Присъда по дело №215/2018 на Районен съд - Харманли

 

МОТИВИ към Присъда №27 от 18.07.2018г. по НОХД № 215/2018г. по описа на РС- Харманли

 

гр.Харманли,    23.07.2018г.

 

          Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК, вр.чл.78а от НПК.

 

          Образувано е по обвинителен акт на РП-Харманли, с който се повдига обвинение срещу Д.М.К., ЕГН:**********, роден на*** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан /реабилитиран/ за това, че на 18.02.2018 г., около 14,30 часа в гр.Харманли, обл.Хасково пред магазин за хранителни стоки, находящ се до блок №19 в квартал „Тракия”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е произвел хаотични изстрели с газ-сигнален пистолет марка „Zoraki”, модел „М906” с №024141, в светлата част на денонощието и на оживено място - престъпление по чл.325, ал.1 НК.

         В съдебно производство  РП-Харманли, редовно призовани, поддържат обвинението, като считат, че следва да се приложи института на чл.78а от НК, а именно да се освободи от наказателна отговорност, като му се наложи адмн.наказание глоба в размер малко над минималния.

         Подс.Д.К., редовно призован, се явява, като изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.     

         Защитникът на подсъдимия адв.Р., редовно призован, се явява, като счита, че са налице условията на чл.78а от НК и моли за освобождаване на подс.К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер.

          В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, е направено искане от защитника на подсъдимия адв.Р. за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, предвид което при предварителното изслушване на страните подс.К. се призна за виновен, като призна изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства. Предвид направените признания съдът на основание чл.371, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

            От направените самопризнания на подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

       На 18.02.2018г., около 07.30 часа свидетелката Т , собственик на хранителен магазин „Тракия”, била на работа в търговския обект, намиращ се в гр.Харманли, жк „Тракия” до бл  По същото това време подс.Д.М.К. дошъл до магазина, като носел у себе си пластмасово шише с алкохол /ракия/ и газов пистолет марка „Зораки" /„Zoraki"/, за който нямал надлежна регистрация. Седнал пред магазина и докато пиел ракията, която носел, възпроизвел няколко изстрела във въздуха с газовия пистолет „Зораки", което изплашило свид. Емандиева. Св.Емандиева на няколко пъти гонила подс.К. извън магазина, но той все влизал вътре и не желаел да си тръгне. Когато свидетелката влязла в офиса на магазина, подс.К. я последвал, седнал на стол, където заспал. Около 14.00 часа подс.К. се събудил, станал и тръгнал да излиза извън търговския обект. Точно по това време в него влизал свид.Ми, приятел на подс.К., който след като видял, че подс.К. е видимо пиян-залитал, решил да го почерпи кафе. За целта закупил две кафета от магазина и двамата излезли да ги изпият на маса пред магазина. Тъкмо седнали да пият кафе, когато изведнъж, без причина подс.К. ударил шамар на свид.Павлов. Тази постъпка силно изненадала и възмутила свид.Павлов, но още повече се изплашил и възмутил, когато подс.Д.К. извадил газовия пистолет от тъмен калъф, който носел, и стрелял около четири пъти. Свид.Емандиева видяла всичко случило се и силно се изплашила и възмутила от поведението на подсъдимия, тъй като в близост до мястото, на насрещен тротоар се намирали деца, а подс.К. стрелял хаотично без определена посока и имало опасност да бъдат засегнати и те. Поведението на подс.К. допринесло свидетелят Павлов да си тръгне веднага след случилото се, също притеснен и възмутен от действията му.

           На същата дата около 14.30 часа свидетелят Б спрял пред същия магазин лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег.№ X 9026 К, който управлявал. Свид. Абаджиев видял подс.К. и свид.П, че излизат от магазина с кафе, видял, че подс.К. удря шамар и ритник на Павлов и че после стреля с пистолета неколкократно във въздуха. Свид.Абсъщо забелязал, че на отсрещния тротоар се намират деца и това поведение на последния го изплашило и възмутило силно.

           На същата дата - 18.02.2018г. полицейски автопатрул при РУ Харманли в състав мл.инспектор Янко Запрянов Димитров и полицейският служител Ст извършвал обход със служебен автомобил. Движейки се по бул."България" в посока към хотел „Хеброс”, полицейските служители забелязали възрастен мъж, който водел малко дете, да им маха с ръка, за да спрат. Полицаите спрели автомобила и провели разговор с мъжа /неустановен по делото/, който им съобщил, че пред магазин в жк „Тракия”, мъж в нетрезво състояние стрелял с газов пистолет, плашейки хората и децата, които били наблизо. Полицейските служители посетили местопроизшествието, където свид. Ди намерил шест броя празни гилзи и 1 брой патрон - 9 мм за газов пистолет. Същият ден - 18.02.2018 г., подсъдимият К. бил установен от полицейските служители в РУ-Харманли и същият предал с протокол за доброволно предаване от 18.02.2018г. 1 брой газ-сигнален пистолет, кал.9мм, марка „Зораки" /„Zoraki”/, модел „М906” с № 024141, 1 брой пълнител за същия пистолет, 2 броя патрони-зелени в предната си част, 1 брой черен калъф.

       Видно от заключението на балистичната експертиза, процесният пистолет е 9 мм газ сигнален пистолет марка „Зораки”, модел „М906” с № 024141 и не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, а процесните три броя патрони са 9 мм газ сигнални патрони и същите представляват боеприпаси за газови и сигнални оръжия съгл. ЗОБВВПИ. Според заключението процесните 6 броя гилзи са изстреляни от представения за изследване 9 мм газ сигнален пистолет марка „Зораки”, модел „М906” с № 024141.

       Видно от изготвената  справка за съдимост от 19.02.2018г., подс.К. е осъждан три пъти, като два пъти е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК – по НОХД №189/2004г. по описа на ВС-Пловдив, по което е постановена присъда, влязла в сила на 17.12.2004г., с която му е наложено адмн.наказание глоба от 800 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, и по НОХД  №86/1999г. по описа на РС-Харманли, по което е постановена присъда, влязла в сила на 28.02.2000г., с която е приложен института на чл.78а от НК и също е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. По отношение на третото му осъждане по НОХД №524/2008г. по описа на РС-Харманли в справката за съдимост е налице отбелязване, че е настъпила реабилитация по право на 24.05.2012г.

        Съгласно представените по делото доказателства платежно нареждане от 05.08.2005г. на банка „Хебросбанк”АД, подс.К. е заплатил наложената му по НОХД №189/2004г. по описа на ВС-Пловдив глоба от 800 лв.

        Съгласно писмо от 26.06.2018г. на СИС при РС-Харманли, срещу подс.К. няма образувано изпл.дело.

         Видно от писмо от 27.06.2018г. на РП-Харманли, наложеното на подс.К. по НОХД №86/1999г. по описа на РС-Харманли наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца е изтърпяно на 16.02.2000г.

         Съгласно писмо от 28.06.2018г. на ВОП-Пловдив, наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, наложено на подс.К. по НОХД №189/2004г. по описа на ВС-Пловдив, е изпратено за изпълнение на КАТ-Хасково, като не е постъпвал отговор за изпълнението му.

         От писмо от 12.07.2018г. на ТД-НАП-Пловдив се установява, че по НОХД №86/1999г. по описа на РС-Харманли няма данни за посочената глоба и че същата не е постъпвала за събиране.

           От изготвената характеристична справка за подс.К. се установява, че същият има криминални регистрации, заведени срещу него заявителски материали, налице са данни, че злоупотребява с алкохол, контактува с криминално проявени лица и че не се ползва с добро име сред съгражданите си.

          Представена е и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 23.02.2017г., съгласно която подс.К. не реализира никакви доходи, не притежава недвижими имоти и МПС и има едно непълнолетно дете.

         Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: балестична експертиза, заключението по която се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, писмените доказателства - протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС и др., които са изцяло в синхрон със събраните на ДП гласни доказателства – показанията на свидетелите Б.Аб, Я.Ди, Т.Е, М.Па. Всички доказателства по ДП са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК, приобщени са в съдебна фаза също по реда на НПК, като същите са изцяло в съответствие и с направените от подсъдимия К. признания на вината и на фактите, изложени в обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

         От обективна страна е налице деяние извършено против редът, установен в страната и общественото спокойствие, като под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

         Съгласно разясненията дадени с Постановление № 2/29.VI.1974 г. по н.д. № 4/74 г. на Пленума на ВС на Република България - т.2, основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия", а такива са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. На второ място с непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред, а явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. В т. 4 на същото Постановление № 2/1974 г. е указано, че хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми, едни от които са хулигански действия на обществени места, които са свързани с посегателство върху интересите на много хора, а други са свързани с посегателства върху личността - напр. нанасяне на телесна повреда, обида и др.

             Предвид установената и приета от съда фактическа обстановка, безспорно поведението на подсъдимия К. съдържа всички белези на престъплението хулиганство по чл.325, ал.1 от НК. Налице са извършени от страна на подсъдимия непристойни действия, изразяващи се в произвеждане на 18.02.2018г. на хаотични изстрели с газ-сигнален пистолет марка „Zoraki”, модел „М906” с №024141, в светлата част на денонощието и на оживено място, а именно пред магазин за хранителни стоки, находящ се до блок №19 в квартал „Тракия” в гр.Харманли, като така извършеното безспорно съставлява хулигански действия по смисъла на т.2 и т.4 от посоченото Постановление на Пленума на ВС. Така извършеното няма как да не се окачестви като непристойни действия, доколкото същите са прояви, възмущаващи и скандализиращи обществото.

           Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в демонстрираното от подсъдимия пренебрежение и незачитане на установения ред и нарушаването на обществените интереси – без какъвто и да е повод или провокация подсъдимият К. възпроизвел хаотични изстрели посредством притежавания от него газ-сигнален пистолет на оживено място и пред повече хора, вкл. и деца. Описаното поведение безспорно показва и явно неуважение към обществото, тъй като с така извършеното се изразява явна демонстрация против установения ред, като  противообществения характер на тези действия се е съзнавал както от подсъдимия, така и от останалите лица, на които са станали достояние.              

              С оглед на така изложеното съдът счита, че действията на подсъдимия очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно и двата кумулативни признака на хулиганството са налице – и грубото нарушаване на обществения ред и явното неуважение към обществото съгл. чл.325, ал.1 от НК. Също така следва да се отбележи още, че действията са извършени в присъствието на намиращите се наоколо граждани (гореописаните свидетели Б.Аб, Т.Е, М.Пв), т.е. не само са осъществени на публично място, но са станали достояние на повече хора, като освен това са възприети и като възмутителни от тях (съгласно показанията на всички свидетели).

              От субективна страна престъплението хулиганство е извършено от подсъдимия К. при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира от извършеното от него. В съзнанието на подсъдимия е имало представи за общественоопасния характер на извършваното от него, имало е и представи за общественоопасните последици - че с непристойните си действия на обществено място и в присъствие на множество хора, грубо нарушава обществения ред, като  е искал и настъпването им.

              Причините за извършване на деянието съдът намери в ниската правна култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната правов ред.

              По наказанието:

              При индивидуализацията на наказанието съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства единствено лошите характеристични данни на подс.К. съгл. наличната по делото характеристика.   

             Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът установи признанията, направени от подсъдимия пред съда, изразеното съжаление за стореното и проявеното критично отношение, недоброто материално положение на подсъдимия съгл. ДСМПИС, наличието на едно непълнолетно дете, за което следва да се грижи и издържа подсъдимия, както и положителното му процесуално поведение. Като смекчаващо обстоятелство следва да се вземе предвид и фактът, че подс.К. се счита за неосъждан (реабилитиран). От приложената справка за съдимост на подс.Д.К. се установява, че същият е осъждан три пъти, като два пъти е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК – по НОХД №189/2004г. по описа на ВС-Пловдив, по което е постановена присъда, влязла в сила на 17.12.2004г., с която му е наложено адмн.наказание глоба от 800 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, и по НОХД  №86/1999г. по описа на РС-Харманли, по което е постановена присъда, влязла в сила на 28.02.2000г., с която е приложен института на чл.78а от НК и също е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. По отношение на третото му осъждане по НОХД №524/2008г. по описа на РС-Харманли в справката за съдимост е налице отбелязване, че е настъпила реабилитация по право на 24.05.2012г.            

          За да бъде отново приложим институтът на чл.78а от НК, следва да са налице категорични данни за настъпила реабилитация и по отношение на деянията, предмет на НОХД №189/2004г. по описа на ВС-Пловдив и на НОХД  №86/1999г. по описа на РС-Харманли, по които подс.Д.К. също е бил вече освобождаван от наказателна отговорност по този ред. Съгласно приложимите т.4 на Постановление №7/1985г. на Пленума на ВС и ТР  №2/28.02.2018г. на ОС на НК на ВКС, лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може повторно да бъде освободено от наказателна отговорност по чл.78а от НК, ако към момента на извършване на деянието е било реабилитирано, т.е. ако е изтекла 1 една година от изпълнението на наложеното административно наказание съгл. чл.86, т.3 от НК или от неговата неизпълномост поради погасяването му по давност съгл. т.1 от ТР  №2/28.02.2018г. на ОС на НК на ВКС.

          В настоящия случай от приетите като доказателства писмо от 26.06.2018г. на СИС при РС-Харманли и писмо от 12.07.2018г. на ТД-НАП-Пловдив се установява, че няма образувано срещу подс.К. изпл.дело и че няма данни за глобата, наложена му по НОХД №86/1999г. по описа на РС-Харманли, както и че същата не е постъпвала за събиране в ТД-НАП-Пловдив, офис Хасково. При това положение на основание чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН и съгл. ТР  №2/28.02.2018г. 2-годишният срок на обикновената изпълнителска давност за събиране на адмн.наказание глоба е изтекъл на 28.02.2002г., доколкото съдебният акт е влязъл в сила на 28.02.2000г. и тъй като изпълнителни действия за събирането й изобщо не са били предприемани. Следователно и 1-годишният срок по чл.86, ал.1, т.3 от НК от изпълнението на наказанието или в случая от неговата неизпълнимост е изтекъл на 28.02.2003г. Що се касае до второто кумулативно наложено наказание  „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, същото съгласно писмо от 27.06.2018г. на РП-Харманли е изтърпяно на 16.02.2000г. и следователно 1-годишният срок по чл.86, ал.1, т.3 от НК от изтърпяването на това наказание е изтекъл съответно на 16.02.2001г. При това положение и с оглед на така изтеклите срокове следва да се приеме, че подс.К. е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.3 от НК по отношение на адмн.наказания, наложени му по НОХД №86/1999г. по описа на РС-Харманли и съгл. задължителните указания в т.8 от ТР  №2/28.02.2018г. на ОС на НК на ВКС. Също така тук следва да се отбележи още, че според съда настъпилата реабилитация по право по НОХД №524/2008г. по описа на РС-Харманли не е пречка за приложение разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от НК и по НОХД №86/1999г. по описа на РС-Харманли, доколкото по НОХД №524/2008г. по описа на РС-Харманли подс.К. е осъден на углавно наказание, а по НОХД №86/1999г. по описа на РС-Харманли не се счита за осъждан, тъй като му е наложено наказание по административен ред и в този смисъл прилагането на срока по чл.86, ал.1, т.3 от НК за втори път не съставлява пречка по смисъла на чл.86, ал.2 от НК, забраняващ повторната реабилитация по право.

         По отношение на НОХД №189/2004г. по описа на ВС-Пловдив следва да се отбележи, че съгласно платежно нареждане от 05.08.2005г. на банка „Хебросбанк”АД, подс.К. е заплатил наложената му по това дело глоба от 800 лв. на 05.08.2005г., а второто му кумулативно наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година няма данни дали и кога е изпълнено съгл. писмо от 28.06.2018г. на ВОП-Пловдив Имайки предвид забраната за повторна реабилитация по право съгл. чл.86, ал.2 от НК и че такава е настъпила за първото му по ред освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК по НОХД №86/1999г. по описа на РС-Харманли, то следва да се приеме, че за да настъпи отново реабилитация и за повторното му освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК по НОХД №189/2004г. по описа на ВС-Пловдив, приложение следва да намери в този случай срокът по чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК, а именно 2 години от изтърпяване на наказанието или от неговата неизпълнимост поради погасяването му по давност. С оглед на това 2-годишният срок по чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК от изтърпяването на наказанието глоба е изтекъл на 05.08.2007г. Що се отнася до второто му наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и доколкото за същото няма никакви данни за изпълнението му, то следва да се приеме, че изпълнението му е погасено по давност на 17.09.2005г., доколкото съдебният акт е влязъл в сила на 17.12.2004г., а срокът на абсолютната изпълнителска давност по чл.82, ал.3, вр. ал.1, б. „б” от ЗАНН е 9 месеца. Следователно двугодишният срок от неизпълнимостта на това наказание по чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 17.09.2007г. При това положение и с оглед на така изтеклите срокове следва да се приеме, че подс.К. е реабилитиран на основание чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК и по отношение на адмн.наказания, наложени му по НОХД №189/2004г. по описа на ВС-Пловдив и съгл. ТР  №2/28.02.2018г. на ОС на НК на ВКС.

            Следователно към момента на извършване на настоящото деяние е настъпила реабилитация по отношение на деянията, предмет на НОХД №189/2004г. по описа на ВС-Пловдив и на НОХД  №86/1999г. по описа на РС-Харманли, и е възможно последващото освобождаване на подс.Д.К. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

           Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на подс.К. от наказателна отговорност за това престъпление и налагане на административно наказание „глоба”, тъй като за същото се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, а именно предвидени са наказания лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено порицание. Освен това подс.К. е неосъждан (реабилитиран) по гореизложените вече съображения и се счита за неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII НК, като липсват и съставомерни имуществени вреди от престъплението. Съдът е длъжен да приложи института на чл.78а от НК, ако са налице всички материалноправни предпоставки за това, както в случая и независимо че производството по делото е образувано по общия ред, а именно по обвинителен акт, а не по постановление, съдържащо предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адмн.наказание. В този смисъл е и т.12 на Постановление №7/1985г. на Пленума на ВС.

              С оглед на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът намира, че на подс.К. следва да бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно глоба в размер на 1000 лв., съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и отчитайки недоброто му имотно състояние и доходи, за които свидетелства представената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. С така наложеното наказание, съдът счита, че ще се постигнат и целите на наказанието по чл.36 от НК да се въздейства предупредително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото.

         На основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата вещественото доказателство – средство на престъплението, а именно газ-сигнален пистолет, кал. 9мм, марка „Зораки” /„Zoraki”/, модел „М906” с № 024141, 9 броя гилзи от газ-сигнални патрони, 1 брой черен калъф, всички на съхранение в РУ Харманли.

         В тежест на подс.К. съдът възложи направените по делото разноски в размер на 68.13 лв. за възнаграждение за вещо лице на основание чл.189, ал.3 от НПК.

         Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                        Районен съдия: