Р Е Ш Е Н И Е № 57
06.07.2020 ГОДИНА ГРАД ПАЗАРДЖИК
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ОТКРРИТО ЗАСЕДАНИЕ НА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ЮНИ ПРЕЗ
ДВЕХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ДЖУНЕВА ВАНД № 210 ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА НА ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С решение №53 от 13.03.2020г. постановено по АНД
№39882019г. ****ски районен съд е признал обвиняемия А.А.А. за виновен в
това, че 03.05.2018г. в гр. **** като е нарушил правилата за движение по
пътищата чл.6 т.1 и чл.14 ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП и
във връзка с чл.7 ал.1 б.“б“ от Наредба 017 ОТ 23.07.2001Г. ЗЯ Регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали и по непредпазливост е причинил на
В.В. Н. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясна подбедрица
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК и на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание глоба в размера на 1000лв. .
На основание чл.343г от НК
е лишен А. от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Присъдени са и сторените
по делото разноски.
Против така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от А. А., чрез защитникът му адвокат Р.А.. В
жалбата се излагат доводи за необоснованост на решението, превратно тълкуване
на доказателства и се иска отмяна на решението
и постановяване на нова оправдателно такова. Алтернативно са изложени
искания за налагане на административна санкция на обвиняемия на основание
чл.179 ал.1 т.5 предложение 3 във връзка с чл.6 т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Представителят на
ОП-Пазарджик изрази становище за неоснователност на жалбата и моли да се
потвърди решението.
Пред въззивният съд не се
събраха нови доказателства. В В жалбата са направени доказателствени искания
които съдът е оставил без уважение с определение от 28.05.2020г.
Съдът като съобрази
изложеното в жалбата, становището на страните в процеса и като провери изцяло
така атакуваното решение направи следните изводи:
От събраните пред районни съд доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 03.05.18г. А. *** лек
автомобил марка „Ф.П.“ с рег. № ****като в автомобила пътувала и св. А.. В
13.00ч. обвиняемия управлявал автомобила по бул. “Ал. Стамболийски“ по посока
от ЖП гарата на гр. **** .А. се пристроил в лявата лента за ляв завой посока
кв. ****. Пред обвиняемия имало и друг автомобил който искал да завие на ляво.
Когато А. пристигнал на кръстовището за него светела зелена светлина на
светофарната уредба и той застанал зад предходния автомобил. Двата автомобила
изчаквали насрещно движещите се автомобили които били с предимство. В
13.02.13ч. автомобила на обвиняемия бил изцяло на пешеходната пътека, но още не
бил навлязъл в кръстовището. В
кръстовището бил навлязъл предния автомобил за ляв завой. В този момент светнал
жълт сигнал . Въпреки това А. продължил движението си зад предно движещия се
автомобил . В 13.02.16ч. светнал червен
сигнал. Около три секунди след началото на червения сигнал обвиняемия последвал
тръгналия преди него автомобил. В този момент за насрещно движещите се
автомобили светела зелена светлина. В посока от кв. **** за кв. **** се движел
мотопед “Пиаджо“ управляван от В. Н.. Тъй като бил на зелена светлина Н.
преминал през кръстовището. В този момент обаче, вече изцяло на червена
светлина автомобила на обвиняемия препречил пътя на мотопеда и последвал
сблъсък. Мотопеда се ударил в предната дясна половина на автомобила като
мотопедиста Н. излетял през кръстовището на 13м. след удара. В следствие на
падането на пострадалия е причинено счупване на вътрешния/медиален/ малеол –
открито на дясната подбедрица наложило оперативно наместване с поставяне на вътрешна фиксация и имобилизация и е
затруднило движението на десен долен крайник за около 3-4 месеца.
По делото не се спори, че
в следствие на настъпилото ПТП на пострадалия са причинени описаните
травматични увреждания. Тези увреждания са установени от изготвената по делото
СМЕ по писмени данни. Не се спори и по
движението на автомобилите и движението на мотопеда.
За да се установи
механизма на произшествието е изготвена автотехническа експертиза в ДП и
допълнителна автотехническа експертиза допусната в съдебното производство.
Автоексперта е стъпил изцяло на приобщеното веществено доказателство, диск със
запис от охранителни видеокамери. В ДП
това веществено доказателство е било предмет на техническа експертиза досежно
своята автентичност и е снета информацията от него.
Съдът е кредитира
показанията св. Н. и св. С . Св. Н. е самия пострадал който установява, че е
преминал на зелена светлина на светофара, а св. С е служител на полицията който
е изпробвал и двамата водачи за употребата на алкохол и такава не се е
установила. Не са кредитира обясненията на обвиняемия и неговата съпруга, че
автомобила е бил в средата на кръстовището когато все още са имали зелен
сигнал.
Въззивният съд не споделя изложеното в жалбата, че при постановяване на решението съдът е игнорирал изцяло оправдателните
доказателства и е постановил същото при едностранчив анализ на доказателствата.
Напротив в решението съдът е стъпил изцяло на първоначалната и автотехническата
експертиза и на приобщеното ВДС от което се установява нагледно механизма на
настъпилото ПТП като ясно се вижда и светлината на сигналната уредба. Именно
като е съобразил това е изложил мотиви, че ще кредитира показанията на
пострадалия и няма да кредитира показанията на св. А. и обвиняемия.
Именно от
видеозаписа се вижда, че обвиняемият е бил на жълт- предупредителен сигнал
когато се е намирал върху пешеходната пътека и не е навлязъл в кръстовището.
Съгласно чл.31 ал.7 т. 4 от ППЗДвП, жълта
светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за
онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е
било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да
спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на
кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да
го освободят. Към момента в който свети жълта светлина А. не е бил в
кръстовището и е бил длъжен да спре. Единствено предно движещия се автомобил е
имал задължението да освободи кръстовището. Обвиняемият е започнал навлизане в
кръстовището с ясното съзнание, че не ще може да освободи същото преди
настъпването на червения сигнал. Именно когато е навлязъл в кръстовището е
светело червен светофар за обвиняемия.
С оглед на всичко
това напълно правилно е прието от съда, че обвиняемият е осъществил състава на
инкриминираното му престъпление. Липсва, твърдяното в жалбата, превратно
тълкуване на доказателствата.
В жалбата са
изложени съображения за допуснато процесуално нарушение. Твърди се, че съдът е
приел фактически положения различни от изложените в предложението на прокурора.
В предложението
на РП е посочено, че А. е навлязъл в кръстовището на червен светофар, а съдът е
приел в мотивите си, че това навлизане е на жълта светлина на светофара. Според
защитата това е съществено процесуално нарушение в разрез с изискванията на чл.
378 ал.3 от НПК.
Настоящият състав
намира, че и това твърдение в жалбата е неоснователно. В постановлението на
прокуратурата описания механизъм на произшествието е доста лаконичен. От
прочита обаче на постановлението е видно, че държавното обвинение е имало
предвид момента на извършване на маневрата- ляв завой. Безспорно е, че към
момента на извършване на маневрата ляв завой обвиняемия е бил на забранителен
червен светофар. При това положение не може да се приеме, че е налице приемане
на нови фактически положения от страна на съдебния състав. Напротив, съдът е
изложил една правилна и обоснована фактическа обстановка като подробно е описал
движението на подсъдимия, така както то е изложено в заключението на
автотехническата експертиза още в ДП. Съдът е разгледал делото именно в рамките
на фактическите положения изложени в постановлението и спрямо които обвиняемият
се е бранил. В мотивите към съдебния акт ясно е записано на каква светлина на
светофарната уредба преминава обвиняемия и това е червена такава. За
преминаване на жълта светлина съдът говори когато обсъжда обясненията на
обвиняемия и показанията на съпругата му. Посочено е, че още към момента когато
не е навлязъл в кръстовището за обвиняемия е светело жълта предупредителна
светлина. Въпреки това А. е тръгнал да преминава кръстовището където вече е бил
на червен забранителен сигнал.
Ирелевантно е за
казуса факта, че насрещният водач на МПС бил дал знак на А. да освободи
кръстовището. Както е посочил и авто експерта в съдебно заседание, проявената
толерантно на пътя не ни освобождава от задължението да спазваме правилата за
движение. Обвиняемият е имал изначално неправомерно поведение като не е
преценил факта, че няма да извърши маневрата в разрешените светлинни сигнали. Още
с момента на преминаване на пешеходната
пътека на жълта светлина на светофара А. е допуснал нарушение на привилата за
движение по пътищата. Това нарушение е преминало в нарушение на 31 ал.7 т.1 от
ППЗДвП като е започната на маневра ляв завой на забранителен червен сигнал.
В жалбата са
изложени доводи за неправомерно поведение от страна на пострадалия. При
условие, че Н. преминава кръстовището на разрешен зелен сигнал е ирелевантно,
че бил се пристрои за завой на ляво, а преминал на право. Неговото поведение би
било допринесло за произшествието, ако бе подал светлинен сигнал за ляв завой,
а е преминал направо. В конкретния случай обаче пряката причина за настъпилия
вредоносен резултат е на обвиняемия.
Посочените правни
норми на чл.6 ал.1, чл.14 ал.1 от ЗДвП и чл.7 ал.1 б.“б“ от Наредба №17 от 23.07.2001г.
за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, са общи норми и
не е било необходимо да се посочват. С това обаче не е допуснато такова процесуално
нарушение което да води до отмяна на съдебния акт. Основното нарушение
допуснато от обвиняемия е на разпоредбата на чл.31 ал.1 т.1 от ППЗДвП
преминаване на забранителен червен светофар.
В жалбата се
излагат доводи за несправедливост на наложеното наказание. Съдът е наложил
минимално предвиденото наказание по смисъла на чл.78а от НК така, че няма как
то да бъде намалено. Наложената санкция по чл.343г от НК също е в минимален
размер.
Като съобрази
горното настоящият състав намира жалбата за неоснователна и решението на РС-****
за законосъобразно.
На основание
чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение №53 от 13.03.2020г. постановено по АНД №39882019г. на ****ски районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ