Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 09.01.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.12. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1393
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1094/23.07.2019г.,
постановено по гр.д. №479/2019г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, с
което е осъдено „В. и К.” ЕООД, гр. С. З., да заплати на „Ф.и.г.п.“ ООД, гр. С.
З., сумата в размер на 1000 лв. – недължимо платена цена за начислено
количество доставена питейна вода и отведена и пречистена канална вода по
партида на 648817 на „Ф.и.г.п.“ ООД за апартамент 4, находящ се в гр. С. З.,
ул.“ Г. К.“ ** за периода от м.03.2016г. до м.05.2017г., през който период е
бил повреден водомера, ведно със законната лихва от подаване на настоящата
молба – 23.01.2019г. до окончателното плащане и са присъдени разноските по
делото.
Във въззивната жалба
въззивникът „В. и К.” ЕООД излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на
РС изцяло. Претендира разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от
страна на въззиваемия „Ф.и.г.п.“ ООД, с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Безспорно
е установено, че апартамент № 4, находящ се в гр. С. З., ул. „Г.К.“ ** е бил закупен през 2001 г.
от Н. Т. Н.(с нотариален акт, на л. 12 от делото), отдаден под наем на ищцовото
дружество „Ф.и.г.п.“ ООД и че в апартамента има два водомера –
единият е в тоалетната, а другият – „в стената“. Партидите, открити при „ВиК“
ЕООД първоначално са се водили на името на Н. Н., а впоследствие - на „Ф.и.г.п.“
ООД (партида с номер 648817 и партида
с номер 648818). Видно от опис на квитанции, издадени на името на Ненко Ненов
(л. 133) последно издадената квитанция на името на Н.Н. е от 01.12.2011 г.
От
хартиения карнет по партидата на „Ф.и.г.п.“
ООД, отбелязванията са от м.декември
2014 г. за водомера „в стената“, като показанията са следните: на 04.12.2014г. -
540, през м.02.2015г. - 555, през м.април 2015г. – 577, май 2015г. – 585,
септември 2015г. – 603, декември 2015 - 649 , февруари 2017 – 677. В
горепосочения карнет липсват положени подписи на абоната в съответната графа. От
март 2016г. до 01.06.2017г. е отбелязвано, че водомерът е повреден и е начислявано
служебно количество вода от 28 куб.м. до 38 куб.м през различните месеци.
Видно от данните по делото, на 08.01.2018 г. и двата водомера са сменени, като в протоколите за смяна са посочени
показанията на демонтираните водомери – показанията на този в тоалетната е 210
куб.м., а на водомера в кухнята е 151.
По делото са представени издадените на името
на ищеца данъчни фактури от 04.02.2016г. до 13.09.2018г., както следва: фактура № **********/04.02.2016 г., фактура №
**********/07.03.2016 г., фактура № **********/01.04.2016 г., фактура №
**********/01.06.2016 г., фактура № **********/01.06.2016 г., фактура №
**********/27.07.2016 г., фактура № **********/26.08.2016 г., фактура №
**********/01.11.2016 г., фактура № **********/02.12.2016 г., фактура №
**********/10.01.2017 г., фактура № **********/03.02.2017 г., фактура №
**********/24.03.2017 г., фактура № **********/04.04.2017 г., фактура №
**********/17.05.2017 г., фактура № **********/08.06.2017 г., фактура №
**********/16.01.2018 г., фактура № **********/16.01.2018 г., фактура №
**********/19.02.2018 г., фактура № **********/07.03.2018 г., фактура №
**********/05.04.2018 г., фактура № **********/01.05.2018 г., фактура №
**********/06.06.2018 г., фактура № **********/11.07.2018 г., фактура №
**********/13.08.2018 г., фактура № **********/13.09.2018 г.
От
допълнителното заключение на СИЕ се установява, че начисленото количество вода по горепосочените
фактури за периода от 01.01.2016г. до края на 2018г. е 561 куб.м. на обща
стойност 1533.51 лв., като в този период ищецът е извършил две плащания –
веднъж е платил сумата от 1318.58 лв. и втори път е платил сумата от 293,88 лв.
(285.92 лв. по фактури от 19.02.2018г.
до 13.09.2018г. и 7.96 лв. - лихва).
Според
експертизата, ищецът е заплатил за главниците по всички горепосочени фактури
сумата от 1533.51 лв., като по този начин фактурите са изцяло платени. В
съдебно заседание вещото е уточнило, че е установило разминавания в кубиците
вода, посочени във фактурите и отразените в останалите писмени документи и че
по протоколите за подмяна на водомерите излиза, че изразходваните кубици вода
по водомери към дата на смяната са общо 361 куб.м., а по фактури са били
начислени 677 кум.м. вода. Видно от приложеното към заключението на вещото лице
извлечение от счетоводния регистър на ответника с извършеното от ищеца плащане от
1318.58 лв. на 15.05.2017г. са погасни данъчните фактури, издадени от
04.02.2016г. до 15.05.2017г., когато служебно е било начислявано количество
вода поради повреден водомер, а с извършеното плащане на 02.10.2018г. от 285.92
лв. са били изцяло погасени по фактури от 19.02.2018г. до 13.09.2018г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 4 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
От представените
доказателства и от допълнителното заключение на СИЕ се установява, че за
периода от м.03.2016 до м. 06.2017г. е начислявана вода само по водомера в „стената“, който е бил повреден и
количеството е било начислявано служебно. За същия този период водомерът в
тоалетната на същия апартамент е бил изправен и с едни и същи показания.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., при констатирана нередовност на
водомера операторът на ВиК услуги, съответно неговият представител, първо
трябва да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да
определи срок за това, като демонтира пломбата на холендъра.
В настоящия случай ответникът, чиято е доказателствената тежест не
установи да е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В чл. 26, ал. 2 от Общите условия е
посочено, че при повреда на индивидуален водомер ВиК, операторът начислява количеството вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на
предписание за отстраняване на повредата. След този срок месечното количество
изразходвана питейна вода се определя с оглед броя на обитателите,
топлофицирано ли е жилището или не, съгласно чл. 25, ал.8 от Общите условия. В
настоящия случай по делото не са
ангажирани и доказателства относно начина, по който е определено ползваното
количество вода, както и относно наличието на конкретни предпоставки за
извършеното служебно начисляване. Не е установено и защо именно сочените в
карнетите количества са били начислени, на каква база е определен размерът им и
дали същите са определени в съответствие на чл. 26, ал. 2 и чл. 25, ал. 8 от
Общите условия.
На следващо място следва да се посочи, че когато и двата водомера са били
сменени на 08.01.2018г. неизправният /в стената/ е бил с показания 151 куб м.,
а по карнет към датата на повредата е отразено 677 куб.м., а изправният водомер /в тоалетната/ е с
показание 210 куб.м. при посочено в карнета 279 куб.м., което води до извод за
сериозно разминаване между показания на водомерите и отразените данни в
карнетите. Това е установено и от вещото лице, което в съдебно заседание
посочва, че начисленото количество вода по проверените фактури не отговаря на
записванията на инкасатора относно показанията на водомерите.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, който изисква кумулативното наличие на обогатяване на едната
страна, изразяващо се в придобиване на имуществена облага, обедняване на
другата страна и липса на основание за преминаване на имуществени блага от
патримониума на обеднелия в този на обогатилия се, е осъществен и „В. и К.”
ЕООД следва за заплати на „Финансово инвестиционна група плюс“ ООД сумата от 1000
лева, платена без основание.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Въззивникът „В. и К.” ЕООД следва да заплати на „Ф.и.г.п.“ ООД направените
пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1094/23.07.2019г., постановено по гр.д. № 479/2019г.
по описа на Районен съд – гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА „В. и К.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. З., ул. Х. Б. №**, да заплати на „Ф.и.г.п.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С. З., ул. Г.С.Р.**, ап. ** направените
пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.