Определение по дело №529/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на А. И. И. в качеството му на пълномощник на “.К. Б. с ЕИК ********* против разпореждане №3324/31.07.2012г. по ч.Г.д.№875/2012г. на РС - Р., с което е отхвърлена молбата на същото дружество в частта за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат. В жалбата са изложени обстойни доводи за незаконосъобразност на разпореждането и е направено искане за отменянето му и за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК и по отношение на разноските и изпълнителен лист или алтернативно връщане на делото на РРС да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист. Към жалбата са приложени съдебни решения по идентични казуси.

Окръжният съд констатира, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от страна, която има право на жалба. Преценена по същество тя е неоснователна с оглед на следното :

В заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК с вх.№1981/30.07.2012г. е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 242, 54лв. с ДДС на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. За договореностите между дружеството заявител и гражданското дрежуство Адвокатска кантора “. и И." е представен рамков договор за събиране на вземания от 01.10.2010г. В него е уговорено, че възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение при всяко възлагане на действие по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в минимален размер съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, събразно размера на вземането към датата на възлагането/предаването. Уговорено е също, че изпълнителят се задължава да открие своя банкова сметка в “.К. Б. за постъпване на дължимото възнаграждение от възложителя.

Към горепосоченото заявление за издаване на заповед за изпълнение не е представено доказателство за възлагане извършването на действия по събиране на процесното вземане. Заедно с това не са представени доказателства, като извлечение от сметка или платежно нареждане за заплащане на адвокатското възнаграждение, съгласно договореното в т.3.3 от договора. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че не е доказано плащане на адвокатско възнаграждение по делото, което означава, че претендираните разноски не са направени от заявителя.

Настоящият С. състав не споделя практиката на БлОС и на ВКС, на която се позовава жалбоподателят, за дължимост на съдебните разноски, независимо дали е доказано извършването им. Приложената практика не е такава по чл. 290 от ГПК, поради което не е задължителна за съдилищата. Ето защо настоящият състав, приема че следва да потвърди обжалваното разпореждане №3324/31.07.2012г. по ч. Г.д.№875/2012г. на РС - Р..

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3324/31.07.2012г. по чч Г.д.№875/2012г. на РС - Р..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1 - седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :