№ 422
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно търговско дело
№ 20231001000399 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от „И. И." ЕООД, ЕИК
*********, чрез особения представител – адв. З. Д. от САК срещу решението
на СГС под № 357/ 16.03.2023 год., постановено по т .д. № 2263/ 2022 год. по
описа на СГС, VI-21 състав, с което е уважен предявения от Софийска
градска прокуратура иск с правно основание чл. 155, т . 3 от ТЗ и съдът е
прекратил търговското дружество. Жалбоподателят поддържа, че
постановеното съдебно решение е недопустимо и евентуално
незаконосъобразно и претендира обезсилването му или отмяната му.
Поддържа, че неправилно СГС е приел, че в хипотезата на чл.157, ал.1 от ТЗ
прекратяването на търговското дружество не настъпва автоматично, поради
което ищецът има правен интерес от иска. Поддържа, че това е в
противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на едно единствено
решение, а именно по т.д.№2413/2018г. на ВКС, 1 т.о., в което ВКС е приел,
че липсва правен интерес от иска, тъй като прекратяването на едноличното
търговско дружество е настъпило автоматично със смъртта на едноличния
собственик на капитала му. Цитира в цялост мотиви от въпросното решение и
1
счита, че е постановено при идентична фактическа обстановка и че от
доказателствата по делото също не се установяват предпоставките по чл. 157
от ТЗ за продължаване на дейността на дружеството, тъй като И. И. е оставила
като наследници по закон дъщеря и син, но няма данни те да са изявили
желание за продължаване на дейността на дружеството, а в обявения в ТР
устав на дружеството също не е предвидена възможността за продължаването
му след смъртта на едноличния собственик на капитала. Поддържа, че
първоинстанционният съд е формирал погрешен извод за допустимост на
иска, а и за неговата основателност, като повторно е прекратил едно вече
прекратено по силата на закона, автоматично търговско дружество. Предвид
горното претендира обезсилване на постановеното решение и присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата, не е подал писмен отговор на същата, но в хода
на производството оспорва същата чрез прокурор С. от Софийска апелативна
прокуратура и претендира потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост
на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за
неправилност на първоинстанционния акт, намира следното:
Безспорно се установява от справка по публичния ТР, и приложената
разпечатка от интернет-страницата на Търговския регистър от 07.12.2022г,
относно актуалното състояние на „И. И.“ ЕООД, ЕИК ********* като
управител на дружеството е вписана И. А. И..
От представеното удостоверение за наследници се установява, че И. А.
И. е починала на 27.12.2021 г., като е оставила наследници по закон – син и
дъщеря.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК
от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното
решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от
закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда
2
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е
валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите по
въззивната жабла, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по
недопустим поради липса на правен интерес иск и че прекратяването на
търговското дружество е настъпило автоматично съгласно чл. 157, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ по иск на прокуратурата
търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в
продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на
Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството, в случай, че
дружеството няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. В
конкретния случай е видно, че управителя на дружеството е починал още през
декември 2021г., като към датата на исковата молба са изтекли много повече
от три месеца, в които дружеството е без вписан управител. Съгласно
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът се
притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е
предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. В
патримониума на законните наследници на починалия едноличен собственик
на капитала на дружеството преминава дружественият дял, съгласно чл. 127
ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. При взето решение
за продължаване дейността на дружеството, когато наследниците на
починалия едноличен собственик на капитала са няколко, е възможно
дейността на дружеството да бъде продължена само от един наследник или от
няколко от наследниците. В тези случаи е необходимо да бъде извършено
разпределение на общо притежаваните дялове и прехвърляне на
притежаваните от наследниците идеални части от имуществените права по
наследените дялове. Допустимо е сключване на договор за доброволна делба
с предмет дружествения дял на наследодателя /решение № 161 от 11.01.2011
г. на ВКС по т. д. № 28/2010 г., I т. о./ или на друг договор /продажба, замяна
и др./ за прехвърляне на притежаваните идеални части от имуществените
права по наследените дялове от страна на наследниците, които няма да
продължат дейността на дружеството, на наследниците, които ще участват в
дружеството. В случая няма никакви данни от наследниците на починалия
управител да са предприети каквито и да било действия в изтеклия срок от
3
смъртта му. Налице са и специфичните предпоставки по чл. 157 от ТЗ, като
съдът намира, че не следва да се приеме, че прекратяването не настъпва ех
lege, а след установяване на фактите и по силата на съдебното решение, в
която насока има практика на САС /опр.№3290/09.10.2019г. по ч.гр.д.
№4470/2019г., опр.№3231/04.10.2019г. по ч.т.д.№4178/2019г., определение №
2903 от 29.08.2019 г., по гр.д. № 3611/19 г., САС, ГО-8 с-в, определение №
3145 от 2.10.2019 г., по ч.гр.д. № 4331/19 г., САС, ТК и др. и в който смисъл е
и практиката на ВКС, обективирана в определение № 302 от 28.06.2018 г. по
ч. т. д. № 1280/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по чл. 273, ал. 3 ГПК
и др., а също решение № 73 от 17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,, определение №
735/16.11.2016 г. по т.д. № 50401/16 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО., т.е. не може да се
приеме, че дружеството се е прекратило по право, без развитие на процедура
по проверка на съответните обстоятелства. Доводите на въззивника, че
прекратяването настъпва автоматично са неоснователни, като действително е
била налице спорна съдебна практика по този въпрос, в смисъл на цитирината
по въззивната жалба, но същата е преодоляна с приемане на Тълкувателно
решение №1/2020 по т.д.№1/2020г. от 31.05.2023г., с което се прие, че
предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване
на ЕООД, смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно,
пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено
относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две
отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт
или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на
дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на
висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото
с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта
на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността
по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се
счита за прекратено и че след като дружеството не се прекратява с
обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала,
едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му
от съда по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в
течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма
вписан управител. Следователно искът е допустим и не може да се приеме, че
4
е налице липса на правен интерес, респ. че е настъпило прекратяването на
търговското дружество автоматично, както се поддържа в жалбата.
Следователно постановеното решение не е недопустимо, нито е неправилно,
тъй като дружеството не е прекратено повторно, както се поддържа от
въззивника. Настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че предявеният конститутивен иск е основателен и
следва да бъде уважено искането на СГП за прекратяване на ответното
дружество.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло, а въззивната жалба се явява неоснователна. С
оглед изхода на спора, разноски на жалбоподателя за настоящото
производство не се следват, а въззиваемият не е претендирал такива за пред
САС, поради което също не му се присъждат.
Предвид факта, че ответникът като представляван от назначения му
особен представител не е внасял държавна такса по жалбата, следва да бъде
задължен да заплати такава по сметка на САС, а дължимата по жалбата е
половината от таксата за първоинстанционното производство, както и да
заплати на съда изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
назначения му особен представител.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 357/ 16.03.2023 год., постановено по т .д.
№ 2263/2022 год. по описа на СГС, VI-21 състав, с което е уважен предявения
от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл. 155, т . 3 от ТЗ
и съдът е прекратил търговското дружество „И. И." ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „И. И. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** да заплати по
сметка на Софийски апелативен съд, с адрес – гр. София, бул.“Витоша“№ 2
сумата от 40 лв. / четиридесет лева/, представляваща разноски за държавна
такса по делото и 500 лв. / петстотин лева/, представляваща възнаграждение
за особен представител за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
5
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6