№ 1688
гр. Варна, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502245 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ИВ. Й. Р., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът докладва Становище вх. № 19213/29.09.2021 г., депозирано от адв. К.,
процесуален представител на въззивника, с което заявява, че ако не успее да се яви, не
възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. Твърди, че депозираният отговор по
жалбата е подаден в срок по електронна поща и е подписан с електронен подпис. Със
становището са представени списък с разноски за 1610 лв. и договор за правна защита и
съдействие от 09.08.2021 г.
Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно
призована, представлява се от прокурора Б. от Окръжна прокуратура – Варна.
ПРОКУРОРЪТ : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Срещу Решение № 261652/18.05.2021
г., постановено по гр. дело №6258/2020 по описа на ВРС са постъпили следните въззивни
1
жалби:
1.) Въззивна жалба, подадена от ИВ. Й. Р., чрез процесуален представител адв. С.К.,
в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати
разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 295/2013 г. по описа на
Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по описа на РП-Варна, в размер от
2000 лева до целия претендиран размер от 3000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.05.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която е отхвърлен
предявения от него осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на
Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения му лек
автомобил „Фолксваген пасат" с per. № В 28 74 НВ, иззет като веществено доказателство по
ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по
описа на РП- Варна, който не е върнат собственика, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба - 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
В жалбата са изложени доводи за неправилност, необоснованост и неоснователност
на първоинстанционното решение относно размера на определеното обезщетение по чл. 2б
от ЗОДОВ. Жалбоподателят сочи, че същото е с драстично занижена стойност, надхвърляща
едва с 300 лева определеното от Министерство на правосъдието в рамките на
административната процедура по ЗСВ. Счита, че присъденият размер не съответства на
претърпените от него вреди от прекомерно продължилото досъдебно производство и
предприетите по него действия от разследващите органи, поради което е и в разрез с
практиката на ВКС, както и с определяните от ЕСПЧ обезщетеният за значително по-кратки
производства. На следващо място въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния
съд по втория обективно съединен иск за липса на данни за противоправно поведение на
ответника, тъй като неспазването на правилата на НПК, и в частност на разпоредбата на чл.
111 от НПК, представлявало достатъчно основание за ангажирането на неговата
отговорност. Счита, че съдът превратно е тълкувал посочените факти и неправилно е
достигнал до извод, че ищецът не е доказал противозаконното поведение на разследващите
органи. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните отхвърлителни негови части и уважаване на предявените осъдителни искове в
цялост с присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
2.) Въззивна жалба от Прокуратурата на Република България срещу частта от
решението, с която е осъдена да заплати на ИВ. Й. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Варна, ж.к. „Младост", бл. 117, вх. 4, ап. 17, сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушено право на
разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 295/2013 г. по описа на Трето РУ при ОД
2
на МВР-Варна, пр.пр. № 6927/2012 г. по описа на РП-Варна, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба - 12.06.2020 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност на първоинстанционното
решение и моли за неговата отмяна в обжалваната част и отхвърляне на иска. В същото
време страната твърди, че предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустим, тъй като
ищецът не е доказал осъществяването на административната процедура по ЗСВ, което било
абсолютна процесуална предпоставка за неговото завеждане. Освен това счита, че дори и
искът да е допустим, то същият е неоснователен, тъй като не са налице доказателства за
претърпени от И.Р. неимуществени вреди. Сочи, че показанията от показанията на
свидетелката Селимова се установявало, че Р. е била разстроена, че се е десоциализирала и е
претърпяла промяна в психичното си здраве, но от това, че в резултат на воденото
разследване по случая не е получила обратно нито автомобила си, нито равностойността му.
Не се съдържали обаче твърдения за претърпени от ищецът неимуществени вреди
вследствие на продължително разследване, а само за такива, свързани с неоправдани
очаквания относно резултатите от него. От друга страна не можело да се приеме, че Р. е
претърпяла посочените вреди в психичното си здраве, тъй като тези обстоятелства можело
да бъдат установени само от лице с компетентност в тази област и от медицинска
документация, каквато липсвала по делото. Но дори и да се приемело, че всички
неблагоприятни изменения за настъпили действително, то липсвали данни същите да са в
пряка причинно-следствена връзка с продължителността на наказателното производство. От
показанията на свидетелката Тодорова също не се установявало неимуществените вреди в
патримониума на ищеца Р. да са възникнали вследствие на провеждане на досъдебното
производство в неразумен срок. Поради това счита, че показанията на двете свидетелки се
отнасяли изцяло до обстоятелства, които са предмет на иска по чл. 49 от ЗЗД, поради което
първоинстанционния съд е следвало да отхвърли този с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ
поради недоказаност. На следващо място жалбоподателят излага становище, че съдът
неправилно е определил, че досъдебната фаза на наказателното производство е продължила
в периода от 13.06.2012 г. до 09.02.2018 г., защото същото не се образувало с подаване на
жалбата в полицията, а така започвала предварителна проверка, която била
извънпроцесуална фаза. Досъдебното производство било образувано с постановление на
наблюдаващия прокурор на 23.01.2013 г., и общата му продължителност била 5 години и 17
месеца, от които 4 години, 6 месеца и 10 дни, в които можело да бъдат извършвани
процесуално-следствени действия при отчитане на спирането на наказателното
производство за срок от 6 месеца и 7 дни. Счита за неправилен и извода на
първоинстанционния съд, че прокурорът и разследващите органи не са предприели
необходимите действия за обезпечаване своевременното събиране на относимите и
необходими доказателства, с което са нарушили задължението си по чл.22, ал.2 от НПК да
осигурят провеждането на досъдебното производство в рамките на предвидения в чл.234 от
НПК срок за извършване на разследването, който е удължаван многократно, както и че
3
същите били длъжни да предприемат активни действия за отстраняване на пречките по
движение на производството. С изложените съображения обосновава извод, че
наказателното производство не е продължило в неразумни срокове. Оспорва и размера на
определеното възнаграждение, като твърди, че същият е завишен съобразно критериите за
справедливост по смисъла чл. 52 от ЗЗД. В заключение жалбоподателят сочи, че решението
в обжалваната от него част е неправилно още, защото претендираните вреди следва да са
настъпили от неправомерни действия или бездействия, а извършените от него такива били в
съответствие с действащата правна уредба на наказателното производство. По изложените
съображения моли за неговата отмяна и отхвърляне на иска, ведно със законните последици
от това – отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва и разноски в полза на
ищеца. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ИВ. Й. Р., чрез адв. С.К.,
който не носи собственоръчно положен подпис или електронен такъв на жалбоподателя или
неговия процесуален представител. С Разпореждане № 277971/18.08.2021 г. на основание
чл. 101, ал. 1 от ГПК администриращият съд е указал на страната в едноседмичен срок да
отстрани констатираната нередовност на процесуалното действие. Препис от съдебния акт е
редовно връчен на адв. К. на 24.08.2021 г. В предоставения срок, изтекъл на 31.08.2021 г., а
и до настоящия момент, отговорът не е подписан нито собственоръчно, нито с електронен
подпис, поради което приложение намира последицата на чл. 101, ал. 3 от ГПК и подаването
му следва да се счита за неизвършено.
Страните не са направили доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата на насрещната
страна. Поддържам отговора. Поддържам нашата жалба. Бих искала да се запознаете с
отразеното в нотариалния договор, с който И.Р. е придобила автомобила. Доказателства
относно стойността, на която е придобит автомобила са представени по ДП Том І – Договор
от 14.04.2011 г. – л. 165. Няма да соча доказателства.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: В допълнение на изложеното от прокуратурата няма доказателство
за това ищцата да е направила каквито и да е разходи по придобиване на автомобила,
поради което не следва да се облагодетелства по някакъв начин, доколкото няма ТР на ВКС,
с оглед оправдателния съдебен акт, с който е установено, че няма извършено престъпление
от страна на З.Т.К. и ако някой може да търси обезщетение от прокуратурата за
неправомерно причинени вреди по повод проведено производство, това е З.К.. Доколкото
няма извършено престъпление е неуместно да се разглежда дали прокуратурата е причинила
някакви вреди. Образуването и провеждането на наказателно производство не прави
4
невъзможно гражданите по гражданско-правен ред да защитят правата си и обективно
ищцата е имала такава възможност след датата, на която автомобилът е бил намерен.
Прокуратурата не може да разглежда гражданско правни спорове, защото е имало спор
относно собствеността на автомобила, т.к. е бил придобит от трето лице и затова на кого
трябва да се присъди автомобилът може да се реши само от съда. В конкретния случай
прокуратурата се е постарала да защити интересите на ищцата, провеждайки наказателно
призводство срещу З.К., но се оказало, че той не е извършил престъпление. По повод
казаното обръщам внимание, че граждански ищец се конституира след образуване на
наказателно дело в съдебна фаза, а не при намиране на автомобила, или приключване на
досъдебната фаза. Незаконосъобразно е лице, което може да защити правата си по
гражданско правен ред, да търси обезщетение от прокуратурата. Искам да подчертая, че с
оглед разпоредбата на чл. 13 НПК, че не е проведено пълно разследване и от съда, т.к. тези
обстоятелства са били изложени и пред въззивната съдебна инстанция. Моля да отхвърлите
иска.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5