Решение по дело №367/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Д. П. П. от с. Антон, чрез упълномощен адвокат, срещу решение № 29 от 15.05.2024 година, постановено по административно наказателно дело № 9 по описа за 2024 година на Районен съд - Тетевен, с което първи състав е потвърдил Наказателно постановление № 133 от 19.12.2023 година, издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен балкан” Габрово, като законосъобразно.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие със закона, като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е явно несправедливо с искане да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Наведени са доводи, че бланкетно без мотиви е отхвърлено възражението относно наличието на порок в наказателното постановление, като е цитирана отменена заповед, с която е делегирана материална компетентност на актосъставителя. Излага, че са допуснати и процесуални нарушения при обсъждането на доказателствения материал по делото, като е игнориран основният и най – важен факт, а именно, че животните не са били оставени без пастир в деня на проверката, което е довело и до формиране на неправилни заключения у съда. Счита, че неправилно е приложена материалноправната норма за малозначителност. Твърди се, че са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като съгласно чл. 81, ал.3 от ЗЗТ е следвало да се наложи глоба в по – нисък размер. Счита, че наказанието е явно несправедливо, като не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение с отмяна на издаденото НП. Претендира присъждане на разноски за настоящото и първоинстанционното производство.

В съдебно заседание касаторът лично и чрез адв.А. поддържа жалбата. Излага, че от събраните по делото доказателства в деня, в който е извършена проверката пастир е имало, но поради това, че част от стадото го е нямало, се е наложило в рамките на задълженията му, той да отиде и да събере животните. Счита, че не е налице твърдяното административно нарушение, като пастирът е видял проверяващите, опитал се е да стигне до тях и е сигнализирал впоследствие на своя работодател. Твърди, че от установените по делото факти и обстоятелства е налице маловажност. Моли да се отмени първоинстанционно то решение и да се постанови друго решение, с което да се отмени издаденото НП. Претендира присъждане на разноски, като представя списък.

Ответникът – Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ /ДНПЦБ/, гр. Габрово, не се явява и не изпраща представител. В постъпила по делото молба с вх. № 2588/19.08.2024 г., чрез упълномощения процесуален представител адв. А. оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Изтъква, че касационната жалба преповтаря твърденията, изложени в подадената жалба срещу законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира да се постанови съдебен акт, с който да се отмени първоинстанционното решение и издаденото НП. Счита, че не е налице извършено административно нарушение, като е бил подсигурен пастир, който се е грижил за животните през деня. Намира случаят за маловажен и дори да се приеме, че е налице административно нарушение, същото попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Счита, че АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и като не е изпълнил това свое задължение, е издал едно незаконосъобразно НП, от което следва, че решението, с което е потвърдено НП е неправилно.

Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд Тетевен, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Тетевен е било издаденото от ответника въз основа на АУАН № 0220072/19.09.2023 година, Наказателно постановление № 133/19.12.2023 година, с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.81 ал.1 т.1 от Закона за защитените територии /ЗТТ/ за нарушение по чл. 21, т.16, предложение второ от ЗЗТ, във връзка с точка 3 от част 3.2.2.2. „Зона Многофункционална“ от Плана за управление на Национален Парк „Централен Балкан“ за 2016 – 2025 година.

Административнонаказателната отговорност на Д. П. е била ангажирана с оглед установеното, че на 02.08.2023 г. в периода 10:30-12:30 часа, на територията на Национален парк „Централен Балкан“, участък Тетевен, охранителен участък „Костина“, м. „Булуваня“, имот №62579, подотдел 199.1 зона “Mногофункционална” на място c GPS координати № 42° 46′ 01“ Е 24° 19′ 00“, в землището на с. Рибарица, общ. Тетевен, П. осъществява дейност по ползване на природен ресурс в защитена територия - паша без пастир в зона „Многофункционална“ на 13 бр. селскостопански животни - говеда с номера BG37203188, BG31088930, BG31374084, BG31461926, BG34093445, BG37082418, BG37089381, BG37112863, BG37136768, BG37141772, BG37188502, RO 509003509580, BG49004609, които са негова собственост, в нарушение на забраната за извършване на паша без пастир.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща административното нарушение. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършването на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, неговия автор и вината му, след като по делото са били събрани категорични доказателства, че животните са негова собственост и същите са пашували без пастир в многофункционалната зона. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че административнонаказващият орган /АНО/ е посочил точната правна квалификация. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни. Счел е, че не са налице основания да приеме нарушението за маловажно по чл.28 от ЗАНН. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционният съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

От установеното с доказателствата и анализа на приложимото право се налага извода, че към датата на констатиране на описаното в процесното НП нарушение е била налице хипотезата на чл. 21, т.16, предложение второ от ЗЗТ, във връзка с точка 3 от част 3.2.2.2. „Зона Многофункционална“ от Плана за управление на Национален Парк „Централен Балкан“ за 2016 – 2025 година и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, поради което издаденото НП е законосъобразно. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е потвърдено НП, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При извършената проверка от касационната инстанция не се установиха нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП от категорията на съществените, които да доведат до отмяната му. Както правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление са описани нарушението, времето и мястото на извършване, предвид спецификата на нарушението, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, съгласно приложената Заповед на министъра на околната среда /на л.69 от АНД№9/2024г. на РС Тетевен/, а наказателното постановление е издадено от упълномощено лице, според приложените по делото трудов договор и заповед на министърът на министерството на околната среда и водите за делегиране права на директорите на посочените дирекции, сред които и на НПЦБ да издават наказателни постановления за съставени актове по Закона за защитените територии, при което административното наказание е наложено от лице по чл. 47 ал. 1 б. „б” от ЗАНН.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства противно на изложеното в касационната жалба. Поради горното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оплакването в жалбата в тази връзка е неоснователно.

Обосновано с доказателствата по делото решаващият съд е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административно - наказателно производство, което да е ограничило или нарушило по какъвто и да било начин правото на защита на нарушителя, за да доведе до самостоятелна отмяна на наказателното постановление.

Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по безспорен начин в развилото се административно и съдебно производство.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.

Национален парк Централен Балкан /НПЦБ/ е защитена територия по смисъла на чл.5 т.2 от ЗЗТ, категоризиран след т.1 - резервати и с оглед установената конституционна закрила на околната среда, живата природа и природните богатства по чл.15 от Конституцията, регулираните със Закона за защитените територии /ЗЗТ/ значими обществени отношения са от висш порядък. В тази връзка, административно-наказателната отговорност е предвидена за дейност в нарушение на режима, определен както със заповед за обявяване на територията за защитена, така и в утвърден план.

Съгласно чл. 21 т.16 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, в националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление, а според разпоредбата на т. 3 от част 3.2.2.2. Зона многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., „в Многофункционалната зона се забранява пашата без пастир“.

От събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установено, че при извършена от служители на ДНПЦБ проверка на 02.08.2023г., в периода между 10:30ч. и 12:30ч., на територията на Национален парк Централен Балкан (НПЦБ), зона „Многофункционална“, Парков участък „Тетевен“, Охранителен участък „Костина“, местност „Болуваня“, имот № 62579, подотдел 199.1 на място с посочени GPS координати, в землището на с. Рибарица, общ. Тетевен, са пашували стадо от 59 бр. домашни животни (говеда и малки телета), като през това време не се е появил собственика или пастир на животните. Служителите на ДНПЦБ са съставили констативен протокол и са записали номерата на ушните марки на 13 бр. говеда, както следва: BG37203188, BG31088930, BG31374084, BG31461926, BG34093445, BG37082418, BG37089381, BG37112863, BG37136768, BG37141772, BG37188502, R0509003509580, BG349004609. След извършена справка в интегрираната информационна система на БАБХ е установено, че техен собственик е Д. П. П..

При така установената фактическа обстановка, описана както в съставения АУАН така и в издаденото НП, правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е извършил от субективна и обективна страна състава на административно нарушение по чл. 21, т. 16, предложение второ от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, във връзка с т. 3 от част 3.2.2.2. Зона многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., като е нарушил режима на защитената територия - паша без пастир на описаните селскостопански животни.

Фактическата обстановка се установява и от показанията на свидетелите В. Б. и Ю. Ч., извършили проверката и констатирали нарушението. Техните показания са точни, последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се възприемат за достоверни от касационния състав. РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на служителите от ДНПЦБ, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК. От една страна липсват доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти, а от друга не са налични данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото. От показанията на двамата служители се установява, че местността „Булувания“, където е извършена проверката и е установено нарушението е „чиста“ поляна, като няма дървета и целият район е с добра видимост, служителите са разполагали и с бинокли и са били в района до 14:30 ч., като дори към този час при животните не се е явил собственик или пастир.

Съдът обосновано е кредитирал и показанията на свидетеля А. С., който е пастир при жалбоподателят, сочещи, че на процесната дата и период от време, животните, които са били на пасището са били оставени да пашуват без пастир, тъй като той при сутрешното събиране на кравите е установил, че липсват 27 броя, поради което е тръгнал да ги търси, което му е отнело повече от три часа. Същия установява, че той работи сам, поради което не е денонощно на пасището, сутрин се качва към 9:30 – 10 ч. и слиза към 16 – 16:30 ч. след обяд, като се прибирал в с. Антон, поради, което от края на работния ден до другия ден сутринта животните са сами и като се качи тръгва да ги търси. Показанията на С. потвърждават фактическата обстановка и извършеното нарушение посочени в съставения АУАН и издаденото НП. Още повече, че видно от показанията му оставянето на животни без пастир не е изолиран случай, а е честа практика при пашата им на територията на НПЦБ.

При фактическата установеност обосновано РС е изложил мотиви защо приема за правилно наложено административното наказание, респективно за правилно определен размера на наложената глоба от 500 лева, който е към минимума, предвиден с нормата на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ и не го е изменил, съответно не е приложил тази на чл.81 ал.3 от ЗЗТ, която регламентира маловажен случай по специалния закон, изключвайки прилагането на чл.28 от ЗАНН. Отделно, предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН – „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая извършеното нарушение е формално, безрезултатно и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не са налице и сочените в правната норма „други смекчаващи обстоятелства“, които да редуцират съществено степента на обществена опасност на деянието спрямо нарушенията от същия вид. Установената организация за пашуването на животните на територията на НП „Централен Балкан“ сочи, че оставянето на животните без пастир не е изолиран случай. В тази връзка са свидетелските показания на пастира С. „от края на работния ден, до следващата сутрин, животните са сами. Като се кача тръгвам да ги търся“.

В допълнение касационната инстанция намира, че процесното административно нарушение не се отличава от всяко друго такова, липсват каквито и да било специфични характеристика на случая, които биха могли да го квалифицират като маловажен по чл. 28 от ЗАНН и чл. 81, ал. 3 от ЗЗТ.

Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон. Касае се за дейност в защитена територия, представляваща национално богатство, в нарушение на режима, определен със закона и утвърдения план за управление на националния парк. За извършеното нарушение, така наложеното административно наказание се явява съразмерно и справедливо, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН за генерална и специална превенция.

Настоящият касационен състав споделя и изводите на решаващия съд, че наложената процесна санкция е съответна на извършеното нарушение, като следва да препрати към мотивите на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 15.05.2024 година, постановено по административно наказателно дело № 9 по описа за 2024 година на Районен съд – Тетевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.