РЕШЕНИЕ
№ 427
Кюстендил, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20257110700025 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Л. Г. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица] оспорва ЗППАМ №24-1139-000222/30.12.2024г. на началник сектор ПП към ОДМВР - [област], с която му е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.
Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на Л. Г. М. е съставен АУАН №3421767/28.12.2024г. за това, че на същата дата, около 18.20ч. в [населено място], по [улица], е управлявал лек автомобил с рег.№[рег. номер], след употреба на наркотични вещества /пробата с техническо средство е отчела положителна проба за метамфетамин и метадон/ – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Дадена е кръв за лабораторен анализ, след издаден на водача ТМИ №0190326/28.12.2024г. /срав. ТМИ и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози/. Към момента на издаване на процесната заповед не е налице изготвена химико-токсикологична експертиза.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същия за незаконосъобразен, по следните съображения:
Оспорената ЗППАМ №24-1139-000222/30.12.2024г. на началник сектор ПП към ОДМВР – [област] представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган по см. на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-1937/16.10.2023г., при спазване разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът счита, че заповедта се явява издадена в нарушение на материалния закон. За да бъде приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е необходимо да се докаже управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози от водача на автомобила. Редът, средствата и способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Съгласно чл.3 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Установяването с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в три задължителни хипотези - т.1 - когато лицето откаже извършване на проверка с тест; т.2 - когато лицето не приема показанията на теста и т.3 - когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест. В тези случаи на водача се издава ТМИ. Императивната норма на чл.6, ал.10 от Наредбата предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.15, ал.6 от Наредбата, която гласи, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози. От своя страна чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП сочи, че при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.
Анализът на приложимата нормативна уредба обуславя извода, че при несъгласие на проверяваното лице с резултатите от проверката и даване на биологичен материал за медицинско изследване, оспорените показания на теста могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл.6, ал.10 от Наредбата хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от химико-токсикологичното изследване.
Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е оспорил резултатите от дрегера и е дал кръв за химичен анализ /срав. ТМИ и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози/. В този смисъл съдът приема, че неправилно административния орган е приел за меродавен резултата от дрегера, доколкото той не се явява годно доказателство за установяване на релевантните за спора факти относно употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача. Неспазвайки нормата на чл.6, ал.10 от Наредбата административният орган е допуснал съществено нарушение, в резултат на което е стигнал до необоснования извод, че водачът е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Наличието на съставен АУАН срещу жалбоподателя не е абсолютно основание за издаването на процесната заповед и не дерогира изискването, че при оспорване на резултата от техническото средство изследването от кръвната проба е решаващо. Даденият биологичен материал от водача е задължил органа да изчака резултатите от изследването и едва тогава да извърши преценка налице ли е управление на ППС под въздействието на наркотични вещества или не. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е сторено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване. Съществуването на правно релевантния юридически факт за възникване на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, се явява недоказано. Изложеното обосновава извода за наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на оспорената заповед.
С оглед изхода на делото съдът присъжда на жалбоподателя разноски в размер на 10 лв. /заплатена държавна такса/, на основание чл.143, ал.1 от АПК. На основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, съдът присъжда на адвокат Р. А. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЗППАМ №24-1139-000222/30.12.2024г. на началник сектор ПП към ОДМВР - [област], с която на Л. Г. М., [ЕГН] от [населено място], [улица] наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР [област], [улица]да заплати на Л. Г. М., [ЕГН] от [населено място], [улица]съдебни разноски в размер на 10 лв. /десет/.
ОСЪЖДА ОДМВР [област], [улица]да заплати на адвокат Р. А., съдебен адрес [населено място], [улица] адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. /хиляда/.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |