Р Е Ш Е Н
И Е
№……………..
гр. София, 10.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 4780 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 20272696 от 08.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 76087/2016 г. на СРС, ГО, 174 състав, е отхвърлен предявеният от И.Г.П.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
********, с адрес: ***, иск
по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът И.Г.П. не дължи на Ч. “Е.Б.” АД
сумата в размер на 2189,57 лв., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия
за периода от 25.08.2016 г. до 22.11.2016г., начислена за
клиентски номер 300131060258, имот, намиращ се в ********за която сума е
издадена фактура № **********/24.11.2016г.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца от И.Г.П..
Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните изводи и нарушение на
материалния закон. Неправилно при постановяване на решението СРС приел, че
съставения констативен протокол има материална доказателствена сила за
извършената проверка и констатациите от нея. Констативният протокол издаден по
реда на чл.44 ПИКЕЕ не е официален документ. Съгласно чл.48, ал.2 ПИКЕЕ /ред.
Бр.98/12.11.2013 г./ при наличие на промяна в схемата на свързване на СТИ
констативният протокол се подписва от служител на МВР. Това подписване има
функция на официално удостоверяване, че описаните в протокола действия и
констатации са действително проверени, респ. установени. Полицейският служител
няма компетентност, поради което не му е възложено съставянето на документа, с
който се удостоверява вмешателство в СТИ. Това обаче не означава придаване на
материална доказателствена сила на документа, а само официално удостоверяване
на факта на извършване на проверката. Правомощията на служителите на МВР се
определят от ЗМВР. Излага правни и фактически доводи в случай, че съдът счете
съставеният констативен протокол за официален свидетелстващ документ. Поддържа,
че СРС не е обсъдил възраженията относно констатациите в съставения КП. С
подадена молба от 04.11.2019 г. ищецът е оспорил констатациите, че СТИ е
измервало за целия процесен период с грешка „-„ 98.81 %. Наведеното е
възражение, че това е едно моментно състояние на електромера, както и че
потребителят не е имал достъп до него. Оспорено е присъствието на служител на
МВР прец цялото време на извършване на проверката. Освен това е направено
искане за събиране на доказателства – представяне на фактури за периода, от
които да се установи заплащането на стойност на потребена в имота ел.енергия,
което не представлява 1.19% от консумираната такава в обекта. В нарушение на
процесуалните правила, съдът е оставил искането без уважение. Освен това
неправилно съдът е приел, че в ОУ е предвиден ред за уведомяване съобразно
изискванията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Излага доводи, че чл.48, ал.2 ПИКЕЕ
противоречи на чл.82 ЗЗД и съдът при разрешаване на спора следва да приложи
чл.82 ЗЗД.
По изложените съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се уважи.
Насрещната страна "Ч.Е.Б."
АД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Поддържа, че при
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително и
такива, имащи характер на извънсъдебно признание на ищеца, се установява по
несъмнен начин съществуването на договорни отношения между страни по сключен
договор при Общи условия за доставка на ел. енергия в имота,
находящ се в се в село ********община Самоков. Съставеният при
проверката констативен протокол е официален удостоверителен документ с
материална доказателствена сила и съдът правилно е ценил същият при разрешаване
на спора по същество. Неверен е доводът на въззивника, че съставения документ е
частен. С полагане на подписа си служителят на МВР е потвърдил достоверността
на изложените в протокола обстоятелства, вкл. присъствието си по време на
проверката, поради което доводите на въззивника в обратен смисъл са неоснователни.
Изложени са и съображения, че
приложимите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ въвеждат обективни
правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като съобразно същите доставчика се освобождава от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното
количество електроенергия. Поддържа, че се касае за въведен от ЗЕ механизъм за
компенсиране на загубите от непълното измерване чрез манипулация върху средството
за търговско измерване /СТИ/ и схемата на свързване, който закон е специален по
отношение на ЗЗД. По тези съображения
счита, че ответното дружество няма задължение да доказва вина на потребителя,
период на грешното мерене и реалното потребление, което не е било измерено
заради манипулацията върху /СТИ/. Въззиваемият излага доводи, че към датата на
извършване на проверката, ПИКЕЕ са действали,
поради което същите са били правилно приложени. Не било допуснато нарушение в
процедурата по уведомяване на потребителя за извършената корекция, тъй като
такова уведомяване било извършено. Поддържа се и твърдението, че корекционната
процедура не противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат
потребителските права - чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП,
тъй като в случая специалният закон - ЗЕ, регламентира не
договорна, а обективна отговорност на клиента. По тези съображения е направено
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
25.08.2016
Предявен
е за разглеждане отрицателен установител иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимост на сумата от 2189,57 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия,
начислена служебно по констативен протокол от 22.11.2016 г.
от извършена проверка за електроснабден имот с кл. номер 300131060258, находящ се в в село
********община Самоков, за която сума е издадена фактура № ********** от 24.11.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Доколкото извънсъдебната
претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно
право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена
електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова
право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск,
ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно
облигационно отношение между страните по договор за продажба на електрическа
енергия; че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидената
методика на дължимите от абоната суми поради констатирана нерегламентирана
намеса в измерването на доставените количества електроенергия, довела до
неправилното й измерване или неизмерване, както и че е спазил установените в
нормативните актове и между страните процедури за това.
Ищецът следва да докаже
възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата
енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Видно от представения констативен
протокол № 1015971/22.11.2016 г., на същата дата била извършена техническа проверка
на електромер, отчитащ потребената ел. енергия в имот, находящ се в с. Доспей, община Самоков, ул. „********,
електромер с фабричен номер **********, като е констатирано, че липсва пломба на щита на
електрическото табло, пломбата на капачката на клемния блок на електромера е
нарушена, развити са винтовете на пластините, свързващи токови и напреженови
бобини, а пластините са дръпнати в крайно дясно положение на R и S. С еталонен уред EMSYST с фабричен номер № 0931202 със
свидетелство за калибриране № Е-347-2/-30.03.2016 г. е измерена грешката, с
която електромера отчита консумираната чрез него електрическа енергия. В
протокола е отбелязано, че от посочените констатации следва извод, че е налице
промяна в схемата на свързване на измервателната система на електрическата
енергия. Протоколът е подписан от двама служители на оператора на мрежата -
“Чез Разпределение България” АД, от двама свидетели и от полицейски служител.
Потребителят е търсен на адреса, като в протокола е отбелязано, че потребителят
е отказал да подпише, независимо че е присъствал.
Пред СРС са разпитани свидетелите
Л.Д.Й.и Е.Н.И.,
които изцяло потвърждават
констатациите, отразени в съставения за проверката констативен протокол.
Свидетелите сочат, че проверката е извършена в присъствието на свидетелите от
федерацията на потребителите и служител на полицията, като съставеният
констативен протокол е подписан от тях, че потребителят е бил търсен на адреса,
като в хода на проверката е присъствало лице от адреса, което не се е
представило.
Показанията на тези свидетели са
логични и непротиворечиви помежду си по отношение на съществените за спора
обстоятелства, а и същите се потвърждават от заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-техническата експертиза, поради което съдът
следва да ги кредитира.
В производството е установено, че в
резултат на извършената проверка ответникът е извършил корекция на цената на
електрическата енергия за обекта за периода от 25.08.2016 г. до 22.11.2016 г.
по метод, съгласно Правилата за измерване на количеството на електрическа
енергия, описан в приложеното по делото предложение за корекция на сметка,
изготвено съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия.
Установено е, че с писмо с изх. № NTZ57593 от 23.11.2016 г. „Ч.Е.Б.“ ЕАД е
уведомил ищеца, че на 22.11.2016 г. е извършена проверка на средството за
търговски измерване в имота му, за която проверка е съставен констативен
протокол № 1015971/22.11.2016 г. и ще бъде извършена корекция на основание
ПИКЕЕ. Писмото е изпратено на адреса на процесния имот: с. *********. Самият
констативен протокол е връчен редовно на ищеца с връчване на отговора на
исковата молба и приложените към него доказателства.
Като доказателство по делото са
приети и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.”
АД.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, което следва да се
кредитира като пълно и обективно, се установява, че констатираното в протокол от
22.11.2016 г. външно
въздействие представлява промяна в схемата на свързване на електромера, което води до
частично измерване на електрическата енергия в обекта. Експертът сочи, че преизчисляването на
консумираната електрическа енергия е извършено при спазване на методиката,
предвидена в чл. 48, ал. 1, т. 2, б. “а” от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия.
Извършената корекция на сметката на абоната е изчислена от ответника математически
вярно и сумата съответства на одобрените цени на електрическата енергия за
процесния период от ДКЕВР.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Спорното правоотношение по
доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора
не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, приети на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059
от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "Ч.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ" АД, приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г.,
като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в
централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на
реклама, издаден от департамент "Маркетинг и реклама" на вестник
"Телеграф".
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ,
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо
изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e
предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен
снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални
условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено
споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил несъгласие с
публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива съобразно дадената
от закона възможност.
По силата на законовата уредба,
продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът
по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач -
крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След
измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012
г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е
клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в
сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги
е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1,
т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ.
Чрез нея ЗЕ свързва качеството
на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е
за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при
това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е
друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този
смисъл решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр.
д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и
от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на "ЧЕЗ Е. Б." АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на
понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди", а
именно - физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.
Според чл. 4, ал. 3 от ОУ,
правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди
може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие,
дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по
отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача
за консумираната в имота електроенергия.
В случая ищецът не е оспорил качеството си на "битов клиент" за електроснабдения имот за
исковия период с кл.№ 300131060258. Процесната проверка, удостоверена в констативния
протокол от 22.11.2016 г., е извършена на средството за търговско измерване,
отчитащо потребената ел. енергия за същия клиентски номер. С оглед изложеното
се налага извод, че по делото е установено наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на ел. енергия за исковия
период и качеството на ищеца - "битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В
този смисъл последният е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и
е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД /одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ
- 059/07.11.2007 г. / по арг. от чл. 298 от ТЗ.
По делото се установи, че при
извършена на 22.11.2016 г. проверка от ответника е установено
нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско измерване, за
което е съставен обсъденият по-горе констативен протокол. Предвид съставения
констативен протокол в случая е налице изменение в електрическата схема на
електромера.
Спори се между страните в
производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не, както и дали е извършена
по нормативно установения ред за това.
Обективната отговорност за вреди
може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е
недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на
гражданскоправните субекти. В този смисъл е константната съдебна практика,
формирана до изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до посочения
момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на консумираната
електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на потребителя,
доставчикът е установил периода на грешно измерване или неизмерване и е
отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. №
2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. №
877/2014 г. на ТК, І ТО и др./. Тази практика е останала
актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. - до
влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/2013
г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д.
№ 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, са дадени
разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението
на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
обн. ДВ бр. 54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в
ДВ бр. 98/2013 г., не съществува законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. №
1650/2014 г. ; решение № 173 от 16.12.2015
г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г.,
постановено по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени
разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.
е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г. и
влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013
г. са изпълнени условията, посочени в тълкувателното правило, изведено с
посочените решения /определение № 860/30.11.2016 г. по
т.д. № 2474/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол
№ 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила
на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито със ЗИДЗЕ ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/2013
г. ). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на
предвидените в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата
за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия за извършването на корекция на сметките и уведомяването на
клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената
за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.
Исковият период обхваща 25.08.2016 г. до 22.11.2016 г., през който е действал ЗЕ с измененията и
допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ, обнародвани в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в сила на ПИКЕЕ.
С решение № 12897/01.12.2015 г. по адм.
д. № 9462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.
д. № 2385/2016 г. на 5 членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на
нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д.
№ 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.
д. № 4785/2018 г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени и
посочените четири разпоредби от ПИККЕ. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната
на чл. 47 ПИКЕЕ с
посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно нормата
на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Тази разпоредба намира приложение и по отношение решението на ВАС, с
което са отменени нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ.
По изложените съображения следва
да се приеме, че към момента на извършване на процесната проверка - 22.11.2016
г., ПИКЕЕ не са били
отменени в тяхната цялост и представляват /конкретно нормите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ/
приложим нормативен акт. По въпроса дали е налице правно основание за корекция
на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в
сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила
от 16.11.2013 г. /какъвто именно е разглеждания случай/ е формирана практика на
ВКС, намерила израз в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.
д. № 2991/2018 г., ІІІ ГО, която настоящият съдебен състав споделя.
В посоченото решение е прието, че разпоредбите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ,
които са действали през исковия период и са били отменени едва с решение на
ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018 г., трябва да се приложат. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на
общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В мотивите на
решението е посочено, че правоотношенията между електроснабдителните дружества
и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори
за продажба /доставка/ на електрическа енергия. Касае се за договор за продажба
/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стокачл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва,
че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д.
№ 50417/2016 г. на Първо Г. О. на ВКС/.
В нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.) се
съдържа регламентация относно изискванията, на които трябва да отговаря
констативния протокол. През процесния период /25.08.2016 г. до 22.11.2016 г. / чл. 47 от ПИКЕЕ е бил
отменен. Тази очевидна празнота в уредбата не може да се отрази върху
законоустановената възможност за извършване на корекция. В случая тя трябва да
се запълни от клаузите на обвързващите страните общи условия, отнасящи се до
извършването на проверки и начина за обективиране на резултатите от тях.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на
"Ч.Е.Б." АД, които е доказано, че са били публикувани и са влезли в
сила, продавачът, въз основа представени от електроразпределителното дружество
констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.
Според чл.58 от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ"
АД, които също е доказано, че са били публикувани и са влезли в сила, в
случаите, когато по силата на тези общи условия се съставя констативен протокол
/а такъв се съставя съгласно чл. 25, ал. 1, при проверка, при която е
установено неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия/, той
се подписва от представителя на електроразпределителното дружество и
потребителя. Ако потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния
протокол, последният се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и представители на
сдружения на потребителите/. В случай, че потребителят не присъства при
съставянето на протокола, електроразпределителното предприятие го изпраща на
потребителя по реда на изпращане на документи съгласно общите условия. Към
посочените изисквания в Общите условия за съставянето на протокола следва да се
добави и изискването в ПИКЕЕ той да е
съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. В
разглеждания случай тези изисквания са спазени, поради което наведените
възражения от жалбоподателя относно реда за съставянето и съдържанието на
констативния протокол са неоснователни.
Наведените от ищеца доводи, че ЗЕ не установява
хипотези на обективна отговорност на потребителя, са неоснователни. Основанието
на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 и, ал. 2 ЗЕ,
от компетентен орган - КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на
обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством
подзаконов нормативен акт.
Неоснователни са доводите на
ищеца, че ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно
сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия по
изложените в жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на
ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 201/21.12.2013 г. по т.д. №
799/2012 г., решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009
г., решение № 57/28.05.2012 г. по т.д. №
436/2011 г., решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г., решение №
159/30.09.2013 г. по т. д. № 773/2012 г. /, преди влизане в сила на измененията
на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, 6 ЗЕ, обн.
с ДВ бр. 54 от 17.07.2012 г. и в сила от 17.07.2012 г., липсва законово
основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на
доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период
нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща
методика и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че
коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и принципа за виновния характер на
договорната отговорност - чл. 82 ЗЗД.
Така формираната практика е
останала актуална и за последващ период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г., т.е.
до влизане в сила на новите ПИКЕЕ - обн. ДВ, бр.
98 от 2013 г. - така решение номер 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. номер 4907 от
2014 г., ІV ГО.
С изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и или неточно измерена
електрическа енергия.
Въззивният съд намира за
неоснователен и доводът на ищеца, че приемайки нормата на чл. 48 ПИКЕЕ, ДКЕВР е
излязла извън рамките на законовата делегация, предоставена с разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С
посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й във връзка с чл. 104а, ал. 2, т. 5, б.
"а" и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ,
се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие да уреди реда и
методиката при правоотношения, възникващи при "установяване случаите на
неизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия" в т.
ч. и начините за извършване на корекция на сметките за доставената електрическа
енергия. /в този смисъл и определение № 556/21.06.2016 г. по
дело № 2378/2015 г. на ВКС, I ТО/. Процесните правила имат
характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел III, глава пета
от АПК, тъй като са приети на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
имат задължителен характер за всички негови адресати. Именно поради характера
си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае за "договорна
клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на
нормативен акт, Директива 93/13 ЕИО от
1993 г., не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който член е
транспониран и в § 12а от ДР на ЗЗП, според
който разпоредбите на глава шеста от Закона - чл. 143 и сл. ЗЗП, не се
прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови
разпоредби.
След приемане на ПИКЕЕ и при
предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване е налице въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17,
ал. 2 от действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на
последния за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това
е посочен в чл. 49, ал. 2 от същите, поради което по делото е установено, че е
предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д.
№ 961/2016 г. на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на
доставчика "Ч.Е.Б." ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя
на електрическа енергия за извършената корекция.
По отношение на спорното по
делото обстоятелство дали потребителят е бил надлежно уведомен за извършената
корекция:
Настоящият съдебен състав приема
даденото в решение № 124 от 18.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС разрешение
относно въпроса дали е изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б.
"а" от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
В това решение е посочено, че ако в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия в противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не
е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице хипотеза на
неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол не следва извод, че
не е възникнало правото на корекция. Още повече, че в случая "Ч.Е.Б."
АД е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Общите условия на договорите
за използване на електроразпределителните мрежи да изпрати препис от съставения
констативен протокол и уведомление за извършване на корекцията. Невръчването на
същото поради обстоятелството, че адресата не е потърсил пратката, е относимо
единствено към поставяне на длъжника в забава по отношение на задължението за
заплащане на корекцията, но не води до отпадане на правото да се извърши
корекция на сметка.
В действащите към момента на
извършване на процесната проверка текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки
на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи -
на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на
субективно въздействие върху измервателната система. С първата е въведена
обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за
наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди - корекция се допуска при
липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при отчитане на грешки извън
допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата
случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като
свидетели/ - чл. 47, ал. 1, ал. 3 ПИКЕЕ.
За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните
по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден съответен
ред, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи
до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с
участието на независим орган /така решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. №
1671/15 г. I ТО на ВКС/.
Ето защо следва да се приеме, че
отсъствието на потребителя при извършване на проверката, не опорочава
резултатите от същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим
орган. Не съществува задължение за ищцовото дружество да уведомява клиента за
предстояща проверка на средството за търговско измерване, поради което следва
да се приеме, че релевираните от въззивника доводи в тази връзка са
неоснователни. В случая изискванията за спазване на формата и реда за
извършване на проверката са спазени, а правата на ищеца са гарантирани
посредством участие на представители на Федерацията на потребителите, което
обстоятелство се установява при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства - констативен протокол и показанията на разпитаните свидетели.
По делото е представен
констативен протокол за извършената проверка на процесното средство за
търговско измерване, който е подписан от служителите на
"ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД и двамата представители
на Федерацията за защита на потребителите. Неоснователни са възраженията на
въззиваемата страна, че в случая не е била спазена процедурата по изготвяне на
констативния протокол. Съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /в
релевантната редакция към датата на извършване на проверката/, когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по, ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от
тях.
В конкретния случай е установено
именно нерегламентироно вмешателство в измервателната система, което е свързано
с посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него. В
тези случаи, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието
на нерегламентираното действие следва да бъде удостоверено с подпис на
представител на полицията, който задължително присъства на проверката - чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ.
Последното прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно следните
обстоятелства: че описаните в протокола действия и констатации са действително
проведени, респ. установени в хода на съставянето на документа от компетентни
за това лица, а именно: присъствието на служителя на МВР при проверката,
присъствието на останалите лица, взели участие - служителите на
"ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД и представители на Федерацията
на потребителите, както и установеното видимо състояние на проверения
електромер и данните за извършеното замерване на уреда. Действително,
полицейският служител няма компетентността - поради което и не му е възложено
съставянето на документа - да установи съответното вмешателство в СТИ. В
хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ същият
единствено удостоверява извършените действия по възстановяване на нарушената
схема на свързване, като начин на доказване и на неправомерната й промяна.
Ищецът не е оборил доказателствената сила на официалния документ, поради което
следва да се приеме, че с обвързваща съда материална доказателствена сила е
установено нарушението на СТИ, изразяващо се в промяна на схемата за свързване
на електромера, отчитащ доставената в процесния имот ел. енергия. Процесният
протокол отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ,
поради което за ответното дружество е възникнало правото да извърши корекция,
респ. - на крайния снабдител да претендира заплащане на суми, произтичащи от
упражняването на това право, в който смисъл е и решение № 104 от 16.08.2016 г.
по т.д. 1671/2015 г. на ВКС. Доколкото настоящият случай се отнася до
неправомерна промяна в схемата за измерване, водеща до неизмерване на
преминаващото количество ел.енергия през СТИ, съгласно изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ корекцията
по, ал. 1 се извършва само въз основа на констативния протокол за установяване
намесата в измервателната система.
Съгласно приетото по делото
заключение на вещо лице по изготвената техническа експертиза, изчислението е
извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "а"
ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на ел.енергия, утвърдени
от ДКЕВР.
Относно поддържания от въззивника
довод, че не се държи сметка за реално консумираната електрическа енергия за
разглеждания период, следва да се отбележи, че по делото е установено
извършването на доставка на електрическа енергия през процесния период, но това
реално доставено количество не е отчетено. Същевременно при неотчитане/неточно
отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се определя по
нормативно определен изчислителен метод. При липса на доказателства за
предходно извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в
случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да
бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от който
започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ. неотчитането на
същата. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал. 1
ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на електрическата енергия от средството за
търговско измерване между страните по доставките на електрическа енергия.
Неоснователен е релевираният от
въззивника довод, че съдът следва да упражни косвен съдебен по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК по
отношение на ПИКЕЕ. Предвид
обстоятелството, че ПИКЕЕ представлява
подзаконов нормативен акт, той не може да бъде контролиран по пътя на косвения
съдебен контрол. Същият е приложим единствено по отношение на индивидуалните
административни актове при наличе на законоустановените предпоставки за това.
Отделно от това следва да се има предвид, че по отношение на ПИКЕЕ е осъществен
пряк съдебен контрол от ВАС по реда на АПК.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че ответникът надлежно е упражнил законово
регламентираното му право едностранно да извърши корекция на сметката за
електроенергия на ищеца за срока по чл. 48, ал. 1 ПИККЕ - не по-дълъг от 90
дни: за периода 25.08.2016 г. до 22.11.2016 г.,
както и че "Ч.Е.Б." АД има вземане срещу ищеца за сумата от 2189,57
лева, представляваща
начислено количество електрическа енергия за корекция за установеното неточно
измерване на средство за търговско измерване с констативен протокол от 22.11.2016 г.,
за която е издадена фактура от 24.11.2016 г. Това от своя страна обуславя неоснователност на
предявения иск.
Като е достигнал до същите правни
изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
С оглед цената на иска и предвид
нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20272696 от 08.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 76087/2016 г. на СРС, ГО, 174 състав.
ОСЪЖДА И.Г.П.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3
и ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева
- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.