Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 26.04.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 3067 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.01.2018 г. по гр.д. № 9677/16 г.,
СРС, І ГО, 49 с-в е отхвърлил предявените от Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
партер, чрез адв. А., срещу С.А.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумата от 15 120 лева, представляваща заплатена в повече от дължимото по
договор за кредит от 14.10.2008г. и за сумата от 4 495.02 лева- лихва за забава за периода от 21.02.2013г. до 22.02.2016г. Осъдил е Е.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер да заплати на С.А.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1900 лева - разноски по делото
С определение от 13.07.2018 г. по гр.д. № 16974/17 г., СРС, І ГО, 47 с-в е оставил без уважение молбата на
ответника за изменение на постановеното на 19.01.2018 г. решение в частта за
разноските.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.А.,
съдружник в АД „А. и У.“, със съдебен адрес:***, партер с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че районният съд е допуснал нарушение на
процесуалните правила, като не е допуснал исканата допълнителна ССЕ,
формулирана с молба с вх. № 5090079/12.06.2017 г. Отново във въззивната жалба се прави това доказателствено
искане, а именно ССЕ да отговори на следните два въпроса: 1. Каква част от
кредита, изтеглен на 14.10.2008 г. е използван за погасяване на кредита от
21.04.2008 г. и в какъв размер? и 2.
Каква част от кредита, изтеглен на 21.04.2008 г. е използван за погасяване на
кредита от 03.11.2006 г. и в какъв размер? Съдът неправилно е възпроизвел
показанията на свидетелите В. И. и В.А., които сочат, че двамата съпрузи са
взели заедно решение да изтеглят кредит през 2006 г., както и последващите му две рефинансирания, чрез нов кредит през
пролетта на 2008 г. и кредит от есента на 2008 г., разрешен на 14.10.2008 г. Двамата
свидетели дават показания, че съпрузите са закупили семейно жилище-къща, което
е било в лошо състояние и се нуждаело от ремонт, че кредитът от 14.10.2008 г.,
сключен от ищеца с Банка „ДСК“, е изтеглен по време на брака, средствата от
който са използвани за семейни нужди, а именно за да се рефинансира предишен
семеен кредит, изтеглен от ищеца на 21.04.2008 г., който е изтеглен по общо
решение на двамата съпрузи и разходван за задоволяване на нуждите на
семейството, тъй като ремонтите са извършвани изцяло в семейното жилище. Съдът
неправилно и едностранчиво възприема, че съгласно изготвената ССЕ и допълнителна
такава, кредитът, отпуснат на 14.10.2008 г. в размер на 30 000 лв. не е
използван за погасяване на кредита, отпуснат на 03.11.2006 г., като в същото
време приема, че кредитът от 03.11.2006 г. е погасен с кредита от 21.04.2008
г., изтеглен от ищеца, като не обсъдил връзката между двата кредита-от
21.04.2008 г и от 14.10.2008 г. Твърди се още, че не става въпрос за някакъв
отделен изолиран и нов кредит от 21.04.2008 г., а за същото кредитно отношение
между ищеца и банка ДСК, описано подробно в исковата молба и в направеното
уточнение в първото по делото съдебно заседание с молба вх. №
1192224/21.12.2016 г. Това е така, защото същият този кредит от 2006 г., посочен
в исковата молба е бил рефинансиран с кредита от 21.04.2008 г., а той е бил
рефинансиран с този от октомври 2008г., както е посочено в ИМ и уточнението и
допълнението към нея. Съгласно нормата на чл.127 от ЗЗД всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Съгласно императивната разпоредба
на чл.25, ал.2 от СК от 1985г./отм./, респ. чл.32, ал.2 от СК, съпрузите
отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за
задоволяване нуждите на семейството. С оглед нормата на чл.127, ал.2 от ЗЗД
солидарният съдлъжник дължи припадаща му се част не
от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата
се част от това, което е платено за погасяването на дълга, какъвто е бил в момента на погасяването. Неправилно
съдът не е съобразил, че когато един от солидарните длъжници,
в случая бивш съпруг, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, респ.
след фактическата раздяла на страните, той придобива регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Основанието
да се търси припадащата се част от задължението се базира на принципа за
преодоляване на неоснователното обогатяване, защото се предполага, че
погасеното задължение е задоволило нужди на семейството. За да бъде уважен регресният
иск по чл.;127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другия
солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от
дължимото от този длъжник. В случая установената в чл.127, ал.1 от ЗЗД
презумпция за равна задълженост във вътрешните
отношения между солидарните длъжници не е оборена,
доколкото не се установи от ответника наличието на постигната между страните
договореност задължението по банковия кредит да се погасява само от единия
съпруг-ищецът, поради което счита, че съдът е следвало да приеме, че те дължат
по равно.Съдът е възприел неправилно и фактическата обстановка, а именно, че
ремонтните дейности по семейното жилище са извършени само или основно през 2002
и 2003 г. след настаняването в къщата. През 2002г.-2003 г. са били извършени най-належащите ремонти в жилището-подове, покрив, санитарно
помещение, но последващите СМР като топлоизолация,
дограма и покупка на МПС, са правени именно през 2008 г. Съдът неправилно е
счел, че тъй като датите на издаване на представените фактури за закупуване на
строителни материали предхождат датата на изтегляне на кредита, то кредитът от
октомври 2008 г. не е за задоволяване на
семейни нужди. Съдът не е обсъдил твърденията на ищеца, че кредитът от октомври
2008 г. освен за задоволяване на семейни нужди за довършителни ремонти е
използван и за рефинансиране на друг кредит, изтеглен отново по време на брака,
сключен между страните, а именно през месец април 2008 г. по общо знание и
съгласие на двамата съпрузи и също разходван изцяло за задоволяване на семейни
нужди. Според свидетеля А. кредитът от есента на 2008 г. е бил нужен за
довършителни работи по къщата, за закупуване на материали за същата и така се
установява, че е бил за семейни нужди. Съдът неправилно е посочил, че купеният
автомобил Рено 19 е закупен с кредита от 21.04.2008г., а не с този от
14.10.2008 г. Съдът, след като е приел, че кредитът от 14.10.2008 г. не е
използван за семейни нужди, не е изложил доводи за какво тогава е използван от
ищеца, как са оборени твърденията на ищеца и въз основа на какви доказателства
съдът е направил тази преценка, като липсва всеобхватен анализ на всички
доказателства по делото.
Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното
и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски по
делото, включително адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата/ответница С.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Г. от САК, със съдебен
адрес:*** оспорва въззивната
жалба. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата
претенция на ищеца, като давностият срок за вземането
на ищеца е започнал да тече считано от датата на прекратяването на брака между
страните на 21.02.2011 г., а искът е предявен на 22.02.2016 г., т.е. след изтичането на общия давностния
срок, установен в чл.110 от ЗЗД. на 21.02.2016 г. Относно възражението, че
съгласно чл.60 от ГПК срокът би следвало да се счете изтекъл в края на първия
присъствен ден на 22.02.2016 г./ понеделник/, като 21.02.2016 г. е неделя,
сочи, че правилото на чл.60 от ГПК е относимо и
приложимо към процесуалните срокове, но не и към материалноправните
давностни срокове, уредени в чл.110-120 от ЗЗД. Отделно
излага твърдения и по основателността на въззивната
жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му, поради което съдът трябва да се
произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.127, ал.2 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Е.Г.И. е предявил срещу С.А.Б. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумата от 15 120 лева,
представляваща заплатена в повече от дължимото по договор за кредит от
14.10.2008г. и за сумата от 4 495,02 лева- лихва за забава за периода от
21.02.2013г. до 22.02.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответницата са били в граждански брак от 29.04.1995г.,
че бракът им е бил прекратен с влязло в сила решение от 21.02.2011г. Сочи, че през време на брака е сключил
договор за кредит за текущо потребление с Банка „ДСК“ЕАД в размер на 15 000
лева, като сумата по кредита е
използвана за задоволяване на нуждите на семейството. Сумата била необходима за
закупуване на недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул. „****, което представлява семейното
им жилище, предоставено за ползване на ответницата след развода. Твърди, че се
наложило извършване на ремонтни дейности в имота, за да бъде пригоден за
живеене. Ето защо, по общо решение на съпрузите на 14.10.2008г. той е теглил
нов кредит за сумата от 30 000 лева за срок от 10 години, с месечни вноски от
по 400, 74 лева. Твърди, че с част от този кредит е погасен кредита за текущо
потребление в размер на 15 000 лева. А останалата част е разходвана за семейни
нужди. Твърди, че всички вноски по кредита в размер на 30 000 лева са заплатени
от него. Сочи, че от 21.02.2011г. до 14.02.2013 г. е платил 24 вноски по
кредита, като всяка една от тях възлиза на стойност 400, 74 лева, като общата
сума възлиза в размер на 9 617.76 лева. Твърди, че освен тази сума е заплатил и
главницата по кредита в размер на 20 622.73 лева. За да погаси част от тези
суми е сключил нов договор за кредит с Банка „ДСК“ЕАД от14.02.2013г. Претендира
сумата от 15 120 лева, представляваща половината от платеното задължение по
договора за кредит от 14.10.2008г.
Ответницата С.А.Б. в срока по чл.131 от ГПК е оспорила предявените искове.
СГС констатира следното:
Съгласно договор за кредит от 03.11.2006 г.
Банка „ДСК“ЕАД е предоставила на Е.Г.И. кредит в размер на 15 000 лева, със срок на издължаване - 96 месеца. По силата на договор за кредит за текущо потребление от 14.10.2008 г. Банка „ДСК“ЕАД е предоставила на Е.И. кредит
в размер на 30 000 лева, със срок на издължаване 120 месеца. С решение
№111-88-311 от 21.02.2011г. по гр.дело №13412/2009г., СРС, 49 състав е прекратен
брака, сключен между С.А. И. и Е.Г.И., сключен на 29.04.1995г. с акт за
граждански брак №179/29.04.1995г. на СО, район „Оборище“. Видно от
удостоверение № 4131/1.11.2010г., издадено от Банка „ДСК“ЕАД Е.Г.И. е титуляр
по кредит №16295930, разрешен на 14.10.2008г. в размер на 30 000 лева за срок
на издължаване 10 години и месечна вноска в размер на 400, 74 лева. Съгласно удостоверение
изх. №3411/14.01.2016г., издадено от Банка „ДСК“ ЕАД на Е.Г.И. е разрешен
кредит за текущо потребление на 14.10.2008г. в размер на 30 000 лева, който е
окончателно издължен на 15.02.2013г., с остатък 20 622,73 лева, като
погасяването е извършено чрез рефинансиране с нов кредит за текущо потребление.
По силата на договор за кредит от 14.02.2013г. Банка „ДСК“ ЕАД е предоставила
на Е.Г.И. кредит в размер на 30 000 лева, със срок на издължаване от 120
месеца..
По делото е представен договор за покупко-продажба от 23.04.2008г. на л.а.
марка „Рено“, модел 19, с per. № ******, сключен между Б. и Г.Д.като
продавачи и Е.И. като купувач, договор за продажба на имот от 21.11.2006г. по
Закона за общинската собственост, съгласно който Е.Г.И. е придобил недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
представляващ едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи,
дневна, баня, кухня и сервизни помещения. Видно от удостоверение за промени в
настоящ адрес С.А.Б. е била на адрес: *** в периода от 22.07.2002г. до 03.12.2009г. и на адрес: гр.София, ул. „*******,
за периода от 3.12.2009г.-07.03.2011г. По силата на договор за наем от
23.12.2008г. П.П.е предоставил на С. И. за временно и
възмездно ползване следния недвижим имот, а именно:: жилище, находящо се в кв. „С*********Съгласно заключението на ССЕ кредитът за текущо потребление от 03.11.2006г. в размер на 15 000 лева е
погасен чрез рефинансиране с нов кредит, разрешен на 21.04.2008г. в размер на 19 500 лева. Според вещото лице остатъка
от кредита от 14.10.2008г. към 21.02.2011г. възлиза в размер на 25 490.27 лева-
главница и 198, 27 лева - лихва. Според вещото лице със сума, получена при
усвояване на кредит за текущо потребление от 14.02.2013г. е погасен остатъка от
кредит от 14.10.2008г. Остатъкът от кредита, разрешен на 14.10.2008г., който е
погасен на 15.02.2013г. с кредит от 14.02.2013г., е възлизал на 20 622.73 лева,
от която 20 497,61 лева - главница и 125, 12 лева - лихва. Съгласно
допълнителното заключение на ССЕ използваната сума за погасяване на кредита,
отпуснат на 03.11.2006г., от кредита от 21.04.2008г. е в размер на
13 063,80 лева, от които за главница -13 003, 98 лева и за лихва - 59, 82
лева. Погасената сума по кредита от 03.11.2006г. до новия кредит от
21.04.2008г. е в размер на 3 674, 45 лева, от която 19 996, 02 лева - главница
и 1623, 43 лева - лихва и такса -55 лева. Съгласно допълнителното заключение на
ССЕ кредитът, отпуснат на 14.10.2008г. в размер на 30 000 лева не е използван
за погасяване на кредита, отпуснат на 03.11.2006г. По делото са били разпитани
свидетели, като свидетелката Е.Д.заявява, че
през 2002г. страните дошли да живеят в къщата, която била в окаяно
състояние. Започнали ремонта първо с детската стая, стъргали мазилка, изнасяли
боклуци. Няколко години по-късно са закупили къщата от общината. Не знае с
какви средства са закупили къщата. Твърди, че през 2003г. са правили покрива на
къщата. Покривът не бил качествен и керемидите на другата година били
изпопадали. Есента на 2008 г. сменили дограми и направили топлоизолация, както
и че есента на 2008г. страните се разделили. Твърди, че е видяла една жена в къщата,
с която предполага, че ищецът живее. Твърди, че ищецът и я представил като
негова приятелка - след 2011 г. Знае, че са теглени кредити и че са купувани
коли. Според свидетелката К.А., тя за първи път е отишла в къщата на
страните през 2003-2004г. Къщата нямала изолация, миришела на мухъл, имало
стари мебели, в кухнята имало нещо като секция, много износен диван и в хола
маса за хранене. Твърди, че изолацията била направена 2008г. преди м.септември.
Свидетелства, че ответницата е работила на повече от две места. Знае, че бившите съпрузи са закупили къщата, когато
детето било на 6-7 години, като страните
се разделили февруари 2009г. Сочи, че ответницата е разбрала за кредита, когато
на детето е трябвало да се даде издръжка. Свидетелства, че ответницата се
изнесла от къщата октомври, ноември. Твърди, че ответницата си давала парите на
съпруга си и той купувал колите. Заявява, че дограмата е направена с пари на
приятелка на ответницата, която работи в Пирогов. Съгласно показанията на свидетеля ВВ. И. страните
кандидатствали към съвета и им дали къщата през 2002 г. Свидетелят прокарал ел.
захранване в къщата през 2003г. Къщата била в окаяно състояние, течал покрива,
нямало тоалетна. Тогава семейството започнало ремонт на покрива и банята. Твърди,
че ищецът теглил кредит през 2006г. за къщата, че през пролетта на 2008г.
ищецът го помолил да направи топлоизолацията на къщата. Ищецът му споделил, че
ще си рефинансира кредита за жилището, за да заплати топлоизолацията. Знае, че
ищецът изтеглил кредита, платил материалите и купил едно Рено 19. Ищецът платил
на свидетеля за работата през есента, като през есента на 2008г. страните
живеели все още заедно. Свидетелства, че дограмата била сменена пролетта на
2008г., били останали 2-3 прозореца, като другите сигурно били сменени през
2006г. Според показанията на свидетеля В.А.
страните били купили къщата от общината чрез кредит през 2006г. Знае,че кредитът
е изтеглен от ищеца, тъй като получавал добра заплата. Твърди също, че къщата
била в лошо състояние, че се наложило Е. да рефинансира кредита за закупуване
на къщата, за да заплати изолацията. Свидетелства, че пролетта, когато теглил
кредит, ищецът купил и едно Рено. Твърди, че съпругата му е знаела за кредита.
Свидетелства, че есента на 2008г. било закупено и едно Волво.
Свидетелства, че на ищеца му дали преференциални условия за материалите и той
теглил кредита.
От правна страна:
Съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част,
има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата. Ако
някой от последните се окаже
неплатежоспособен, загубата
се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
Съгласно императивната
разпоредба на чл.25, ал.2 от СК от 1985г./отм./ или
сегашната норма на чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети от двамата или
от единия от тях за
задоволяване на нужди на семейството.
Под "нужди на семейството" се разбират общите
потребности на членовете на семейството,
които според практиката главно са за снабдяване
със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот
разходи/включително за оправданите лични нужди на
членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат
от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ.
Счита се, че всичко закупено
от съпрузите по време на
брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на
семейството. Съгласно решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на ІV г.о.на ВКС, в тежест на оспорващия
съпруг е да докаже, че твърдените
разходи не са извършени или
че удовлетворената нужда не е семейна.
Ако той не
направи това, следва да се
приеме, че сумата е разходвана и то за семейни
нужди. Когато едно парично задължение
е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква
по силата на законовата презумпция,
че взетата в заем сума се
използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи
нужди на семейството, са по начало общи
независимо от това, на чие
име са придобити,
то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни
независимо дали са поети от
единия от съпрузите. Налице е установена практика в аспектите,
касаещи прилагането на чл.32,
ал.2 СК при поети от единия,
или от двамата
съпрузи задължения по банков кредит.( реш. №
211/2012 г. по гр.д. № 177/2011 г. І.г.о, реш. № 24/2013 г. по гр.д. № 308/2012 г. ІV г.о., реш. №
342/2013 по гр. д №
1358/20111 ІV г.о )
Когато един от
солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори
кредитор след прекратяване на брака, той придобива
регресно право срещу другия съпруг,
за да възстанови
нарушеното имуществено равновестие /вж.в този смисъл постановено
по чл.290 от ГПК решение № 342 от
4.01.13 г. по гр. д. №
1358/11 г. на ІV г.о.на
ВКС/. Допълнителен аргумент
в подкрепа на тази теза е обстоятелството,
че съгласно установената практика придобитото със заем имущество от единия съпруг
по време на брака е общо
на двамата съпрузи, независимо кой от тях
е издължил заетите суми. Възникнала ли е солидарна отговорност между бившите съпрузи е въпрос на конкретика
за всеки отделен случай, в зависимост от това
дали по време
на брака е поето задължение за удовлетворяване нуждите на семейството.
След като длъжници по кредита
са и двамата съпрузи и сумата по кредита безспорно
е усвоена по време на брачното
им съжителство, в тежест на оспорващия
съпруг е да докаже, че твърдените
разходи не са извършени или
че удовлетворената нужда не е семейна.
Ако той не
направи това, следва да се
приеме, че сумата е разходвана и то за семейни
нужди (реш. № 293/2013 г. гр. д № 2367/2013 ІІІ г.о)
В конкретния
казус въззивната инстанция е приела, че и на
основание 197 ГПК следва да бъде допусната исканата ССЕ с така поставените
задачи. От нея се установява, че Е.И. е сключил Договор за кредит с „Банка ДСК“
ЕАД на 03.11.2006 г. в размер на
15 000 лв., който бил предсрочно
погасен на 21.04.2008 г. На 21.04.2008г.
Е.И. сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит от 19 500 лв., като част
от сумата от 13 063,80 лв. е
използвана за пълно погасяване на кредита от 03.11.2006 г. Кредитът бил
предсрочно погасен на 09.09.2008 г. На 09.09.2008 г. Е.И. сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит
в размер на 25 000 лв., предсрочно погасен на 14.10.2008 г. Част от сумата
в размер на 18 714,28 лв. е
използвана за пълно погасяване на кредит от 21.04.2008г.
На 14.10.2008 г. Е.И. сключил с „Банка
ДСК“ ЕАД договор за кредит в размер на 30 000 лв., предсрочно погасен на
14.02.2013 г. Част от сумата в размер на 24 872,91 лв. е отишла за пълно
погасяване на кредит от 09.09.2008 г.
При тези данни
настоящата инстанция приема, че са налице основанията на чл.127, ал.2 ЗЗД.
Решението следва да бъде отменено, а въпросът решен
по същество с уважаване на предявения
иск по следните
съображения:
По делото е
безспорно, че страните са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен през 21.02.2011 г., като с прекратяване на брака е
прекратена и СИО. Безспорно е, че по силата на договор от 21.11.2006 г. страните са придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.“********. По време на брака
ищецът е теглил четири заема, първият кредит за текущо потребление от
03.11.2006 г. в размер на 15 000 лв., погасен чрез рефинансиране със
сумата от 13 963,80 лв. с нов кредит, разрешен на 21.04.2008 г. за сумата
от 19 500 лв. Този заем бил напълно погасен за сумата от 18 714,28 лв.
със заем от 25 000 лв., сключен на 09.09.2008 г.
Последвал е заем от 14.10.2008 г. в
размер на 30 000 лв., като част от него за сумата от 24 872,91 лв. е използвана за пълно погасяване на кредита от 09.09.2008 г. По делото е безспорно, че само ищецът е
погасявал тези кредити. Видно е, че с част от последващите
кредити са погасявани задълженията по предходните такива. Настоящата инстанция
приема, че кредитите са използвани за семейни нужди. Първият кредит е за
закупуване на семейното жилище, а част от следващите кредити са били за извършване
на ремонтни дейности. Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетелите
Д. и И., в частта, в която те установяват, че ремонтните дейности са били
извършени през 2002-2003 г. Дори и да се
приеме, че са били извършвани ремонтни дейности поради окаяното
състояние на къщата за сочените години, то те не касаят процесния
спор. Същевременно, от свидетелските показания на св. И. се установява, че
дограмата е била сменяна през пролетта
на 2008 г., че ищецът теглил заем като заплатил и материалните за изолация и
купил кола Рено. Свидетелката А. пък
установява, че изолацията е била направена през месец септември 2008г. Изводът
е, че сериозните ремонтни дейности, необходими за жилището, са били извършвани
в периода 2006-2008 г., след закупуването на къщата през месец ноември 2006 г.
Това е и житейски логично да се извършва сериозен ремонт на собственото жилище,
а не на наетото.
Освен това, в решението на първоинстанционния
съд се сочи, че по делото са били депозирани фактури за закупуване на
строителни материали от м.05.2008 г. и м.09.2008 г., т.е. касаещи кредита през
21.04.2008 г., че са били представени приемо-предавателен протокол от 26.03.2008г. за
ПВЦ дограма и фактури от 30.04.2008 г., договор за лизинг от 20.08.2006г.,
сключен между „Рейнбоу“София ООД и Е.Г.И. за
почистваща система, но поради обстоятелството, че делото е било възстановявано,
тези доказателства не са намират по него. Предвид гореизложеното обаче, съдът
проследявайки теглените кредити и погасяването им, преценявайки писмените и
гласни доказателствени средства в тяхната съвкупност,
приема за доказан иска по чл.127, ал.2 ЗЗД за претендираната
сума.
Неоснователно се явява възражението на ответника за изтекла давност на иска по чл.127, ал.2 ЗЗД, тъй като
давностият срок за вземането на ищеца е започнал да тече
считано от датата на прекратяването на брака между страните на 21.02.2011 г., а
искът е предявен на 22.02.2016 г., т.е. след изтичането на общия давностния срок, установен в чл.110 от ЗЗД. Исковата молба
е подадена в първия присъствен ден-22.02.2016 г., следващ неприсъствения. Ето защо и съгласно чл.60, ал.6 ГПК, на 22.02.2016 г. изтича
общия давностен срок по чл.110 от ЗЗД, така и в
решение № 182 от 17.11.2010 г. по т.д. № 76/2010 г., ТК, ІІ Т.О. на ВКС.
Що се отнася до иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4 495,02 лв.
лихва за забава за периода от 21.02.2013 г. до 22.02.2016 г., то в тази част
решението следва да бъде потвърдено, предвид приложението на кратката погасителна
давност.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, ІІІ пр.
ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е отхвърлен иска за сумата от 15 120 лв., представляваща платена в повече
от дължимото по договор за кредит от 14.10.2008 г. и вместо него постановено
друго, с което ответницата да бъде осъдена за посочена сума.
За първата инстанция:
Ищецът е направил разноски за първата инстанция в общ размер от 3509,60
лв., които и съобразно уважената част от иска възлизат на 2702,39 лв.
Ответницата е направила разноски в общ размер от 1900 лв., от които 1800
лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за ССЕ. Предвид направеното
възражение за прекомерност и на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 размерът на адвокатското
възнаграждение възлиза на 1118, 45 лв., към което следва да се прибавят 100 лв. разноски за ССЕ, или общо
1218,45 лв., които и съгласно отхвърлената част от иска възлизат на 280,24 лв.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да
заплати на ответницата сумата над 280,24
лв.
Следва да бъде отменено и определението по чл.248 ГПК, предвид изхода на
спора.
В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
За въззивната инстанция въззивникът
е направил разноски в общ размер от 1840,75 лв., от които 392,30 лв. за
държавна такса за въззивната жалба, 1118,45 лв.
адвокатско възнаграждение, предвид възражението за прекомерност, 30 лв.
държавна такса за двете частни жалби и 300 лв. депозит за ССЕ, които и съгласно
уважената част от иска възлизат на 1417,37
лв.
Ответницата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1118,45
лв., предвид възражението за
прекомерност, които и съгласно отхвърлената част от иска възлизат на 257,24 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 25.01.2018 г. по гр.д. № 9677/2016г. на СРС, І ГО, 49 състав в
частта, в която съдът е отхвърлил предявения от Е.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер срещу С.А.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** иск с правно
основание чл.127, ал.2 ЗЗД за сумата от 15
120 лева, представляваща заплатена в повече от дължимото по договор за
кредит от 14.10.2008г., както и в частта,
в която съдът е осъдил Е.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер да заплати на С.А.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на
основание чл.78, ал.З от ГПК сумата над 280,24 лв. както и определение от 13.07.2018 г. по гр.д. № 16974/17 г., СРС, І ГО, 47 с-в, постановено по реда на чл.248 ГПК, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото
адвокат Д.Г. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.А.,
съдружник в АД „А. и У.а“, със съдебен адрес:***, партер по иск с правно
основание чл.127, ал.2 ЗЗД сумата от 15
120 лева, представляваща заплатена в повече от дължимото по договор за
кредит от 14.10.2008г.
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото
адвокат Д.Г. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.А.,
съдружник в АД „А. и У.“, със съдебен адрес:***, партер направените разноски за
първата инстанция в размер на 2702,39 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото
адвокат Д.Г. от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.А.,
съдружник в АД „А. и У.“, със съдебен адрес:***, партер направените разноски за
настоящата инстанция в размер на 1417,37 лв.
ОСЪЖДА Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.А.,
съдружник в АД „А. и У.“, със съдебен адрес:***, партер да заплати на С.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника си по делото адвокат Д.Г. от САК, със съдебен адрес:*** направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 257,24 лв.
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.