Решение по дело №406/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 144 във връзка с чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на П. С. Г. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Разпореждане № 1/26.02.2024 г. на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, В ЧАСТТА, с която е отказано отписване на публични задължения, потвърдено с Решение № 1/22.04.2024 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли.

Изразява се несъгласие с мотивите за издаване на акта, тъй като давността била изтекла за публичните задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., установени с АУЗД и същите следва да бъдат отписани. Акцентира, че тези задължения са предадени за принудително събиране на НАП в качеството му на публичен изпълнител. Оспореният административен акт бил издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли потвърденото разпореждане в частта, в която е отказано отписването на публичните задължения поради погасяването им по давност, да бъде отменено.

В открито съдебно заседание жалбоподателят П. С. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В депозирана писмена молба се навеждат доводи за нищожност на оспореното разпореждане. Позовават се на решение по адм. дело № 1011/2023 г. на Административен съд – Хасково. Твърди се, че органът по приходите е следвало да съобрази указанията на съда и да изпрати преписката на основание чл. 7, ал. 2 ДОПК на публичен изпълнител към НАП, който е компетентният орган за събиране на задълженията при образувано изпълнително дело. Позовава се на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като неизпълнението на съдебните указания водело до нищожност на оспореното разпореждане. В административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като приложим бил редът за оспорване на ревизионните актове по чл. 152 ДОПК, т.е. жалбата срещу разпореждането следвало да бъде разгледана от Кмета на община Харманли, а не – от Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли /цитира Определение по адм. дело № 9215/2023 г. на ВАС/. Дори и жалбата неправилно да била подадена до некомпетентен орган, той следвало да я изпрати на компетентния орган, на основание чл. 88, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 АПК. Претендира се прогласяване на нищожност на оспореното разпореждане, респ. отмяна на същото. Моли за присъждане на разноски: в полза на жалбоподателя - за държавна такса, и в полза на адв. Г. - за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.11.2018 г. от орган по приходите Н. Д. – ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли /Заповед № 1940/30.12.2013 г. на Кмета на община Харманли/, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден Акт за установяване на вземане от данъци /АУВД/ по ЗМДТ № **********/21.11.2018 г., за който не се спори, че е влязъл в сила и с който на П. С. Г. от [населено място] са установени вземания за данък върху превозни средства, за притежаваното от нея моторно превозно средство – лек автомобил марка БМВ М 3 с рег. № [рег. номер], регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България, по партида/Рег. № ДК54001983/08.10.2018 г. Установяват се неплатени от собственика на основание чл. 53 от ЗМДТ задължения, касаещи периода от 2012 г. до 2018 г. вкл., в общ размер 3 786,25 лв., от които дължима главница 2 843,19 лв. и лихва за просрочие 943,06 лв., изчислени към 21.11.2018 г.

Приложени са към делото извадки от ИС на НАП, изготвени от П. К. – публичен изпълнител при Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, видно от които вземанията в общ размер от 5212,74 лева, от които дължима главница 2 843,19 лв. и лихва за просрочие 2 369,55 лв., изчислени към 13.09.2023 г. г., са с дата на предявяване в НАП – 19.10.2019 г., като е образувано изпълнително дело № *********/2020 г.

Под вх. № ОХ-05-1382 от 02.06.2023 г. в община Харманли е регистрирано подаденото до Отдел „МДТ“ на община Харманли чрез пълномощник Възражение от П. С. Г.. Във възражението се посочва, че след справка в счетоводството на общината подателят е установил, че е длъжник по 7 броя задължения за местен данък във връзка с притежавано от него МПС – лек автомобил БМВ, начислени за периода от 2012 до 2018 г. Цитира се разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и се твърди, че считано от 01.01.2013 г. до 01.01.2023 г. бил изтекъл визираният от закона петгодишен давностен срок по отношение на задълженията на лицето, възникнали до 2017 г. На основание чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 171, ал. 1 от ДОПК ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА отправя възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на Община Харманли за времето от 2012 г. до 2017 г. Моли за предприемане на действия по отписване на тези вземания на основание чл. 173 от ДОПК.

Не се спори, че е издадено Разпореждане № 1/07.06.2023 г. от Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, с което на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК се отказва отписване на публични задължения поради изтичане на давностен срок по възражението, подадено от ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА, за задължения, установени с АУЗД ********** от 21.11.2018г.

Не се спори и, че на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК с Решение № 05.00-39/21.08.2023 г. Кметът на община Харманли потвърждава Разпореждане № 1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли.

С Решение № 962/04.12.2023 г. по адм. д. № 1011/2023г. Административен съд – Хасково обявява нищожността на Решение № 05.00-39/21.08.2023 г. на Кмета на община Харманли и потвърденото с него Разпореждане № 1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли и изпраща преписката на компетентния орган – орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ – община Харманли за ново произнасяне по подаденото от ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА искане за отписване на вземания, обективирано във Възражение с вх. № ОХ-05-1382 от 02.06.2023 г. Решението е влязло в сила на 29.12.2023 г.

На 26.02.2024 г. е издадено Разпореждане № 1 от Петя Атанасова Кръстева – ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли и орган по приходите съгласно Заповед № 1940/30.12.2013 г. на Кмета на Община Харманли, с което на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК се приемат за погасени поради частично плащане на 216,41 лв. главница от вземането за заплащане на данък върху превозните средства за 2013 г. и поради абсолютна погасителна давност с изтичане на [възраст] давностен срок на останалата част от главницата в размер на 343,03 лв., както и на цялата лихва към тази главница за 2013 г. и се отписват от партидата за публични задължения на данъчно задълженото лице ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА публичните задължения за данък превозно средство и лихвите в пълен размер за лек автомобил БМВ М3 с рег. № [рег. номер] за 2013 г., установени с АУВД по ЗМДТ № **********/21.11.2018 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли за 2013 г. Със същото разпореждане се отказва погасяване на публичните задължения поради абсолютната погасителна давност и отписване на същите за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., установени с АУЗД и предадени за принудително събиране на НАП в качеството му на публичен изпълнител.

В мотивите на разпореждането е посочено, че събирането на определеното в настоящия случай публично общинско вземане е възложено на публичен изпълнител, след като е установено, че по влезлия в сила АУВД по ЗМДТ № **********/21.11.2018 г. не са постъпили плащания в законоустановените срокове /чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ/, поради което е изпратен за принудително събиране на вземанията на публичен изпълнител. Влязлото в сила решение на Административен съд – Хасково ги задължавало да приложат т. нар. абсолютна погасителна давност. Прието е, че издаването на АУВД № **********/21.11.2018 г. е прекъснал давността за всички задължения, възникнали след 01.01.2012 г., тъй като към датата на установяването на същите давността за тях не е изтекла, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 178 ДОПК/. Отбелязано е, че задължението за първата 2012 г., установено с акта, вече е погасено по давност, тъй като същата е изтекла на 01.01.2023 г. Десетгодишният срок за заплащането на това задължение е започнал да тече от 01.01.2013 г., като независимо дали през това време има или няма спиране или прекъсване давността е изтекла на 01.01.2023 г. Посочено е, че тъй като съгласно чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК с компетентност да прилага тази разпоредба при принудително изпълнение на публичните вземания разполага публичният изпълнител, на когото е пратено за събиране същото, както и, че публичният изпълнител с влязло в сила Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК от 08.12.2023 г. по изпълнително дело № *********/2020 г. е признал изтичането на тази абсолютна погасителна давност за 2012 г. и е прекратил частично производството по същото дело относно публичното общинско вземане за главница и лихви за тази 2012 г, установено с акта, като по този начин вземанията вече били отписани и този факт можело да бъде само констатиран в процесния акт, а органът по приходите не дължал по него произнасяне. Относно останалите вземания по АУВД е отбелязано следното: за вземанията за 2013 г. по същите правила абсолютната давност изтичала на 01.01.2024 г., тъй като започнала да тече на 01.01.2014 г. Следвало да се отбележи, че по посоченото изпълнително дело постъпило плащане в размер на 1010 лева, които суми с Разпореждане на публичен изпълнител от 13.12.2023 г. по същото изпълнително дело били разпределени на основание чл. 219 от ДОПК по сметката за принудително изпълнение на установеното и предадено за изпълнение публично общинско вземане съразмерно за всяко едно вземане по години, като за 2013 г. са погасени 216.41 лв. главница. Посочено е, че споровете относно това разпределение се решават по реда на чл. 219, ал. 2 от ДОПК. При спазването на последователността за погасяване на публичните задължения, посочена в чл. 169, ал. 2 от ДОПК, е прието, че главницата е погасена частично в размер на 216.41 лв. поради плащане /чл. 168, т. 1 ДОПК/, а остатъкът от незаплатените главница, както и вземането за лихви изцяло, следвало да бъдат също отписани като погасени по давност и на основание чл. 173. ал. 2 ДОПК. За останалите задължения по акта за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г., макар за последната 2018 г. да нямало искане, е прието, че следва общо да се отбележи, че изтичането на абсолютната погасителна давност за най-старото задължение – това за 2014 г., абсолютната давност започва да тече съответно от 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2025 г., за 2015 г. започва от 01.01.2016 г. и изтича на 01.01.2026 г., за 2017г. - започва от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2028 г. и за последната 2018 г. – започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 01.01.2029 г., поради което е прието, че за тези години следва да се постанови отказ от погасяването им по давност поради неизтичане на определения със ДОПК [възраст] давностен срок.

Разпореждането е съобщено на адресата му, чрез пълномощника му и чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ на 27.02.2024 г.

На 27.02.2024 г. е подадена жалба срещу Разпореждане № 1/26.02.2024 г., в частта, в която е отказано погасяването на публичните задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Органът по приходите е достигнал до неправилни изводи, тъй като давността била изтекла. Моли се за отмяна на разпореждането в частта, в която е отказано погасяването на публичните задължения и за уважаване в цялост на подаденото възражение.

Във връзка с постъпилата жалба е изискана информация от ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, относно това какви действия са предприети /по дати/ по прекъсване и спиране на давността след предаването за принудително събиране на задълженията по АУЗД № **********/21.11.2018 г., както и относно това погасени ли са по давност предадените им за принудително събиране с АУЗД № **********/21.11.2018 г. задължения за данък върху превозните средства за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

В отговор от 11.03.2024 г. главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, е посочил, че за вземанията по АУЗД № **********/21.11.2018 г. на 15.07.2020 г. е образувано ИД № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, срещу ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА, като на лицето е изпратено СДИ от същата дата. За обезпечаване на задължението с ПНОМ [рег. номер]-022-0047352/24.07.2020 г. е наложена обезпечителна мярка – запор на МПС – ЛА БМВ с рег. № [рег. номер]. С ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0029004/28.04.2023 г. е наложен запор и на пенсията на лицето, като на 28.04.2023 г. е изпратено Разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК. Тъй като задълженото лице не получавало кореспонденцията на адреса, цитираните документи били връчени по чл. 32 от ДОПК. В писмото е посочено, че в петгодишния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК има предприети действия по спиране и прекъсване на давността, поради което давностният срок на задълженията по АУЗД № **********/21.11.2018 г. за данък върху превозните средства за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. не бил изтекъл.

На 22.04.2024 г. е издадено Решение № 1 от Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, с което на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК се потвърждава Разпореждане № 1/26.02.2024 г. на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, с което е отказано отписване на публични задължения по възражение вх. № ОХ-05-1382/02.06.2023 г., подадено от ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА за погасяване на публични задължения, установени с АУЗД № **********/21.11.2018 г. В решението се анализира видът на вземането – данък превозно средство, компетентността на публичния изпълнител, предприетите от него действия относно спирането на давността, приложението на погасителната давност по чл. 171 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, налице ли са основания за прилагане на абсолютната погасителна давност.

Решението е съобщено на адресата му чрез пълномощник и чрез ССЕВ на 23.04.2024 г.

Жалбата срещу него е подадена в Община Харманли на 24.04.2024 г.

При така установената фактическа обстановка Административен съд - Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срок от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт в частта, която го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване.

Актът, който е предмет на съдебен контрол, е Разпореждане № 1/26.02.2024 г. на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 155, ал. 2 ДОПК и по аргумент от чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, доколкото Разпореждането е оспорено по административен ред пред Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, който го е потвърдил в оспорената му част с мотивирано Решение № 1/22.04.2024 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК. Изчерпването на производството по административното обжалване на Разпореждането е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването му пред съда по аргумент от препращането към ДОПК с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ.

Не е налице и специална разпоредба, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, в които се посочва, че актът, чиято законосъобразност се изследва в съдебното производство, е първоначалният административен акт, когато при оспорване по административен ред жалбата срещу него е отхвърлена, актът не е изменен или отменен от горестоящия административен орган и същият да се е произнесъл с решение по същество.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, съгласно чл. 297 ГПК „влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“. Неизпълнението на влязло в сила решение води до промяна волята на административния орган, който в случая е обвързан с постановеното в съдебното решение. В този смисъл, законодателят изрично е посочил в чл. 177, ал. 2 АПК, че „актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.“. Тази нищожност е особен случай, обвързан изцяло с действието на съдебно решение, което е влязло в сила. Тя се различава от обичайните случаи на нищожност - при издаване на акт от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при съществено нарушение на производствените правила и противоречие с материалния закон, които водят до извод за липса на ясно изразена и конкретна воля на административния орган. Съдът, дори и да липсва искане за това, по аргумент от чл. 168, ал. 2 АПК обявява нищожността на акта, ако са налице основания, доколкото този акт страда от толкова съществен порок, че не поражда и никога не може да породи правните последици, към които е бил насочен.

В конкретния случай с влязло в сила Решение № 962/04.12.2023 г. по адм. д. № 1011/2023 г. на Административен съд – Хасково е обявена нищожността на Решение № 05.00-39/21.08.2023 г. на Кмета на община Харманли и потвърденото с него Разпореждане № 1/07.06.2023 г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, а преписката е изпратена на компетентния орган – орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ – община Харманли за ново произнасяне по подаденото от ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА искане за отписване на вземания, обективирано във Възражение с вх. № ОХ-05-1382 от 02.06.2023 г.

Настоящият съдебен състав не следва да ревизира изводите на друг състав на Административен съд – Хасково, а единствено дължи преценка дали е налице произнасяне по възражението на жалбоподателя от определения компетентен орган. Последният е обвързан с постановеното съдебно решение и следва да го изпълни. При това на 26.02.2024 г. е издадено процесното Разпореждане № 1 от Петя Атанасова Кръстева – ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли и орган по приходите съгласно Заповед № 1940/30.12.2013 г. на Кмета на община Харманли.

Формира се извод, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността му.

На второ място, следва да се отбележи, че в мотивите на Решение № 962/04.12.2023 г. по адм. д. № 1011/2023 г. на Административен съд – Хасково е посочено следното: „тъй като става въпрос за публично общинско вземане, обективно компетентен да се произнесе по искането за отписване е само орган, който е част от структурата на общинската администрация, защото взискател е общината, т.е. задължението е към общината. /…/ В хипотезата на поискано отписване на вземания компетентен да се произнесе по искане по чл. 173, ал. 1 от ДОПК е орган по приходите в общината. Той е административният орган, който след като извърши проверка на фактите, въз основа на които длъжникът иска да бъде отписано задължението, може да прецени основателността на искането и обективира факта на погасяване на задължението, а ако счете, че сочените от длъжника факти не установяват погасяване на задължението по давност, да издаде акт, с който да откаже отписването“.

По принцип само диспозитивът на съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като той установява какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви, които са само елемент на решението и не представляват самостоятелен източник на правни последици /ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. В случая е намерила приложение разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, като при изпращане на преписката за ново произнасяне от органа по приходите на община Харманли не се постановява издаване на акт с определено съдържание и краен резултат. Указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебния акт задължават органа да се съобрази с тях, но не определят резултата от произнасянето му. В този смисъл върху издаденото Разпореждане се осъществява самостоятелен съдебен контрол за това дали е издаден законосъобразно, вкл. и доколкото съобразявайки Решение по адм. дело № 10152/2022 г., V отд. на ВАС, неизпълнението от органа на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяна на акта, а не обявяването му за нищожен.

На трето място, с Разпореждане № 1/26.02.2024 г. органът по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли се е съобразил с изложеното в мотивите на Решение № 962/04.12.2023 г. по адм. д. № 1011/2023 г. на Административен съд – Хасково, съгласно които в чл. 173, ал. 2 от ДОПК е предвидено служебно отписване на вземанията с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК, т.е. на абсолютната погасителна давност, което следва да се извърши от взискателя на публичното общинско вземане. В този смисъл определеният като компетентен орган се е произнесъл, сочейки в мотивите на административния акт, че поради изтичане на абсолютната погасителна давност е частично прекратено производството по принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело за публичното общинско вземане за 2012 г. /с влязло в сила разпореждане на публичен изпълнител/, и е приел за погасени по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК поради изтичане на абсолютната погасителна давност, съответно е отписал от партидата за публични задължения на жалбоподателя данъчно задължено лице – данък превозно средство и лихвите за 2013 г. на основание чл. 173, ал. 2 ДОПК.

Налице е особена хипотеза на осъществяване на съдебен контрол по отношение на оспорения акт, тъй като компетентният орган е определен с влязлото в сила решение по адм. д. № 1011/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, като същият е и изпълнил своите задължения да се произнесе по публичните вземания относно погасяването им по давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, конкретно посочено от съда. След като органът по приходите се е съобразил с дадените с влязъл в сила съдебен акт указания, е недопустимо в хода на настоящото производство да се изменя или допълва неговата воля, произнасяйки се по вземания и по възражения, които не са предмет на конкретното производство, провело се в изпълнение на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК.

На четвърто място, следва да се отбележи, че органът по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли /чл. 7, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ/ се е произнесъл единствено по въпроса изтекла ли е абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, като е отказал погасяване и отписване на публичните задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., установени с АУЗД и предадени за принудително събиране на НАП в качеството му на публичен изпълнител, но не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя за приложимостта на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК относно погасяването на публичните вземания с изтичане на [възраст] давност. За първи път в Решението на Директора Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли е добавено към мотивите на разпореждането на органа по приходите неприложимост на чл. 171, ал. 1 ДОПК, позовавайки се на образуваното изпълнително дело, спирането на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК и ЗМДВИП.

По принцип настоящият съдебен състав е на мнение, че липсата на мотиви препятства преценката каква е действително осъществилата се фактическа обстановка и подведена ли е тя под релевантния по време, място и лица закон, съответно, че това допуснато процесуално нарушение е съществено, обуславящо извод за отмяна на оспорения акт.

В случая органът по приходите се е съобразил с влязлото в сила решение на Административен съд – Хасково относно преценката за приложимост на чл. 171, ал. 2 ДОПК, но не и с изрично направеното възражение на жалбоподателя относно приложимостта на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, по повод на което писмено възражение всъщност е образувано и административното производство, като за първи път от горестоящия орган са изложени мотиви и относно приложимостта на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Това не препятства правото на защита на лицето, което е инициирало административното производство, да разбере фактическите и правните основания да му бъде отказано отписване на публични задължения като погасени по давност, да изложи становището си, да представи доказателства и да направи доказателствени искания в подкрепа на защитната си теза, съответно адекватно да упражни правото си на оспорване по съдебен ред. По този начин не е ограничена възможността на лицето да разбере основанията за издаване на неблагоприятния за него акт, съответно – да реализира правото си на защита.

Съдът е наясно с изложеното в ТР № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, че липсата на мотиви към административния акт не е съществено нарушение тогава, когато по-горният административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери законосъобразността му. В конкретната хипотеза с издаването на Решението на Директора Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли се постигат целите на изискването за мотивиране на административните актове, тъй като органът по приходите се е произнесъл единствено по искането за служебно отписване на вземания с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК, което му е указано от съда и което се дължи по силата на чл. 173, ал. 2 ДОПК, доколкото по отношение на давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е налице законодателна промяна /така вж. Определение по адм. дело № 2453/2016 г. на ВАС, Седмо отд./, т.е. не се отписват служебно вземания поради изтичане на [възраст] срок, и доколкото компетентен за това е публичният изпълнител. Изрично и съобразено с трайно установената практика в Решение по адм. дело № 7183/2023 г. на ВАС, Осмо отд., е посочено, че „излагането на надлежни мотиви от горестоящия административен орган, позволяващи да се изведат съображенията, поради които е издаден административният акт, и в този смисъл обезпечаващи както правото на защита на адресата, така и надлежното упражняване на съдебния контрол, всъщност санира пропускът в процесуалното поведение на самия издател“.

Приемайки, че е допустимо по-горният орган да мотивира с решението си оспореното пред него Разпореждане, се достига до извод, че той е излязъл извън правомощията си, тъй като по възражения за изтекла давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК при образувано изпълнително производство се произнася публичният изпълнител.

На пето място, в мотивите на решението на Административен съд – Хасково изрично е посочено, че актът на орган по приходите в общината, с който се отказва отписването на погасени по давност задължения, тъй като засяга права и законни интереси на длъжника, и тъй като за него не е налице изрична законова забрана за оспорване по административен и съдебен ред, ще подлежи, на основание чл. 144, ал. 1 във връзка с чл. 152, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 от ДОПК, на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред административния съд. В този смисъл и процесното Разпореждане е оспорено пред Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при абщина Харманли, посочен изрично в него.

Настоящата съдебна инстанция е наясно със съществуващата практика, че при действието на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във връзка с чл. 152, ал. 2 и чл. 144 ДОПК компетентен да се произнесе по подадената жалба срещу разпореждането на органа по приходите на съответната община е кметът й, а не - ръководителят на звеното за местни приходи в общината /така вж. Определение по адм. дело № 9215/2023 г. на ВАС, Първо отд./. С оглед спецификата на казуса и предвид тази цитирана практика е необходимо да се посочи, че ако органът, пред когото е подадена жалбата - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, не е компетентен, то приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 88, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 АПК, съгласно която когато жалбата е неподведомствена на по-горестоящия административен орган, се оставя без разглеждане, а преписката се изпраща на компетентния орган.

Въпреки това, съдът не приема, че е допуснато процесуално нарушение, което да обуслови прогласяване на нищожност на това основание, тъй като, както вече бе отбелязано, предмет на съдебен контрол е Разпореждането, а не - Решението на Директора Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли. Дори и да се приеме, че последният, произнасяйки се, е допуснал съществено процесуално нарушение, то това е от значение единствено за изясняване разполагал ли е с правомощия да мотивира разпореждането. Произнасянето от страна на Директора Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли е последица от прилагането на нормата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което и не може да се твърди отмяна на акта само на основание, че е осъществен контрол по административен ред от некомпетентен орган.

На шесто място, органът по приходите, в съответствие с материалния закон - чл. 171, ал. 2 ДОПК, е приел, че не са налице основания за погасяване на публичните задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. поради изтичане на [възраст] абсолютна погасителна давност, която започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая данъка върху превозните средства се дължи по реда и условията на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ, поради което и правилно е прието, че за цитираните по-горе години абсолютната давност не е изтекла. За пример следва да се посочи, че давността за данък превозно средство за 2014 г. започва да тече на 01.01.2015 г., т.е. към датата на издаване на оспорения акт и към настоящия момент тя не е изтекла.

Необходимо е да се отбележи обаче, че органът по приходите е обвързан с възражението на ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА изтекла ли е [възраст] давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК относно публичните задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. От съществено значение е да се акцентира и върху факта, че за конкретните задължения е образувано изпълнително дело през 2020 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.

В мотивите на решението на Административен съд – Хасково изрично е отбелязано следното: ако волеизявлението на длъжника за изтекла давност е направено в рамките на започнало принудително изпълнение, компетентен да се произнесе по възражението е органът, който ръководи съответното производство, т. е. публичният изпълнител /така вж. Определение № 11 от 25.04.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 8/2023 г., смесен 5-членен с-в; Определение по адм. дело № 5719/2022 г. на ВАС, Първо отд./, чието произнасяне по възражението пък подлежи на административен контрол по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК пред директора на компетентната ТД на НАП.

В този смисъл следва да бъде направен извод, че ако органът по приходите, макар и сезиран, установи, че не е компетентен да се произнесе по искането, то следва да изпрати преписката на компетентния орган, като уведоми за това заинтересованите лица. В случая се констатира, че органът по приходите, макар и уведомен за образуваното изпълнително производство и започнало принудително изпълнение, не е изпратил преписката на публичния изпълнител по чл. 7, ал. 2 ДОПК, въпреки за последния е налице задължението, въведено с чл. 4, ал. 2 ЗМДТ и чл. 266 и следващите от ДОПК, да се произнесе по искане за погасяване по давност на публични задължения при образувано изпълнително производство. Следователно, въпреки че органът по приходите се е произнесъл единствено по чл. 171, ал. 2 ДОПК, но чрез решението на Директора Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли всъщност е налице и произнасяне по чл. 171, ал. 1 ДОПК, т.е. извън компетентността им, предоставена по силата на закона и утвърдена със съдебната практика, се обуславя извод за нищожност на оспореното пред съда разпореждане /така вж. Решение по адм. дело № 1528/2015 г. на ВАС, Седмо отд./.

На седмо място, давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност /така вж. Определение по адм. дело № 9426/2021 г. на ВАС, Първо отд./, включително като заяви искане за отписване на задължението по чл. 173, ал. 1 ДОПК, което отчитайки общоприетото значение на думата „отписвам“ /„зачерквам нечие име от списък; освобождавам чрез отбелязване с писане“/ значи заличаване или изключване от списъка на активните задължения на задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност и от длъжника е направено възражение за това. Това възражение /волеизявление/ длъжникът може да направи както при установяване на задълженията с акт за установяване на задължения по декларация или с ревизионен акт, така и в рамките на започнало принудително изпълнение. Компетентен да се произнесе по възражението е органът, който ръководи съответното производство - органът по приходите /чл. 4, ал. 3 – ал. 4 ЗМДТ/, съответно горестоящият му административен орган - с оглед на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във връзка с чл. 152, ал. 2 ДОПК в производството по установяване на данъчни задължения, а в производство по принудително изпълнение - публичният изпълнител, съответно горестоящият му административен орган - директорът на съответната териториална данъчна дирекция с оглед на чл. 4, ал. ал. 1 - 2 ЗМДТ във връзка с чл. 266, ал. 1 ДОПК /така вж. Определение по адм. дело № 12724/2018 г. на ВАС, Първо отд./. Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнителни по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, също така и от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Законодателят е предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. В конкретния случай общинската администрация на община Харманли е избрала реда по ДОПК /така вж. Определение по ч. гр. д. № 756/2017 г., ГК, II ГО на ВКС/, поради което и публичният изпълнител като орган по изпълнението може да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност на вменените задължения на длъжника /така вж. Определение по адм. дело № 12952/2018 г. на ВАС, Първо отд.; чл. 163, ал. 1 във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 1 и чл. 167 ДОПК/.

С оглед горното и предвид, че видно от доказателствата по делото, задълженията на ПЕТРА СТЕФАНОВА ГОСПОДИНОВА за данък върху превозни средства са установени с влязъл в сила акт за установяване на вземания по декларация /чл. 165 ДОПК/ и този акт е предаден на публичния изпълнител за образуване на изпълнително производство и пристъпване към принудително изпълнение, то компетентен да се произнесе по направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл. 168, т. 3 във връзка с чл. 173, ал. 1 във връзка с чл. 171, ал. 1 ДОПК е публичният изпълнител.

За пълнота, следва да се има предвид също, че правомощията на публичния изпълнител в изпълнителното производство не са правомощия на органа по приходите в общината. В случая не се обжалват действия на публичния изпълнител в рамките на образувано изпълнително производство, а акт на органа по приходите в община Харманли. Фактът, че този акт е по повод на искане за погасяване по давност на задължения по ЗМДТ, не превръща органа по приходите в публичен изпълнител, а производството, в което се произнесъл, в производство по принудително изпълнение, за да е приложим редът на чл. 268 ДОПК.

Извод: по гореизложените съображения следва да бъде прогласена нищожността на оспореното разпореждане /чл. 160, ал. 2 ДОПК/, а преписката - изпратена на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, за произнасяне в срок /чл. 160, ал. 5 ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК и § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 174 АПК/ по възражението на жалбоподателя относно това дали е изтекла давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК на задълженията му – данък превозно средство за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., тъй като в противен случай образуваното производство по възражението на жалбоподателя ще остане висящо, без да е приключило с влязъл в сила акт.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени единствено направените в съдебното производство разноски в общ размер от 10 лева, представляващи държавна такса.

На адв. Гергана Георгиева, осъществила по делото безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, следва да се присъди възнаграждение в размер на 601.25 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2, изр. Второ от ЗАдв във връзка с чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разпореждане № 1/26.02.2024 г. на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли, потвърдено с Решение № 1/22.04.2024 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли В ЧАСТТА, с която е отказано отписване на установени с Акт за установяване на вземания от данъци по Закона за местните данъци и такси № **********/21.11.2018 г. на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Харманли публични задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., по възражение с вх. № ОХ-05-1382/02.06.2023 г. по описа на община Харманли, подадено от П. С.Г..

ИЗПРАЩА преписката за произнасяне от публичен изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, офис Хасково, по възражение вх. № ОХ-05-1382/02.06.2023 г. по описа на община Харманли, подадено от П. С. Г. за отписване поради погасяване по давност на публични задължения за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., установени с акт за установяване на вземания от данъци по Закона за местните данъци и такси № **********/21.11.2018 г., в 14-дневен срок от влизането в сила на постановения съдебен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на П. С. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], разноски в размер на 10 /десет/ лева, представляващи държавна такса.

ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на адвокат Г. Р. Г., с адрес от [населено място], [улица], сума в размер на 601.25 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаните безплатно правна защита и съдействие.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд – Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 138, ал. 3 АПК.