Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4825/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н.П. срещу „П.“ ООД, ***
условията на обективно кумулативно съединение искове с правно осн. чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че Н.П. е собственик на сигнално – охранителна
система PARADOX, произведена през 2008г., включваща следните елементи:
предавател TX2, клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS модел APR3 – ZX8, ДМДТ К – Т C
2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя, сирена SR 120,
ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9, клавиатура LCD EVO641
3A D, централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за
TX, кутия, чип за трансмитер /12, въз основа на договор № 218_5736/28.01.2008г.
и предаване владението върху нея и за заплащане на сумата от 1 500 лв.,
претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на сигнално – охранителна
система PARADOX за периода от 31.03.2013г. до деня предхождащ исковата молба –
01.04.2018г. /вкл./ или по 25 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 02.04.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата си молба
ищецът Н.П. твърди, че е собственик на сигнално – охранителна система PARADOX, произведена през 2008г., въз основа на договор № 218_5736/28.01.2008г.,
сключен с търговско дружество „С.В.“ АД с предмет: проектиране, монтаж и
поддръжка на посочената система за обезопасяване и охрана на „Вила Н.П.“.
Поддържа се, че системата е изработена и монтирана в процесния обект в деня
на сключване на договора, а владението върху движимата вещ отнето на
31.03.2013г. без основание от законния представител на дружеството – ответник Л.Ф..
Настоява се за уважаване на ревандикационния иск
и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на вещта за периода от
31.03.2013г. до деня предхождащ исковата молба – 01.04.2018г. /вкл./ или по 25
лв. месечно.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „П.“ ООД е депозирал писмен отговор, с
който твърди се, че правото на собственост върху вещта принадлежи на Л.Ф., въз основа на договор № 218_5736/28.01.2008г.
Възложител по така сключения договор е Л.Ф., действаща, чрез пълномощника
си Н.П., въз основа на пълномощно с рег. № 2638/24.07.2003г.
Сигнално-охранителната система е монтирана в обект, собствен на „П.“ ООД, а
цената е платена от възложителя Л.Ф., на която е предадена и гаранционната
карта.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявените
претенции.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството по чл.
108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик
на спорната недвижима вещ, че ответникът я владее, а последният, следва да
докаже основанието, на което упражнява фактическата власт върху вещта.
В конкретния случай, ищецът
Н.П. твърди, че е придобил правото на собственост върху вещта на основание договор № 218 – 5736/28.01.2008г.
Въз основа на същото придобивно
основание ответникът „П.“ ООД, действащ чрез законния
си представител Л.Ф.счита, че е придобил правото на собственост, съобразно
уточненията направени в първото по делото съдебно заседание, а процесният договор е сключен от Н.П., действащ като
пълномощник на търговеца. Правните последици от извършените действия са
настъпили в правната сфера на дружеството.
Ангажираните писмени доказателства установяват, че сключеният на 27.04.1999г. между Л.Ф. и Н.П.
граждански брак в Р.ф., за който е съставен акт № 244/25.07.1999г. от
длъжностно лице по гражданско състояние при Община ***, е прекратен с развод,
на осн. чл. 49, ал. 1 СК с решение № 909/10.10.2013г.
по гр.д. № 4642/2012г. Районен съд – *** /л. 120/.
Решението за прекратяване на брака с развод е влязло в законна силата на 07.11.2013г., видно от отбелязването
върху акта.
Със сключване на брака, на осн. чл. 13, ал. 1 СК
/отм./ недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити
от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството
На 09.07.2010г. в Търговския регистър при АвП е пререгистрирано
търговско дружество „П.” ООД, *** и адрес на управление: ***.
По време на брака между съпрузите, г – жа Ф., действаща като едноличен
собственик на капитала на „П.” ООД, рег. по фирмено дело № 1963/2003г. на ВОС,
е упълномощила Н.П. да представлява дружеството пред данъчни и административни
органи, пред РУСО – Варна, да внася и тегли парични средства по набирателна сметка, да провежда преговори и да подписва
договори за покупко – продажба от името и за сметка
на търговеца.
Пълномощното е съставено в писмена форма с нотариална заверка на подписа,
рег. № 2638/2407.2003г. /л. 99/.
На 23.09.2003г. „П.” ЕООД е закупил дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в ***, ведно с находящата
се в него постройка, незавършено строителство
- 50 % с площ от 35 кв.м., която сделка е обективирана в НА № ***, том *,
рег. № ***, дело № **/23.09.2003г. /л 98/.
Въз основа на така представеното пълномощно, г – н П., действащ като
пълномощник на „П.” ЕООД, е прехвърлил на ЕТ „П. – Н.П.” правото на собственост
върху придобитото на 23.09.2003г. дворно място с площ от 600 кв.м. с договор за
покупко – продажба от 20.12.2007г., за който е
съставен НА № ***, том **, рег. № *****, дело № ****/2007г. /л ***/.
Пълномощието е прекратено от упълномощителя с
оттеглянето му на 29.03.2013г. /л. 101/.
С определение от 18.12.2017г., постановено от ВКС по гр.д. № 2405/2017г. не
е допуснато до касационно обжалване решение № 1505/05.12.2016г. по в.гр.д. №
1819/2016г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение №
3105/13.07.2015г. на ВРС по гр.д. № 10913/2013г., с което е прието в
отношенията между „П.” ЕООД и ЕТ „П. – Н.П.”, че дружеството е собственик на дворно
място с площ от 600 кв.м., находящо се в ***, на
основание договор за покупко – продажба, за който е
съставен НА № ***, том *, рег. № ***, дело № **/23.09.2003г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК /л. *** – 116/.
С договор № 218_5736/28.01.2008г. /л. 11/, сключен с оглед отразеното
в титулната му част между „С.В.” АД, в качеството на изпълнител и Л.В.Ф., ***,
Булстат: *************, представлявано от Л.В. Ф., в качеството на възложител, договор
с предмет – извършване на проектиране, монтаж и поддръжка на сигнално – известителна система за обезопасяване и охрана на Вила „Н.П.”
на адрес: ***.
Подпис в така сключения договор от името на възложителя е положен подписа
на Н.П.П..
Сключването на договора е предхождано от оферта за изграждане на СОТ и
охрана с РСОТ /л. 91/, отнесена на вниманието на Н.П. /л. 91/.
Всяка от страните представя гаранционна карта, издадена както на Л.Ф., така
и на Н.П. /л 91 и л. 16/.
Спорният по делото въпрос е кое физическо или юридическо лице е сключило договор
№ 218_5736/28.01.2008г. за проектиране, монтаж и поддръжка на сигнално – известителна система.
Възнаграждението за проектирането и монтажа на предоставената система е
обективирана във фактура № 20462/28.01.2008г. с получател: Л.В. Ф.,
идентификационен № *************, след приспадане на платения аванс /л. 94/.
Безспорно е между страните, че сигнално – охранителната система е монтирана
в сградата, изградена в дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в гр.
Варна, ***, съвпадащ с адреса на управление на търговеца, както и че „П.” ООД
владее движимата вещ, съобразно изявлението на процесуалния представител на
ответника.
Съвкупната преценка на ангажираните писмени доказателства не може да обоснове категоричен извод, че „П.” ООД, в
качеството на възложител, чрез пълномощника Н.П., е сключил процесния договор за
проектиране, монтаж и поддръжка.
Така поддържаните твърдения се опровергават от отразеното в титулната част
на представения договор, в който, като възложител е посочена Л.В. Ф. в лично
качество, но не и като едноличен собственик на капитала на „П.” ЕООД.
Посоченият в титулната част „Булстат: *************”, идентичен на
„идентификационния номер”, обективиран във фактура №
20462/28.01.2008г. се различава от тези посочени в НА № ***, том *, рег. № ***,
дело № **/23.09.2003г. и НА № ***, том **, рег. № *****, дело № ****/2007г., а
именно: БУЛСТАТ ********* /л. 98 и л. ***/.
Този извод на съда се подкрепя и от съставения от изпълнителя първичен
счетоводен документ, издаден на физическото лице Л.Ф., а не на търговеца „П.”
ЕООД.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на Т.В., водена от
ответника, не установяват положителните твърдения, че възнаграждението за
проектиране, монтаж и поддръжка на сигнално – охранителната система, е платено
със средства на „П.” ЕООД, тъй като свидетелят категорично заявява, че не е бил
запознат с дружествените дела, вкл. и с приходите и разходите на търговеца.
Напротив, свидетелските показания установяват, че съпрузите са живели в
имота, придобит от „П.” ООД, като съпругата Л.Ф. в личното ѝ качество, е осигурявала
средства за издръжката на семейството.
Въпросът за произхода на средствата е ирелевантен за момента на придобиване
правото на собственост, тъй като плащането на уговореното възнаграждение
съставлява изпълнение на едно облигационно задължение.
Фактът на съставяне на упълномощителната сделка в
изискуемата от закона форма не може да подкрепи твърденията, че правото на
собственост принадлежи на търговеца, доколкото в договора от 28.01.2008г. не е
отразено изрично, че Н.П. е действал като пълномощник на дружеството,
представлявано от неговата съпруга.
Съобразявайки отразеното в титулната част на процесния договор, офертата
предхождаща сключването му, издадената фактура № 20462/28.01.2008г., съдът
приема, че договорът с изпълнителя „С.В.” АД, е сключен от Н.П., който е
действал като пълномощник не на дружеството, чиито законен представител е Л.Ф.,
а на своята съпруга.
Дори и да не се споделят изложените съображения и се приеме, че страна по
договор е Л.Ф. в личното ѝ качество, то с оглед разпоредбата на чл. 13,
ал. 1 СК /отм./, следва да се приеме, че сигнално – охранителната система, е
придобита по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност.
С прекратяване на брака с развод, считано от 07.11.2013г. съпружеската имуществена общност е прекратена, на осн.
чл. 27, ал. 1 СК, а дяловете на съпрузите са равни, съобразно чл. 28 СК.
Следователно правото на
собственост върху процесната движима към настоящия момент принадлежи на бившите
съпрузите при квоти от по ½ идеална част за всеки един от тях.
Представеният договор
за поддръжка на системата, сключен от „П.” ООД на 29.03.2013г. няма отношение към предмета на делото,
тъй като касае поддръжката на вече изградената и монтирана движима вещ /л.
121/.
Въз основа на
изложеното следва да се приеме, че материално - правната легитимация на ищеца
като собственик на спорната движима вещ е доказана, както и че същата се владее
от търговеца „П.” ООД, поради което предявеният иск по чл. 108 ЗС, следва да бъде уважен.
По иска по чл. 59 ЗЗД
Въз основа на всички
ангажирани доказателства съдът приема, че ищецът Н.П. е съумял да установи
всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД, а именно:
обедняването му, чрез лишаване на собственика от възможността да полза сигнално
– охранителната система, обогатяване на ответника „П.” ООД, който е ползвал вещта без основание за
заявения период в размер на сумата, която носителят на вещното право на
собственост би получил, ако беше я отдал под наем за времето от 31.03.2013г. до деня предхождащ
исковата молба – 01.04.2018г. /вкл./, съобразно заключението на 1 380 лв.
или по 23 лв. месечно до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 02.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението и отхвърлен за разликата над присъдената до претендираната сума от 1 500
лв.
По разноските
Съобразно изхода на спора в полза на ищеца Н.П.
следва да се присъдят разноски в размер на 55 лв. държавна такса по иска по чл.
108 ЗС и 100 лв. депозит за изготвяне на СОЕ за определяне цената на иска, а по
иска по чл. 59 ЗЗД сумата от 220, 80 лв., съобразно уважената част от него, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на „П.” ООД следва да се присъдят разноски за
отхвърлената част от иска по чл. 59 ЗЗД, възлизащи на 20 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от Н.П.П., ЕГН **********,*** срещу „П.“ ООД, *** иск, че Н.П.П.,
ЕГН **********,***, е собственик на сигнално – охранителна система PARADOX, произведена през 2008г., включваща
следните елементи: предавател TX2, клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS модел APR3 –
ZX8, ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя,
сирена SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия,
датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9,
клавиатура LCD EVO641 3A D, централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A,
захранваща платка за TX, кутия, чип за трансмитер /12,
придобит на основание договор № 218_5736/28.01.2008г. за проектиране, монтаж и
поддръжка, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, *** ДА
ПРЕДАДЕ на Н.П.П., ЕГН **********,*** владението
върху сигнално – охранителна система
PARADOX, произведена през 2008г., включваща следните елементи: предавател TX2,
клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS модел APR3 – ZX8, ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя, сирена SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR
I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, датчик комб.
SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9, клавиатура LCD EVO641 3A D, централа DIGIPLEX
EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, чип за трансмитер /12, на осн. чл. 108
ЗС.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.П.П., ЕГН **********,*** сумата от 1 380
лв. /хиляда триста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на сигнално –
охранителна система PARADOX, произведена през 2008г., включваща следните
елементи: предавател TX2, клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS модел APR3 – ZX8,
ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя, сирена
SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9, клавиатура LCD EVO641
3A D, централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за
TX, кутия, чип за трансмитер /12 за периода от
31.03.2013г. до деня предхождащ исковата молба – 01.04.2018г. /вкл./, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.П., ЕГН **********,***
срещу „П.“ ООД, *** иск за разликата
над присъдената сума в размер на 1 380 лв. до претендираната от 1 500
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на сигнално –
охранителна система PARADOX, произведена през 2008г., включваща следните
елементи: предавател TX2, клавиатура LCD EVO641 3A D, BUS модел APR3 – ZX8,
ДМДТ К – Т C 2 ДУ, мук лепнещ FO301 – 9 броя, сирена
SR 120, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за TX, кутия, датчик комб. SWAN 1000 - 7, датчик QUAD - 9, клавиатура LCD EVO641
3A D, централа DIGIPLEX EVO48, ТРАНСФОРМАТОР TR I 16V 3A, захранваща платка за
TX, кутия, чип за трансмитер /12 за периода от
31.03.2013г. до деня предхождащ исковата молба – 01.04.2018г. /вкл./, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.П.П., ЕГН **********,*** сумата от 375, 80 лв. /триста седемдесет и пет лева и осемдесет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ООД, *** сумата от 20 лв. /двадесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: