Р Е Ш Е Н И Е
№ 18 13.03.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета
Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Албена
Стефанова
Иванка Иванова
Секретар – Б. Вълкова
Прокурор - Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КАД № 3 по описа за 2023 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.С.М.
***, чрез адвокат Е.М. ***, против Решение № 491 от 07.11.2022 г. на Районен съд - Търговище, постановено по гр. д. № 860
по описа на съда за 2022 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му
против Решение № 17873/20.06.2022 г., Решение № 17874/20.06.2022 г. и Решение № 17869/20.06.2022 г., всички на Общинска служба по земеделие-Търговище /ОСЗ/, с които е
признато право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи, находящи се в землищата на с. ******** и с. **********, двете в общ.Търговище, на осн. чл.172, ал.2, пр.трето
от АПК, във вр. с чл.19.ал.8 от ППЗСПЗЗ.
В жалбата като касационни основания се навеждат
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Навежда се, че необосновано съдът е приел, че Наредба за реда за определяне на цени на
земеделските земи не предвижда изчисляване стойността на обезщетението да е
конкретно за оценявания имот, а по землища, съгласно програмен продукт, ползван
от административния орган /АО/. Твърди се, че, за да е законосъобразна оценката
на АО, тя следва да се извърши отделно за всеки един имот, а не както е сторил
АО - по землища. Навежда се също така, че Районният съд неправилно е съобразил
доказателствената тежест в производството пред него, като не е отчел обстоятелството,
че АО не е изпълнил задължението си да провери поливността на всеки един от
трите имота, за които се признава право на обезщетение, респективно че АО не е
спазил изискванията на чл.7б, т.3 от Наредбата, като същевременно неизпълнението на тези изисквания е прието от
съда за недоказан факт от страна на
жалбоподателя. Излага се твърдение, че и определената стойност на площите,
подлежащи на обезщетяване е неправилна, тъй като не са отчетени индивидуалните
критерии на всеки един от имотите. Моли се оспореното въззивно решение
да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови друго, с което да се
уважат жалбите на касатора и да се измени размера на стойността на земята,
подлежаща на обезщетение в посочените Решения на ОСЗ-Търговище, съобразно
стойностите, установени с приетата по делото експертиза. Претендира се
присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява. Представлява се от адвокат Е.М., която поддържа касационната жалба
в частта, в която се оспорва Решението в отхвърлителната му част по отношение на
Решение № 17873/20.06.2022 г. и Решение № 17874/20.06.2022 г. на ОСЗ
Търговище. По отношение на оспорването на въззивното решение в отхвърлителната
му част, касаещо Решение № 17869/20.06.2022 г. на ОСЗ-Търговище адвокат
Е.М. изрично заявява в съдебно заседание, че оттегля оспорването по жалбата в
тази му част.
Ответната страна - Общинска
служба по земеделие-Търговище не изпраща представител. В срока
по чл.213а, ал.4 от АПК от процесуалния представител на ответната
страна-гл.юрисконсулт К.Д.е постъпил писмен отговор. В последният е изложено
становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са доводи,
обосноваващи, че законодателят е заложил на основни общи критерии при
изчисляване на паричната равностойност при определянето на обезщетенията, а не
на индивидуални критерии на конкретни имоти. Моли се въззивното решение да бъде
оставено в сила като законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата.
Навежда, че въззивното решение не страда от пороците, наведени в касационната жалба. Дава заключение, че
решението на Районния съд, в оспорената му част следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Във връзка с направеното в
съдебно заседание оттегляне на оспорването по касационната жалба в частта и, с
която се оспорва Решение № 491 от 07.11.2022 г. по гр. д. №
860/2022г на Районен съд - Търговище, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на Б.С.М. срещу Решение
№ 17869/20.06.2022 г., на ОСЗ-Търговище, съдът намира следното.
Оттеглянето е направено в съдебно
заседание и своевременно, съгласно чл.214, ал.1 от АПК. За оттегляне на
касационното оспорване не се изисква съгласие на ответната страна, съгл. чл.155
ал.2 от АПК,във връзка с чл.288 от АПК. По изложените съображения, съдът намира
оттегленото касационното оспорване за упражнено при спазване на всички изисквания на чл.214, ал.1 от АПК и
чл.155 от АПК, във връзка с чл.288 от АПК и следва същото да бъде уважено.
Следва касационната жалба в оттеглената и част да бъде оставена без разглеждане
по същество, а касационното производство в тази му част прекратено като
недопустимо, поради оттегляне на оспорването.
Касационната жалба в частта, с която се оспорва Решение № 491 от 07.11.2022 г. по гр. д. № 860/2022г на Районен съд - Търговище, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б.С.М. срещу Решение № 17873/20.06.2022 г. и Решение № 17874/20.06.2022 г. на ОСЗ-Търговище, съдът намира за допустима.
Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол.
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Б.С.М. е правоимащо лице по
чл.10.б от ЗСПЗЗ. С Решение № 17873/20.06.2022г.
на ОЗС-Търговище на същия е определено право на обезщетение на обща стойност от
316 лева, за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски
земи-0.533дка, IV кат. в с. ********, общ.
Търговище. Стойността на обезщетението е определена като резултат от 0.533дка х 593 лв./за декар.
С Решение № 17874/20.06.2022 г. на ОЗС-Търговище
на същия е определено право на обезщетение на обща стойност от 132 лева, за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи -0.223
дка IV кат. в с. ********, общ.
Търговище. Стойността на обезщетението е определена като резултат от 0.223 дка х
593 лв./за декар.
За безспорно от съда е прието
обстоятелството, че обезщетителното производство е в резултат на влезли в сила
заповеди на Началника на СГКК-Търговище с № 18-8691/04.08.2021 г., с която е одобрено изменение на КККР на с. ********, общ. Търговище и с №
18- 907/25.01.2021 г., с която е одобрено изменение на КККР на с. ***********,
общ. Търговище. За спорно по делото е прието единствено - дали в обезщетителното производство, при
определяне на размера на посочените обезщетения, същите са изчислени след
приложение на всички относими критерии по Наредбата за реда за определяне на
цени на земеделски земи /Наредбата/, включително на критерия за „поливност“. За
изясняване на спорните обстоятелства, съдът е назначил Съдебно-оценителна
експертиза /СОЕ/, заключението по която е прието по делото, като неоспорено. От
същото, съдът е приел за установено, че при определяне на обезщетението за
всички ОСЗ в страната се използва еднакъв програмен продукт, разработен от МЗ
по критериите на Наредбата, стойността му се генерира автоматично и се издава
съответното решение по усреднени показатели за землището. Прието е също така,
че служителите от ОСЗ не могат да влияят на получените резултати и не се
изготвят оценки на обезщетения за имотите по индивидуалните им критерии. Съдът е
приел за установено, че според изчисленията на вещото лице размерът на
дължимото обезщетение, при прилагане на заложените в Наредбата критерии, и
едновременно с това определено и с конкретни характеристики за оценявания имот
е на обща стойност общо 973 лв. (като за първия имот е в размер на 373 лв., а
за втория е от 156 лева, като оценките на експертизата за първия и втория имот
е по-висока от определената от органа. Прието е че разликата се дължи на това,
че съгл. Наредбата при определяне на
размерите на обезщетенията на посочените имоти от страна на органа са заложени
усреднени коефициенти за землището, а не такива за отделните имоти. По
отношение на възражението за приложение на критерия за поливност вещото лице е
посочило, че този критерий е неприложим поради, липса на удостоверение, съгл.
чл.7б, ал.3 от Наредбата.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че в
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, когато е признато правото на възстановяване, но е отказано
реалното възстановяване на земята в стари реални граници поради предвидените в
чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ пречки, е предвидено обезщетително производство като първо
се изготвя оценка на признатата за възстановяване земя, която се определя в
решение на ОСЗ по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ, а контролът върху законосъобразността му
се изчерпва с изследването на въпроса за размера на дължимото обезщетение. Сочи
се, че в съответствие с чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ стойността на обезщетението, в т.ч.
и за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, се
определя по реда на наредба, приета от МС - Наредба за реда за определяне на
цени на земеделските земи (ДВ, бр. 75 от 2006 година), в която са нормативно
регламентирани критериите и условията, които са водещи при определяне размера
на обезщетението за земеделските земи, включително и по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съдът
е приел за установено, че оценките за дължимите обезщетения се изготвят чрез
програмен продукт, в който са включени всички критерии по чл. 4 от Наредбата. Районният съд е посочил, че разликата между
определените обезщетения от ОСЗ и стойностите, определени от вещото лице, се
дължи на изчисление съобразно конкретни характеристики за оценяваните имоти,
каквото не е предвидено в Наредбата. Съдът е приел за неоснователно и
възражението на М. за приложение на
коефициента за поливност по чл.4,ал.1,т.2 от Наредбата на единия имот, тъй като
за него не са били изпълнени изискванията по чл. 7б,ал.3 от Наредбата.
Районният съд е извел извод, че размерът
на обезщетенията по оспорените Решения, за всеки от имотите, е съответен на
цената на процесните три земеделски имота, определена съобразно Наредбата,
както и че при извършването на оценяването АО не е допуснал нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи РС - Търговище е отхвърлил жалбата
изцяло, като неоснователна.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Оспорванията по
касационната жалба в допустимата/неоттеглена част са неоснователни по следните
съображения:
Правната рамка,
регулираща определянето стойността на обезщетението за земеделските земи, включително и по чл. 106, ал. 1
ЗСПЗЗ са чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ и Наредба за реда за определяне на цени на
земеделските земи, съгласно чл.1,т.1 от последната.
Съгласно разпоредбата на
чл. 2 от Наредбата, цените на земеделските имоти изразяват цената в левове на
декар в зависимост от началните цени, диференцирани според техния статут,
местоположение и други икономически фактори. Цената се формира от два
компонента: начална цена, която се коригира с коефициенти за диференциране. Първият компонент отразява размера на
капитализираната поземлена рента според категориите на земеделските земи и
пазарните условия в страната. Вторият компонент, обозначаващ диференциацията се
изразява с коефициентите по чл. 4 - съществуващи обективно показатели, като
площ на имота, поливност, отстояние от основни пазари, отстояние до
строителните граници на най-близкото населено място и граници с път с трайна
настилка. Всичко това показва, че определянето на стойността е изцяло
нормативно регламентирана дейност, която следва да се извършва от ОСЗ без да се
допускат нарушения на правилата на наредбата. При императивната законова уредба относно оценяването,
недопустимо е оценката да се определи по други критерии, в т.ч индивидуални
критерии за отделни конкретни имоти или напр. по сравнителния метод на
пазарните аналози. На административния орган не е предоставена възможност
свободно да формира цената на имота, по своя собствена воля и преценка. Както
административния орган, така и съдът не могат да приложат друг начин за
определяне на оценката, извън установения със закона /в случая Наредбата/. Цената се определя само според Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и
тя е различна от свободната пазарна цена, а и от всяка друга цена, определена
извън Наредбата. В
тази насока Решение №3369/04.08.2002г.
по ад.д.№10025/2001г на ВАС.
От заключението на вещото лице по назначената по делото пред Районния съд съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/ е установено, че всички ОСЗ в страната ползват
идентичен програмен продукт, разработен от МЗ по критериите на Наредбата, който
генерира автоматично стойността на търсеното обезщетение съобразно подадена
информация за площта и землището. В програма са заложени данни за наличните
категории земя във всяко землище на територията на съответната община, а всички
останали критерии се изчисляват автоматично след подаване на информацията за
площта и землището и така стойността на обезщетението се генерира автоматично.
Въз основа на тази стойност се издава съответното решение по усреднени показатели
за землището като служителите от ОСЗ не могат да влияят на получените резултати
и не се изготвят оценки на обезщетения за имотите по индивидуалните им
критерии. На тези обстоятелства се дължи и установената от вещото лице разлика в стойностите по трите решения,
доколкото експертизата е по конкретни характеристики за отделни имоти, а не по
заложени усреднени коефициенти за землището.
Съгласно
заключението по допусната по делото СОЕ пред въззивния съд безспорно е
установено, че при определяне на стойността на обезщетението за земеделските
земи по Решение № 17873/20.06.2022 г.,
Решение № 17874/20.06.2022 г. на ОСЗ-Търговище, са взети предвид и спазени
всички критерии по чл.4 от Наредбата. Установено е, че различието между
стойностите, дадени от вещото лице и тези определени от ОСЗ-Търговище, е че експертът е отчел и индивидуални критерии
за замеделските земи. В тази връзка и с оглед на гореизложеното правилно
Районния съд не е кредитирал стойностите на обезщетенията дадени от вещото лице
и е приел за правилно определени, тези по оспорените решения.
По отношение на
възражението в касационната жалба за неизвършена проверка и неприложен
коефициент-поливност по отношение на конкретните имоти, същото се явява
неоснователно, предвид на това че в производството пред въззивния съд безспорно
е установено от заключението по СОЕ, че по отношение на имотите, предмет на
оспорените Решения на ОСЗ-Търговище, в последната няма налично
удостоверение, съгласно изискването на чл.7б, т.3 от Наредбата.
Съгласно чл.7б,
т.3 от Наредбата коефициентът за
поливност по чл.4,
ал.1, т.2 от същата
се прилага след представяне на удостоверение, издадено от Министъра на
земеделието, храните и горите или от упълномощено от него лице, за наличие на
годни за експлоатация поливни съоръжения в оценявания имот, а при естествен
водоизточник, позволяващ гравитачно подаване на вода в имота - след представяне
на удостоверение от институцията, стопанисваща водоизточника. По делото не са
представени доказателства, от които да е видно, че посоченото изискване на
Наредбата е изпълнено, за да бъде приложен посочения коефициент. По
аргумент на противното, съгласно посочената норма от Наредбата, ОСЗ-Търговище
следва да съобрази коефициентът за поливност само и единствено след надлежно
представяне пред същата на посоченото удостоверение, каквото в случая липсва. Предвид изложеното в административното
производство по издаване на оспорените Решения на ОСЗ-Търговище не е налице
допуснато съществено процесуално нарушение, а именно визираното от касатора неизпълнение на задължение от
страна на АО по чл.7б, т.3 от Наредбата.
Въз основа на всичко
гореизложено, касационния съд приема въззивното решение за постановено при
правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, както и за обосновано-постановено
при съвкупен анализ и правилна преценка на събраните по делото доказателства.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила които да обосноват касационно основание по чл.209,т.3
от АПК и наведените в тази насока доводи в жалбата са изцяло неоснователни.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По изложените
съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл.
209 от АПК за отмяна на оспореното Решение
и следва същото, в оспорената му част да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
По делото не се
претендират разноски от страна на ответника по касация, с оглед на което
касационният съд намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските,
в т. и по отношение на оттеглената част от оспорването.
Воден
от горното и на основание чл.215,т.5 от АПК, във връзка с чл.214 от АПК, чл.221,
ал.2, пр.първо от АПК, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА по
жалбата на Б.С.М. ***, подадена чрез адвокат Е.М. ***91/07.11.2022 г. на Районен съд - Търговище, постановено по гр. д. №
860/2022 г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б.С.М.
против Решение № 17873/20.06.2022 г. и Решение № 17874/20.06.2022 г. на ОСЗ-Търговище,
с които е признато право на обезщетение, за признато, но невъзстановено право
на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на с. ********,
общ. Търговище.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б.С.М. ***, подадена чрез адвокат Е.М. *** в
частта й против Решение № 491/07.11.2022 г. на Районен съд - Търговище,
постановено по гр. д. № 860/2022 г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б.С.М.
против Решение № 17869/20.06.2022 г. на Общинска служба по земеделие-Търговище
и ПРЕКРАТЯВА производството по КАД № 3/2023г. по описа на Административен
съд-Търговище в тази му част.
Решението в
прекратителната му част подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му
с частна жалба пред ВАС, съгласно чл213а, ал.7, във връзка с ал.2 от АПК и чл.215
от АПК.
Решението в
отхвърлителната му част е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.