Определение по дело №196/2015 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

номер ………../…………...03.15г.,  град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                     ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 27 март                                                            Година 2015

в закрито заседание, в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело номер N196 по описа за 2015 год,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е преобразувано (след отмяна на прекратително определение) от т.д. 962/14г на ВОС, като с определение № 697/19.2.2015г. от него е отделено и спряно производство по част от първоначално предявените искове и е даден ход само на КОЛЕКТИВЕН ИСК на КЗП срещу „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ ” АД за прогласяване на  нищожност на  неравноправни клаузи на чл. 38 ал. 4 и чл. 38 ал. 9 от Общи условия на договор за пренос на електрическа енергия( редакция по Решение ОУ-060 от 07.11.2007 и ОУ-004 от 06.04.2009г  на ДКЕВР), както и за задължаване на ответника да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение.

По размяна на книжата:

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

Исковата молба вх. № 15345/28.05.14г., след изпълнението на указанията  с вх. № 8312 от 16.3.2015г съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. Посочени са доказателства.

Книжата са връчени на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“АД, който е  упражнил своевременно  право на отговор с вх. № № 8985 от 20.3.2015г.  Ангажирал е насрещни доказателства.

По допустимостта на претенцията:

Страните са правоспособни и дееспособни лица. Пълномощниците им са надлежно овластени. Сезиран е компетентен съд. Колективен интерес от установяване на неравноправни клаузи като положителна процесуална предпоставка е обоснован в задължителното за настоящия състав с окончателно определение № 77/02.02.2015г по ч.т.д. 35/2015г  на ВАпС.

Възраженията на ответника за недопустимост на претенцията поради новонастъпили обстоятелства, изключващи интереса са били обсъдени от въззивния състав при отмяната на прекратително определение. Независимо, че към настоящия момент доставчикът на мрежови услуги е оповестил и прилага спрямо потребителите друга редакция на общите условия, интерес от установяване на неравноправност на клаузи, използвани в предходен момент и при завеждането на иска съществува поради наличието на непогасени задължения на потребителите, основани на предходната редакция – предмет на настоящото установяване.

В хода на прекратеното т.д. 962/14 на ВОС, страните са поискали присъждане на разноски, като съответно с определение № 5011/23.12.2014г. и определение № 164/14.1.2015г. са били открити насрещни производства по допълване на прекратителното определение с определяне на разноски в полза на всяка от страните. Отмяната на акта, приключващ делото и възстановяването на висящността му изключват интереса от произнасянето по молбите на страните по чл. 248 ГПК. Съответно всички разноски, направени от страните следва да бъдат заявени и определени от съда в настоящия процес.

По предварителните въпроси:

Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, определена от съда, съответно на неоценяем  иск.

Легитимацията на ищеца по чл. 381 ГПК и индивидуализацията на кръга от евентуално увредени лица, са обсъдени при подготовката на колективния иск с определение № 2159/02.06.14г( л. 93 от т.д. 962/14 на ВОС). Съдът е приел, че предявяването на установителния иск попада в кръга на  специално правомощие по чл. 148 ал. 4 и  чл. 186 ал. 3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на специализирания държавен орган за защита на правата на потребителите. Като държавно учреждение, специализирано на осн. чл. 165 ал. 3 т. 3 ЗЗП, ищецът  разполага с възможности за сериозна и добросъвестна защита на интересите на потенциално засегнати потребители от неравноправни клаузи и практики при позоваване на такива клаузи. Бюджетната обезпеченост на дейността на този орган обосновава и възможността той да понесе тежестите, свързани с настоящия процес.

Обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица не са оспорени  в заседанието на 03.07.2014г (л.123 от т.д. 962/14 на ВОС), поради което съдът приема, че процесните клаузи засягат битовите потребители, обвързани от общите условия на лицензианта като ползватели на електрическа енергия на лицензната територия  – физически лица, доставена чрез разпределителното предприятие при присъединяване на обекти към мрежата за разпределение на електрическа енергия, без това ползване да представлява търговска дейност или професионална дейност.   Като съобрази, че процесните общи условия се прилагат за ползвателите, които купуват енергията от крайния снабдител(чл. 64 ал.1 ОУ), фактически присъединени към мрежата (чл. 7 ал. 2 ОУ), съдът преценява, че с посочените критерии кръгът на увредените лица е достатъчно индивидуализиран.

Определеният от съда като подходящ едномесечен срок за индивидуално реализиране на защита по смисъла на чл. 383 ГПК е изтекъл на 15.10.2014г, считано от датата на най- късната разгласа. Видно от представените с молба вх. № 26896/25.09.14г(л. 152- 159 от  т.д. 962/14 на ВОС) ищецът КЗП е публикувала ДВЕ съобщения за предявяване на иска в централен (вестник “Труд” на 29.08.14 и 12.09.14г) и местен ( вестник „Народно дело“  на 27.08.14 и 03.09.2014г) ежедневник,  и е поставил  обявление на Интернет страницата си на 15.09.2014г, като в публикациите изрично са посочени именно клаузите, предмет на установителния иск. Съдът приема разгласата за надлежно осъществена, съответно индивидуалната защита преклудирана.

По доказателствените искания:

В исковата молба и отговора са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства за общите условия, представени като приложение към исковата молба. Същите не са оспорени от насрещните страни, ангажирани са във връзка с твърденията по съдържанието на спорните уговорки и следва да бъдат допуснати като доказателства. Останалата част от приложените документи представлява предварителна кореспонденция, обосноваваща интерес от установяването и легитимацията на ищеца, но няма  пряко отношение към съществото на спора за неравноправност на клаузите. Част от представените доказателства от ответника с първоначалното становище по допустимостта на предявените искове съдът преценява като относими към отделените осъдителни искове, доколкото касаят установената нова практика на доставчика, поради което и счита, че нямат отношение към настоящото дело и не следва да се допускат.  Не следва да се допускат като доказателства и документи, установяващи съдържание на нормативен акт (ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г). Доколкото предмет на спора е само редакцията на общите условия, действала към предявяване на исковата молба, без отношение към този иск е съдържанието на  договор на друг търговец(чиято дейност макар и свързана с тази на ответника, представлява самостоятелна лицензна услуга), както  и новоприетите общи условия, одобрени с Решение на ДКЕВР ОУ - 05 от 21.07.2014 и тяхното оповестяване.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на доказателства по конкретизирани в списъци претенции за разноски най –късно в съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК ,  съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА производствата по чл. 248 ГПК, открити  с   определение № 5011/23.12.2014г. и определение № 164/14.1.2015г. по искания на насрещните страни за допълване с определяне на разноски на отмененото прекратително определение № 4360/07.11.2014, постановено по т.д.962/2014г. на ВОС и ПРИСЪЕДИНЯВА исканията за присъждане на заявените от страните в списъците разноски към исканията по настоящото производство.

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на гл. 33 от ГПК КОЛЕКТИВЕН ИСК на КЗП срещу „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ ” АД за прогласяване на  нищожност на  неравноправни клаузи  от Общи условия на договор за пренос на електрическа енергия(ОУДПЕЕ).

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба в копия, заверени по реда на чл. 183 ГПК: Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ - 060 от 07.11.2007г., изменен и допълнен с Решение на ДКЕВР ОУ – 004 от 06.04.2009г.

ОБЯВЯВА на страните за служебно известен и ненуждаещ се от доказване факт: публикуването на  процесните общи условия, вкл. в  редакция след одобрение на изменението на чл. 38 от ОУДПЕЕ, в един централен  и един местен вестник, съответно във в. „Дневник” и в.„Черноморие”(„Янтра днес“) в броя от 30.11.2007г. и във в.”Дневник” и в.”Черноморие ”(„Янтра днес“)  – броят от 17.04.2009г.

Оставя без уважение искане за допускане като доказателства, приложена към искова молба  предварителна кореспонденция между страните ( Извлечение от решение на КЗП по т. 30.1  по Протокол №7 от 15.02.2013 г. и Писмо изх.№Ц-03-1818 от 19.02.2013г. от КЗП до „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД с обратна разписка; Писмо вх.№ Ц-03-1818 от 01.03.2013 г. от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД до КЗП; Извлечение от решение по т.21 на КЗП по Протокол №15 от 11.04.2013 г., т. 21, Писмо с изх.№ Ц-03-1818 от 25.04.2013 г. от КЗП до „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД с обратна разписка; Писмо с вх.№ Ц-03-4736 от 09.05.2013 г. от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД до КЗП; Писмо с изх. № Ц-03-4736 от 14.05.2013 г. от КЗП до „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"АД; Извлечение от протокол от среща, проведена на 14.05.2013г.; Извлечение от становище по получени коментари и бележки в рамките на процедурата по публично обсъждане на проект на нови общи условия; Писмо с вх.№ Ц-03-1818 от 20.05.2013 г. от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД до КЗП; Писмо с вх.№ Ц-03-1818 от 05.06.2013 г. от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД до КЗП; Писмо с вх.№ Ц-03-1818 от 11.06.2013 г. от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД до КЗП;  приложени към начално становище на ответника в копия, заверени по реда на чл. 183 ГПК документи:  Правила за измерване на количеството електрическа енергия, съдебно решение, справка за корекция, констативен протоколи и метрологична експертиза, както и приложени към отговор по искова молба на ответника: Общи условия на договор за продажба на електрическа енергия( редакция по Решение ОУ-061 от 07.11.2007, и Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ – 05/21.07.2014г, ведно с доказателства за оповестяването им в пресата.   

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, и съответни доказателства за тяхното изплащане, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания), страните ще пропуснат и възможността да искат изменение на определения от съда размер.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.04.2015г от 10.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. 

Начален проект за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението на страните да се приложи и копие от настоящото определение, съответно към съобщението до ищеца – преписа от отговора на ответника.  

Определението не подлежи на обжалване.

         

                   Окръжен съдия:

 

 

 

НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен  ДОКЛАД

по търговско дело номер N196  по описа за 2015 год,

Производството е образувано по реда на гл. 33 от ГПК по КОЛЕКТИВЕН ИСК, предявен от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ЕИК *********, гр. София, пл. Славейков 4А, представлявана от председателя Веселин Златев, чрез ст. ю.к. Мая Димитрова  за установяване по отношение на търговец – лицензиран като оператор на разпределителна мрежа „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №258, Варна Тауърс Е, представлявано от Михеил Боцвадзе и Радослав Цветков, чрез ю.к. Моника Харлова нищожност на чл. 38 ал. 4 и чл. 38 ал. 9 от Общи условия на договор за пренос на електрическа енергия( редакция по Решение ОУ-060 от 07.11.2007 и ОУ-004 от 06.04.2009г  на ДКЕВР), на осн. чл. 146 ал.1 ЗЗП като неравноправни клаузи, неотговарящи  на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Предявено е и акцесорно искане за задължаване на ответника да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение.

Страните претендират насрещно определяне на разноски за водене на делото.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Ищецът твърди, че в прилаганите от ответника спрямо потребителите общи условия на осъществявана услуга по отчитане на количествата на доставената енергия, през разпределителна мрежа до присъединени обекти на битови абонати, е уредена възможност на доставчика, да задължи клиента да заплати престация, която не е фактически получена. Условията предвиждат изготвяне на служебна корекция на показания на измервателните уреди, отчитащи пренесена до потребителя енергия, при наличие на неправомерно въздействие върху средство за търговско измерване или неправомерно присъединяване към мрежата, както и наличие на техническа неизправност на измервателното средство или повреда или неточна работа на тарифен превключвател. Конкретно посочените от ищеца клаузи уреждат възможност в тези хипотези доставчикът на мрежови услуги да коригира грешно измерени или съответно неизмерени данни по вече осъществен отчет за минал период, за който е уговорено, че ако не може да се установи точно, се определя по  времеви параметри от определени обективни обстоятелства – монтажа на измервателното средство или предходна проверка, но не повече от 180 дни. Като счита, че корекцията на сметките, предприемана едностранно от доставчика без отчитане на реалното потребление само въз основа на обективен факт на неточност в отчета противоречи на виновния характер на договорната отговорност и нарушава равнопоставеността на страните, ищецът претендира неравноправните клаузи да бъдат установени като нищожни.  

Ответното дружество признава съдържанието на клаузите на общите условия, но оспорва твърденията за нищожност, като се позовава на изрично призната от закона възможност за коригиране на отчет на неизмерена, неправилно или неточно измерена енергия, доставена през разпределителна мрежа, поради неправомерно въздействие върху уредите или неправомерно присъединяване.Съответно методиката за тези корекции не е наложена от доставчика с общи условия, а е определена с нормативен акт (ПИКЕЕ), чието действие според ответника по право замества заварените клаузи от общите условия, действали към момента на издаването на правилата. Позовава се на уговарянето на срока на корекция по начин, позволяващ и намаляването на показанията, в който случай вместо да се задължава потребителя, задължение за връщане на надплатени суми ще възникне за доставчика.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните неоспорени фактически обстоятелства обуславят квалификацията на колективния иск като упражнено право на контролен орган за сезиране на компетентен съд със специално искане за обявяване на нищожни на неравноправни клаузи по чл. 148 ал. 1 т.4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Оповестяване на конкретни уговорки като съдържание на общи условия, прилагани спрямо потребителите при предявяване на този иск, покрива по-общите характеристики на търговска практика по т. 23 от пар. 13 ДР на ЗЗП, съответно и акцесорното искане съдът счита за съответно на чл.187 във вр. с чл.186, ал.2, т.1 от ЗЗП, уреждащ обща хипотеза на искова защита срещу неравноправни клаузи.

Твърдението за тълкуване на процесните разпоредби като едностранно наложена с общи условия на потребителя възможност за доставчика да постави продължаването на изпълнението на услугата под условие за заплащане от потребителя на допълнителни суми, начислени след коригиране по инициатива на самия доставчик на сметката за изминал отчетен период, дори и коригираното количество да не е реално потребено, съотвества на хипотеза на чл.143, т.18 ЗЗП, като подобна на изрично визирана неравноправна клауза по т. 6 (позволяваща на доставчика да задържа сума, получена за престация, която не е извършил, когато по своя инициатива прекратява договора). Позоваването на липса на индивидуално договаряне, чрез публично оповестени общи условия покрива основанието за нищожност по чл. 146 ал.2 вр. ал.1 ЗЗП.

Възраженията на ответника се основават на уговорката по чл. 66 в процесните общи условия, възпроизвеждащи общия принцип на чл. 26 ал.4 ЗЗД за заместване по право на съдържанието на договора с въведени след неговото сключване императивни правила. Позовава се на норма, въведена с редакция на  чл. 104а на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012г, допускаща изрично корекция на сметките по вече отчетени количества на доставена през мрежата енергия и издадени въз основа на законова делегация Правила за измерване на количеството електрическа енергия  ПИКЕЕ), обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г. прилагани от доставчика вместо процесните клаузи от общите условия. Отделно се правят доводи за тълкуване на съдържанието на оспорените клаузи като съответни на изискването за добросъвестност, тъй като корекционната процедура не представлява санкция, налагана едностранно от доставчика във вреда на потребителя, а средство за остойностяване на потребление, чието отчитане е било осуетено поради липса на измерване, неправилно или неточно измерване и съответно може да доведе както до завишаване, така и до занижаване на вече остойностени количества потребление.    

По доказателствената тежест:

За обстоятелствата относно конкретното съдържание на спорните клаузи, за които ищецът носи доказателствена тежест, са представени неоспорени  писмени доказателства. Няма обстоятелства за които не се сочат доказателства.

Ответникът не твърди факти, за които да носи  доказателствена тежест, поради което и не следва да му се дават указания в тази насока.

Съдът указва на страните, че на осн. чл. 235 ал.3 ГПК може да взема предвид и факти, настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на размяната на книжа  допълнително следва да се спазят  условията по чл. 147 ГПК( да не са могли да ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени (заплатени по банков път или в брой) от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

НА осн. чл. 145 ал.3 ГПК следва да укаже предварително на страните и възможността от доброволно уреждане на спора: 

В случаите на постигната спогодба между страните половината от внесената пред съда държавна такса ще бъде върната на ищеца. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.

С оглед безспорните факти и предприетите в хода на процеса действия по съобразяване на търговската политика на ответника с императивните норми, съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.