Мотиви към
Присъда № 5 от 20.02.2020 година по н.ч.х. дело № 79 / 2019 година по описа
на Тервелски районен съд .
Производството по делото е образувано по частна
тъжба от Г.Б.Б. с ЕГН **********
с адрес ***, чрез повереника си – адвокат Е.
В. ***, със адрес за кореспонденция
гр. ******, срещу подсъдимите : Ф.Н.Ф. с ЕГН-**********, роден
на ***г***, жител и живущ ***, български
гражданин, турски произход, женен, неосъждан и Р.И.И. с ЕГН -**********, родена на ***г***, жител и живущ
***, български гражданин, турски произход, омъжена, неосъждана за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, чл. 144 ал. 1 от НК и
чл. 146 ол. 1 от НК , за това , че на :
на
11.03.2019 година около 19,00 часа пред магазина в село Зърнево
като извършители са причинили
на тъжителката следните увреждания:
Контузия на гръдния кош и кръвонасядания по гърба, като в съвкупност обуславят
временно разстройство на здравето не опасно за живота ,
по
същото време :
се заканили на тъжителката Г.Б.Б. с ЕГН-********** с престъпление
против нейната личност , като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването
му –престъпление по чл. 144 ал. 1 от НК и ,че :
По същото време
дата място и час :
Подсъдимите
са казали на
тъжителката Г.Б.Б. с ЕГН-********** унизителни за честа и достойнството неща - престъпление
по чл. 146 ал. 1 от НК .
По делото бе приет за съвместно
разглеждане предявения от тъжителката Г.Б.Б. с ЕГН **********
граждански иск , предявен срещу подсъдимите в размер на 5000/пет хиляди / лева за всеки един от тях - явяващ се обезщетение за причинените и неимуществени вреди-претърпени болки и
страдания, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на деянието.
По делото Г.Б.Б. бе конституирана като граждански ищец и с повереник – адвокат Е. В. ***.
Обвинението
се подържа от тъжителката и повереника и - адвокат Е.В., като
по обвинението има внесена
уточняваща корекция, като се
подържа обвинение, че деянието / деянията / са осъществени от двамата подсъдими не
около 19,00 часа пред магазин в
село ******- така както и посочено в
обстоятелствената част на тъжбата ,
като се приема и се предявява обвинение за това ,че деянията са
извършени на същата дата , но в
землището на село ******, около
16,00 – часа,като деянията са били
осъществени не пред магазин а са
били извършени в земеделска масив – нива засята с лавандула,където подсъдимите и тъжителката са работили на надник .В съдебно заседание така предявеното ново обвинение се подържа от тъжителката и от нейния повереник , подържа се и по основание и размер и предявения срещу подсъдимите граждански иск.
Подсъдимия Ф.Н.Ф. с ЕГН-**********- редовно
призован се явява лично и със защитника
си адвокат Т. Г. ***. Подсъдимия Ф.
прави обяснения пред съда. Твърди, че познава
тъжителката, заявява, че на посочената
дата и време - нито
на нивата където е работела
групата копачи, нито пред магазин в село Зърнево
- така както е посочено първоначално
по тъжбата не е имал проблеми с тъжителката – не е
извършител на твърдяната телесна
увреда ,не се е заканвал със саморазправа по отношение
на тъжителката ,нито пък е
изриачал по неин адрес обиди или каквито
и да е други неприлични и засягащи
честта и достойнството и думи . Твърди ,че на посочената дата бил натоварен от земеделски производител да
ръководи група от около 15-20
души предимно жени – всички от село Зърнево , които срещу договорен от преди надник са окопавали нива – насаждение с
лавандула . В обясненията си подсъдимия
твърди, че през деня, по време на работа
не е имало проблеми между
определи работници. Сочи че след обяд тъжителката явно се е уморила,при което и често
изоставала от основната група, което и
послужило като повод едно от
работничките – дъщерята на подсъдимата Р.И.И. - посочена
с името К. да направи
определени подмятания по адрес на тъжителката.Между тъжителката и К. размяната
на обидни думи неочаквано приела друг обрат- групата копачи била в края на нивата близо до полезащитен пояс, като и след взаимни разменени обидни думи /
подсъдимия не може да назове точно
думите с което са се нарекли двете жени / К. неочаквано за всички нанесла
удар в гърба на тъжителката - със
сапа/ дръжката на мотиката / .Двете жени
според подсъдимия са се вкопчили една в друга ,при което и паднали на земята, като двете са си нанасяли взаимно удари. По твърдения на подсъдимия Ф. участието му в инцидента е било
както и на намиращите се
наблизо работници – спуснал се е за
да ръзтърве двете
биещи се жени, при което и дръпнал настрани за якята тъжителката а други от групата направили опит да отделят от тъжителката съседката и К.. Според подсъдимия с това и инцидента се е приключил , като след приключване на работа
подсъдимия с превоз осигурен от
собственика на земята отвел работниците
до село Зърнево , където и пред
стопанските постройки на земеделския производител
е
станало разплащането с всички надничари. Подсъдимия Ф. сочи, че е
споделил на собственика за станалия инцидент, като сочи ,че за инцидента бил
уведомен от собственика на земята и съпруга
на тъжителката който и
дошъл до сборния пункт за да прибере
съпругата си. Тъжителя твърди , че
освен инцидента станал на нивата
не знае и няма никакво информация
да е ставал по – късно същия ден – вечерта
инцидент в село Зърнево отново с потърпевш тъжителката Б..
Подсъдимата Р.И.И. с ЕГН -**********
- редовно призована се явява лично и със защитника си адвокат Т. Г. ***.Подсъдимата дава обяснения
пред съда, в които твърди , че между дъщеря и и тъжителката имало тлеещ конфликт от преди. На процесната
дата твърди, че е била на
работа, като сочи,че тъй като е била с
гипсирана дясна ръка задачата и е
била да върви наред с работниците – копачи и там където по редовете има празни места
да прави
малка копка държейки мотиката с едната си ръка, след което да
поставя стрък – разсад от лавандула
, който стрък да затъпква с крака си
, за да се прихване
растение и да запълни реда. Подсъдимата твърди , че към край на работния
ден между тъжителката и дъщеря и К. започнала
разправия, при която и двете
жени са си отправили обидни думи , като на един
момент от разправията тъжителката
обидила и самата подсъдима, която била наречена от тажителката „дърта курва„ . При
последвалата ескалация на
репликите разменени между тъжителката и дъщеря и
К. подсъдимата твърди, че дъщеря и не
издържала на обидите изречени
от тъжителката при което ударила
с мотиката по гърба
тъжителката , след което двете
жени са се сбили, като си
нанасяли удари и пандали на земята. Подсъдимата Р.И. твърди , че не е удряла тъжителката - тя и други
от присъстващите копачи които са били
в непосредствена близост
скочили и разделили двете жени . След като разделили биещите се
според обясненията на подсъдимата работата продължила до приключване на работния ден и след това всички с превоз са се прибрали в село Зърнево , като всеки е поел към дома си .
Защитата пледира ,че обвинението не е доказано ,гражданския
иск приет за съвместно разглеждане се пледира да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан .
След като обсъди събраните по делото писмени
доказателства –
изискана характерисктика на двамата подсъдми
, справки за съдимост на подсъдимите, Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 17.04.2019 година на прокурор при РП
Добрич- ТО Тервел – Ж. Ж. – по преписка вх. № 797 / 2019 годнина,
епикриза на Г.Б. Б.
от 10.04.2019 година
издадена от „ Център за психично здраве Д-р П. Станчев – Добрич“ ЕООД , Съдебно
медицинска консултация № 33 / 2019
година, заключението на ВЛ- д-р Д.Д. – съдебен лекар, по допусната и назначена по настоящото
производство СМЕ в съдебно
заседание, заключението на вещото
лице д-р Т.С. по
назначената съдебнопсихиатрична
експертиза на Г.Б.Б. , показанията на разпитаните по делото свидетели
– водени от тъжителя – И. Х. Б. - в родствена връзка с тъжителката – неин съпруг , свидетеля А. М.М. -
съпруг на майката на тъжителката , З.Н.А. – в родствена връзка
с тъжителката – нейна майка ,свидетеля Ю.Б.И. и
жената с която същия съжителства на семейни начала- свидетелката А.Ф. С. – допусната до разпит по
молба на тъжителката – без родствена връзка с тъжителката – последните
двама водени принудително от органите на съдебна охрана Добрич –двамата без
родствена връзка с тъжителката
или подсъдимите ,
показанията на разпитания свидетел
– воден от подсъдимите – Г.Ф.Р.– в родствена връзка с
подсъдимия Ф.Н.Ф. – негова дъщеря , обясненията на подсъдимите
и тези дадени от тъжителката, приема за установено от фактическа страна следното :
Не се
спори от страните по делото за това
, че на 11.03.2019 година в село ******е
била сформирана група от общи
работници – копачи които да
полагат труд по окопаване на мосив
засят със етерично – маслена култура – лавандула - собствена на лице земеделски
производител именувано от някои
от свидетелите с името З. Както е обичайно така и тази
сформирана група си имала негласен ръководител – това бил подсъдимия
по настоящото дело Ф. Н. Ф.
. Съдът приема за
установено, видно от обяснения
на тъжителката по делото , от обяснения на двамата подсъдими, а така също и от показанията на част
от разпитаните по делото свидетелите ,че
групата била от около 15-20 души- всички
от село ******.
С категоричност се
установи , че в групата като копач- на надник работела и тъжителката Г.Б.Б.. Към групата работела и
подсъдимата Р. И.И., по отношение на която и от обясненията на самата тъжителка и от
показанията на част от свителите се
установи , че е била със счупена лява
ръка към момента на инцидента,
като подсъдимата И. имала за задача да върви
след редовете които окопавали копачите и
да пресява места по редовете където не е бил прихванат есента разсада с лавандула. Не се оспори твърдението на подсъдимата И. , като и
съдът приема за установено , че
към дата на увредата
посочена по тъжбата същата
е била със счупена и гипсирана
лява ръка, като естеството
на работата и се е състояло в следното: подсъдимата
И. обхождала окопаните
редове – след останалите работници , като е пресявала
разсад от лавандула
по местата по празните
редове. Подсъдимата с мотика
правела копка, в която
поставяла стрък разсат лаваднула, след което и с крак притискала пръстта за да се прихване разсада в
почвата .
На посочената дата време и място
на работи като копач на
лавандула от показанията
на разптаните свидетели се
установи, че е работило и лице на име К. Р.С.– за което по делото не се спори обстоятелството, че е дъщеря на
подсъдимата Р. И.И..
Групата надничари работела, като всеки
един от копачите заемал за окопаване свой ред . Установи
се от показанията на част от свидетелите,че тъжителката изоставала
от групата което и дало повод на част от
копачите да разменят думи по неин адрес свързани с коментар на трудовите
и умения и работоспособност . В
един момент тъжителката
се афектирала от факта , че е обект на коментар , при което и приела,че
следва да защити себе си , като подхванала разправия
с К. – която стояла не само най- бизко до нея
но и с която имала породен конфликт от
преди време. По обяснения на
тъжителката, тя е имала конфликт с К. ,
кайто е бил породен от дадена за
ползване вещ – електрически разклонител
, който съседката и К. е върнала на тъжителката в негоден за
ползване по предназначение вид. Първоначално
двете жени започнали да се обиждат взаимно.От анализа на събраните по
делото доказателства съдът приема , че
размяната на реплики между тъжителката и К. е станала
малко след 16,00 часа на
същата дата. Размяната на обидни
реплики от рода на „ курва“
и прочие довело до състояние при
което и словесната разправия между тъжителката и съседката и К. прераснала във физически сблъсък между двете жени .
От
анализа на събраните по
делото доказателства , съдът приема
за установено ,че при създалия се конфликт именно работничката К. – дъщеря на подсъдимата
Р. И. И. нанесла
на тъжителката удар със сапа на
мотиката в областта на гърба , след което и двете жени са се сбили ,при което и
двете паднали на земята,като двете
жени започнали да си нанасят взаимно
удари .Според показанията на свидетелката Г.Ф.Р.в родствена
връзка с пъдсъдимия Ф. Н.Ф.- негова дъщеря ,които съдът кредитира като
дадени обективни и правдиви – на основание
анализа на останалия събран
доказателствен материял тъжителката не е ударена от
подсъдимата Р. а от
дъщерята на Р. – К. . На
инцидента според показанията на св. Раим
реагирали всички намиращи се в
непосредствена близост с биещите се,
като и свидетелката Г.Ф.Р., а също така и
двамата подсъдими, са се спуснали и разделили
двете биещи се
жени.
От
обясненията на тъжителката Г.Б. Б. и
от показанията на съпруга и - свидетеля И. Х. Б.
съдът приема за установено по делото , че между
тъжителката и съседката и К. е имало
станал преди инцидент, който е бил влошил
отношенията между двете жени. Видно е от
обясненията на самата тъжителката месец преди инцидента тя е дала
на своята съседка - К. с която
и до тогава са имали добри отношения един разклонител
за ел. уреди . След ползването
на уреда
К. върнала разклонителя на своята съседка, но се оказало в
последствие ,че разклонителя е
повреден и не работи .
Съдът
цени по делото показанията на свидетеля И. Х. Б. – съпруг на тъжителката – воден по делото в качеството на свидетел по искане на тъжителката. Свидетеля Б.
сочи пред съда че не е бил
очевидец на нанесения над съпругата му
побой – на посочената по тъжбата дата
време място .Свидетеля твърди , че за инцидента станал на 11.03.2019
година има възприятия по косвен път - от обясненията
дадени от съпругата му , след като същата
се е върнала от работа.Бил е известен за
инцидента станал на нивата и
от самия собственик на имота , където копаела на надник и съпругата му – тъжителката Г.Б. .От показанията на свидителя
Б. съдът приема за
установено , че при пристигането
му в стопанския двор , където са били
извозени работниците и е станало
разплащането за деня тъжителката-
съпругата му е била във видимо стресирано състояние . Според показанията
на свидетеля Б.
съпругата му не е могла да посочи точно кой или кои лица
са и нанесли именно ударите . По късно
според свидетеля тъжителката му е
споделила възприятията си , че първия удар дошъл от към гърба и , и
според тезата на съпругата му
ударите и били нанесени от подсъдимата Р. И.И. и в последствие била душена от подсъдимия Ф..
Водените
от тъжителката лица за разпит в качеството на свидетели -
лицата З.Н.А. – майка на
тъжителката и А. М.М. живущ на
семейни начала със свидетелката А.
също не са преки очевидци на разигралия се инцидент
станал на 11.03.2019 година
в земеделски имот в землището на село Зърнево , общ. Тервел. Свидетелката А. твърди , че
дъщеря и е с лошо здравословно състояние , като и самата свидетелка сочи в показанията си пред съда
че не е препоръчвала на тъжителката да ходи на
работа на надник ,но дъщеря и е
заявила ,че и тя като другите следва да
работи а не на стои в къщи и да чака на близките си
.Свидетелите Арън
и Мехмед сочат , че в
следствие на нанесения над тъжителката
побой се е наложило лечение на
същата от стационарен тип за
период от двадесет и два дена .
Свидетелят Ю.Б.И. / без
родствена връзка с тъжителката / –
посочен като свидетел от
тъжителката / принудително воден за съдебно заседание /
твърди в показанията си че е бил в
групата копачи , което на същия ден
окопавали насаждението с лавандула
собствено на земеделеца З., но в
показанията си свидетеля не сочи
данни за вероятен инцидент
станал с участие на
тъжителката , като свидетеля обяснява възприятията си с
мотива ,че в един определен
момент му се е наложило да отиде до полезащитния пояс с който
граничи нивата , поради естествени причини
и чак като се е върнал узнал
от останалите си колеги че е
имало инцидент .
Свидетелката А.Ф.С. / без
родствена връзка с тъжителката /
– посочена като свидетел от
тъжителката / принудително водена за съдено заседание / твърди , че е
била в групата надничари – копачи , но сочи че е била
напред по реда си и твърди , че не е пряк очевидец на инцидент с
участия на тъжителката и не може да посочи кой именно е нанесъл удари на тъжителката Г.Б. .
Съдът кредитира по делото показанията на свидетелката водена от подсъдимите -Г.Ф.Р.-
дъщеря на подсъдимия Ф. Н.Ф.. Пред съда свидетелката сочи ,че е
била на нивата към момента
на инцидента . В
показанията пред съда свидетелката твърди , че на процесната дата групата окопавала нивата на
земеделския стапанин Заид , като него ден
баща и - подсъдимия Ф.Н. Ф.бил арганизатор
на групата . Според показанията на свидетелката тъжителката Г. изоставала от групата
.Работниците които копаели по –
напред си разменяли
шеги- за да върви по лесно
работата ,като свидетелката Раим сочи, че смеха
на групата бил неправилно изтълкуван от изостаналата назад от групата тяхна колежка – тъжителката . На края на
редовете – около 16,00 часа тъжителката настигнала спрелите за почивка работници
при което и тъжителката явно
афектирана от предполагаеми подмятания
по неин адрес отправила обидни
думи по адрес на К. , като
според показанията на свидетелката
тъжителката напсувала К. . Първоначално
К. не е реагирала, но след една от
поредните и отправени обидни думи нанесла
удар на тъжителката със сапа
на своята мотика .Според показанията на св.
Гюлтен К. и тъжителката
се сбили , като започнали да си нанасят взамно
удари с ръце, при което двете паднали на
земята . Биещите се жени според показанията на свидетеля Г.Ф.Р., които
съдът кредитира по делото , били
разтървани от баща и - подсъдимия Ф. и от други присъстващи .
В хода на настоящото производство бе
назначена Съдебно медицинска експертиза
в съдебно заседание. Пред вещото лице
д-р Д. Д. е поставен въпрос -след анализ на събраната мед. документация и
показанията на свидетелите да даде заключение : какъв е вида и характера на телесните увреждания на
тъжителката Г.Б.Б. , вследствие на нанесения
и побой на 11.03.2019 година .
Такава експертиза бе изготвена по
делото – вх. № 2357 от 11.10.2019 година . От заключението на експертизата , основаващо се на протоколите за разпит на свидетели
и данните съдържащи се
съдебно медицинската консултация
№33 /14.03.2019 година се
установява , че на тъжителката на
нанесени следните травматични увреждания
: контузия на гръдния кош , кръвонасядания но гърба .Според даденото заключение на вещото лице
в своята съвкупност уврежданията
са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно
за живота . Според експерта по неоспореното заключение
обичайно подобни увреждания
преминават за срок от около 10-15 дни .
Съгласно
заключението на вещото лице д.р Т.С. дадено по назначената съдебпопсихиатрична
експертиза на Г.Б. Б. – вх. № 2358 от 11.10.2019 т.година
, освидетелстваната - тъжителката Б. е позната на психиатричната служба с три хоспитализации до момента в ЦПЗ Добрич.Регистрирани редовни прегледи
при амбулаторен психиатър.
Пенсионер по болест 50 % ПС ТЕЛК за една
година . Инетелкутуалните възможности на тажителката / овидетелстваната
/ не са
дефицитни . Вещото лице приема , че от споделените от освидетелтсваната обстоятелства относно създалата се ситуациля – предмет на наказателното дело от частен
характер се
установява , че у същата е
налице известно стеснение на вниманието с характеристика на „ зашеметеност
„- клинично проявление на известно
стесняване на полето на ясно
съзнание, като състоянието на освидетелстваната
е в рамките на отключилата се остра стресова
реакция. Психичното състояние на освидетелстваната се владее от клиничната характеристика на Смесено дисоциативно разстройство. Според експерта
у освидетелстваната са последвали след
инцидента симптомите на тежка
депресия .
Заключението по двете експертизи не
е оспорено от страните, а съдът ги приема за
добросъвестни и компетентно дадени.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи :
В настоящия наказателен процес не се доказа по несъмнен ред обвинението предявено
с депозираната от Б.
тъжба. Не се доказа подсъдимите И. и Ф. с
деянията си да са осъществили както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, при което и на посочената дата време и място да са
причилини
на тъжителката Б. разстрайство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
Не се доказа обвинението ,че извършено от подсъдимите представлява на съставомерно деяние
по посочения текст на наказателния закон .Да имало е удар в
областта на гърба на тъжителката но той не
безпроред ред
се установи че е нанесен от
трето лице – К. - дъщеря на
подсъдимата Р. И.И. .На посочената
дата време и място в нива засята с лавандула и сталано сбиване но в
него участия има от една страна
тъжителката а от друга пак
установеното лице – К. .
Налице е извършено съставомерно деяние по
посочения текст на наказателния закон, но
авторството на деянието- така
както е посочено по обвинението не се установява по безспорен начин.
От
обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или
системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране,като
в хода на настоящия процес не се доказа обвинението подсъимите И. и Ф. да са извършители.
Касае се
за типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.
130 ал.1 НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да
е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. В конкретния случай по безспорен начин се установява, че тъжителката
Б. е претърпяла увреждания, характеризиращи се от
вещото лице , като лека телесна повреда,но такава е причинена от трето
лице – К..
От събраните по делото доказателства съдът прие
за установено, че двамата подсъдими с
деянията си не са осъществили както от обективна , така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 144 от НК и чл. 148 ал.1 т.1 вр. Чл. 146 ал.1 НК,като на посочената дата място и час да са отправяли
по адрес на тъжителката закани с престъпление
против нейната личност , като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването
му ,както и по същото време и на същото място да са казали нещо унизително за честта и достойнството
на тъжителката
Б. в нейно присъствие, като
обидата е нанесена публично. Не се
доказа подсъдимите да са извършили съставомерни деяния
по посочените текстове на наказателния закон. За да е съставомерно
деянието по чл. 144 от НК
е необходимо да е доказано в наказателния процес от страна на тъжителката деятелност на подсъдимите свързана с изричането на закани
и тези именно закани да могат да предизвикат е тъжителя
основателен страх за осъществянането им .
В случая се установи , че двамата подсъдими въобще не са
разменяли каквито и да е реплики с
тъжителката – като тяхната намеса идва
едва след като тъжителката и лицето К. са
паднали за земята вследствие на
станало сбиване между двете жени .За да е съставомерно
престъплението “обида” е необходимо да е казано или извършено нещо унизително
за честта или достойнството на другиго. Тъй като честта и достойнството са
категории присъщи само на личността , то безспорно под “другиго” законът има
предвид физическо лице. С обидата се засяга личната самооценка на някого, която
той самият дава за себе си и в този смисъл въпрос на конкретно субективно
възприятие е, различно за всеки човек, какво казано или извършено може да бъде
възприето като обидно за честта и достойнството му. Защитата на гражданите
срещу посегателствата върху честта и достойнството им е закрепена
конституционно като е прокламирана за едно от основните права на гражданите. На
този фон законодателят е преценил, че посегателствата върху честта и достойнството
са деяния с висока степен на обществена опасност, поради което са
криминализирани. Тъй като обаче всеки би могъл да твърди, че с казаното или
извършеното по повод личността му са накърнени честта и достойнството му и се е
почувствал обиден законът е въвел обективен коректив- казаното или
извършеното да е унизително. В противен случай би могло да се допусне
злоупотреба с права, тъй като само твърдението, че някой субективно се е
почувствал обиден от казаното или
извършеното от някой друг би било достатъчно да се ангажира съответно
реализира наказателната отговорност на
последния. Именно заради това наред със субективната преценка се изисква
обективно казаното или извършеното да е
унизително. Това ще рече да е генерално неприемливо за обществото, тоест да е
неприлично, непристойно, грубо, цинично. Свободата на словото се простира до
границите на правото на ненакърняване на
честта и достойнството другиму. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установи
по безспорен ред двамата
подсъдими на посочената по тъжбата дата време и място да са изричали каквито и да е обидни думи по адрес на тъжителката
Б. , като по делото се установи ,
че такива обидни реплики са си
разменяли тъжителката и лицето К. , като
подсъдимите не са имали никаква
деятелност в тази насока.
Предвид
посочените изводи съдът призна
двамата подсъдими за невиновни по така
предявените им с тъжбата обвинения и ги оправда по обвинението по чл. 130 ал. 1 от НК , по чл. 144 от НК и по
чл. 146 ал. 1 от НК.
Досежно предявения граждански иск за
неимуществени вреди:
При горния изход на делото ,касаещ предявените с
тъжбата обвинения то съдът намери
и предявения граждански иск за неоснователен и
недоказан и отхвърли така
предявените искове срещу
двамата подсъдими . Съдът
отхвърли предявената претенция за обезвреда, поради липса на една
от кумулативните предпоставки на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане, а именно деянието.
Предвид
изхода на спора сторените от подсъдимите
разноски съдът присъди за репариране от
страна на тъжителката .
Водим от гореизложеното съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия :