РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
против Решение № 3876/21.11.2022г., пост. по гр.д.№ 20544/2021, ПдРС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „Алмин” ЕООД сумата от 1014,22лв.,
представляваща недължимо платена без правно основание за недоставена услуга за
пренос до обект ниско напрежение за периода 01.01.2017-31.12.2019г. за обект,
находящ се в с. ***, общ. ***, кл.№***, като се присъдени и разноски.
Жалбоподателят „ЕВН България ЕС“ ЕАД е обжалвал изцяло решението с
мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Сочи, че мотивите на съда се свеждат единствено
до извода, че щом измерването на ел. енергия е извършено на ниско ниво, вместо на
ниво средно напрежение, то е неправилно и поради това цената за пренос до обекта на
ищеца е недължима. Счита, че съдът не е отговорил правилно на въпроса относно
приложението на чл.16, ал.1 от ПИКЕЕ/2007/ по отношение на заварените случаи на
присъединяване на обект на ниво средно напрежение, но със съоръжения и СТИ за
измерване на ниско напрежение и какво е отражението относно измерване на ел.
енергия съобразно поведението на потребителя, ако той не желае да извърши промени
в своите съоръжения. Поддържа, че електроснабдителното дружество няма
правомощия да разрешава чрез какви съоръжения да бъде извършено
присъединяването, като този въпрос е от компетентността на потребителя, който
следва да представи и съгласува съответните технически проекти за това. В случая
самият потребител е възложил и съгласил технически проекти за измерване чрез уреди
1
за ниско напрежение без да се направят необходимите подобрения за монтиране на
измервателен уред за средно напрежение. Счита, че доводът за ищеца за приложение на
чл.120 от ЗЕ , чл.30 от Наредба 6 и чл.14 от ПИКЕЕ не е съобразен с обстоятелството,
че към момента на присъединяване тези норми не са били действащи, следователно са
неприложими. Оспорва и заключението, че до обекта на ищеца е доставяна ел. енергия
на ниво средно, а не на ниво ниско напрежение, доколкото монтираният трафопост
преобразува нивото на напрежението, поради което и предоставяната услуга не е на
ниво средно напрежение , а ниско такова. Жалбоподателят счита, че този извод
противоречи на ЗЕ и на регламентирания лицензионен режим, като в случая той не
притежава лиценция за разпределение на ел. енергия. По тези съображения счита, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан. По отношение размера на твърдяното
неоснователно обогатяване счита, че същият е хипотетичен. Това е така, доколкото
липсва измерване на ниво средно напрежение, а не съществува сигурен метод за
преизчисление на доставената ел. енергия на ниво средно напрежение от установената
и измерена на ниво ниско напрежение. По изложеното моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Алмин „ ЕООД оспорва въззивната жалба, като поддържа,
че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Развива съображения, че
щом присъединяването е станало на ниво средно напрежение, то и измерването следва
да е на това ниво и извършваното в момента отчитане на ниво ниско напрежение е в
нарушение на нормативната уредба. Сочи, че монтираният електромер на ниво ниско
напрежение е в нарушение на чл.12 от ЗЕ. Сочи, че съгл. чл.9, ал.2 от ПИКЕЕ
операторът на мрежата е длъжен да монтира СТИ съобразно нормативната база. Счита
доводите във въззивната жалба за неоснователни, т.к. меренето, съгл. закона, от 1999г.
не е следвало да бъде извършвано по този начин, на отделен стълб, разположен на
границата на имота и на ниво средно напрежение. Поддържа, че исковата претенция е
за надплатената цена за пренесена ел. енергия ниско напрежение. Твърди, че при
измерване на количеството на двете нива, то последното би било еднакво, а
надплатеното се явява разликата в единичната стойност на цената на ниско и средно
напрежение. Позовава се и на съдебна практика, както и на предходни разрешени
спорове между страните по този въпрос. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от съдебния акт, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
2
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Процесният иск е за връщане на платени без основание суми за периода 2017-
2019г. в общ размер от 1014,22лв. с ДДС. Твърди се, че между страните е имало
договорни правоотношения за доставка на ел. енергия, по който договор са
извършвани плащания, които частично са били недължими, доколкото доставчикът на
ел. енергия е определял дължимата сума при неправилно измерване на вида на
ел.енергията.Поддържа се, че надплатеното съставлява платено без основание, което
подлежи на връщане.
Предявеният иск, подлежащ на разглеждане е с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо
от ЗЗД – връщане на нещо дадено без основание. Елементите на фактическия състав на
сочената норма включват намаляване имуществото на даващия, увеличаване
имуществото на получаващия и липса на основание за това разместване на
имуществени блага. При разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да
установи обедняването си и обогатяването на ответника, а ответникът следва да
докаже основанието, на което твърди да е получил твърдените блага.
От фактическа страна пред настоящата инстанция липсва спор по фактическите
отношения между страните – че е налице договор за доставка на ел.енергия, че
присъединяването на обекта на дружеството потребител на електроенергия е станало
през 1999г. по одобрени проекти, според които то изгражда мачтов трафопост, който
преобразува напрежението от средно на ниско, че измервателния уред е поставен да
измерва преминаващото ниско напрежение. Тази фактическа обстановка е установена
от първоинстанционния съд, както от представените писмени доказателства в тази
насока – договори, проекти и съгласувания, така и от приетата СТЕ, която е извършила
и проверка на място. Категорично се установява от СТЕ и ССЕ и че при измерване на
средно напрежение дължимата цена на потребеното количество ел.енергия е по-ниска
от цената, която се дължи за същото потребено количество енергия, но измерено на
ниво ниско напрежение. Отнесеният пред настоящата инстанция спор е правен – дали
при заварени договорни правоотношения намира приложение нормативната
уредба, която регламентира друг, различен начин на измерване на доставената и
потребена ел. енергия.
Мястото на поставяне на индивидуалното измервателно устройство за всеки
краен клиент е нормативно определено – чл.120 от ЗЕ и това е до или на границата на
имота на клиента. Измервателното устройство е собственост на оператора и той
отговоря за правилното му монтиране. Въпросът къде е границата на собствеността е
също нормативно определен в 30, ал.1, т.2 от Наредба №6/24.02.-2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната
или към разпределителната мрежа. В конкретния случай при въздушен електропровод
това са клемите за присъединяване на проводниците на електропровода към
3
проходните изолатори за преминаване през външните стени на уредбата. От
техническа страна , според становището на експерта по приетата СТЕ, именно това е и
мястото, преди което следва да се монтира измервателното устройство. Съгласно
действащите ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019/ - чл. 14 : „при отдаване на електрическа енергия
от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент
мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.“. В този смисъл е и предходната правна уредба –
чл.16 от ПИКЕЕ/обн. ДВ бр.67/2004г., отм. 2007г./ и чл.14 от ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.
98/2013, отм.с Р на ВАС 2017/.Фактът, че въпреки промяната на нормативните актове,
определянето на начина на поставяне на измервателното устройство е последователно
и непроменено в годините, сочи, че трайно законодателят и оправомощените от него
държавни органи приемат, че именно по това е правилният ред за уреждане на
отношенията по продажба на електроенергия и респ. за измерване доставеното
количество. На следващо място, доколкото липсва изрична правна възможност за
заварените случаи да се прилага различен режим на отчитане, то следва да се приеме,
че дружеството снабдител е следвало да приведе измервателните си устройства в
съответствие с променената нормативна база.
Ето защо съдът намира, че по делото се доказва, че поради неправилно
поставяне на СТИ е налице неправилно измерване на доставената ел. енергия на
дружеството клиент. СТЕ и ССЕ установяват, че при двата начина на измерване се
получава разлика в дължимата цена на потребената ел.енергия, като ако измерването
бе съобразно нормативната база, то клиентът би платил по-ниска стойност.
Следователно се доказва, че в резултат на неправилното измерване дружеството клиент
се е обеднило, а доставчикът се е обогатил с разликата в дължимите суми. По
отношение на размера на тази разлика , съдът намира, че следва да кредитира
експертните заключения, според които сумата на обогатяването , респ. обедняването е
1014,22лв. с ДДС. Досежно възражението на жалбоподателя, че методиката за
преизчисление на отчетената ел. енергия от ниво ниско напрежение към ниво средно
напрежение е неточна, следва да се посочи, че съгл. чл.162 от ГПК при доказаност на
иска по основание, съдът има право на преценка относно неговия размер, като може да
ползва и експертни заключения. Именно на това се основават изводите за размера на
иска и в настоящия случай.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно поради което и
следва да бъде потвърдено.
4
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 450лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3876/21.11.2022г., пост. по гр.д.№ 20544/2021, ПдРС.
ОСЪДЖА „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК123526430, да заплати
на „Алмин“ ЕООД, ЕИК ***, сумата 450лв., разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5