Решение по дело №18616/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 24.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18616 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск на Г.Е.К., ЕГН**********,***, със седалище *, както следва:

с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане ответника за сумата 1401.93лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд – 205.00 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода 01.11.2016г. – 31.10.2019г. с коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на исковата молба – 12.11.2019г. до пълното изплащане.

Ищецът твърди, че за периода 01.11.2016г. – 31.10.2019г. е полагал труд на длъжност „мл. инспектор“ в подразделение, което е структурно подчинено на ***, поради което е бил със статут на държавен служител.  

Твърди, че конкретно за периода 01.11.2016г. – 31.10.2019г. е положил общо 1418 часа нощен труд, който съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на 1623 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 205 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително платен от ответника, в размер на 1401.93лв. Поради тези твърдения претендира сочената сума, както и законна лихва от исковата молба.

Моли за присъждане на сумата и за съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност.

Оспорва обаче предявения иск с довода, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд. Твърди освен това, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, които в случая са ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Твърди още, че в целия исков период действала и Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., която в т.1 посочва, ча за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв, което е платено. Отделно оспорва и твърдяните от ищеца стойности и разчети на полага ния от него труд.В обобщение ответникът твърди, че ищецът погрешно и необосновано е формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд, като същото е извършено правилно по реда на твърдяната от ответника за приложима нормативна уредба. Така не му се следва нито главницата, нито лихва за забава.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че през исковия период 01.11.2016г. – 31.10.2019г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е полагал труд на различни длъжности в подразделение, което е структурно подчинено на ***, поради което е бил със статут на държавен служител.  

Приета по делото е още кадрова справка относно ищеца по делото, с която се потвърждават данните за съществувалото между страните по делото служебно правоотношение през исковия период.

Приети по делото са и справки от ТРЗ на ОД на МВР относно въведените болнични листи и заявления за ползване на платен годишен отпуск от ищеца по делото, през процесния период, взети предвид от ССчЕ.

По делото са приложени също и платежни бележки от ТРЗ на ОД на МВР за всички заплащани на ищеца възнаграждения и добавки по служебното му правоотношение с ответника през процесния период, взети предвид от ССчЕ.

Заключението по приетата ССчЕ съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия период. Така от заключението се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо 1418 часа нощен труд. Които, ако съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ и бъдат преизчислени с коефициент 1.143, възлизат общо на общо 1623 часа за периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 205 часа, плащане на които, ако се приеме от съда за правно дължимо, следва да бъде в размер на 1401.93лв.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният по делото иск предполага доказване от ищеца на: наличието на твърдяното служебно правоотношение с ответника; полаганият в твърдяния обем извънреден труд през нощта, през процесния период; индексирането му по твърдяния начин и твърдяните за приложими законови правила; още размера на дължимото възнаграждение за него. В тежест на ответниа е да докаже соченият от него механизъм за заплащане труда на ищеца, който механизъм води до отпадане на последващите задължения на ответника, евентуално – плащането на дължимите  възнаграждения.

Съгласно чл.176 ЗМВР Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.  

В процесния период 01.11.2016г. – 31.10.2019г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстът на чл.3, ал.3 от Наредбата гласи,  че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма относно преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче съдът преценява, че не следва да се тълкува като законово въведена изрична забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато забрана би била дискриминационна и противоконституционна), а представлява празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство и на времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, което не следва да се допуска, още повече с оглед спецификата в дейността на служителите в МВР.

По тези съображения искът за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, съдът намира за доказан по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, действала в предходен момент, а след отпадане действието й, при констатираната липса на специална уредба за служителите в МВР – субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от нея.

Изцяло в горния смисъл е и практиката на ВОС при аналогични случаи, за пример от която може да се посочат: Решение от 28.03.2019г. по в.гр.д. №349 за 2019г. на ВОС, потвърждаващо аналогично решение на настоящия състав; още Решение от 21.01.2019г. по в.гр.д. №2300/2018г. на ВОС (друг състав) и други.

На осн. чл.162 ГПК относно размера на иска претендираният такъв следва да се възприеме заключението по ССчЕ, което не е оспорено, като констатации относно положения от ищеца труд (в абсолютна математическа бройка), нито е оспорена относно самите изчисления, а е оспорена само относно приложимата нормативна уредба, който правен въпрос съдът вече разреши и мотивира. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло в окончателно предявения и съответен на заключението по ССчЕ раззмер,а именно – 1401.93лв. за допълнителни 205.00 часа нощен труд при преизчисляване с коефициент  1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, по арг. от чл.86 ЗЗД ведно със законната лихва от иска. 

По разноските: По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски за адвокатски хонорар. В случая претендираният хонорар е под минималния актуален такъв, поради което следва да се зачете изцяло – 220.00лв.

При произнасянето относно разноските обаче следва да се вземат като база началните размери на исковете, а последващото оттегляне на част от тях по размер има за последица и частичното присъждане на разходи и на ответника, на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Ето защо на база начален размер на интереса 2003.60лв. и уважен размер от 1401.93лв., ищецът следва да получи 153.94лв. от адвокатския си хонорар, а ответникът – 30.00лв. от юк хонорар от минималните 100.00лв.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден в полза на БСВ за сумата 56.07лв. – държавна такса по уважените срещу него искове, а също за сумата 125.95лв. – платен от БСВ хонорар за ССчЕ, според уважения интерес.

 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ***, със седалище *, да плати на Г.Е.К., ЕГН**********, сума 1401.93лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд – 205.00 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода 01.11.2016г. – 31.10.2019г. с коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на исковата молба – 12.11.2019г. до пълното изплащане, на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА ***, със седалище *, да плати на Г.Е.К., ЕГН**********, сумата 153.94лв. – разноски за адвокатски хонорар пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Г.Е.К., ЕГН**********,***, със седалище *, сумата 30.00лв. – разноски за юрисконсултски хонорар пред ВРС, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.

ОСЪЖДА ***, със седалище *, да заплати по сметка на ВРС, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 56.07лв. – държавна такса за уважените срещу него искове, а също и сумата 125.95лв. – платен от БСВ хонорар за ССчЕ според уважения интерес, на осн. чл.78, ал.6 ГПК вр. чл.1 ТДТ по ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………