№ 401
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000361 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
против решение №47 от 09.01.24г. по т.д.№323/22г. на СГС,в частта му,с която дружеството
е осъдено да заплати на ПЕНСИОНСФЕРЗИХЕРУНГСАНЩАЛТ ХАУПЩЕЛЕ , Република
Австрия, със седалище и адрес на управление: Република Австрия, 1021 Виена, Фрийдрих-
Хилегайст-Щрасе 1 сумата 38 985,70 лв. /тридесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и
пет лева и седемдесет ст./, представляваща регресно вземане за изплатена от ищеца
вдовишка пенсия на К. З. М. за период от м.10.2017 г. до м.12.2021 г. поради смърт на
осигурено лице И. С. М., настъпила при ПТП на 10.12.2016 г. в Р. България, на път 906, в
участъка между гр. Каблешково, общ. Поморие и с. Лъка, общ. Поморие, в резулатат на
виновното и противоправно поведение от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ********,
ведно със законната лихва, считано от 15.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата,
както и сумата от 3994,58 лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет и
осем ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
28.04.2020 г. до 14.02.2022 г.
С молба от 12.02.24г. жалбоподателят заявява,че обжалва решението само в частта за
горницата над 19 492.85 лева до 38 985.70 лв.,представляваща регресно вземане за изплатена
от ищеца вдовишка пенсия на К. З. М. за период от м. 10 2017г. до м. 12.2021 г., поради
1
смърт на осигурено лице И. С. М., настъпило в резултат от ПТП на 10.12.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 15.02.2022 г., до окончателно заплащане на сумата, както и за
горницата над 1997.29 лева до 3994,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 28.04.2020г. до 14.02.2022 г., както и за сумата от 5307,39
лв. — направени съдебни разноски.В молбата е посочено,че сума от 25 947,82 лв.
/деветдесет и пет хиляди деветстотин четридесет и седем лева и осемдесет и пет ст./,
представляваща: 19 492,85 лв. - частично плащане (50%) от присъдената сума от 38 985,70
лв., 1997,29 лв. - частично плащане (50%) от присъдената мораторна лихва за забава за
периода от 28.04.2020 г. - 14.02.2022 г., както и 4457.68 лв. - законната лихва върху 19
492.85 лв. за периода от 15.02.2022 г. - 09.02.2024 г., е изплатена на ищцовото дружество по
посочената в исковата молба банкова сметка с титуляр „Авус България“ ЕООД.Поради
това,че липсва отказ или оттегляне на жалбата против решението в посочената като
заплатена част ,съдът разглежда жалбата като жалба против решението в цялата му
осъдителна част.В жалбата са развити подробни съображения относно
незаконосъобразността на решението в обжалваната му част.Иска се решението в
обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което
предявения иск бъде отхвърлен.В условията на евентуалност, се иска да бъде намален
размера на претендираното обезщетение, съобразно доказаните възражения за
съпричиняване в значителна степен от страна на пострадалия,както и поради
необоснованата му прекомерност.Претендират се направените по делото разноски.
От въззиваемото дружество не е постъпил отговор. По делото е постъпила молба ,с
която процесуалния представител на въззиваемото дружество оспорва подадената жалба.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна: В исковата си молба ищецът „
ПЕНСИОНСФЕРЗИХЕРУНГСАНЩАЛТ ХАУПЩЕЛЕ“ излага,че на 10.12.2016 г., около
08.00 ч., на път 906 в участъка между град Каблешково, общ. Поморие и с. Лъка, общ.
Поморие, около 55 км. + 500 м, е настъпило пътно-транспортно произшествие. При него М.
А. Д., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******** е
нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за настъпване на
процесното ПТП. Последното е настъпило с лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, при
което по непредпазливост е причинил смъртта на водача И. С. М., вследствие на тежка
гръдна травма. Ищецът , в качеството си на законен осигурител на починалия И. М., дължи
изплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на доход и
дължимо здравно осигуряване, на вдовицата К. З. М.. Поради настъпване на процесното
събитие, към австрийския осигурител – ищец е било предявено искане за изплащане на
дължимо обезщетение, въз основа на което била образувана преписка реф. № **********,
рег. № 0029/17 – за плащане на наследници без парична помощ за нуждаещи се от грижи. До
датата на исковата молба –15.02.2022 г., в изпълнение на законовите си задължения, ищецът
е сторил плащания в полза на вдовицата г-жа М. общо в размер на 24 585,95 евро, с левова
2
равностойност в размер на 48 085,94 лв. съгласно фиксинга на БНБ, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на вдовишка пенсия. Към
датата на процесното ПТП, гражданската отговорност на виновния водач била застрахована
в ответното дружество със застрахователна полица № BG/30/116002558270 от 03.10.2016 г.
със срок на покритие от 12.00 ч. на 06.06.2016 г. до 23.59 ч. на 05.06.2017 г. По силата на
този договор ответното задстрахователно дружество покривало отговорността за
причинените от него на трети лица, имуществени вреди, свързани с притежването и
използването на процесния лек автомобил, за които застрахования отговаря съгласно
българското законодателство. В ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД
била образувана ликвидационна преписка по щета № 0801-001018/2020-01, като за
ответникът възникнало задължението да заплати обезщетение за причинените на ищеца -
осигурител имуществени вреди от лицето, застраховало при него гражданската си
отговорност. С писмо изх. №1559/27.04.2020 г. ответникът отказал да бъде възстановена
сумата, изплатена от австрийския осигурител,което обослувило интереса на ищеца да
предяви иска.
Ответникът оспорил предявения иск като се позовал на на чл. 4, параграф 3 от
Регламент Рим II, съгласно който ако е налице предходно правоотношение, например
договор, който да е в тясна връзка с непозволено увреждане, то приложение следва да
намери приложимото към договора право. Такъв договор в случая е застрохавтелния
договор. Спрямо него следва да намерят приложение правилата на Регламент /ЕО/ №
593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото
право към договорни задължния /Рим I/ и в частност разпоредбата на чл. 7. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна починалия И. М.,
изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП
и без включени светлини.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по
делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка
по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
За да постанови решението си Софийски градски съд е изложил фактическа
обстановка относно правилното установяване, на която във въззивната жалба липсват
изложени доводи.
Софийският апелативен съд счита,че решението,в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно
и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Законосъобразно съдът е приел,че в настоящия случай не следва да намери
3
приложение разпоредбата на чл. 494, т. 9 от Кодекса за застраховането,съгласно,която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” не покрива възстановяване на
плащания, извършени от системата на държавното социално или здравно осигуряване при
или по повод смърт или телесно увреждане вследствие на застрахователно събитие. Поради
това,че разпоредбата от КЗ е част от българското право,приоритет пред нея имат
установените с вторичното право на Европейския съюз правила.С оглед обстоятелството,че
страната ни е член на Европейския съюз приоритетно се явява правилото на чл. 93,
параграф 1 от Регламент № 1408/71 на Съвета от 14.06.1971 година за прилагането на схеми
за социално осигуряване на заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в
рамките на Общността. Съгласно тази разпоредба ако дадено лице получава обезщетения
съгласно законодателството на една държава-членка за увреждане, настъпило на
територията на друга държава-членка, всички права на институцията, която отговаря за
обезщетенията спрямо трети страни, които са длъжни да изплатят компенсация за
увреждането, се уреждат от следните правила: а) Когато съгласно прилаганото от нея
законодателство институцията, която отговаря за обезщетенията встъпва в правата на
получателя спрямо трета страна, това встъпване в права се признава от всяка държава-
членка и б) Когато посочената институция има преки права спрямо третата страна, тези
права се признават от всяка държава-членка. Неоснователно е възражението на
жалбоподателят, че този регламент урежда специфични обществени отношения, засягащи
възстановяването на разходи между институции, които са под юрисдикцията на съответната
държава членка, каквото ограничение Регламент № 1408/71 не съдържа, напротив вменява
задължение за "трети страни, които са длъжни да изплатят компенсация за увреждането",
каквато трета страна е застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност".
Регламент № 1408/71 е специален по отношение на посоченият от жалбоподателя Регламент
№ 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 г. относно приложимото
право към договорни задължения като урежда тесен кръг от обществени отношения,
свързани със социалното осигуряване. Съгласно чл. 1 от преамбюла му, Регламент №
593/2008 се прилага в ситуации на стълкновение на закони, но за договорни задължения от
граждански и търговски характер, каквито договорни задължения в случая не са налице
между страните по настоящия спор -„ ПЕНСИОНСФЕРЗИХЕРУНГСАНЩАЛТ
ХАУПЩЕЛЕ“- институция за социална сигурност в държава- членка, и дружеството-
жалбоподател,което е застраховател на виновното за произшествието лице, като самият
Регламент № 593/2008 с чл. 1, т.2, б. "й" е изключил от приложното си поле
застрахователните договори, извън тези свързани със застраховка "Живот".
С оглед на гореизложеното законосъобразно ,в обжалваното решение , е прието,че
дружеството-жалбоподател се явява пасивно лигитимирано да отговаря по предявената
претенция.
В жалбата,в условията на евентуалност, се твърди, че решението е неправилно,
поради неотчитането от съда на доказаното възражение за съпричиняване от страна на.
починалото лице на настъпването на процесното ПТП и вредоносния резултат.Подържа
4
се,че по делото било доказано по несъмнен начин съпричиняването от страна на починалото
лице,поради неизползването на предпазен колан от починалия, в качеството му на водач в
лек автомобил. Видно от представената с исковата молба присъда, вещото лице по СМЕ е
установило, че починалият водач на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ е
претърпял вследствие от пътник инцидент тежка гръдна травма, довела до остра дихателна
и сърдечна недостатъчност, като е получил и травми, по главата, от съприкосновение с
предното стъкло. От горното следва, че водачът на лек автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ е управлявал горепосоченото МПС без поставен обезопасителен колан, а
последното обстоятелство се намира в пряко, причинно-следствена връзка с настъпването на
смъртта му.
Съставът на САС счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Видно
от проектодоклада по делото,напревен с определение от 08.06.22г. при разпределението на
доказателствената тежест,съдът е указал на ответника,че следва да ангажира доказателства
относно възраженията си за съпречиняване на вредоносния резултат,поради непоставяне на
предпазен колан и невключени светлини. Въпреки даденото указание от съда,такова
доказване не е проведено.От страна на жалбоподателя –ответник по делото не са
ангажирани доказателства,че непоставянето на предпазен колан и невключването на
светлини,са нарушения,които са в пряка причинно-следствена връзка с причинения
вредоносен резултат. Законосъобразно решаващия съд е приел,че не всяко нарушение на
уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
застрахователното обезщетение.Следва да се има предвид,че за да е налице съпричиняване,
противоправното поведение на увредения трябва да е пряка и непосредствена последица за
настъпване на вредоносните последици. Доказателства в тази насока по делото не са
ангажирани,поради което възражението е неоснователно.От посоченото в присъдата,че при
удара пострадалия е получил тежка гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна
недостатъчност и е получил травми, по главата, от съприкосновението с предното стъкло,би
могло логически да се мисли,че същия е бил без предпазен колан,но при липсата на
доказателства в тази насока по настоящето дело не може да се приеме за установено това
обстоятелство.
С оглед на горното решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
Предвид решението по спора и на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 290лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение №47 от 09.01.24г. по т.д.№323/22г. на СГС,в частта му,с която
5
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,ЕИК ********* е осъдено да заплати на
ПЕНСИОНСФЕРЗИХЕРУНГСАНЩАЛТ ХАУПЩЕЛЕ , Република Австрия, със седалище и
адрес на управление: Република Австрия, 1021 Виена, Фрийдрих-Хилегайст-Щрасе 1 сумата
38 985,70 лв. /тридесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и седемдесет ст./,
представляваща регресно вземане за изплатена от ищеца вдовишка пенсия на К. З. М. за
период от м.10.2017 г. до м.12.2021 г. поради смърт на осигурено лице И. С. М., настъпила
при ПТП на 10.12.2016 г. в Р. България, на път 906, в участъка между гр. Каблешково, общ.
Поморие и с. Лъка, общ. Поморие, в резулатат на виновното и противоправно поведение от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, водач на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от
15.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 3994,58 лв. /три
хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет и осем ст./, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.04.2020 г. до 14.02.2022
г.
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,ЕИК ********* да заплати на
ПЕНСИОНСФЕРЗИХЕРУНГСАНЩАЛТ ХАУПЩЕЛЕ , Република Австрия, със седалище и
адрес на управление: Република Австрия, 1021 Виена, Фрийдрих-Хилегайст-Щрасе 1
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 290лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6