Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Нели
Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№220/2020г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Производството е образувано
по две въззивни жалби, подадени от двете насрещни страни. Предмет на ВЖ на
ПЪТИЩА И МОСТОВЕ ЕООД, ЕИК **********,***, чрез адв.Л.К. от ВАК, е решение
№5009/19.11.2019г., постановено по гр.дело №19077/2018г. на 16 състав на ВРС, в
частта, в която съдът е приел за установено, че жалбоподателя дължи на ищеца
БМД ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД сумата от 2 808 лева с ДДС, представляващи стойността на
неразплатено възнаграждение за ремонт на 50 тонна везна с вложени материали, за
което е издадена фактура №975/11.06.2018г. ведно със законна лихва от
10.10.2019г. до изплащане на сумата.
Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и
при съществени процесуални нарушения. Същото е и необосновано. Твърди се, че
съдът неправилно е определил справедлив размер на стойността на неразплатеното
възнаграждение като е приел промяната в заключението на вещото лице.
Определената от РС сума от 2 808 лева за ремонт на посочената везна не е
адекватно и обосновано. Съдът очевидно не бил взел предвид изготвеното
заключение в частта за посочената от фирмата официален вносител на електронни
изделия, съгласно което подмененият индикатор на везната е с цена от около 700
лева. Съдът неправилно е приел, че вещото лице е коригирало този размер в
съдебно заседание на 1 200 лева. Въззивникът претендира, че това съобразяване
на съда е неправилно и безмотивно. Твърди, че съдът е взел предвид
доказателство, представено извън срока по чл.147 ГПК, съотв. преклудирано;
съобразил е посоченото от вещото лице в съдебно заседание без да допусне
допълнително заключение по този въпрос. Не се споделят и изводите на РС относно
гаранционната поддръжка на съоръжението. Твърди се, че съдът неправилно е
приел, че повредата се дължи на природно бедствие, каквото не е доказано. Прави
се довод, че в кариера П. няма други повредени уреди и не е отчетено друго
отклонение вследствие на т.н. гръмотевична буря. Твърди се, че неправилно са
обсъдени от съда и свидетелските показания на ангажираните от ищеца свидетели,
чиито показания са неверни. Не се споделят изводите на съда относно присъдените
лихви. Твърди се, че издадената от насрещната страна фактура не е осчетоводена
при въззивника и не му е изпращана. Оспорва се решението и в частта на
присъдените между страните разноски. Претендира се отмяна на решението изцяло
като се отхвърли предявения иск по отношение признатото задължение на Пътища и
мостове ЕООД за заплащане сумата 2 208 лева, лихви и присъдените в полза
на ищеца разноски. В евентуалност, въззивникът претендира ако се установи
наличие на задължение към БМД Инженеринг, същото да бъде намалено по размер
съгласно заключението на вещото лице, съотв. редуцирани лихвите.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор на жалбата вх.№96701/30.12.2019г. на БМД ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, чрез адв.Е.Т.
***, за нейната неоснователност. Твърди, че е неоснователно твърдението за
проц.нарушение при изслушване и отчитане заключението на вещото лице по СТЕ. Поддържа,
че по сключения между страните договор, на БМД Инженеринг не е възлагано
изграждането на мълниезащита на обекта, съотв. не е заплащана такава дейност.
Твърдението за поставени гръмоотводи в процесната кариера не се подкрепят от
доказателства по делото. Липсва и такова нормативно задължение по отношение на
повредената везна. Твърди се, че същата е съоръжение, което се поставя на
открито на нивото на пътната асф.площадка, по която се движат превозни средства
и няма как върху него да се постави гръмоотвод. Неоснователно се оспорва
задължението за лихви при положение, че възложителят не спори извършения ремонт
на везната, след който същата е пломбирана от БИМ и работи, нещо за което
дружеството не е получило заплащане. Претендира се отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението в тази част ведно с присъждане на сторените по
въззивното производство разноски.
Предмет на въззивното
производство е ВЖ вх.№94175/17.12.2019г. на БМД ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, срещу
решението на ВРС по гр.дело №19077/2018Г, но в частта, в която е отхвърлен иска
за разликата над 2 808 лева, представляващи стойността на възнаграждение за
извършен ремонт на 50 т.везна, по ф.№975/11.06.2018г. до претендирания размер
от 3 948 лева. Обжалва се решението и в частта за разноските и присъдените
лихви единствено върху уважения по-малък размер.
Твърди се, че решението в
тази част е необосновано. Съдът неправилно е приел, че присъдените 2808 лева
представляват дължимото по договора възнаграждение като е отчел единствено
стойността на закупени и подменени ел.елементи. Твърди се, че съдът неправилно
е игнорирал от съвкупното възнаграждение труда и транспорта, които също са
вложени в ремонта на везната, собственост на ответника. Съдът е приел, че
повредата не се обхваща от гаранционните условия на договора от 19.07.2017г.
тъй като е резултат от непреодолима сила – гръмотевична буря, довела до токов
удар. Съдът не е съобразил, че във фактурата, макар да не е отразена като
отделно перо, е включена и печалбата на дружеството, което извършва ремонта за своя
сметка /т.е. стойността на труда/. Необосновано съдът не е приел за доказана
претенцията за сторените транспортни разходи. От св.показанията на св.С. се
установява извършения по няколко направления транспорт, свързан с извършения
ремонт. Поради изложеното се претендира отмяна на решението в обжалваната част
и уважаване на иска изцяло ведно с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК е
постъпил отговор на тази жалба от насрещната страна ПЪТИЩА И МОСТОВЕ ЕООД чрез
адв.К., за неоснователност. Твърди се, че страната се опитва да интерпретира
мотивите на съда по различен начин. Твърди се, че ищецът не е претендирал
отделно плащане за транспорт и труд /такива не са фактурирани/. Посочената
печалба като част от общо фактурираното плащане на възнаграждение, страната
сочи, че е ново обстоятелство, което не е било въведено с исковата молба.
В съдебно заседание адв.К.
като пълномощник на ПЪТИЩА И МОСТОВЕ ЕООД, поддържа тяхна жалба и оспорва
насрещната жалба на ищеца.
БМД ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, не
изпраща представител, но с писмена молба чрез пълномощника си адв.Е.Т., оспорва
жалбата на Пътища и мостове ЕООД като поддържа подадената от ищеца въззивна
жалба.
За да се произнесе по спора
съдът съобрази, че производството е било образувано пред ВРС по искова молба на
БМД ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД въз основа на издадената по ЧГД № 15384/2018 г. по описа на
Районен съд - гр. Варна - XXXIV състав, заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника ПЪТИЩА И МОСТОВЕ
ЕООД. Твърди се, че през м.06.2018г. ищцовото дружеството по искане на
ответника извършило ремонт на 60-тонна везна в обект, стопанисван от
възложителя. Преди започване на ремонта ответното дружество било информирано от
ищеца за прогнозната стойност на ремонтните работи. Между двете търговски
дружества била постигната договорка ремонтът да се извърши с материали,
работници и транспорт, осигурени от изпълнителя „БМД ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД. От
страна на ищеца, качествено и в срок бил извършен ремонт на везната, който с
вложените материали и транспорт възлизал на обща стойност 3948,00 лв. /три
хиляди деветстотин четиридесет и осем лева/ с ДДС. Във връзка с извършената
услуга от страна на ищеца била издадена фактура с № **********/11.06.2018 г.,
на стойност 3948,00 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и осем лева/ с ДДС,
отразена и в счетоводните регистри на ищеца. Твърди се, че въпреки
многократните напомняния и издадената Заповед за изпълнение, ответникът не е
изпълнил паричното си задължение към ищеца, а е възразил е против вземането по
реда на чл.414 ГПК, което обосновава интереса от иска по чл.422 ГПК за
установяване на вземането по основание и размер.
В срока за отговор е
постъпило становище на ответното дружество, с което искът се оспорва. Твърди
се, че между страните е сключен договор за преустройство на механична
автомобилна везна на кариера П. и извършване на всички действия по узаконяване,
настройване и пускане в експлоатация на електронна автомобилна везна 12 м, 50
т. Твърди се, че ремонтът на везната е в изпълнение на договорено гаранционно
обслужване в рамките на 36 месеца. Оспорва иска. Твърди че, между страните е
подписан договор съгласно твърденията на ищеца, по който ответното дружество се
явява възложител, а ищецът – изпълнител. На 10.10.2017г между страните е
подписан Приемо-предавателен протокол за приемане на автомобилната везна, като
издадените фактури се твърди, че са заплатени изцяло. По –малко от година след
преустройството на везната се наложил ремонт на същата като поради действието
на гаранционния срок, отново е уведомен БМД Инженеринг с цел да направят оглед
и дадат оферта за отстраняване на възникналата повреда. Оспорва претендираната
фактурирана от ищеца сума. Твърди се, че представители на ищцовото дружество
посетили кариерата, направили обстоен преглед и в последствие съобщили на
ответника по телефон цената на ремонта, включваща и подмяна на аварирали
елементи. Сумата, която им била поискана за ремонта, се различавала от тази,
която по-късно, след ремонта е фактурирана. Твърди се, че обстоен коментар
между двете дружества относно използването на материали и работници,
заплащането на елементите и положения труд не е коментиран и поради факта, че
везната била в началото на гаранционния си период.
В тази връзка ответникът
твърди, че фактурата му е предадена през м.Юли 2018г. (тогава е и записана в
дневника на продажбите, който е приложен от ищеца) и същия написал писмо да
„БМД Инженеринг" ЕООД с Изх. № 157/09.07.2018г., с което е изразил
колегиално становището си и отправил запитване относно формиране цената по
фактурата. След подмяната на авариралите части му е върнат само един датчик 30
т, а вторият описан не е предаден, като доказателство за подмяната. Твърди се,
че действията на „БМД Инженеринг" ЕООД дават основание на възложителя да
поиска разчет на включените суми във фактурата. Поради факта, че транспорта се
заплаща отделно съгласно договора, те не са
претендирали или коментирали сумата по него, то искът за тази сума е
неоснователен. Твърди се, че въз основа на проведен разговор с ищеца, на
последния е върната в оригинал фактура № 975/11.06.2018г., поради което същата
няма как да бъде осчетоводена при ответното дружество. Твърди се, че ищецът не
е направил опит за уреждане на отношенията преди предявяване на иска.
Съдът, въз основа на
събраните доказателства, наведените от страните твърдения, доводи и възражения,
в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът прецени, че
постъпилите две ВЖ вх.№90351/03.12.2019г. на ПЪТИЩА И МОСТОВЕ ЕООД и
вх.№94175/17.12.2019г. на БМД ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ведно с отговорите към тях
отговарят на изискванията за редовност – подадени са от надлежна страна, чрез
редовно упълномощени проц.представители на страните, в преклузивния срок.
Страните не правят
доказателствени искания.
Не са формулирани и
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения като съдът не констатира
такива и досежно изслушаната СТЕ.
Обсъждането на останалите
изводи на първата инстанция, вкл. по преценка на събраните доказателства,
представлява оплакване срещу правилността на обжалвания акт.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
Допустимостта на иска е в предметните предели на въззивното обжалване. По
отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се
изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон,
необоснованост.
Решението на РС въз основа на подадените две
въззивни жалби се обжалва изцяло.
Налице е съвпадение на
направените пред първата инстанция възражения срещу исковете и поддържаните с
ВЖ, които са и предмет на направените от въззивниците оплаквания за неправилно
приложение на материалноправни разпоредби от страна на съда.
Поради липсата на спор,
настоящият състав не обсъжда предпоставките за допустимост на иска по чл.422 ГПК.
Предмет на спора е
заплащането на възнаграждение по договор за изработка съгласно чл.258 и сл. от ЗЗД, по който ответникът в качеството си на възложител оспорва обема и размера
на извършената от ищеца –изпълнител работа по отстраняване на авария на 50
тонна везна. Не се спори, че между страните е била постигната устна уговорка за
извършване ремонта на везната между двете търговски дружества както че ремонтът
е извършен реално през юни 2018г. от БМД Инженеринг ЕООД. Не се спори, че
последното дружество е било натоварено по предходен договор от 19.07.2017г. да
преустрои механична автомобилна везна на обект на ответното дружество – кариера
„П.”, зембището на с.П., находище Капу баир, като извърши всички действия по
узаконяване, настройване и пускане в експлоатация на везната съгласно оферта от
23.06.2017г. Не се спори, че везната е била монтирана от дружеството ищец на
обекта на ответника и приета от ответника с приемо-предавателен протокол от
10.10.2017г./на л.30 по делото/, а впоследствие е издаден и сертификат за
съответствие на уреда от Български институт по метрология /на л.89 по делото/.
Не се спори, че по-малко от година след това, през юни 2018г. везната била
повредена, което наложило извършване на ремонт от БМД Инженеринг. За
извършената работа била издадена фактура №975/11.06.2018г. на стойност от 3
948.00 лева, в която се включва подмяна на индикатор 1 600 лева, събирателна
кутия – 140 лева, два броя датчици 30 тонни, с обща цена от 1 200 лева и
транспорт – 350 лева. Фактурата е подписана от представител на ответното
дружество, на което е била изпратена, но след оспорване на вписаните суми, е
била върната на ищеца. Това обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване с прот.определение на първата инстанция от 05.06.2019г. /на л.48/
Не се спори, че ремонтът е
извършен от ищеца и везната е изправна непосредствено след това и към
приключване на устните прения. Горното се установява както от СТЕ /на л.66/,
така и от показанията на св.С. /свидетел на ищеца/ и от приложеното заявление
от 01.06.2018г. на изпълнителя БМД Инженеринг до РО - Варна на ГД МИУ, за
проверка при последващ ремонт съгласно Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол.
От съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установяват част от възраженията на ответното
дружество. Последното не спори, че е възложило ремонта на везната на ищеца, че
е извършен ремонт и изпратена процесната цитирана по-горе фактура. Както в
писмо изх.№157/09.07.2018г., така и в отговора на исковата молба, и във
въззивната жалба Пътища и мостове ЕООД оспорват размера на извършения ремонт.
Насрещната страна не е представила никакви разходооправдателни документи за установяване
на вложените при ремонта детайли и извършения транспорт.
От заключението на ВЛ се
установява следното: За установяване на среднопазарната стойност на посочените
във фактурата подменени елементи са направени запитвания първо за фирми
официални представители, вносители и дистрибутори на упоменатите елементи, а
след това и за цените, на които ги предлагат.
Официален вносител на
електронни изделия фирма FLINTEC - FLINTEC БЪЛГАРИЯ. Те предлагат цена за
индикатора „FLINTEC FT 11" около 700 лева в зависимост от обема на
поръчката.В съдебно заседание ВЛ коригира тази цена на 1 200лв.
Фирма МЕРКИ И
ТЕГЛИЛКИ" ООД гр. Русе предлага „ датчик QS - 30t" на цена 460 лв без
ДДС, като в цената са включени и аксесоарите към него, за „събирателна кутия
-модел FD-4" фирмата предлага друг модел „J-Box(4)Alum на цена от 80 лева.
Фирма „ВИНЕЛЕКТРОНИКС"
ООД гр. Плевен предлага тензометричен преобразувател /датчик/ QS - 30t" на
цена 500 лв без ДДС, събирателна кутия - модел FD-4 за 140 лв без ДДС и
комплект монтажен модул C16ZOU44A за 120 лв.
Всички цени са без ДДС,
като в тях не е включен фактор труд /монтаж, демонтаж, настройки, калибриране и
узаконяване/ на везната.
Според заключението подменените
елементи са:
-притеглящия уред „FLINTEC
FT 11", наричан в офертата „модул", а във фактурата „индикатор";
- събирателна кутия „FD - 4";
- датчици QS-30t -2 бр.
Същите са дефектирали, изгорели.
Най-вероятната причина за това според заключението е гръмотевична буря в района
с падане на мълния около процесния кантар. Вещото лице изключва основание за
аварията да е токов удар или проблем с електрозахранването.
Поради изложеното, съдът цени
заключението с оглед липсата на основание за ангажиране гаранционната
отговорност на дружеството, монтирало везната съгласно т.4.2. от договора от
19.07.2019г. Настоящият състав споделя извода, че процесният ремонт не
представлява покрит от гаранцията риск
доколкото не е свързан пряко с дейността на ищеца по монтиране и преустройство
на везната, а е предизвикан от непредвидимо събитие – гръмотевична буря. От
изслушаната експертиза се установява, че с висока степен на вероятност аварията
се дължи на мълния като вещото лице изключва друга причина, дължаща се на токов
удар. Ако и да е целял да установи наличие на основание за ангажиране
гаранционната отговорност на ищеца, ответникът е следвало да установи това. Нещо
повече, в отговора на исковата молба ответникът изрично признава задължението
си по извършения ремонт като оспорва единствено размера. Поради това не са
налице основания за извършване на гаранционен сервиз на везната от страна на
ищеца и извършеният ремонт подлежи на заплащане.
За отстраняване на аварията
ищецът е подменил два броя датчици, една събирателна кутия и един индикатор. Вещото
лице категорично е посочило, че ремонтът се извършва чрез подмяна на
дефектиралите уреди. Фактическото извършване на ремонта не се оспорва от
ответника, но се оспорва обема на извършените дейности, броят на сменените
елементи и тяхната стойност. Доказателства в насока, че е извършен ремонт чрез
подмяна на частите, сочени от ищеца, се установява от СТЕ, а така и от гласните
показания. Съдът намира, че фактическото намиране в склада на възложителя
/според вещото лице/ на само един от дефектиралите датчици не може да обоснове
извод за липса на подмяна на втория. В тази връзка съдът се основава на
заключението, което посочва изрично вида и броя на дефектиралите детайли както
и изрично сочи, че ремонтът изисква тяхната подмяна.
Съгласно издадената от
ищеца фактура, индикаторът е на стойност
1600лв., събирателната кутия 140лв., датчици два броя по 600лв. или 1 200лв.
общо и 350лв. транспорт плюс 20 % ДДС или обща стойност 3 948лв. От
заключението се установяват следните стойността на подменените части: за индикатор - 1 200лв. без ДДС, за датчик - 500 лв. без ДДС и събирателна кутия - за 140
лв. без ДДС. Съобразно тези стойности се
явява следния сбор на разходи за ремонта, а именно: 1 200лв. индикатор,
1000 лв. за два броя датчика и 140лв. за събирателна кутия, а с начисляване на
20% ДДС, стойността на ремонта възлиза на общо 2 808лв. Тази стойност
съдът приема, че съответства на пазарните аналози и събраните по делото
доказателства. Същата съответства и на посочените от свидетеля на ответното
дружество Ал.С.,
показания за офертната цена на ремонта. Съдът не цени в тази им част
показанията на св.Д.С., тъй като същият е служител на ищеца, извършил ремонт и
проверка на везната, който се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.172 ГПК.
Възражението на ответника ,
че е вписана 60т. везна вместо 50т. не влияе върху стойността на ремонта за
процесната везна, тъй като според заключението на СТЕ за 50т.везна и 60т.везна
се влагат едни и същи елементи, възли, датчици и индикатор.
Въззивният състав приема,
че начисляването на печалба, разходи за труд и транспорт не са доказани от
ищеца, поради което искът в тази му част се явява неоснователен. Независимо от
предположенията за извършен транспорт между гр.Лясковец и с.П. за извършване на
ремонта, релевантните по спора факти и обстоятелства подлежат на главно и пълно
доказване от ищеца. Последният не е представил доказателства, а и не е навел
твърдения за осъществения транспорт по повод ремонтиране на везната.
Поради изложеното,
въззивният състав достига до идентични на първата инстанция правни изводи за
частична основателност на иска до размера от 2 808 лева, съответно –
неоснователност за останалата част.
Поради този изход от спора
/неоснователност и на двете ВЖ/, съдът намира, че на двете страни не се следват
сторените разноски и същите следва да останат за тяхна сметка както са
направени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№5009/19.11.2019г., постановено по гр.дело №19077/2018г. на ВРС, XVI състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: