О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 29.05.2019
год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ – 9 СЪСТАВ,
в закрито заседание
на двадесет и девети май
две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА т.д.
№2517 по описа за 2018 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
При подготовка на делото за насрочване, съдът
констатира следното:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 23 АЛ. 1 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 4, АЛ. 1 ОТ ЗГВБ (ОТМ.) И ЧЛ. 86, АЛ. 1
ОТ ЗЗД.
Ищецът „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.С., чрез адв. Д.Д.С.,***, с искова молба от 29.11.2018
г.
твърди, че на 25.11.2008 г. между Дружеството, като вложител и „КТБ“ АД са е
сключен Договор за индивидуален срочен депозит № 8990, като ищецът е предал за
съхранение в Банката сумата 200 000 (двеста хиляди) лева по сметка с IBAN: ***, BIC ***ва върху
сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 8,50%. Първоначалният срок на
Договора е бил до 1 година от постъпване на средствата по сметката, което се е
случило съответно през 2009 г. Съгласно чл. 4 от Договора, ако вложителят не
даде други писмени инструкции на Банката най-късно до един (1) ден преди
изтичане на техния срок, същите се подновяват автоматично за същия срок и при
същите условия. До изтичането на първоначалния срок на Договора и съответно до
изтичането на всеки подновен едногодишен срок, Ищецът не е давал други писмени
инструкции на Банката, поради което срокът на Договора е бил автоматично
удължаван за нов срок от една година, като последното такова подновяване е било
извършено съответно на 25.11.2013 г. Поради
това Договорът е бил в сила между страните към датата на отнемането на лиценза
на КТБ на 06.11.2014 г.
Вследствие отнемането на лиценза на КТБ за
извършване на банкова дейност, с решение № 138 от 06.11.2014 г. на БНБ и на
основание чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.), за Дружеството е възникнало основание за
заплащане на гарантираната сума по влога му в КТБ в законоустановения
размер от 196 000 лв. Тъй като Дружеството не е било включено от синдиците на
КТБ в списъка на лицата с гарантирани влогове и съответно не е получило плащане
на гарантирания размер на влога си в КТБ, на 22.01.2015 г., ищецът е направил
възражение до Банката, представлявана от нейните квестори. Квесторите на КТБ не
са приели възражението на Дружеството съгласно писмо Изх. № Н2310-511 от
30.01.2015 г., като са изразили
мнение, че влогът на Дружеството съгласно Договора не се ползвал от гаранцията
по ЗГВБ (отм.), тъй като с него са били уговорени привилегировани лихвени
условия, които били в отклонение от обявените от Банката условия към датата на
сключване на Договора и следователно влогът на Ищеца попадал в изключението на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.); С писмо с вх. № Н 2310-484/17.02.2015 г., подадено
в КТБ, Дружеството е възразило срещу отказа на квесторите на КТБ. Копие от
същото писмо е депозирано във Ф.а за гарантиране на влоговете на 10.03.2015 г.
с вх. № 90-0036). С последното писмо,
депозирано във Ф.а, Дружеството поискало от Ответника да предприеме
необходимите действия за осигуряване на заплащането на гарантираната сума по
влога му в КТБ, предвидена в чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.) и да му заплати дължимите
196 000 лв. Аргументите в писмото от 10.03.2015 г. до Ф.а не са уважени и с
писмо - отговор с изх. № 90-0049/23.03.2015 г. по същество Ф.ът, позовавайки се на отговора на квесторите на КТБ, че на
ищеца не се дължал гарантираният размер на влога му, отказал да плати дължимата
сума, като препоръчал на Ищеца да се обърне към съда. С Покана за доброволно
изпълнение, изпратена до Ф.а - Ответник по факс и имейл, с дата 5 юни 2018 г. ищецът е поискал отново от Ф.а заплащане на
гарантираната сума.
Ищецът твърди, че квесторите на КТБ и Ф.ът неправомерно са отказали да включат Ищеца в списъка на
вложителите, ползващи се от правото на гаранция по влоговете в предвидения в
ЗГВБ (отм.) размер от 196 000 лв., тъй като между Ищеца и КТБ не са били договаряни
индивидуално лихвените
условия по влога. Неоснователно е позоваването на изключението по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.). Ищцовото дружеството има
фактическото и правно основание да поиска да получи в изцяло гарантирания от
закона размер сумата от паричния му влог в КТБ, включително с лихви и разноски.
Ищецът претендира мораторната лихва върху главницата
(196 000 лв.) за периода от 18.07.2014 г., до предявяване на този иск на 29
ноември 2018 г. Началната дата е 18.07.2014 г., защото заплащането на
гарантирана сума от влога в предявения размер се дължи от Ф.а, считано 20
работни дни след датата на отнемането лиценза на КТБ Тази е датата на
изискуемостта, предвид нормата на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 1, параграф 3,
подточка (i) от Директива 94/19/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за
гарантиране на депозити.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 4,
ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.), моли съда ДА ОСЪДИ ответника - „Ф. З.Г.Н.В.В Б.“, БУЛСТАТ ******** да заплати на ИЩЕЦА „М.“ ЕООД, ЕИК ********,
сумата 196 000 лв. - гарантирана
сума по банков влог, дължима от Ф.а на основание чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.),
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й плащане, както
и сумата 86 960, 41 лв.,
съставляваща законната лихва, изчислена върху главницата от 196 000 лв. - от
датата на изискуемостта й на 18.07.2014 г., до датата на предявяване на
исковата молба, както и всички направени по делото разноски, които ще
конкретизира в отделен списък съгласно чл. 80 ГПК.
Ответникът
Ф. З.Г.Н.В.В Б. със седалище и адрес
на управление:***, представляван от Р.М.- председател на Управителния съвет, действащ чрез адв. Д.Л., със съдебен
адрес:***, с отговор на искова молба
от 10.01.2019 г. счита, че предявеният иск е недопустим, на
основание член 229 от ГПК, във връзка с член 69 ал.2 от ЗБН. Твърди,
че с Решение № 922 от 25.05.2016 г. на СГС, TO, VI-22 състав по търговско дело № 7549 по описа за 2014 г., по
реда на член 67, ал.2 от ЗБН е одобрен съставеният от синдиците на „К.Т.Б.”АД/н/
Списък на приетите вземания, по които не са направени възражения по член 66,
ал.7, т.1 от ЗБН, представен в табличен вид в съда с молба с вх. №
63860/10.05.2016 г., който списък е неразделна част от същото решение.
Посоченото решение е обявено в ТР по партидата на „К.Т.Б.”АД /н/, с ЕИК
*********, с вписване 20160525114921. Претендираното по делото вземане към ФГВБ в размер на 196 000 лв. е
идентично и представлява част от вземането под № 4618 от Списъка на приетите
вземания към КТБ. Съгласно
чл. 24, ал. 1 от ЗГВБ (отм.) от датата на решението на Българската народна
банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност Ф.ът встъпва в правата на вложителите към банката до размера
на гарантираните суми, независимо от размера и датата, на която Ф.ът е извършил плащания по гаранцията на всеки един от
вложителите. Следователно на 06.11.2014 г. ФГВБ се е суброгирал
по силата на закона срещу КТБ в правата на вложителите, имащи право на гаранция
и за гарантираните влогове в КТБ правото на вземане принадлежи на ФГВБ, а не на
лицата - титуляри на влоговете, от които произтичат същите вземания. Обратно -
що се отнася до вложителите без право на гаранция, те запазват вземанията си
към КТБ относно притежаваните в тази банка свои влогове, които не са
регламентирани съгласно ЗГВБ (отм.). В тази връзка, е показателно, че според нормата
на чл. 24 , ал. 1 от ЗГВБ (отм.) е без значение за настъпването на субругацията на Ф.а в правата на вложителите дали Ф.ът реално е изплатил съответните суми на вложителите. Съгласно
член 94 от ЗБН, в редакцията на тази норма преди измененията обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., която е приложима за
производството по несъстоятелност на „КТБ” АД: в т. 4 от член 94 на ЗБН се удовлетворяват: „вземания, за които Ф.ът се е суброгирал, и вземания на
вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете.
На основание член 69, ал.1 от ЗБН вземане,
което е включено в списъка по член 67 ал.2 от ЗБН, се смята за прието вземане в
производството по несъстоятелност. Следователно, вземането, предмет на исковете по делото, представлява прието вземане
към КТБ, което е в ред 4 на член 94 от ЗБН като вземане, което не е покрито от системата за
гарантиране на влоговете. Съгласно член 69, ал.2 от ЗБН, влезлите в
сила решения по чл. 65, ал. 2, чл. 67, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 имат установително действие за банката и за всички кредитори на
несъстоятелността, каквито са ищецът по делото „М.” ЕООД и ФГВБ. Ако ищецът е
считал, че във връзка с процесната банкова сметка, ***,
а не към КТБ, доколкото има право на гаранция във връзка с нея, той е разполагал
с възможност да подаде възражение пред синдиците на КТБ, във връзка с
включването му в съставения от тях списък като кредитор на КТБ с вземане като
вложител, което не е покрито от системата за гарантиране на влогове. Очевидно
ищецът не се е възползвал от тази възможност. При това положение, не е
допустимо, във връзка с един и същи влог, ищецът да претендира едновременно
както вземане към ФГВБ, така и към КТБ. Нещо повече, на 02.03.2017 г. в ТР е
обявена изготвената от синдиците на КТБ първа частична сметка за разпределение.
Видно от стр. 79, запис № 4489 на същата сметка, ищецът ще получи плащане на
част (в размер на 49 414,54 лв.) от вземането си към КТБ, прието съгласно
списъка на приетите вземания - за улеснение на съда представя извадка от тази сметка.
Ако се приеме, че искът по настоящото производство е допустим, би се стигнало
до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като за един и същи влог той има
претенции както към КТБ, така и към ФГВБ.
Поради изложените съображения, счита, че
предявените искове са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
Съдът като съобрази
доводите на страните и след служебно направена справка в ТР по електронната
партида на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), както и по т.д.н.№7549/2014 г.,
намира предявените искове за недопустими, поради следните съображения:
Видно от електронната
партида на банката-ответник в ТР, на 21.08.2015 г., в директорията „Обявени
актове несъстоятелност“, е публикуван списък
на приетите от синдика вземания на кредиторите на "К.Т.Б." АД (н). Видно от стр. 80 на обявения на 14.05.2016 г. по същата партида с
вписване 20160514095154 Списък на
приетите вземания, по които не са направени възражения, съгласно член 66, ал.7,
т.1 от ЗБН, ищецът „М.” ЕООД е включен като кредитор на тази банка с вземане
в размер на
447 079,00 лева, под № 4618 на същия списък с поредност
по член 94, т.4 от ЗБН. Претендираното по
делото вземане към ФГВБ в размер на 196 000 лв. е идентично и представлява част
от вземането под № 4618 от Списъка на приетите вземания към КТБ. Видно и от извършената справка по т.д.н.№7549/2014 г. по описа на СГС,
ТО, съдът констатира, че с молба с вх.№63860/10.05.2016 г., синдиците на
ответната банка са депозирали в съда списък
по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН, а именно Списък на приетите вземания, по
които не са направени възражения.
На 14.05.2016 г., видно от електронната партида на дружеството в
несъстоятелност, в изпълнение на чл.66, ал.7 от ЗБН, доп.,ДВ, бр. 33 от 2016 г. , в сила от
26.04.2016 г., синдиците са публикували съставения списъка по чл.66, ал.7,т.1.
С Решение №922 от 25.05.2016 г., СГС, ТО, VI-22 състав, в
качеството си на съд по несъстоятелността е одобрил съставения от синдиците на
„К.Т.Б.“ АД (н) списък на приетите вземания, по които не са направени
възражения по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН, който списък е приподписан
от съдията и се счита за неразделна част от съдебното решение, което не подлежи
на обжалване.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че за ищеца в настоящото производство липсва правен интерес от постановяване на
решение по процесните искове, тъй като вземането,
предмет на същите, а именно - 196 000 лв., е включено в списъка на
кредиторите на ответната банка, като част от общото принадлежащо на ищеца
вземане към последната като липсват възражения срещу него и Списъкът е одобрен
от съда с неподлежащо на обжалване решение, поради което и съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал.1 (Изм. – ДВ,
бр. 33 от 2016 г. , в сила от 26.04.2016 г.), вземане, което е включено в
списъка по чл. 67, ал. 2,
включително в случаите по чл. 20, ал. 4,
чл. 65, ал. 2 и чл. 68, ал. 3, се смята за прието в
производството по несъстоятелност от момента на постановяване на решението по чл. 67, ал. 2 - за одобряване на
списъка на приетите и неоспорените вземания, предвид на което ищецът ще бъде
удовлетворен в производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД (н).
Разрешеният вече спор не може повторно да бъде разрешен чрез подадената от
ищеца искова молба, поради наличие на влязъл в сила съдебен акт – в този смисъл
е Решение № 2 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2014 г., I Г. О., ГК. Непререшаемостта
е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, която обезпечава стабилността
на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН
срещу опасността от противоречиви разрешения по същия спор между същите страни,
предизвикано от нов иск.
Нещо повече. Основателни са доводите
на ответника, че ако бъде разгледан спора по същество, това би обусловило неоснователно
обогатяване на ищеца, тъй като за един и същи влог той може да получи
удовлетворяване на претенции както към КТБ, така и към ФГВБ.
Недопустимостта на главния иск
обуславя недопустимост и на акцесорния иск по чл. 86
от ЗЗД.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№2517/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав,
КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред САС, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: