РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Велико Търново, 18.11.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 592 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от Б.Е.И. с ЕГН **********,***, чрез
адвокат Б.Б. от ВТАК, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1275-000347 от 08.08.2022 г., издадена от Р.М.В. –
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената
заповед на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП на Б.Е.И. е наложена
принудителна административна мярка „временно спиране от движение“ на лек
автомобил „БМВ 120Д“ с рег. № ***, до отстраняване на неизправността
(ограничена е видимостта /намалена прозрачност/ през предните странични стъкла
на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя) и е иззето
Свидетелство за регистрация на МПС № *********.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност
на оспорения административен акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила
при издаването и противоречие с матералноправните разпоредби на закона.
Посочва, че при проверката от контролните органи не е извършено измерване на
степента на затъмняване стъклата с подходящ уред, поради което не може да се
твърди извършване на твърдяното нарушение по ЗДвП. Навеждат се твърдения, че в
обжалваната заповед не е предвидено предварително изпълнение и мотиви за
допускането му, но такова фактически е било извършено с отнемане на малкия
талон на автомобила още при съставяне на АУАН (три дни преди издаване на ЗППАМ)
и отразяване в системата на МВР на автомобила като спрян от движение. Изтъква,
че описаните действия на контролните органи по същество представляват
предварително изпълнение на оспорената заповед, преди същата да бъде издадена,
при което било нарушено правото на защита на жалбоподателя. С
тези доводи се иска оспорената ПАМ, наложена със заповед на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, да бъде отменена. В хода на
съдебното производство жалбоподателят чрез преупълномощения ***М. И. от ВТАК, поддържа
жалбата по изложените в същата съображения. Навежда допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорената ЗПАМ в смисъл, че от събраните доказателства
не е безспорно доказано поставяне на фолио на стъклата на автомобила, нито че
същото е покривало цялото стъкло. Според
защитата не са налице доказателства, нито твърдения, че именно собственикът е
затъмнил с фолио стъклата на процесното МПС, като било напълно възможно
стъклата да са затъмнени от производителя. Моли за присъждане на направените
разноски, за които представя списък с разноски.
Ответникът –
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и
не се представлява. Не заема становище по спора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Както се посочи, с оспорената заповед,
издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико
Търново,
на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП на Б.Е.И. е наложена принудителна
административна мярка „временно спиране от движение“ на лек автомобил „БМВ
120Д“ с рег. № ***, до отстраняване на неизправността „ограничена видимост
(намалена прозрачност) през челното или страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя“. Фактическото основание за
налагането на процесната ПАМ е, че като собственик на посочения автомобил, Б.И.
управлява същия след като предните странични стъкла, осигуряващи видимостта на
водача към пътя, са с намалена прозрачност /залепено е тъмно фолио/. Това
обстоятелство е било установено на 05.08.2022 г., около 22:10 часа, при движение
на автомобила, управляван от жалбоподателя в гр. Велико Търново, по ул. „Никола
Габровски“, до кооперативния пазар в посока към центъра на града, когато същият
е бил спрян за проверка от контролни органи при сектор в сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Велико Търново. При тези констатации на Б.И. е бил съставен и АУАН №
GA565073/ 05.08.2022 г., за извършено нарушение на чл. 105, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата. В АУАН е вписано, че са отнети контролен талон № 6364253
и СРМПС №0116541. В представената от ответника административна преписка се
съдържа АУАН № GA565073/ 05.08.2022 г., съставен на мл.
автоконтрольор Деян И. Ганчев, за това че на посочената дата и час Б.И. е
управлявал собствения си лек автомобил при наличие на неизправност; справка за
нарушител/водач относно Б.И.; докладна записка с рег. № 1275р-6229/ 29.08.2022
г. от инспектор И. Костова – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Велико Търново във връзка с депозирани писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Заповедта за прилагане на ПАМ е доведена до знанието на адресата й на
08.08.2022 година. Срещу същата е подадена жалба от Б.Е.И., чрез органа който я
е издал, на дата 22.08.2022 г., съгласно входящия номер от деловодството на
администрацията, в чиято структура е ответникът. Във връзка с тази жалба е образувано и настоящото съдебно производство.
В хода на
съдебното дирене от ответника се представиха документите от административната
преписка, коментирани по-горе, както и Заповед УРИ 366з-2605/ 28.06.2022 г. на
директора на ОД на МВР – Велико Търново,
доказваща правомощията на ответника да издава административни актове от вида на
процесния.
От
процесуалния представител на жалбоподателя е оспорена верността на съдържанието
на съставения АУАН №
GA565073/ 05.08.2022 г. от мл.
автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново, във връзка с което от съда е
открито производство по реда на чл. 193, ал.2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. На жалбоподателя е указано, че предвид
характера на оспорения административен акт, а именно - официален свидетелстващ
документ, тежестта за оборване на неговата истинност по аргумент от чл. 193,
ал. 3 от ГПК в настоящото производство се носи от оспорващото лице.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, пред компетентния да я разгледа съд, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителни административни мерки от вида на процесната следва да изхожда от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях
длъжностни лица /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/. Същото се обективира в писмена
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс /арг. от
чл. 2, ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 5 от ЗДвП/, като специалният закон въвежда и
изричното изискване заповедта да бъде мотивирана.
При извършената
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци,
обуславящи нищожност на оспорения административен акт. По делото е
представена Заповед УРИ 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР –
Велико Търново, с която са оправомощени да прилагат принудителни
административни мерки по ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и
началниците в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново за цялата
територия, обслужвана от дирекцията /т. 1.2. от заповедта/. Правомощието за
такова оправомощаване възниква от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, съдържанието на която е служебно известно на
съда от разглеждането на други дела със сходен предмет. Съобразно горното,
Заповед за прилагане на принудителната мярка № 22-1275-000347 от 08.08.2022 г.
на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново е валиден
административен акт, издаден от оправомощен
за това орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Оспорената заповед съдържа реквизитите
по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване
на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на
акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно
с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание
за прилагане на принудителната административна мярка. В диспозитивната част на
същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“
от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която административния орган
отнася към описаната фактическа обстановка. Верността на
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае
материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта.
Съдът намира
за неоснователни изложените в жалбата оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното
производство, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които да обуславят отмяна на оспорвания индивидуален
административен акт. Освен като принудителна административна мярка,
редът и начинът за временно спиране от движение на МПС е уредено в Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 40 от цитираната
наредба са изброени действията, които административният орган следва да извърши
при временно спиране от движение на МПС /вкл. при условията и по реда на чл.
171, т. 2 от ЗДвП – бел. моя/, а именно: изземване на част втора на
свидетелството за регистрация на МПС и поставяне на знак „спрян от движение“ -
по образец; съхраняване на свидетелството за срока на мярката и до писмено
предписание от съответния орган за вдигане на забраната, както и въвеждане на
причините и датата на спирането от движение в териториалната автоматизирана
информационна система за КАТ въз основа на издадената ЗППАМ. Следва да се
отбележи, че нито в ЗДвП, нито в подзаконовия нормативен акт е предвидено точно
в кой момент следва да бъдат извършени част от фактическите действия по
временното спиране на автомобила от движение в хипотезата на чл. 171, т. 2 от ЗДвП /конкретно изземване на СРМПС и поставяне на стикера „спрян от движение“/.
По аргумент на обратното от чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, изземването на част втора
на СРМПС се извършва не при съставяне на АУАН, а въз основа на издадената
ЗППАМ, въз основа на която се прави и отбелязване в информационните масиви на
КАТ за спиране на съответния автомобил от движение. Видно от съставения на
жалбоподателя АУАН от 05.08.2022г., още при самата проверка контролните органи
са иззели СРМПС част II за процесния автомобил, но това действие не прави
издадената и оспорена в настоящото производство ЗППАМ от 08.08.2022 г.
незаконосъобразна, а още по-малко може да се твърди, че подобно действие
представлява предварително изпълнение на още неиздадена заповед за прилагане на
ПАМ. Отнемането на втората част от свидетелството за регистрацията на МПС,
каквото впрочем е и поставянето на стикер на предното стъкло на автомобила,
удостоверяващ спирането му от движение, е действие по изпълнение на ПАМ по чл. 171, т.
2, б. „а“ от ЗДвП, но то не е свързано с преценката за
законосъобразност на заповедта, с която тя е приложена. Както се посочи,
временното спиране от движение на МПС се извършва на основание издадена заповед
по чл. 171, т. 2 от ЗДвП, която по силата на изричната законова разпоредба на
чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подлежи на предварително изпълнение и се осъществява
чрез поставяне на стикер по образец върху предното стъкло на автомобила. Следва
да се приеме, че такъв стикер не е залепян върху стъклото на автомобила, след
като актосъставителя не е описал извършени от него действия в тази насока в съставения
АУАН за удостоверяването им. По делото няма и данни длъжностните лица в отдела
по регистрация на превозните средства да са извършили отбелязване в
информационната система на КАТ, че автомобилът на жалбоподателя временно се
спира от движение от момента на констатиране на нарушението, а именно от
05.08.2022 г., в каквато насока за наведените твърдения в жалбата. По принцип
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да управлява
такова, което е спряно от движение, но само по себе си изземването на СРМПС още
при проверката от контролните органи не е равносилно на спиране от движение на
МПС в хипотезата на чл. 171, т. 2 от ЗДвП, след като не са налице другите
действия по изпълнението. Ако жалбоподателят счита че фактически действия на
контролните органи по изземване на свидетелството за регистрация са
неоснователни, може да иска тяхното прекратяване, но по друг ред и друга
процедура, а не в настоящото производство. Развитите пред настоящата инстанция
съображения за допуснати нарушения при съставяне на АУАН са ирелевантни за
настоящия спор.
Законосъобразността на съставянето на
АУАН и на проведената административнонаказателна процедура не е предмет на
настоящото производство.
Оспорената
заповедта съответства на материалния закон и
на преследваната от него цел.
Правното
основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т.
2, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма временно се спира от
движение пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато
пътното превозно средство е технически неизправно. С чл. 10, ал.
1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП е определено кога моторното превозно
средство е технически неизправно и сред хипотезите са посочени стъкла, които не
отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.
Законодателят не е посочил кои са стандартизиращите документи, но от факта, че
в чл. 9 от ППЗДвП се сочи, че се разрешава движението на пътно превозно
средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя
изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на другите
нормативни актове по прилагането на институти от ЗДвП, следва, че именно в тези
актове (респективно актове, към които те препращат) са регламентирани и
съответните стандарти.
В случая, от фактическа страна е
установена намалена прозрачност на предните странични стъкла на моторното
превозно средство чрез поставяне на тъмно фолио (хипотеза, различна от
фабричното потъмняване), в нарушение на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП,
която забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло или страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Забраната на чл. 105, ал.
1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от
нормативно гарантирана видимост на водача през стъклата на моторното превозно
средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от
производителя начин на ползване.
Жалбоподателят
оспорва сочените от ответника факти като твърди, че не е безспорно доказано
поставянето на фолио върху стъклата на лекия автомобил, както и че ако се
приеме, че такова е залепено, то е възможно да е поставено от производителя. В
това отношение, следва да се посочи, че по своята правна същност актът за
установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от
надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно
фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение.
Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди
в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност
и тежестта да я обори, е на адресата на акта. Това правно действие на акта за
установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която норма, редовно съставените актове имат доказателствена
сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е
разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на АУАН
доказването на факти, които оборват установеното в акта. От страна на
процесуалния представител на жалбоподателя беше оспорена верността на
съдържанието на отразените в АУАН факти и обстоятелства, при което съдът откри
производство по реда на чл. 193 от ГПК и указа разпределението на
доказателствената тежест. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергават материалната доказателствена сила на АУАН № GA565073/ 05.08.2022 г., издаден от мл. автоконтрольор
при ОД на МВР – Велико Търново, при
което същият е валидно
доказателство, обвързващо съда по отношение на установеното от фактическа
страна, отразено и в мотивите на процесната заповед.
Намаляване на
прозрачността на стъклата се допуска само в границите на стойностите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, приложимо
на основание Решение 97/836/ЕО и към което препраща и разпоредбата на чл. 105,
ал. 3 от ЗДвП. В цитираното правило детайлно са описани характеристиките, на
които трябва да отговарят материалите за остъкляване, в т.ч. и тези за производството на предни
стъкла на автомобили, за да може в случай на инциденти, произшествия,
атмосферни и температурни влияния, да се осигури безопасността на водача и
пътниците и да не се създава объркване в останалите водачи на ППС относно
пътната сигнализация. Доколкото в случая не се спори затъмняването на предните
странични стъкла на собствения на Б.И. лек автомобил, не контролните органи е
следвало да изследват въпроса за фабричното тониране на същите, а
жалбоподателят е този, който трябва да обори направените в АУАН констатации
към момента на извършената проверка.
Така например, същият е могъл да представи документ от оторизиран вносител на
процесната марка и модел автомобили, съдържащ конкретните технически
спецификации, в които е упоменато, че при стандартна поръчка автомобилът излиза
от завода-производител със стандартна UV защита
на стъклата, като произведените и монтирани в заводски условия тонирани
стъкла не би следвало да ограничават по никакъв начин видимостта, съобразявайки
възприетите стандарти. В случая не се доказа, вкл. в хода на съдебното
производство, че стъклата на процесното МПС са фабрично тонирани, нито че
поставеното впоследствие тъмно фолио отговаря на техническите предписания за
безопасно остъкляване. Не се установи и че използваният материал е с такива
характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде
намалена възможно най-много. Установяването на коментираните обстоятелства е в
тежест на жалбоподателя, но същият не ангажира доказателства в тази насока. В
случай че жалбоподателят към момента на проверката е разполагал с документ,
доказващ прозрачност на стъклата, съгласно изискуемите стандарти, органът не би
имал основание да приеме ограничаване на видимостта. След като към момента на
контролната проверка върху предните странични стъкла на автомобила е имало
допълнително поставено тъмно фолио, то обективно прозрачността на фабрично поставените стъкла допълнително е
намалена, без да бъде спазен съответният ред. Това прави превозното средство
технически неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП и е
основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2,
б. „а“ от ЗДвП (в този смисъл са Решение № 10606 от 17.08.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 959/2017 г., VII о., Решение № 6844 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 7860/2017 г., VII о., Решение № 714 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. №
8156/2013 г., VII о. и други).
Неоснователно
е и последното възражение на жалбоподателя, че е следвало да се извърши
обследване относно степента на намаляване на прозрачността с технически уред.
Няма законово изискване за изследване на процента на затъмняване.Още повече, че
чл. 105 от ЗДвП не прави разграничение на по-малко или по-голямо ограничение на
видимостта, която, впрочем, при налично затъмняване, е различна в различните
части на денонощието, като особено вечер, при липса на дневна светлина, дори и
малък процент на затъмняване води до намалена видимост. При облепяне на
стъклата на автомобила с фолио, което очевидно ги затъмнява, се нарушава
светлопропускливостта, както и рискът от нараняване при евентуално разрушаване.
Наличието на
виновно поведение на жалбоподателят е ирелвантно за прилагането на ПАМ като
процесната, тъй като става въпрос за индивидуален административен акт,
издаването на който не предполага установяването на виновно поведение, а
единствено констатиране проявата на обективни факти и обстоятелства. При това е
без значение кой е извършил фактическите действия по затъмняването на предните
странични стъкла на процесния автомобил, след като това не е производителят.
Принудителната административна мярка не е насочена към личността на дееца - да
санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици от
неправомерното поведение - да се предотврати и преустанови административното
нарушение.
Изискванията
към техническото състояние на моторното превозно средство, са нормативно
въведени с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП цел - да се запазят
живота и здравето на участниците в движението, да се улесни тяхното предвижване
и да се опази имуществото им. В съответствие с тази цел е и законовото
изискване, установено в чл. 139, ал. 1 ЗДвП, по пътя да се движат само
технически изправни превозни средства. Приложената ПАМ е изцяло в съответствие на
преследваната от закона цел, а именно да не се допуска по пътя да се движат
неизправни технически ППС, които застрашават безопасността на останалите
участници в движението, като се прилага под прекратително условие – „до
отстраняване на неизправността“. С настъпването на посоченото прекратително
условие се преустановява и действието на мярката.
Съобразно
изложеното, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1275-000347 от
08.08.2022 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Велико Търново, е законосъобразна и жалбата срещу нея като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото неоснователна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски по делото. От страна на ответника не заявявана такава
претенция, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5
от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Б.Е.И. с ЕГН **********,***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1275-000347 от 08.08.2022
г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: