Р Е Ш Е Н И Е
Номер 965/30.5.2018г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на осми май, две хиляди и осемнадесета година,
в публично заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1444 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на
П.Д.С. като управител на „Топ сейл“ЕООД против наказателно постановление
№ 03-009395/28.02.2018 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на „Т.с.“ООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер
на 1700 лева на основание чл.416
ал.5 и чл.414 ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.224 ал.1 във
връзка с чл.128 т.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят моли да бъде
отменено наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят,
нередовно призован, се представлява от
адв.М. З., редовно упълномощена. Първоначално жалбоподателят „Т.с.“ООД
е призован на посочения във въззивната жалба адрес гр.Варна, ул.“Първа“ № 22,
ет.3, офис, който адрес е посочен и като седалище и адрес на управлението на
дружеството в Търговския регистър, видно от служебно изготвената разпечатка.
Призовката от този адрес е върната в цялост с отбелязване, че адресът е посечен
на 14.04.2018 г., от месец януари 2018 година няма служители в офиса и
оставената призовка е непотърсена. След изготвяне на справка НБД“Население“ на
посочения във въззивната жалба и записан в Търговския регистър като управител П.Д.С.,
дружеството бе призовано чрез управителя му С. на постоянен и настоящ адрес ***.
Призовката от този адрес е върната в цялост с отбелязване, че на този адрес
няма данни за фирмата и на оставеното съобщение не се е явил никой. На
03.05.2018 г. в деловодството на Районен съд Варна е депозирано пълномощно от П.Д.С.
като управител на „Топ сейл“ЕООД, с което упълномощава
адв.М. З. да го представлява и защитава по АНД № 1444/2018 г. по описа на
Районен съд, Пети състав. На 03.05.2018 г. адв.М. З. се е запознала с делото,
което е отбелязано в Картон-заместител по делото, изготвен на основание чл.84
ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата. При изразяване на становище
за даване ход на делото в съдебното заседание адв.З. заяви, че не възразява
срещу нередовното призоваване на жалбоподателя. По същество адв.З. моли съда да
отмени наказателното постановление като, в условията на евентуалност моли да
бъде намален размера на наложената санкция.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
старши юрисконсулт Георги Георгиев, редовно упълномощен, който по същество моли
съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление.
След преценка
на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
През месец февруари 2018 г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, сред които св.Н.Й.З., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на „Т.С.“ ООД. Повод за проверката бил
постъпил в дирекцията сигнал от няколко лица, включително лицето И.М.И. за
неизплатени възнаграждения, обезщетения и командировъчни.
На проверяващите били представени следните документи:
Трудов договор № 016/23.05.2017 г. между „Т.с.“ООД и И.М.И. за длъжността
„Старши помощник капитан“ на учебно ветроходен кораб „Роял Хелена“,
Допълнително споразумение към трудов договор от 01.09.2017 г., справки за
начислени трудови възнаграждения, Заповед за прекратяване на трудов договор с
дата на връчване 23.10.2017 г., Споразумение от 06.12.2017 г. за разрочване на дължими начислени трудови възнаграждения и
обезщетения по кодекса на труда и др. Били снети обяснения и от управителя на
дружеството- П.Д.С.. Въз основа на събраните материали св.З. установила, че И.М.И.
е изпълнявал длъжността „старши помощник капитан" на учебно ветроходен
кораб (УВК) „Роял Хелена" флаг Република
България, като не му е било изплатено от страна на въззивното
дружество, в качеството на работодател, парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж при прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 23.10.2017 г. със
Заповед от 23.10.2017 г.
Тези констатации са отразени в Протокол за
извършена проверка № ПР 1804618/20.02.2018 г. Нарушението било извършено на
25.11.2017 г., когато е следвало да бъде изплатено обезщетението с платежния
фиш за месец октомври 2017 година.
На 20.02.2017 г. от гл.инспектор Н.Й.З. срещу ”Т.с.”ООД
бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №
03-009395. В АУАН З. описала горепосочените обстоятелства и приела, че е
извършено нарушение на чл.224 ал.1 във връзка с чл.128 т.2 от Кодекса на труда.
Акта бил предявен и връчен на управителя на дружеството П.С. на същата дата,
който не направил възражения.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение на 28.02.2015 г. от административно-наказващия орган
било издадено наказателно постановление № 03-009395, с което въззивникът бил
санкциониран на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, за
извършено нарушение по чл.224 ал.1 във вр. 128 т.2 от Кодекса на труда.
В хода на съдебното
производство бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката З., чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото доказателства по административно-наказателната
преписка, разпита на свидетеля в хода на съдебното
производство, които преценени съвкупно са логически свързани
и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган - директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна съгласно
Заповед № З 074/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”.
В хода на административно-наказателното производство
не са били
допуснати съществени процесуални
нарушения.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. В акта и наказателното постановление
е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57 ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за
непълно описание на нарушението и датата на извършване на същото.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.224
ал.1 от Кодекса на труда, според която при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. От това право на
работника следва задължението на работодателя да изплати такова обезпечение за
неизползван годишен платен отпуск. В АУАН и в наказателното постановление е
направена връзка с чл.128 т.2 от Кодекса на труда, където е установено
задължение на работодателя да изплаща уговореното трудово възнаграждение в
установените срокове, като според чл.177 ал.1 от Кодекса на труда за времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато
съществено процесуално нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото
на защита на жалбоподателя.
Правилно административно-наказващия орган е приложил
материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.224 вр.чл.128 т.2
от Кодекса на труда, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Видно от приложените по делото писмени
доказателства на лицето И.М.И. не е изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Това е следвало да стане с изплащане на последното трудово
възнаграждение на И.. Според приложеното копие от трудов договор №
016/23.05.2017 г. трудовото възнаграждение в дружеството се изплаща до 25-то
число на следващия месец, поради което правилно е прието, че на 25.11.2017 г.
нарушението е осъществено. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е
правилно наказан и не приема възраженията му в тази насока.
Съдът не констатира да е допуснато нарушение при
започване на административно-наказателното производство с повдигане на
административното обвинение със съставения АУАН. Както от материалите по
преписката /АУАН и съпроводително писмо/, така и от показанията на св.З. е
видно, че АУАН е бил съставен в присъствието, предявен и връчен на
представляващия дружеството С., легитимирал се като такъв и при депозиране на
жалбата срещу наказателното постановление, предмет на проверка по настоящето
дело. Видно от съдържанието на писмо изх.№ 18013059 от 23.02.2018 г. на
управителя на дружеството са изпратени екземпляри от АУАН с изричното
отбелязване, че те вече са му били връчени лично на 20.02.2018 г. Така че не би
могло да бъде споделено, че по някакъв начин е нарушено правото на защита на
наказания субект. Горното личи и от депозираната срещу наказателното
постановление жалба.
Обстоятелството, че са били дадени задължителни
предписания, но преди изтичане на срока за изпълнение на предписанията е била
ангажирана отговорността на дружеството по никакъв начин не касае ангажирането
на административно-наказателната отговорност за извършеното административно
нарушение. Неизпълнението на предписанията в предвидения срок би задействало
друг състав на административно нарушение по Кодекса на труда. Изпълнението на тези предписания в срок представлява правомерно поведение,
което препятства възможността за дирене на административно-наказателна
отговорност по друг състав от Кодекса на труда, но не представлява изпълнение
на задължението да бъдат изплатено
обезщетението за неизползвани отпуск.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства
съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. Безспорен
факт, установен по делото е, че между „Т.С.“ ООД и И.М.И. на 23.05.2017 г. е
бил сключен трудов договор № 16, който по силата на допълнително споразумение
от 01.09.2017 г. станал безсрочен, а впоследствие със Заповед, връчена на И. на
23.10.2017 г., бил прекратен. В заповедта изрично е вписано, че на И. се дължи
обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда за 13 дни в размер на 1564,30 лв. От
всички доказателства по делото е видно, че такова обезщетение - за
неизползвания платен годишен отпуск не е било платено на работника. Горното не
се оспорва от въззивното дружество. Напротив в обясненията
си от 20.02.2018 г., управителят на дружеството собственоръчно е посочил, че не
са изплатени обезщетенията и възнагражденията на И.И..
Разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл.176, правото за който не е погасено по давност.
Като ал.2 на същата тази разпоредба на чл.224 от Кодекса на труда допълва,
че обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл.177 към
деня на прекратяването на трудовото правоотношение. По делото е
безспорно установено, че трудовото правоотношение е било прекратено на 23.10.2017
г., а съгласно сключения трудов договор възнаграждението се изплаща до 25-то
число на следващия месец, през който е положен труда, поради което и най –
късно до датата 25.11.2017 г. включително е следвало да бъде начислено и
изплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на И.. Поради тази
причина, съдът намира, че правилно и съвсем законосъобразно административно –
наказващия орган е определил датата 25.11.2017 г. като дата на извършване на
нарушението, тъй като към тази дата със своето бездействие въззивното
дружество вече се е намирало в
нарушение.
Съдът намира, че сключеното споразумение с И. не може
да изключи отговорността на въззивното дружество.
Обстоятелството, че лицето не се е намирало на територията на страната, за да
бъдат изпълнени условията на сключено споразумение за разсрочване на
задължението за изплащане на обезщетението също е ирелевантно, тъй като личното
присъствие на лицето не е абсолютна предпоставка за изпълнение на задължението,
понеже, видно от всички писмени доказателства по делото, и преди всичко от
представения от П.С. списък на начислените нетни трудови възнаграждения е, че
изплащането на дължимите суми е било възможно и по банков път.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият
орган е приел, че е налице нарушение на чл.224 ал.1 вр.чл.128 т.2 от Кодекса на
труда. Правилно е била ангажирана отговорността на „Т.С.“ ООД в качеството му
на работодател, чрез налагане на административно наказание "имуществена
санкция". Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Административно-наказващият орган правилно е определил
и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е
предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наказващият
орган е наложил на въззивното
дружество „имуществена санкция” в размер
на 1700 лв.
Съдът счита, че размерът на това наказание е завишен и
не отговаря на обществената опасност на конкретното нарушение. При
индивидуализацията на наказанието и определяне на неговия размер следва да се
вземат в предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като се
наложи наказание в границите на предвиденото. В случая съдът отчете сравнително
висока тежест на нарушението, доколкото касае заплащането на труд и ниска
обществена опасност на дееца, предвид липсата на други наказания. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита съдействие за установяване
на обективната истина, наличието на обективни причини с оглед отсъствието на И.
от страната, отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. Относно
имотното състояние на дружеството не са представени конкретни доказателства, но
от събраните доказателствата по делото са налице данни за наличие на доходи, доколкото
въззивникът упражнява търговска дейност, но няма доказателства за сравнително висок
техен размер, обуславящ по–висок размер на наказанието. С оглед на горното
съдът счете за справедливо да измени размера на наложеното наказание на
минимално предвидения от 1 5000 лева, с оглед постигане на целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че
при преценка дали се касае за маловажен случай административно-наказващият
орган правилно е преценил степента на обществена опасност на извършеното нарушение и е достигнал до извода, че
не се касае за маловажен случай. Нарушението не се отличава от стандартните
нарушения в тази сфера.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 03–009395/28.02.2018 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна, с което на „Т.с.“ ООД, Булстат
*********, за извършено нарушение на разпоредбата на
чл.224 ал.1 във връзка с чл.128 т.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416
ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на хиляда и седемстотин лева, като
намалява размера на наложената имуществена санкция на хиляда и петстотин лева.
Да се изпратят съобщения на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна и на „Т.с.“
ООД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд
в четиринадесетдневен срок от получаване
на съобщението, че решението и мотивите са изготвени, по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне
на наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :