№ 34762
гр. София, 21.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110142266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 507/10.01.2025 г. по гр. д. № 42266/2024 г. по описа на СРС, 127 състав,
по предявен от К. Л. К. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД иск сключеният между
страните по спора Договор за паричен заем № 4856327 от 24.07.2023 г. е прогласен за
недействителен. С оглед изхода от спора ответникът е осъден да заплати на адвокат А. Д. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата в размер на
150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на
ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са
изложени съображения, че съдът не е извършил преценка относно разумния характер на
разноските за адвокатско възнаграждение и по-конкретно не е преценил положения от
адвоката труд, който обхваща не само правните и фактическите действия, извършвани в хода
на производството, но и чисто административно-техническата дейност по организиране на
делото. Молителят поддържа, че в адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури
толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира печалба,
позволяваща му да води достоен начин на живот. В молбата са изложени доводи за
несъразмерност и непропорционалност на определеното адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ. По изложените доводи е направено искане в решението в частта
относно разноските да бъде изменено, като ответникът бъде осъден да заплати на молителя
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 480 лева с
включен ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
1
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по
чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни
разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Както е посочено в съдебното решение при безплатно предоставяне на правна помощ
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се
съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на
страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му
се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и
основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства
от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора,
относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за
относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на
противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая
2
делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, по спорният по делото
въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика, исковата молба е бланкетна, а
извършените от процесуалния представител на ищеца действия са типови за подобни на
настоящото дела.
Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо,
така и адекватно спрямо положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус,
проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр. Във връзка с
изложеното следва да бъде отбелязано, че от служебна справка в ЕИСС се установява, че
адвокат А. Д. представлява пред Софийски районен съд ищцата по четиринадесет броя дела
с по същество идентичен на настоящото предмет – искове за прогласяване на договори за
кредит, респ. договорни клаузи за недействителни и искове за връщане на даденото по
недействителните сделки. Видно от съдържанието на исковите молби, по които са
образувани гр. д. № 42580/2023 г. на СРС, 45 състав, гр. д. № 41517/2024 г. на СРС, 124
състав, гр. д. № 42267/2024 г. на СРС, 28 състав, гр. д. № 42270/2024 г. на СРС, 45 състав, гр.
д. № 45126/2024 г. на СРС, 38 състав и гр.д. № 54750/2024 г. на СРС, 175 състав, по които
дела към настоящият момент са постановени съдебни решения по същество и в полза на
молителя са присъдени адвокатски възнаграждения за предоставена безплатна правна
помощ, поддържаните доводи за недействителност на сключени от ищцата множество
договори за кредит, респ. отделни клаузи, са по същество идентични. Изложеното налага
извод, че процесуалният представител на ищеца е положил минимални усилия както за
запознаване с отделните случаи, така и за организиране на защитата на процесуалните права
на ищцата, поради което определеното от съда адвокатско възнаграждение се явява
адекватно, както спрямо фактическата и правна сложност на спора, така и спрямо
отделеното време и разходите сторени от адвоката във връзка с водене на делото.
В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно присъждането на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ без включен ДДС. Във
връзка с поддържаните от страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде
отбелязано, че противно на застъпеното становище актуалната съдебна практика на
касационната инстанция е в смисъл, че присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА
не включва ДДС.
Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно
разноските се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ищеца адвокат
А. Д. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 507/10.01.2025 г. постановено по гр.
д. № 42266/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127
състав, в частта относно разноските.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4