Р
Е Ш Е Н И Е
№
1651
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01898 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове от „Топлофикация – П.” АД, с ЕИК: ********* и със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” срещу В.К.С.
с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумата от 818,98
лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул.
“***, от които: главница в размер на 718,27
лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително, сумата от 100,71 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 26.07.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 05842/2018г.
по описа на Районен съд – П. е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения срок, ответникът В.К.С. не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена
Заповед № 4272/21.08.2018г. по ч. г. д. № 05842/2018г. на ПРС. Същата е връчена
на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при
което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни
искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими.
По
основателността:
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това,
съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява
настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно
съединените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в
исковото производства.
Съдът намира, че ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр.
чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. за заповедното и 100.00
лева за исковото производства, или общо: 150.00 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исково производства в общ размер на 200.00, които и следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация – П.” АД, с ЕИК: ********* и със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” срещу В.К.С.
с адрес: ***, че В.К.С. ДЪЛЖИ на
ищцовото дружество сумата от 718,27,98
лева, представляваща стойност (главница)
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. П., ул. “*** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително,
сумата от 100,71 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 26.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2018г. до окончателното й изплащане,
за които суми по ч. гр. дело № 05842/2018г. по описа на Районен съд – П. е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА В.К.С. с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, с ЕИК: ********* и със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от
200.00
лева, представляваща направените по заповедното и исково производства разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч .г. д. № 05842г. по описа за 2018г. на ПРС да бъде върнато
на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
ПРЕПИС
от
решението да бъде връчен на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: