№ 99
гр. Плевен, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430106093 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
Л. В., ЕГН ********** от гр.Плевен, Плевен, жк. „***“ №***, вх.***, чрез
адв. М. Б. от АК-Плевен, против „НЕВИ ТЕКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ №***,
представлявано от Л.Б.Т., с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1,
т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр .чл.225, ал.1 КТ.
Твърди се, че със Заповед № 204/30.09.2024г. на ответника, на основание
чл.328, ал.1, т.5 вр. чл.326, ал.2 КТ от Кодекса на труда е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, без мотиви. Твърди се, че ищцата е работила на
длъжност „***“ при ответника и свързани с него фирми от 2003 г. насам.
1
В „***“ от 01.04.2003г. до 01.08.2012г.- 9години и 4 месеца.
В „НЕВИТЕКС ГРУП“ЕООД от 01.08.2012г. до 20.02 2013г. - 4месеца и
19 дни.
В „ТЕКСТИЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД от 28.02.2013г. до 05.11.2019г. -
6г. 8 месеца и 4 дни, отново в „НЕВИТЕКС ГРУПЕООД ОТ 05.11.2019г. до
30.09.2024г.- 4години 10 месеца и 24 дни, когато трудовото правоотношение е
прекратено от работодателя с горецитираната заповед.
Изложени са съображения, че посоченото само с цифри основание липса
на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата,
не е конкретизирано, което пречи на ищцата да разбере какви качества
работодателя счита, че тя не притежава и да упражни правото си на защита.
Твърди се, че ищцата работи повече от 20г. за този работодател, притежава
квалификация и опит, и няма забележки или наказания. Твърди се, че реално
дейността на всичките гореизброени фирми се ръководи от *** М. и Л. Т., а
„ТЕКСТИЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е на *** на Л. Т.. Изложени са
съображения, че ищцата е прехвърляна документално, без промяна на
работно място и трудови функции.
Оспорва се горепосочената заповед, като незаконосъобразна, издадена в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че причината за освобождаването не е липса на качества на
ищцата да се справя с работата, а предстоящото и пенсиониране, и избягване
плащането от работодателя на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ,
тъй като има повече от 10 години трудов стаж при този работодател и
свързани с него фирми. Ищцата счита, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на чл.8, ал.3 КТ и е обект на дискриминация на личен признак-
възраст /признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр/. Твърди, че е налице е злоупотреба с
право от страна на работодателя по чл. 8 КТ тъй като той се стреми чрез
формално законни и допустими средства да постигне една единствена цел -
прекратяване на трудово правоотношение с конкретен работник и неплащане
на съответното обезщетение. Счита, че тъй като уволнението е незаконно,
работодателят й дължи и обезщетение по чл.225 КТ.
Отправя искане към Съда да признае уволнението на ищцата за
незаконно и да го отмени, да възстанови ищцата на предишната работа; да
2
осъди ответника на осн.чл.225, ал. 1 КТ да й заплати обезщетение за
оставането и без работа за периода от 01.10.24г. до 01.04.25г. в размер на
6639,78лева /1106,63лева х 6 месеца/, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез адв. Ю. С. от АК-Плевен. Оспорва се претенцията като
неоснователна и недоказана.
Изложени са доводи, че към исковата молба е представена снимка от
таблета, на който се отчита заработката на ищцата и видно от същата е, че
това, което последната е заработила не отговаря на това, което й е възложено
като бройки изпълнение за съответния модел. Изложени са доводи, че
съобразно длъжностната характеристика на ищцата същата има задължения
да произвежда качествени изделия, отговарящи на нормите изискванията за
качество, както и да изпълнява законните разпореждания на преките си
ръководители и уплътнява работното си време. Твърди се, че в присъствието
и на останалите работници до знанието на ищцата е свеждано от преките й
ръководители, че следва да изпълнява необходимия брой поръчки в срок, да
уплътнява работното си време и да изпълнява заработката си. Твърди се, че
същата независимо от това никога не е изпълнявала заработката си въпреки,
че многократно й е било указвано и е било свеждано до нейното знание, което
обстоятелство е видно от снимката, касаеща заработката на същата.
Твърди се, че ищцата ежедневно влизала в конфликти както с
останалите работници, така и с работодателя си, като същата проявяваше към
всички грубо отношение. Твърди се, че за това й поведение нееднократно са
ставали свидетели всички работници и служители във фирмата, както и
външни лица. Твърди се, че до знанието на ищцата от страна на работодателя
са отправяни забележки и препоръки, касаещи както поведението на същата,
така и неизпълнението на трудовите и задължения. Твърди се, че това нейно
поведение беше трайно състояние през един сравнително продължителен
период от време и не е било инцидентно и дължащо се на случайни
обстоятелства. Изложени са доводи, че при ищцата липсва умение да
поддържа нормални отношения и уважение спрямо целия колектив на
предприятието и същата създаваше невъзможна атмосфера и дисциплина за
3
спокойна и нормална работа. Ответникът счита, че изрично посочване на
липсващите качества не е необходимо предвид факта, че до знанието на
ищцата нееднократно са свеждани задълженията й за изпълнение на трудовата
й нормата, както и етично отношение към останалите от колектива. Счита, че
изрично посочване на отделните качества в заповедта не е необходимо след
като работникът не е в състояние да изпълни количествено и качествено
работата си и са налице липса на умения да поддържа и да създава добра
работна атмосфера още повече, че същата е била предупреждавана и до
нейното знание това достигнало. Поради гореизложеното счита, че е налице
безвиновното уволнително основание по чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
На следващо място, ответникът намира за неоснователни доводите на
ищцата, че причината за освобождаването й не са липса на качества за
справяне е работата, а нейното предстоящо пенсиониране и избягване от
страна на работодателя за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ за
десет години трудов стаж при този работодател и свързани с него фирми, като
с оглед тези й доводи същата счита, че е дискриминирана по признак
„възраст“.
Не приема изложеното в исковата молба от страна на ищцата, че същата
е дискриминирана по признак „възраст“. Отбелязва, че обезщетението по
чл.222, ал.3 от КТ има възнаградителен характер и в докрината и съдебната
практика се нарича „гратификация“, т.е. изразява благодарността на
работодателя спрямо работника или служителя. Сочи, че размерът му е в
зависимост от това какъв период работникът е работил при работодателя, при
който е възникнало правото му на обезщетение или в същата група
предприятия.
Позовава се на КТ за значението на понятието „Група предприятия“ ,
като счита, че настоящият случай не е такъв и дори и да й беше прекратено
трудовото правоотношение при придобиване на право за пенсиониране при
осигурителен стаж и възраст ще се вземе стажа на ищцата единствено и само
в „НЕВИ ТЕКС ТРУП“ ЕООД, а не и стажът положен при други юридически
лица, тъй като същите не отговарят на предпоставките за „Група от
предприятия“.
Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата
поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата й не би могло
4
да бъде приравнено на дискриминационно отношение по признак „възраст“
поради факта, че същата към датата на прекратяването не е придобила право
за пенсиониране при осигурителен стаж и възраст.
По отношение на предявения иск по чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от 01.10.2024 г. до
01.04.2025 г. в размер на 6639,78 лева. Счита, че искът е преждевременно
предявен, тъй като крайния падеж не е настъпил, поради което считам, че
същият за този период се явява допустим, но неоснователен.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. М. Б. от АК-
Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Ю. С.
от АК-Плевен, като отговорът на исковата молба се поддържа по изложените
съображения. Претендират се разноски.
С Протоколно определение №63/13.01.2025г. е допуснато изменение
на претенцията по реда на чл. 214 ГПК, като искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата от 3822,94 лева, вместо за
сумата от 6639,78 лева.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява от представеното копие на личното трудово досие на ищцата,
че М. Л. В. е била в трудово правоотношение с ответното дружество и е
заемала длъжността „***“ с код по НКПД ***, съгласно Допълнително
споразумение към трудов договор № ***.
Не се спори между страните, а и се установява от Заповед №
***/30.09.2024г., че считано от 30.09.2024г. е прекратено трудовото
правоотношение на М. В. с ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.5
КТ вр. чл. 326, ал.2 КТ, като в полето причини за прекратяване на трудовия
договор е вписано „връчено предизвестие“. Заповедта е получена от ищцата
на 30.09.2024г. Видно е от заповедта, че словом липсват мотиви.
От представеното заверено копие на предизвестие №***.2024г се
установява, че е връчено на ищцата на ***.2024г., като в него е вписано, че
5
работодателят на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ вр. чл. 326, ал.2 КТ,
предизвестява ищцата, че след изтичане на уговорения /или законния/ срок от
30 дни, ще прекрати трудовото й правоотношение на посоченото основание.
Видно е от предизвестието, че в него словом липсват мотиви.
Установява се от представеното копие на трудова книжка на М. В., че
след вписване прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с
ответника, липсва следващо вписване. Съгласно копие на регистрационна
карта от Агенция по заетостта, М. В. е регистрирана като безработно лице на
01.10.2024.
От представеното заверено копие на Диплома за средно образование
Серия ***, Рег. №***г., се установява, че ищцата е завършила през ***.
пълния курс на *** гр.Русе, със специалност „***“, със среден успех ***,
квалификация „***“.
От представеното заверено копие на Свидетелство за зрелост и
квалификация Серия ***, ***., се установява, че ищцата е завършила курс на
***-Плевен, професия „***“, специализация „***“.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение Съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно, се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на
1168,12 лева /от които 933 лева основна заплата и 235,12 лева клас
прослужено време 25,2%/. Размерът на дължимото обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ за периода от 01.10.2024г.-09.01.2025г. / датата на първо съдебно
заседание/ е в размер на 3822,94 лева.
Представени са и други доказателства, които не следва да бъдат
обсъждани, като неотносими.
При така установеното от фактическа страна, Съдът направи следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т.1 от
КТ, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако Съдът признае, че това
потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
6
законно, а ако Съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска
за признаване уволнение за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат, или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба. С оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл.
6, ал.1 от ГПК в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал.1,
т.1 от КТ Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на
уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания
на иска. Щом като в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт,
който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото
правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за
незаконност на уволнението и съдът няма право да го обсъжда /в този смисъл
Решение № 503/05.01.2012г. по гр.д. № 77/2011г. на ВКС, IV.г.о.; Решение №
158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, IV.г.о., Решение №
459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г. на ВКС, IV.г.о. /. Съдът не може да се
произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от
ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не може да
бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Служебно той
може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото
тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от ищеца / в този смисъл
Решение №149/13.06.2012г. по гр.д. № 475/ 2011 г. IV г.о. на ВКС; Решение
№503/05.01.2012г. по гр.д.№ 77/ 2011 г. IV г.о. на ВКС, Решение №
385/12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12г. IVг.о на ВКС; Решение № 665/01.11.2010
г. по гр.д. № 242/2009 г. IVг.о. на ВКС; Решение № 555/09.02.2012 г. по гр.д. №
1224/2010 г. IVг.о. на ВКС/.
В настоящото производство се оспорва законността на уволнението на
ищцата на основание „при липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата“. В исковата молба са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение с твърдения че
заповедта е абстрактна, бланкетна, обща и липсват мотиви. Излагат се доводи,
7
в писмената защита, че работодателят следва да докаже липсата на качества и
в случая не е ясно кои са те, предвид непосочването им. Наведени са
съображения, че в трудовото досие липсват каквито и да е данни за забележки,
наказания, или предупреждения относно работата на ищцата.
С оглед гореизложеното, Съдът дължи преценка на оспореното от
ищцата уволнение само на гореизложените, наведени в исковата молба
основания за незаконосъобразност на уволнението.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното копие
на личното трудово досие на ищцата, че последната е била в трудово
правоотношение с ответното дружество и е заемала длъжността „***“. Не се
спори между страните, а и се установява от Заповед № ***/30.09.2024г., че
считано от 30.09.2024г. е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта е
получена от ищцата на 30.09.2024г.
Съдът намира за основателно възражението на ищцата за
незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение, тъй като трудовото
правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на осн. чл.328, ал.1
т.5 КТ, а в заповедта не са посочени конкретните причини. Заповедта за
уволнение е немотивирана и не съдържа никакви данни за това в каква се
състои липсата на качества на ищцата за ефективно изпълнение на работата.
Основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и
обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за
работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение, той посочва в
нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния
текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи
грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори
несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение,
тъй като Съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а
е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на
спорното материално право, предмет на делото. Съдът не може да прекрати
трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са
посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника,
към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако
твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение и правото е упражнено надлежно/ В този смисъл Решение №
8
99/05.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 380/2009г. IV г.о./.
Видно е от материалите по делото, че освен процесната заповед, и
представеното предизвестие също не посочва никакви причини и нарушения
словом.
Сред материалите по делото липсват данни за изискано писмено
обяснение от страна на ищцата, във връзка с посочените от работодателя
нарушения. Защитата си срещу посоченито цифром нарушение по чл. 328,
ал.1, т.5 КТ ищцата изложи тепърва пред Съда.
От показанията на свидетеля на М. Д. Т. / *** на *** на фирмата Л. Т./, се
установява, че бизнесът е ***, а ищцата е дългогодишен работник.
Свидетелят дава показания, че в последните години е настъпила промяна в
нейното поведение- изричане на клетви и насаждане на страх сред колегите й,
които отказвали да работят с нея. Свидетелят сочи, че се налагало да
успокоява колегите на ищцата, за да тече нормално работния процес. Сочи, че
ищцата не е могла да заработи минимума, като се позовава на разпечатки от
таблет. Твърди, че ищцата дори си вземала заплатата през плик с ***.
Свидетелят сочи, че е водил разговори с ищцата, наблюдавал е работата й,
казвал й е в работната зала, където работят около сто и петдесет души, да
спре с клетвите. Свидетелят посочва, че ищцата има специфично присъствие-
работейки на машината трепери и кълне по цял ден. Дава показания, че е
имало работни спорове и пререкания, като не винаги поведението на ищцата
се е отразявало на собствената й работа, но се е отразявало на колегите й,
които се страхували да работят в екип с нея. Излага доводи, че работата във
фирмата е екипна и ако един работник не е свършил своята работа, изделието
не може да продължи към следващия работник.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля М. Т., като
последователни, изчерпателни и непротиворечиви. Съдът отчита
обстоятелството, че свидетелят е *** на *** на фирмата Л. Т., като приема, че
предвид *** връзка е нормално свидетелят да е запознат с горепосочените
обстоятелства.
Съдът намира, че изложените факти и обстоятелства в показанията на
свидетеля по никакъв начин не са обективирани в процесната заповед и
процесното предизвестие. Напротив, от показанията на свидетеля, едва в
открито съдебно заседание ищцата узнава за сочените нарушения. От
свидетелските показания не се установи липса на професионални знания,
9
умения, навици или недостатъчен опит на ищцата. В свидетелските показания
се сочи виновно поведение на ищцата. Виновното неизпълнение на трудовите
задължения обуславя дисциплинарна отговорност, а не
– безвиновно прекратяване на трудовия договор. В тази връзка константната
съдебна практика приема, че уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, което се
обосновава с дисциплинарни нарушения на работника или служителя, е
незаконно. В подкрепа на този извод са Решение №425 от 18.10.2011 год. на
ВКС по гр.д. №1966/2010 год. и др. Следвало е всички сочени от свидетеля
нарушения / включително и на трудовата дисциплина, за които дава подробни
показания/ да бъдат обективирани в писмен вид, в съответните документи.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ предвижда възможност
работодателят да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2, при
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата. Фактическият състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.1,
т.5 от КТ включва три елемента: липса на качества на работника или
служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между
тях. Липсата на конкретни качества следва да се преценява с оглед
изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор, но е
необходимо именно в резултат на тази липса на качества работникът или
служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или частично
своите трудови задължения. Затова е необходимо в заповедта за уволнение
работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса
на определени качества, които работникът или служителят не притежава,
за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на
посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях
доказателства се извършва преценка правилно ли е прекратено трудовото
правоотношение. Заповедта, издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ,
следва да бъде мотивирана, за да може работникът или служителят да се
защити адекватно пред Съда.
В настоящия случай работодателят е посочил само цифром в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, че същото се прекратява
чл.328, ал.1, т.5 от КТ вр. чл. 326, ал.2 КТ. В същото време не е посочено до
неизпълнение или до неефективно изпълнение на кои конкретни трудови
10
задължения води липсата на тези качества. В тази връзка Съдът съобрази и
обстоятелството, че тези качества следва да бъдат съобразени и с
изискванията на длъжностната характеристика на работника или служителя и
да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови
задължения. Липсата на мотивираност в заповедта за уволнение не може да
се преодолее нито чрез посочване на липсващите обстоятелства в хода на
съдебното производство, нито чрез ангажирани свидетелски показания в тази
насока. Противното би значело работникът или служителят да бъде поставен в
положение на изненада и липса на възможност за организира защитата си.
Поради изложеното Съдът намира, че по изложените по-горе съображения
заповедта се явява немотивирана, а извършеното с нея прекратяване на
трудовото правоотношение се явява недоказано. В подкрепа на този извод е и
константната съдебна практика / Решение №468/23.11.2011 год. на ВКС по
гр.д. №124/2011 год., IV г.о., ГК, Решение №425 от 18.10.2011 год. на ВКС по
гр.д. №1966/2010 год., IV г.о., ГК, Решение №483 от 13.10.2009 год. на ВКС по
гр.д. №5084/2008 год., II г.о., ГК и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/.
Поради недоказаност на предпоставката за уволнение за работодателя не
е възникнало потестативното право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата по делото с оспорената заповед, поради което
уволнението е незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е
възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, Съдът
приема, че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата длъжност „***“
с код по НКПД ***, в ответното дружество.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Във връзка с паричната претенция на ищцата по делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза. Ищцата представи доказателства, че е
регистрирана като безработно лице, копие на трудова книжка, от което се
установи, че след отразяването на прекратяването на трудовото
правоотношение с ответника, липсва друго вписване, поради което Съдът
11
приема, че ищцата е доказала оставането си без работа за посочения период.
Този факт не се оспорва от ответника по делото. С оглед на
незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна връзка
между уволнението и оставането без работа, предявеният иск по чл.344, ал.1,
т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ е установен по основание. Поради изложеното, Съдът
намира, че третата обективно съединена претенция на ищцата по чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето през
което ищцата е останала без работа следствие незаконното уволнение, но за
не повече от 6 месеца също е основателна и доказана. От заключението на
вещото лице се установява че размерът на претендираното от ищцата
обезщетение по чл.225 от КТ за периода от 01.10.2024г.-09.01.2025г. / датата на
първо съдебно заседание/ е в размер на 3822,94 лева.
Поради изложеното, Съдът намира исковата претенция по чл.344, ал.1,
т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за основателна.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът „НЕВИ ТЕКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ №***, представлявано от Л.Б.Т.
следва да бъде осъден да заплати на ищцата М. Л. В., ЕГН ********** от
гр.Плевен, Плевен, жк. „***“ №***, вх.***, направените от нея разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „НЕВИ ТЕКС ГРУП“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен,
ул. „***“ №***, представлявано от Л.Б.Т. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд-Плевен държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 212,92 лева /30лева+30лева+152,92 лева/.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. Л. В.,
ЕГН ********** от гр.Плевен, Плевен, жк. „***“ №***, вх.*** по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен против „НЕВИ ТЕКС ГРУП“
12
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен,
ул. „***“ №***, представлявано от Л.Б.Т., извършено със Заповед №
***/30.09.2024г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, М. Л. В., ЕГН
********** от гр.Плевен, Плевен, жк. „***“ №***, вх.*** на заеманата
преди уволнението длъжност „***“ с код по НКПД *** в „НЕВИ ТЕКС
ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,
обл.Плевен, ул. „***“ №***, представлявано от Л.Б.Т..
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, „НЕВИ
ТЕКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ №***, представлявано от Л.Б.Т. да заплати
на М. Л. В., ЕГН ********** от гр.Плевен, Плевен, жк. „***“ №***, вх.*** по
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, сумата от 3822,94 лева /брутно
възнаграждение/, представляваща обезщетение за времето, в което ищцата е
останала без работа поради уволнението за периода от 01.10.2024г.-
09.01.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „НЕВИ ТЕКС ГРУП“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул.
„***“ №***, представлявано от Л.Б.Т. да заплати на М. Л. В., ЕГН
********** от гр.Плевен, Плевен, жк. „***“ №***, вх.*** направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „НЕВИ ТЕКС ГРУП“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен,
ул. „***“ №***, представлявано от Л.Б.Т. да заплати по сметка на Районен
съд-Плевен държавна такса върху цената на уважените искове в размер на
212,92 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от днес – 22.01.2025г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13