РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. Варна, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110100021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от СВ. Г. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *, за постановяване на мерки за защита срещу Ф. ОСМ. Ш., ЕГН-
**********, с постоянен адрес: гр. *, с адрес за призоваване: гр.*
По твърдения в молбата, молителката и ответника са съпрузи от 27
години, като имали родени две деца от брака. Излага се, че съпругът й
системно злоупотребява с алкохол, като на 01.01.2022 г. настъпил поредния
инцидент. Твърди се, че при прибирането й у дома, ответникът започнал да я
псува, тъй като не му закупила алкохол, обиждал я с грозни думи. Както се
била навела над стирката, усетила много силен удар в главата отпред на
челото й. От удара й омекнали краката, залюляла се и паднала на земята, от
този момент спомените й били неясни. Съпругът й се е нахвърлил върху нея,
опитала да избяга от стаята и паднала в коридора. Свидетел на случилото се
станала дъщеря им Айлин. Чувайки виковете на баща си, излиза от стаята си
и вижда как той захвърля кубчето на „Рубик" и я удря по средата на челото,
скача от леглото и се нахвърля върху нея. Виждайки цялата сцена детето се
опитва да я предпази от ударите, които съпругът й нанасял върху главата й с
юмруци. В следващия момент, съпругът грабнал точилката и започнал да я
удря, където намери, без да се съобразява с виковите и писъците им. Успяла с
крак да задържи вратата полуотворена, но той блъснал вратата и счупил
стъклото й. Февзи се обадил на тел. 112 за помощ. Подписали протокол пред
полицаите. Заедно с дъщеря й отишла в Спешното отделение да потърси
помощ във връзка с травмите, които била получила. Прибирайки се вкъщи
съпруга й, продължил скандала, с обидни думи и псувни, наричал я „курва,
1
мърша долна“. Нападнал я и пред полицейските органи. От страх за живота и
здравето си, се преместила с децата им при майка й в кв.*. Молителката
твърди, че се страхува за живота и здравето си и моли да й бъде предоставена
защита, включително незабавна такава, като отправя искане до съда да
задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да
забрани на същия да я приближава, жилището в гр. Варна, местоработата й и
местата за социални контакти, за максималния предвиден в закона срок.
В съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния представител
на молителката и моли за уважаването й. Претендират се сторените разноски.
В предоставения на ответника срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в
хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили
се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото молбата е подадена на
05.01.2022 г., а най – ранния твърдян акт на домашно насилие е осъществен
на 01.01.2022 г., поради което производството по делото се явява
процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по
същество.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на
физическо, психическо или друго принудително въздействие, опитът за
извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната
свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че страните по делото са съпрузи.
На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като доказателство по делото е
приложена декларация от молителката за осъществено спрямо нея домашно
насилие, с твърдения идентични на описаните в молбата.
Видно от постъпилото писмо УРИ № *., от Четвърто РУ при ОД на МВР-
*, от извършена справка не се установяват налични данни за извършени
актове за домашно насилие и подавани жалби и сигнали от СВ. Г. Ш..
От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля *Ф.О. се установява, че на 01.01.2022 г. е настъпил инцидент
между родителите й, при което баща й упражнил физическо насилие спрямо
майка й. Свидетелката споделя, че след като се прибрали вкъщи след
гостуване при баба й, баща й се ядосал, поради това, че майка й не му била
закупила водка. Започнал да я обижда, ударил я с кубче „Рубик“, при което тя
не можела да помръдне. След това ответникът започнал да обижда и да я
дърпа за косата, да я блъска и удря с юмруци, докато паднала на земята в
коридора. Взел точилка и започнал да я бие с нея. Счупил стъклото на вратата
2
и крещял непрекъснато по майка й. Повикали полиция, след което посетили
болнично заведение, за да я прегледат. Полицаите останали в дома им докато
си съберат личните вещи и напуснат жилището, което било под наем.
Установили се да живеят в дома на баба й, защото молителката се страхувала
от ответника.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че може да се направи извод, че по отношение на молителката
осъществен акт на домашно насилие на 01.01.2022 г. от страна на ответника.
На първо място, в случая следва да се има предвид, че съгласно чл. 13,
ал. 2, т. 3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява
доказателствено средство, което съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е основание за
издаване на заповед за защита, дори и да няма други доказателства за
извършено насилие, макар че, както бе посочено по-горе, от събраните по
делото доказателства – ангажираните гласни доказателства посредством
разпита на *Ф.О., които съдът кредитира като последователни,
вътрешнологични и непосредствени, също се потвърждават изложените в
молбата за защита обстоятелства. С оглед специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за
молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства, съдът да издаде заповед
за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на
датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
В случая ответникът е проявил физическа и вербална агресия спрямо
молителката, което поведение съдът намира, че е подведимо под
предвидените в чл. 2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява
психическо и физическо такова.
Ето защо, от съвкупния анализ на събраните доказателства и въз основа
на представената декларация по чл.9 от ЗЗДН съдът приема, че спрямо СВ. Г.
Ш. е упражнен акт на домашно насилие, представляващо психическо,
физическо и емоционално такова, поради което на молителката следва да бъде
дадена защита чрез налагане спрямо ответника на подходящи мерки по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН.
Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона
такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца.
С оглед вида на действията, осъществени от ответника, тяхната насока и
интензитет, настоящият съдебен състав намира, че адекватни, реално
осъществими и осигуряващи защита на молителката биха били мерките за
задължаване на ответника да се въздържа от домашна насилие, забрана да се
приближава на по-малко от 200 метра до молителката и на по-малко от 200 м.
жилището й и местоработата за максимално предвидения срок от осемдесет
месеца. Тези мерки са подходящи за постигане на възпитателния им ефект и
3
достатъчни да се даде защита на молителката, както и за това ответникът да
преосмисли поведението си. Този срок съдът намира за подходящ и
достатъчен ответникът да коригира поведението си спрямо молителката си.
Съдът намира за неподходящи поисканите мерки за забрана за
доближаване на местата за социални контакти и отдих на повече от 200 метра,
доколкото същите са неконкретизирани, а отделно от това налагането им би
ограничило неоправдано правата на ответника. Отделно от това, на самата
молителката се предоставя защита, която не е ограничена от мястото, на
което тя се намира.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН кумулативно
налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати такава в размер на 200 лева. За този извод съдът изхожда от липсата
на доказателства за имотното състояние на ответника.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд
държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат
възложени и сторените от молителката разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв., на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Ф. ОСМ. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *с
адрес за призоваване: гр*, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо СВ. Г. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. * на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Ф. ОСМ. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *
с адрес за призоваване: гр.*, да приближава на по-малко от 200 метра
/двеста метра/ молителката СВ. Г. Ш. с ЕГН **********, нейното
жилище, находящо се в гр. *0, както и местоработата й в гр.*, Магазин за
плод зеленчук на ъгъла на ул.*, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА от
датата на издаване на заповедта за защита – 19.04.2022г., на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ф. ОСМ. Ш., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. В* с
адрес за призоваване: гр.*, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна глоба в размер на 200 лева /двеста лева/, на
основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ф. ОСМ. Ш., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. * с
адрес за призоваване: гр.*, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет
лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
4
ОСЪЖДА Ф. ОСМ. Ш., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. *, с
адрес за призоваване: гр.* да заплати СВ. Г. Ш. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. * сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на
решението не спира изпълнението й, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й,
полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще
уведоми незабавно органите на прокуратурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1
ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на
страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ при ОД на МВР - гр.Варна,
съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5