Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

 

гр. Радомир, 28.05.2015 година

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

            Радомирският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май, през две хиляди и петнадесетата година, в състав:

                                                            Районен съдия: К. Б.

 

            с участието на секретаря М.М., като разгледа гражданско дело №152 по описа на Радомирския районен съд за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са искове с правна квалификация чл. 143, ал.2 и чл.149 от Семейния кодекс.

Ищцата С.Р.С. ***, с ЕГН:********** като майка и законна представителка на малолетната Е.Е.В., с ЕГН:********** е предявила обективно кумулативно съединени искове против Е.В.С. ***, с ЕГН:**********, като е поискала от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на нея като законна представителка на малолетното й дете Е.Е.В. месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 01.01.2015 г. настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като претендира и направените по делото разноски.

В едномесечния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е заявил, че оспорва иска по размер. Посочил е, че изложените в исковата молба твърдения, че от 01.01.2015 г. е фактическата раздяла между страните и, че не дава никакви средства за детето, не са верни. Твърди, че от предишния си брак има едно дете – М.Е.В., родена на *** г., която е ученичка в 9 клас и, че същият полага грижи за нея, като покрива нуждите й от храна, учебници, както и другите й нужди. Заявява, че е съгласен да дава месечна издръжка в размер на 100,00 лева, като оспорва иска над този размер като неоснователен и недоказан.

            В съдебно заседание ищцата не се явява, процесуалният й представител поддържа предявените искове, моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

            В съдебно заседание ответникът не се явява, процесуалният му представител оспорва предявените искове по размер, като моли съда да уважи иска за издръжка в размер на 100,00 лева, а за разликата над тази сума искът да бъде отхвърлен.

            Съдът като прецени допустимостта на предявените искове, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

            Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество, е частично основателен.

            Видно от представеното по делото удостоверение за раждане №./, издадено въз основа на акт за раждане №. г. от Община Перник ответникът е баща на малолетната Е.Е.В., с ЕГН:**********, родена на *** г. От представеното по делото удостоверение №. г., издадено от „М. К.” ЕООД, с ЕИК., се установява, че ответникът работи във фирма „М.К. ЕООД, с ЕИК .и за последните шест месеца е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 661,91 лева средно за периода. Представени са по делото удостоверение за раждане серия  . от 22.05.1999г., издадено въз основа на акт за раждане №. г. на Община Радомир, удостоверение изх.№. г. на ТПГ”Н.В.” гр.Р., удостоверение за настоящ адрес изх.№. г. на Община Радомир, както и една разписка и два броя касови бележки за платени такси за превод, както и две разписки за преведени суми за пощенски запис, съответно от 90,00 лева и от 276,50 лева.

Не са спорни обстоятелствата по делото, че родителите на детето живеят разделени, като майката полага основни грижи за малолетното им дете.

Във връзка с предявения иск, съдът е приел изготвено от Д ”СП” – Радомир становище, изготвено след проведено социално проучване, в което е отразено, че Е.Е.В., с ЕГН:********** е физически здрава, нормално развита за възрастта си, храни се с адаптирано мляко и пюрета, има спокоен сън, има изграден дневен режим, съобразен с възрастта и потребностите на детето. Ищцата живее в двуетажна къща заедно с родителите си, като има отделна стая, обзаведена с всичко необходимо за дете в бебешка възраст. Ответникът живее в собствен двустаен апартамент, като жилището е отремонтирано и е пригодено за отглеждане на детето.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал по искане на ищцовата страна и изслушал свидетелката Д.И. Г., майка на ищцата. Същата е заявила, че от 02.01.2015 г. ищцата живее при майка си и е напуснала мъжа си поради нанесен побой.

Така приетата за установена фактическа обстановка се доказва от приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката Д. И. Г..

            При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК:

Съгласно чл.143, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно.

Доколкото от доказателствата по делото се установи, че ответникът е баща на малолетната Е.Е.В., съдът намира, че така предявеният иск е доказан по основание, а той не се и оспорва от ответника по основание, а само по размер.

Досежно размера на предявения иск съдът намира следното:

Размерът на издръжката по силата чл.142, ал.1 от СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

На първо място, критерият за определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно която размерът се определя от нуждите на децата и от възможностите на родителя, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата, която съгласно ПМС № 249 от 31.10.2013 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2014 г. е в размер на 340.00 лева, а считано от 01.01.2015 г. е в размер на 360.00 лева, съгласно ПМС № 419 на МС от 17.12.2014 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта му, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

От доказателствата по делото се установява, че понастоящем Е.В. е бебе на почти шест месеца.

Предвид възрастта на същата са необходими средства за храна, дрехи и за задоволяване на други нейни нужди в един размер, който съдът определя на 150 лева месечно. Тази сума съгласно указанията в т.7 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, следва да бъде разпределена между двамата родители съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземе предвид и обстоятелството, че непосредствените грижи за непълнолетната ищца се полагат от майката.

По делото не е спорно, че бащата реализира доходи от трудова дейност, а майката следва да получава обезщетение за гледане на малко дете. В случая от изслушаното становище на социалния работник по делото се установява, че майката на детето временно не получава обезщетение за гледане дете до две години, а получава само социални помощи съгласно чл.7 от ДСПД в размер на 35,00 лева, но причината за това била техническа грешка в НОИ, която ще бъде отстранена. Ответникът получава средно месечно брутно възнаграждение в размер на около 660,00 лева, като не е ясно какво е нетното му трудово възнаграждение. Освен това, същият има задължение да издържа още едно свое дете, което е непълнолетно, като му заплаща издръжка в размер на 100,00 лева.

При това положение, съдът намира, че искът за присъждане на издръжка е частично основателен и доказан, като ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 100,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 24.03.2015 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка помесечна главница, от настъпване на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен от 200.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. В случая се търси за периода от 01.01.2015 г. до 24.03.2015 г. Издръжката за минало време се претендира в размер на по 200.00 лева месечно.

От представените по делото разписки за пощенски запис от 22.01.2015 г. за преведена сума за издръжка за месец януари 2015 г.в размер на 90,00 лева и от разписка за пощенски запис от 14.04.2015 г. за преведена сума за издръжка за месеците февруари, март и април 2015 г., се установява, че ответникът е превеждал на ищцата месечни суми в размер на по 90.00 лева с основание издръжка за посочените месеци. От тук следва извода, че за тези суми и в тези месеци, същият е участвал в грижите за малолетното им дете, като е превеждал суми за издръжка.  Ето защо следва да се приеме че за м.01.2015 г., м.02.2015 г. и м.03.2015 г., както и за месец 04.2015 г. ответникът е участвал в грижите за детето чрез превеждане на суми в общ размер на 360.00 лева.

Относно размера на претенцията, съдът, като съобрази изложените по-горе обстоятелства относно възможността на ответника да плаща издръжка, съответно размера на минималната дължима издръжка за 2015 г., намира иска за основателен за сумата от 100.00 лева месечно.

В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото на ответника следва да му бъдат присъдени направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 150,00 лева.

Ищцовата страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила нито списък на разноските, нито доказателства за направени разноски, поради което и такива не й се присъждат.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Радомирският районен съд държавна такса за присъдената издръжка в размер на 144,00 лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Осъжда Е.В.С. ***, с ЕГН:********** да заплаща на С.Р.С. ***, с ЕГН:********** в качеството й на майка и законна представителка на малолетната Е.Е.В., с ЕГН:********** ежемесечна издръжка в размер на 100,00 /сто/ лева, считано от 01.01.2015 г. до настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 200,00 лева като неоснователен и недоказан.

Допуска предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

Осъжда Е.В.С. ***, с ЕГН:********** да заплати в полза на държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет, чрез Районен съд гр.Радомир сумата 144,00 /сто четиридесет и четири/ лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.

Осъжда С.Р.С. ***, с ЕГН:********** в качеството й на майка и законна представителка на малолетната Е.Е.В., с ЕГН:********** да заплати на Е.В.С. ***, с ЕГН:********** сумата от 150,00 лева, представляваща направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от 28.05.2015 година пред Пернишкия окръжен съд.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

 

                                                            СЕКРЕТАР:М.М.