РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Перник, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20211720201933 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144 АПК във вр. с чл.63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С молба вх. № 6319 от 30.03.2022 г. от адвокат Я. С.а, АК Перник пълномощник
на управителя на СД „************”, ЕИК *************, жалбоподател по АНД №
1933/2021г. по описа на Районен съд Перник сезира съда с искане за изменение на решение
№ 226 от 28.03.2022г., постановено по АНД № 1933/2021 г. по описа на Районен съд
Перник. Изложеното в молбата основание за това искане е неправилно изчисление на
присъдените разноски на дружеството й доверител, в частта за разноските присъдени на СД
„************”, ЕИК *************, поради което е и искането изменение в тази част на
изменения акт. Според молителя разноските са присъдени в занижен размер несъответстващ
на направеното изменение на размера на наложеното административно наказание.
Ответната страна-Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), редовно уведомена за искането не депозира становище.
Съдът, след като се запозна с искането, с което е сезиран и материалите по
делото, прецени от фактическа и правна страна следното: Молбата за допълване на
решение е подадена в срок, доколкото решение №226 по АНД № 1933/2021 г. по описа на
Районен съд Перник е постановено на 28.03.2022г., а молбата е депозирана на 30.03.2022г.
1
Искането изхожда от страна по делото. Същата е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 226 от 28.03.2022г., постановено по АНД № 1933/2021 г. по описа на
Районен съд Перник на основание чл. 63. ал. 2. т. 4, вр. ал. 1 и вр. с чл. 58д, т.1 от ЗАНН е
изменено процесното наказателно постановление № НП-296 от 11.11.2021г., издадено от
заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.
София, с което на *****************, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: *************************** е наложена на основание чл. 55, ал.2 от Закона
за техническите изисквания към продуктите имуществена санкция в размер на 500 лв.
(петстотин лева) за нарушение на § 12, ал.2 от Преходните разпоредби към Постановление
№ 62 на Министерския съвет от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на Наредбата за
безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, вр. чл. 39, ал.2 от същата
наредба, като съдът е намалил размера на имуществената санкция до размер на 100 лв. (сто
лева). С оглед на развоя на производството Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор с адрес: гр. София бул. Г.М.Димитров № 52А е осъдена да заплати СД
„******************”, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:
*************************** сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща
направени по делото разноски - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
*****************, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:
*************************** е осъдено да заплати на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор с адрес: гр. София бул. Г.М.Димитров № 52А сумата от 16 лв.
(шестнадесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Настоящия състав намира, че искането е допустимо, но неоснователно по същество.
Съгласно чл.144 АПК- за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс. Съгласно чл. Чл. 63д. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) (1) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.(2) Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.(3) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование.(4) В полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
2
образование.(5) В случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът в решението си по въпроса за разноските е посочил
следното: По разноските:
При този изход на спора, при който се е приело, че деянието е осъществено, като е
намален само размера на имуществената санкция, съдът дължи произнасяне съгласно чл.
144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК по направените искания от процесуалните
представители на АНО и на дружеството-жалбоподател за присъждане в тяхна полза на
сторените по делото разноски, като счита, че това следва да стане съразмерно на изменения
размер на имуществената санкция.
От дружеството-жалбоподател е доказано извършването на разноски в размер на
300 лв., с оглед приложения на л.35 договор за правна защита и съдействие от 24.11.2021г.,
установяващ, че санкционираното юридическо лице е възложило на адвокат Я. С.а
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита пред Районен съд Перник по повод обжалване на процесното НП, тъй като
договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора,
т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съгласно чл.80 от ГПК, субсидиарно
приложим на основание на чл.144 от АПК, вр чл. 63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН процесуалния
представител на жалбоподателя е представил на съда списък на разноските, в който изрично
е вписал, че претендира за присъждане на такива в размер на 300 лв, конкретизирайки като
основание за тях представения договор за правна защита и съдействие. При това положение
поисканите 300 лв следва да бъдат намалени пропорционално съобразно с изложеното по-
горе относно изменения размер на административната санкция с една пета, поради което и
АНО следва да заплати на ***************** сумата от 60 лв за адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
Съгласно 63д, ал. 4 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на
извършената дейност, предвид приключване на производството в едно съдебно заседание,
настоящият състав намира, че за реално осъщественото процесуално представителство на
АНО, в полза на ДАМТН, гр. София е дължимо юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. В съответствие с правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК от ГПК същото следва
пропорционално да бъде намалено съобразно изменения размер на имуществената санкция,
която е намалена с една пета, като дружеството-жалбоподател бъде осъдено да заплати 16
лв. (шестнадесет лева) такова в полза на ДАМТН, гр. София.
3
Молбата за изменение е допустима по реда на чл. 248 ГПК, но неоснователна като
не са налице основания искането на адв. С.а за изменение на решението да се уважи.
Разпоредбата на чл. 248 ГПК предоставя възможност за изменение на съдебното решение в
частта с разноските, като това производство има широко практическо приложение в
качеството си на способ за защита срещу неправилното присъждане на разноски.
С оглед на спецификата на разноските, присъждани по реда на ГПК,
производството по чл. 248 ГПК е единственото средство, чрез което може да се иска
промяна на решението в частта с разноските. Изрично в закона е дадена алтернатива, като
освен изменение се позволява и допълване на решението в частта с разноските. В случая
обаче съдът е изложил доводи защо е определил този размер на разноските и не намира
основание да преизлага отново мотивите си, като счита, че правните изводи, до които е
достигнал съдът в решението си и изчисленията на същите са правилни и законосъобразни,
съотнесени към пропорционалното уважаване на разноските само за частта за която жалбата
е била основателна и уважена срещу атакуваното пред ПРС НП.
Ето защо и твърденията на молителя, че съдът неправилно е изчислил разноските
по делото не са основателни.Съдът се е произнесъл по всички доводи и твърдения и е
изчислил правилно разноските по делото. Следователно молбата за изменение на решението
е неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл.63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. Чл. 248 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане обективирано в молба вх. №6319 от
30.03.2022 г. от адвокат Я. С.а, АК Перник пълномощник на управителя на
*****************, ЕИК *************, жалбоподател по АНД № 1933/2022г. по описа на
Районен съд Перник с искане за изменение на решение № 226 от 28.03.2022г., постановено
по АНД № 1933/2021 г. по описа на Районен съд Перник в частта за разноските, като
неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4