Решение по в. гр. дело №11467/2020 на Софийски градски съд

     Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е    № ……

Гр. София, 23.02.2022 г.

 

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                           ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                              Мл. съдия : Калина Станчева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11467/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 95015/16.04.2019 г. по гр. д. № 57808/2016 г. по описа на СРС, 61 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.М.М. с ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК********сумата 1 337, 84 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. ********аб. № 148116, за периода 01.11.2013 г.- 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.08.2016 г. до окончателното изплащане, сумата 21, 84 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2014 г. - 20.06.2016 г., както и сумата 22, 32 лв. представляваща такса за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.08.2016 г. по ч. гр. д. № 43493/2016 г. на СРС, 81 с - в. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства съобразно уважената част от претенциите. 

С решението са отхвърлени исковете за цена на топлинна енергия над размер от 1 337, 84 лв. до размер от 1 876, 80 лв., за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата 21, 84лв. до размер от 275, 66 лв., както и изцяло за сумата обезщетение 2, 72 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за такса за дялово разпределение.

Недоволен от решението в уважителната част е останал ответника К.М.М., който го обжалва, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, като излага съображения, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в оспорената част. Според ответника решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Поддържа, че заключението на СТЕ, на което се е позовал СРС при постановяване на решението, е неясно и необосновано. Сочи, че остава неясно защо съдът е приел, че ответникът има задължения в размер на 1 337, 84 лв., като поддържа, че всички дължими суми на ищеца за  ТЕ за периода 01.11.2013 г. - 30.04.2015 г. са заплатени. Неправилно съдът е приел, че в производството се доказва ответникът да дължи суми, както за главници за ТЕ, така и за лихви за забава. Съдът е приложил превратно материалния закон и не е съобразил установените факти по делото в цялост. Моли да се отмени решението в уважителната част и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 25.11.2021 г. ищецът оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски и прави възражение по разноските на насрещната страна.

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД също не взема становище по жалба.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

 Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

Решението се оспорва само по уважените искове за установяване задължения за ТЕ, суми за дялово разпределение и лихви за забава, като в останалата част, в която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила и не подлежи на контрол.

В съответствие със събраните в производството доказателства СРС е приел, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Обоснован е и извода, че законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ на ответника от обстоятелството, че той е собственик на процесния имот, тъй като не е спорно и от приетия пред СРС нот. акт за дарение № 027, том. В ІІ, рег. № 2745, дело № 210/16.12.2002 г. Това обстоятелство не е спорно в производството.

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила изричното им приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ, нито да е поискал прилагане на специални условия.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая се установява, че измерването на индивидуалното потребление и вътрешното разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ФДР „Т.с.“ ЕООД.

Въззивният съд споделя изводите, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния, следва да се съобрази заключението на СТЕ, приета пред СРС. Вземайки го предвид и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за ТЕ са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода. Съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на ответника в жалбата, че заключението на СТЕ е необосновано и произволно дадено и не следва да се съобразява.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи в цялост, в това число доказателствата за отчет на уредите в имота представени от третото лице - ФДР, се установява, че отчета на общия топломер в АС се извършва електронно, на всяко първо число на месеца, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца.

При изготвяне на заключението вещото лице е съобразило, че за имота не се потребява ТЕ за отопление, понеже радиаторите са демонтирани, поради което топлоенергията се начислява единствено за сградна инсталация и БГВ, на база показанията на 1 водомер за топла вода. ТЕ за сградна инсталация е определена от ФДР, съгласно Методиката по Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., разпределяне между всички абонати на база отопляемите обеми на имотите. Експертизата е констатирала, че абонатът е осигурявал достъп до имота за отчет на водомера за периода м. 04.2014  - м. 05.2015 г., за който главните отчети са подписани. В заключение СТЕ е достигнала до извод, че общата сума за топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ за периода м. 11.2013 г. - м. 04.2015 г., е в размер 1 337, 81 лв.

Предвид изричната норма на чл. 153, ал. 6 ЗЕ следва да се отбележи, че  дори при изключено отопление на общите части и в отделните имоти, абонатите остават задължени за заплащане стойността на ТЕ за сградна инсталация, тъй като такава продължава да се доставя и отдава от хоризонталните и вертикални разпределителни тръбопроводи и съоражения за разпределение.

Налице са и задължения за суми за дялово разпределение за периода, тъй като, съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г. (приложими в периода), потребителите (клиентите) заплащат на доставчика  както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено извършването на дялово разпределение на ТЕ от ФДР „Т.с.“ ЕООД.

Противно на твърденията в жалбата, до приключване на устните състезания пред СРС не са представени доказателства за заплащане на задължението за ТЕ и за дялово разпределение, поради което основателно СРС е приел, че искът за ТЕ е доказан и основателен до посочения по - горе размер, като го е уважил за този размер.  

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният състав намира следното :

Относно признатите от СРС задължения за лихви за забава върху главното вземане във въззивната жалба не се излагат никакви конкретни съображения от ответника.

Въззивният състав изцяло споделя изводите на СРС, че само за част от задълженията на ответника (от м. 11.2013 г. до м. 01.2014 г. вкл.) относно изпадането на потребителя в забава приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2008 г. Съгласно ОУ от 2008 г., купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Както е посочил и СРС, за тези задължения потребителят изпада в забава по отношение на плащането с изтичане на срока за изпълнение и без да е необходимо за бъде изрично канен.

Следователно, както е приел и СРС, ответникът е в забава само по отношение плащането на сумите от м. 11.2013 г. до м. 01.2014 г. Съдът е определил лихвата за забава върху сумата на задълженията за тези месеци в размер на 21, 84 лв., на основание чл. 162 ГПК. Настоящият въззивен състав не намира основание за промяна в изводите на СРС по този въпрос.

По отношение на останалата претенция за лихви върху главницата за доставена ТЕ, над уважения размер от 21, 84 лв. до пълния предявен размер от 275, 66 лв., искът е отхвърлен и в тази част решението не е оспорено и е влязло в сила, поради което съдът не го обсъжда. Същото се отнася и до частта, в която е отхвърлена претенцията за лихви за забава върху сумата за дялово разпределение.

Предвид изложеното и доколкото крайните изводи на съда изцяло съвпадат с тези, до които е достигнал СРС, решението в частта, в която е уважена главната претенция за установяване на задължения за ТЕ и дялово разпределение, както и за лихви за забава върху вземането за ТЕ, е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

Доколкото изхода от спора остава непроменен, решението следва да се потвърди и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответника исковото и заповедното производства.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора право ищецът има право на разноски за производството пред СГС. Съдът не присъжда такива на ищеца, като приема, че в негова полза не е осъществено процесуално представителство във въззивното производство.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95015/16.04.2019 г. по гр. д. № 57808/2016 г. по описа на СРС, 61 с - в в частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.М.М. с ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК********сумата 1 337, 84 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж. к. „****", бл. ********аб. № 148116, за периода 01.11.2013 г.- 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.08.2016 г. до окончателното плащане на сумата, сумата 21, 84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2014 г. - 20.06.2016 г. и сумата 22, 32 лв., представляваща такса за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.08.2016 г. по ч. гр. д. № 43493/2016 г. на СРС, 81 с – в и ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в цялата останала неоспорена от ищеца част, в която исковете са отхвърлени.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                            

 

 

 

 

 

           2.