес в поведението си, доколкото при
първоначалната оценка на риска от рецидив, която е била в средна степен и отчетени 78
точки, към днешна дата и съобразно последващата и актуална оценка на риска, вече този
риск е във високата стойност. Отчетени са 87 точки и много съществени дефицити във
важни показатели, като отношение в правоотношението, умения за мислене и други. Към
2
настоящия момент е завишен все още и риска от сериозни вреди за обществото, който е в
средна степен и е отчетен като непосредствен по всяко време при живот на свобода по
отношение на обществото, който е в средна степен. Молителят многократно е наказван за
множество дисциплинарни нарушения, като заповедите в тази насока за 2020 година са три
на брой. Две заповеди за дисциплинарни нарушения за 2021 година. Не е в негова полза и
експертната оценка на актуалното му психическо и емоционално състояние, която отчита
висока оценка на криминогенните потребности и тежка симптоматика към настоящия
момент. Поради горното смятам, че не може да бъде направен извод, че този лишен от
свобода се е поправил и превъзпитал и целите на наказанието, особено на специалната
превенция е постигната. Моля да оставите молбата без уважени на молителя за условно
предсрочно освобождаване.
Адв. М.: Уважаеми г-н Председател, считам, че молбата е процесуална допустима,
подадена от легитимно лице, съгласно 437 ал.2 от НПК. По същество безспорно от
доказателствата по делото може да се направи извод, че е налице една от предпоставките на
чл.70 ал. от НК, а именно, че осъденият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му
наказание. Относно другата предпоставка дали е дал доказателства за своето поправяне
считам, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че лицето се е
поправило. Но все пак предвид оценката на цялостното му поведение по време на
изтърпяване на наказанието, може да се приеме, че има някакви наченки на неговото
поправяне въпреки, че те не са последователни. Предвид това оставям на преценката на съда
дали да постанови условно предсрочно освобождаване.
Лишеният от свобода И.: Г-н съдия това са наказания, които аз съм поемал на
момчетата. Аз приемам да взема наказанието, тъй като те ми дават фланелки, сапун и други,
тъй като аз съм бедно момче и нямам никакво свиждане. Вземах вината им, защото нямам
свиждане и нямам нищо. След това разбрах, че имам право на условно предсрочно. Може да
се направи справка, че нямам нито едно свиждане. Ако е възможно да ме освободите.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, материалите в личното досие на
молителя СТ. АЛ. ИВ. и писмените материали, приложени по делото, намира, за установено
следното:
Постъпила е молба от л.св. СТ. АЛ. ИВ., с което се моли условно предсрочно
освобождаване. В молбата е посочено правното основание, че е изтърпял законовия срок,
даващ тази му възможност.
Администрацията на Затвора Варна са мотивирали виждане за отрицателно
становище, в справки изготвени от различни длъжностни лица, като се поставя акцент,
който може да се обобщи, че у И. липсва осъзната трайна мотивация към законосъобразен
начин на живот.
Неоспорим факт, е че л.св. СТ. АЛ. ИВ. е изтърпял към момента всичко - 3 години 7
месеца и 29 дни, от които фактически 2 години, 1 месеца и 29 дни от наложеното му
наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, с определение № 260453/22.10.2020 г. по
ЧНД 2710/2020 Районен съд Варна. Посоченият срок на фактическо изтърпяване на
наказанието, което е повече от законно изискуемия срок от две трети изтърпeни от
3
наложеното му наказание, съгласно чл.70, ал.1, т.2 от НК. Съдът приема, че С.И. е изразявал
желание да се труди след групиране на наложените му наказания и че първоначалните
впечатления са го представили като неконфликтна личност, с нагласа за безпроблемно
изтърпяване на присъдата. Декларирал е желание за спазване на установените правила и
дисциплина, както и разпорежданията на надзорния състав. В посочения аспект обаче е
изказано и становище, че за това си поведение вероятно е бил мотивиран за механично
редуциране срока на присъдата.
Л.св.И. постъпил на 28.11.2019 г. в Затвора гр. Варна. След задължителния престой в
приемно отделение бил преразпределен в пета група обвиняеми и подсъдими. Съгласно
доклад от 29.07.2020 г., адаптацията на И. е протекла без особени проблеми. Във връзка с
предходни изтърпявания на наказания И. е оценен, като лишен от свобода с богат опит и
модели за справяне в затворна среда, с проявени индикации за агресивно отреагиране при
засягане на негови интереси. В този връзка е наказван за физическа саморазправа, съгласно
Заповед № 413 от 27. 05. 2020г на началник Затвора Варна. Другите му наказания са
свързани с притежание на забранени вещи, неизпълнение на разпореждане и наложено
наказание са общо пет на брой. Не е награждаван. По отношение на престъплението, за
което е осъден, не проявява склонност за самокритика, и на този етап неглижира
извършените от него деяния. Според затворническата администрация многократните
осъждания, не са довели особена промяна на поведението му през годините, и са оценени с
дефицити по отношение на самоконтрол, като импулсивен и хиперактивен на моменти.
Проявил склонност към лъжа, стремеж за манипулиране на околните, с цел извличане на
облаги от всякакъв характер. Неспособен на емпатия. Не е склонен към промяна на
досегашният си начин на живот, въпреки заявените хаотични стратегии. Декларирал
формална мотивация за промяна, но без корекционна стойност. Проявява трайно изразено
криминално мислене и нагласи. Изцяло е зависим от авторитети, като гравитира предимно
около проблемни лишени от свобода и такива настроени негативно към пенитенциарната
система като цяло. По отношение плана за изпълнение на присъдата - л.св. И. все още не е
проявил разбиране нуждата изцяло от промяна в начина си на живот и поведение, както и
собствената си отговорност постигането и. Липсва устойчивост и ясно дефинирана
мотивация за преодоляване дефицитите в поведението си. Непостоянен в изпълнение на
целите и задачите по плана на присъдата. Декларирал формална мотивация за промяна, най-
малкото без корекционна стойност.
Първоначално определената оценка на риск от вреди на 04.12.2019 г. в Затвора гр.
Варна отчела среден риск по отношение на обществото и за самия лишен от свобода. На
17.07.2020 г. /доклад - от 29.07.2020 г./ е изготвена оценка, като вероятността от рецидив е
определена на средно ниво от 78 т. Като проблемни зони са се очертали: настоящо
правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, трудова заетост,
начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Рискът от вреди е определен като
среден по отношение на обществото и лишения от свобода. Последващата оценка на риска е
изготвена на 12.07.2021 г.. Риск от рецидив вече е отчетен на високо ниво от 87 т.
Отчетените зони на дефицит са: настоящо правонарушение, криминално минало, отношение
към правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение и умения за
мислене. При текущата оценка на риска от рецидив, която запазва стойността от 87 т. е
отчетено е завишение в няколко зони Регистрираният регрес в поведението на л. св. С.И.
през изминалия атестационен период е безусловно свидетелство за незачитане на
наложените ограничения и показва липса на мотивация за спиране на правонарушенията. С
деянията си влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода и подкопава авторитета
на пенитенциарната система. Поведението му показва социална незрялост и липса на
сериозна мотивация за преодоляване на отчетените дефицити.
От изложеното по-горе съдът направи извод, че основните цели поставени в планирането на
присъдата, са не изпълнени в нужната степен с оглед целите на чл.36 от НК. Данните от
4
становищата на администрацията на Затвор гр. Варна са, че поведението на осъденото лице
не дава достатъчно основания да се счита, че изтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода, не е оказала своята превъзпитателна роля и засега не може да се
прогнозира успешна ресоциализация при живот на свобода. Изразеното отрицателно
становище на администрацията е мотивирано и с допуснатите нарушения на установения
порядък. В справките освен устойчивостта и завишението на оценката от риск акцент е
поставен и на обстоятелството, че е лишения от свобода е равнодушен и без сериозен
интерес във връзка с изведения план за изпълнение на присъдата му на промяна. Цялостното
все и още противоречиво поведение по време на престоя му не дават основание за
категоричен извод за оказано корекционно и превъзпитателно въздействие върху нагласите
му, което да има своя траен характер и да мотивира адекватната социално-полезна
реализация на последния, при живот на свобода.
Изложеното по-горе мотивира съдът да приеме, че към настоящия момент не са
налице убедителни доказателства за поправянето на лишения от свобода за времето, през
което е търпял наказание.
На основание изложеното и съобразно разпоредбата на чл.440 ал.1 от НПК,
съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА молбата на СТ. АЛ. ИВ., ЕГН ********** за УСЛОВНО
ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на останалата част - 1 година, 4
месеца и 1 ден от наложеното му наказание лишаване от свобода, за срок от пет години
наложено с определение № 260453/22.10.2020 г. по ЧНД 2710/2020 Районен съд - Варна.
Определението подлежи на обжалване в СЕДЕМ ДНЕВЕН срок от осъдения,
началника на затвора, и на протест от прокурора по реда на глава двадесет и втора от НПК
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:27 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5