Решение по адм. дело №2144/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

2. Образувано е по жалба, предявена от И. О., с [ЛНЧ], гражданин на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ***, издадена на 25.03.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г., с настоящ адрес [населено място], [улица], против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/21265/15.09.2025 г., издадена от Началник - отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето О. Л..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по л. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), съгласно представен списък.

3. Ответникът по жалбата – Началник - отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Направено е възражение за недължимост на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., с оглед липсата на достатъчно доказателства, че семейството е материално затруднено – без доходи, респ. моли разноските да са в минимален размер.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5.В Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е образувано административно производство, повод за което е подадено от жалбоподателката Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/21265/11.09.2025 г., с което същата е претендирала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас за детето О. Л. по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

6. Въз основа на така подаденото заявление-декларация, е издадена, оспорената в настоящото производството, Заповед № ЗСПД/Д-РВ/21265/15.09.2025 г. от Началник - отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл. 10а, ал. 5 и 6 от ЗСПД, на И. О. е отказана исканата помощ. Мотивите за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: „На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД – Право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Република България и Украйна нямат действащ двустранен международен договор за социална сигурност.“.

IV. За правото:

7. В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.

8. Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до отговора на въпроса, налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас за детето О. Л. по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

9. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение, обаче, не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ДР на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е възведено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.), следва да се приеме, че по отношение на лицата - чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ, не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД е предвидено на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, да се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.).

10. Между страните не е спорно, че на жалбоподателката е предоставена временна закрила по Закона за убежището и бежанците, както и че същата е майка на детето О. Л., а последното е записано в четвърти клас за учебната 2025/2026 година. Видно от съдържанието на заявлението-декларация, детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ.

11. Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация на И. О. с вх. № ЗСПД/Д-РВ/21265/11.09.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

12. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лв. заплатена държавна такса.

13. По отношение на претендираното от пълномощника на жалбоподателката присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., съдът намира, че такова не му се следва, като съображенията за това са следните:

По делото е представен Договор за правна помощ и съдействие, сключен между И. О. и адвокатите от Фондация достъп до права поотделно, подписан от адвокат И. З. К., в който договор страните изрично са заявили, че адвокатите предоставят правната помощ и съдействие безплатно на основание чл. 38, ал 1, т. 2 от ЗАдв., т.е. на материално затруднено лице. Към жалбата Овчинникова е представила и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на четиричленно семейство, в която са декларирани доходи в общ размер 6 000 лв., поради което не може да се приеме, че е налице сочената хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., още повече, че линията на бедност за страната за 2025 г., е 638 лв. При това положение, съдът приема за основателни, наведените в тази връзка възражения от страна на ответника.

 

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/21265/15.09.2025 г. издадена от Началник - отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/21265/11.09.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадено от И. О., с [ЛНЧ], гражданин на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ***, издадена на 25.03.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г., с настоящ адрес [населено място], [улица], при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, [населено място], да заплати в полза на И. О., с [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], [улица], сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. З. К., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер ***, с адрес [населено място], ***, за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. безплатна адвокатска помощ на И. О. по адм. дело № 2144 по описа за 2025 г. на Административен съд - Пловдив.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.