№ 203
гр. Сливен , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20202230102500 по описа за 2020 година
В исковата си молба „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, чрез
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. клон България твърди, че има парични
вземания срещу ответника Д. П. В. и поради това подало пред Сливенски районен съд
заявление по чл.410 от ГПК. Издадена му била заповед за изпълнение, но не и искания
изпълнителен лист, тъй като ответника не е открит, за да му бъде връчен първия от тези
документи; по тази причина съда му дал указания да предяви установителен иск за
вземанията си.
Излага, че ги основава на Договор за кредит с № CREХ- 16950121, сключен на
19.04.2019г. от разстояние, по силата на който предоставил на В. паричен кредит в размер
269лв., предназначен за покупка на конкретна стока. Твърди се, че сумата е била изплатена
по начина, предвиден в договора- чрез превод в полза на търговец-продавач и търговски
партньор на ищеца, осъществен след като мъжа подписал договора. По този начин
ищцовото дружество изпълнило договорното си задължение, а за физическото лице
възникнало задължение да погаси заема с 9 месечни погасителни вноски, считано от
20.01.2020г., по 34.10лв. всяка, които съставляват плащане на главницата и надбавка,
представляваща печалбата на кредитора.
Твърди се, че ответника не е направил нито една вноска, а съгласно договорни
клаузи, при забава на една или повече такива кредитополучателя дължи обезщетение за
1
забава, а при просрочване на две или повече погасит.вноски, считано от падежа на втората
непогасена, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. и
всички надбавки.
Ищецът твърди още, че е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, с
която изрично обявява кредита за предсрочно изискуем, а след като не е получил плащане,
предявява искове съда с решението си да приеме за установено, че Д.В. му дължи сумите, за
които вече му е издадена заповед за изпълнение: 269лв., представляваща главница по
кредита, ведно със законна лихва; възнаградителна лихва в размер 37.90лв., както и
16.88лв.- мораторна лихва. В условията на евентуалност предявява искове за същите суми.
Дружеството претендира сторените от него разноски и юрисконсултско
възнаграждение както в заповедното производство- 25лв. и 50лв., така и в исковия процес:
125 лв.- доплатена държавна такса за образуване на делото и отново юрисконсултско
възнаграждение, в размер 100лв.
На ответникът бе връчен препис от исковата молба /и приложенията й/, но писмен
отговор той не депозира. Същият и не се яви, а и не изпрати процесуален представил, на
проведените съдебни заседания. В тях не присъства и представител на ищцовото дружество,
но чрез писмени изявления на такъв по пълномощие исковете се поддържат.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото ч.гр.д.№ 723/ 2020г. съда установи, че то е
образувано по заявление, подадено на 25.02.2020г. пред Сливенски районен съд, от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД. В това т.н. заповедно производство, на осн.чл.410
от ГПК на дружеството е издадена заповед- № 294/ 26.02.2020г., но не и искания
изпълнителен лист, тъй като ответника В. не е бил намерен, за да му се връчи тя. Със същата
му е разпоредено да заплати на търговското дружество следните суми: 269лв.,
представляваща главница по договор за кредит № CREХ- 16950121, сключен от разстояние
на 19.04.2019г.; 37.90лв.- възнаградителна лихва и 20.83лв. – мораторна лихва; също и
законна лихва- върху главницата, от 25.02.2020г. до окончателното й изплащане и разноски
от 75лв.
От приложение на исковата молба- документа, представляващ л.№ 25 от делото-
Извлечение по кредит CREХ- 16950121 се установява, че кредита е в размер на 269лв., както
и че трябва да се върне на 9 погасителни вноски, включващи освен плащане по главницата,
така и на лихва- тя в размер общо 37.90.
По уважено доказателствено искане на ищеца съда назначи счетоводна експертиза по
делото. Заключението на вещото лице по нея обаче няма да кредитира, тъй като то е
изготвено въз основа на материалите по делото, а те, с изключение на извлечението-
2
погасителен план, не са приемани като доказателства. Вещото лице буквално е възпроизвело
текстове от исковата молба и нейни приложения, но последните си останаха само
приложения. Така е, защото от ищеца не бе направено доказателствено искане- те,
приложенията, да бъдат приети като писмени доказателства, вкл. и след като с доклада по
делото съда разпредели доказателствената тежест и указа на ищеца, че трябва да ангажира
доказателства за обстоятелствата, на които основава паричните си вземания, вкл. и
сключването на договора. На практика съда уважи всички направени от ищеца
доказателствени искания, а те са коментираните по-горе- 1. две, формулирани в исковата
молба, като прие като писмено доказателство извлечение/погасителен план и приложи към
настоящото дело ч.гр.дело, в което се е развило заповедно производство, и 2. едно,
формулирано в допълнителна писмена молба, в хода на делото- по което съда назначи
експертизата.
Поради липсата на доказателствено искане като писмени по делото доказателства да
бъдат приети приложенията исковата молба съда не постави задача на вещото лице да прави
справка в тях, а и не се произнася с неприсъствено решение, каквото искане е направено от
ищеца- защото са налице предпоставките на чл.237 за постановяване на такова, но не и на
чл.238 от ГПК- тъй като при този доказателствен материал не може да се направи извод, че
исковете са вероятно основателни.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове- с пр.осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1
от ГПК, за съществуването на парични вземания, за които на кредитора е издадена, по-рано
във времето, заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Ответникът в заповедното
производство обаче не е бил открит, за да му бъде връчена тя, поради което е приложена към
делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК и по тази причина, на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК и с
цел да запази правата си по паричните вземания, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ …” предявява
за тях установителни искове. Последните са допустими, а родово и местно компетентен да
ги разгледа е Сливенски районен съд.
По същество становището на съда е следното:
Паричните си вземания ищеца основава на сключен на 19.04.2019г. Договор за
кредит с № CREХ- 16950121, сключен от разстояние, по който „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
…” като кредитор предоставило на Д. П. В., последния в качеството на кредитополучател,
кредит в размер на 269лв., за закупуване на стока. Излагат се в исковата молба твърдения и
за други, обвързващи страните договорни клаузи, даващи право на дружеството и на други
парични вземания. Исковете обаче ще бъдат отхвърлени, тъй като, както вече се коментира
по-горе, не се ангажираха доказателства за наличието на договорни отношения между
страните- не бе ангажиран като писмено доказателство самия договор, или пък сключването
3
му не бе доказано с друго подходящо доказателствено средство, а такова съществува. Така
също, поради липсата на доказателства ищеца не успя да докаже и че е изпълнил
задълженията си по нормативния акт, уреждащ този вид договори- сключвани от
разстояние- ЗПФУР, в т.ч. че ответника е пожелал, а не ищеца по свое усмотрение му е
изпратил предложение за сключване на договор, а също и че му е предоставил
преддоговорна информация за основните характеристики на договора.
При това положение исковете са недоказани, а от там- и неоснователни.
Този изход на делото означава- по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК, че
ищцовото дружество няма право на разноски- нито сторените в заповедното производство,
нито онези, направени в настоящия исков процес.
В края съда ще направи и следния коментар- с решението си ще отхвърли
установителните искове, но няма да взема становище в решението, т.е. няма да се произнася,
по предявените в условията на евентуалност искове- осъдителни, за същите по размер
парични вземания. Така е, защото условието, поставено от ищеца за това, не е осъществено-
съда да му присъди сумите с осъдително решение, ако отхвърли установителните искове по
причина, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Съдът отхвърля
исковете, но не това основание.
Воден от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете с пр. осн.чл.422
ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, съда да приеме за УСТАНОВЕНО, че Д. П. В. с ЕГН:
********** и адрес за призоваване по делото- гр.Сливен, кв.“Д.“ .... дължи на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А., клон България, със седалище гр.София и адрес на управление на
дейността: ж.к.”Младост”, Бизнес парк София, сгр.14, сумите по издадената в заповедно
производство, развило се в ч.гр.д.№ 723/2020г. на Сливенски районен съд, заповед за
изпълнение № 294/ 26.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането да бъде осъден Д. П. В. с ЕГН:
********** да заплати НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, чрез
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България, разноски и юрисконсултско
възнаграждение- както за заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 723/2020г., така
4
и в настоящото гр.д.№ 2500/2020г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5