Решение по дело №6471/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2076
Дата: 28 юли 2022 г. (в сила от 28 юли 2022 г.)
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова Ташева
Дело: 20211100506471
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2076
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506471 по описа за 2021 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по чл. 240, ал.1, т.3 от ГПК.
Срещу неприсъствено решение, постановено в съдебно заседание на
19.02.2021г. по гр.дело №56165/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, е
постъпила молба от 24.03.2021г. от ищцата – СВ. Т. Л., чрез адв.Г.Т., с твърдения, че са
налице предвидените в нормата на чл.240, ал.1, т.3 от ГПК предпоставки за отмяна на
постановеното неприсъствено решение. Излага се, че ищцата е бил лишена от
възможността да участва по делото поради невъзможността да се яви лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее. Навежда доводи, че ищцата е била възпрепятствана да се яви на
насроченото съдебно заседание на 19.02.2021г. поради обявената извънредна
противоепидемична обстановка в страната, както и с оглед факта, че е на рискова
възраст – 74 години и предвид необходимите мерки за запазване на живота и здравето
й е ограничила до минимум социалните си контакти и посещения на обществени
места, където има струпване на голям брой хора. Твърди още, че поради възникнали
семейни ангажименти е пребивавала дълъг период от време в град Белоградчик и с
оглед лични съображения по отношение на здравето й и предотвратяване на риска от
заразяване с COVID-19 не е желаела да пътува до гр.София, поради което е
упълномощила процесуален представител да я представлява по делото. Поддържа се
1
още, че упълномощеният процесуален представител е подал молба вх.
№25027568/16.02.2021г. - три дни преди датата на насроченото съдебно заседание, с
надлежно приложено пълномощно, в която е направено искане делото да се разглежда
в нейно отсъствие поради обективна невъзможност да се яви за насроченото съдебно
заседание с оглед наличие на предходно възникнали служебни ангажименти, както и е
заявено становище във връзка с депозирания от ответника отговор, релевирани са
съображения по същество на спора. Сочи се, че подадената молба е докладвана на
съдията-докладчик едва след приключване на съдебното заседание, поради което е
налице бездействие на съда, което се явява особено непредвидено обстоятелство по
смисъла на чл.240, ал.1, т.3 от ГПК, което не е могло да бъде преодоляно и предвидено
от пълномощника на ищца, която е била със знанието, че е изпълнила вменени по закон
задължения. В тази връзка се твърди, че в случая липсват законови предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени постановеното неприсъствено решение и върне делото на СРС за
разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗА.
Ответникът по молбата – ДЕТСКА ГРАДИНА №16 „П.С.“, представлявана от
директора Н.Д.А., чрез процесуален представител адв.Х.Б., депозира писмен отговор, в
който взема становище относно неоснователността на молбата. Излага се, че не са
налице предвидените предпоставки в закона за отмяна на постановеното
неприсъствено решение. Твърди се, че посочените от ищцата конкретни основания за
искането за отмяна на неприсъственото решение нямат характеристиките на особени и
непредвидени обстоятелства, обуславящи наличието на хипотезата на чл.240, ал.1, т.3
от ГПК. Поддържа се още, че в производство по чл.240 от ГПК не може да се
извършва преценка относно наличието на условията на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК в
каквато насока са изложени твърдения в подадената молба за отмяна. По изложените
съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли подадената
молба за отмяна на неприсъствено решение като неоснователна.
Съдът като взе предвид изложените от молителя твърдения и въз основа
приложените писмени доказателства, намира за установено следното:
Подадена е искова молба от ищцата - СВ. Т. Л., с която е предявила срещу
ответника - ДЕТСКА ГРАДИНА №16 „П.С.“, при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Постъпил е писмен отговор от ответника - ДЕТСКА ГРАДИНА №16 „П.С.“, с
който се оспорват фактическите констатации и твърдения в исковата молба, прилагат
се доказателства.
За датата на насроченото първо съдебно заседание ищцата - СВ. Т. Л., е редовно
призована на посочения в исковата молба адрес.
2
Упълномощеният процесуален представител на ищцата адв.Г.Т. е подала молба
вх.№25027568/16.02.2021г., докладвана след провеждане на съдебното заседание, с
надлежно приложено пълномощно, в която е направено искане делото да се разглежда
в нейно отсъствие поради обективна невъзможност да се яви за насроченото съдебно
заседание на 19.02.2021г. поради наличие на предходно възникнали служебни
ангажименти, както и е заявено становище във връзка с депозирания от ответника
отговор, не се възразява срещу приемането на приложени към отговора писмени
доказателства, заявено е изрично становище, че няма да се сочат други доказателства,
както и са релевирани съображения по същество на спора.
В проведеното първо съдебно заседание на 19.02.2021г. процесуалният
представител на ответника е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение, с оглед наличие на предпоставките по чл.238 ГПК, като с оглед направеното
изявление първостепенният съд е приел, че ищцата е редовно призована, същата не се
явява, не е взела становище по писмения отговор на ответника, както и не е поискала
делото да се разгледа в отсъствие на неин представител, поради което е приел, че са
налице предпоставките на чл.238, ал.2 от ГПК и е постановил неприсъствено решение.
Молбата за отмяна на неприсъствено решение е редовна и допустима. Разгледана
по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От обстоятелствата, изложени в молбата за отмяна се налага извода, че правото
на отмяна е упражнено на основание чл.240, ал.1, т.3 от ГПК - лишаване от възможност
страната да участва в делото поради невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството по
извънинстанционен контрол са изчерпателно уредени и се основават на лишаване от
право на участие само в посочените в чл.240, ал.1, т.1-3 от ГПК хипотези.
Предпоставките за отмяна не съвпадат с пречки за постановяване на неприсъствено
решение. В производството по чл.240, ал.1 от ГПК съдът проверява допустимостта на
молбата и основателността й с оглед осъществяване на заявените основания за отмяна,
а не решава спора по същество. При отмяна на решението се възстановява висящността
на спора пред първоинстанционния съд.
В конкретния случай въпросът, около който се концентрира основателността на
молбата за отмяна, е наличието на хипотезата на особени непредвидени обстоятелства,
които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени
непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС
еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени
следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и
неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок
процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за
3
добро водене на процеса. Доказването на конкретните обстоятелства и на техния
непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на
предпоставките на чл.240, ал.1, т.3 от ГПК. Особените непредвидени обстоятелства
могат да се отнасят както до страната, така и до нейния представител.
В конкретната хипотеза наведените от ищцата – молител в настоящото
производство обстоятелства, които твърди, че не е могла да преодолее и които са
довели до невъзможността да се яви лично на датата на проведеното съдебно заседание
се отнасят до обявената в страната извънредна епидемична обстановка, рискова
възраст и взето решение да не посещава обществени места с оглед запазване на
здравето й и предотвратяване на риска от заразяване с COVID-19, както и наличие на
семейни ангажименти, които са наложили да пребивавала дълъг период от време в град
Белоградчик. Нито едно от релевираните от ищцата обстоятелства не отговаря на
изискването на закона кумулативно да притежава характеристиката както на особено,
така и на непредвидено. Сочените от ищцата обстоятелства нямат изключителен и
изненадващ характер, които обективно са попречили на страната да предприеме
съответното процесуално действие при съобразяване със субективния критерий. В
случая изложените в молбата за отмяна обстоятелства относно наличие на семейни
ангажименти, които са наложили да пребивавала дълъг период от време в град
Белоградчик липсва посочени конкретни факти в какво се състоят така твърдяните
ангажименти, още повече не са представени каквито и да е било доказателства в
подкрепа на това твърдение. По тези аргументи се налага извода, че посочените в
молбата обстоятелства не представляват особени непредвидени обстоятелства, за
които да се счита, че не могат да бъдат преодолени от ищцата.
На следващо място за да се приеме за основателен довода за наличие на особени
непредвидени обстоятелства, възникнали по отношение на пълномощника на ищцата, е
нужно за извършване на определено процесуално действие упълномощеният
процесуален представител да бъде възпрепятстван по обективни, неочаквани и
независещи от него причини. В този смисъл са дадените задължителни указания по
приложението на процесуалния закон по реда на чл.274, ал.3 от ГПК с определение
№707 от 23.07.2012г. по ч.д. №501/2012г. на ВКС, ІІ Г.О. В случая твърдяното от
молителя порочно процесуално действие на съда се изразя в това, че съдът е проявил
процесуално бездействие като не се е съобразил с подадена молба вх.
№25027568/16.02.2021г. – три дни преди датата на насроченото съдебно заседание.
Наведеното от молителя следва да се приеме, че представлява довод за допуснато
процесуално нарушение на първоинстанционния съд, но същото не би могло да се
приеме, че попада в хипотезата на посоченото отменително основание. Още повече, че
в подадената молба за отмяна молителят сам признава обстоятелството, че негов
представител не се е явил в съдебно заседание като в изпратена по пощата молба
изрично е заявено искане делото да се гледа в отсъствие на представител на ищцата,
4
чийто процесуален представител не може да се яви поради служебна ангажираност. В
този смисъл следва да се приеме, че в молбата за отмяна липсва релевирани твърдения,
че неявяването на процесуален представител на ищеца се дължи на особените
непредвидени обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени
по волята на страната. В конкретния случай в молбата за отмяна наведените от
молителя доводи са в смисъл, че липсва законово основание за постановяване на
неприсъствено решение доколкото съдът е допуснал процесуално нарушение като не е
спазил изискванията, въведени в чл.238 от ГПК, при които е допустимо постановяване
на такова решение. Тези доводи обаче са неотносими в настоящото производство и не
могат да послужат като основание за отмяна на постановеното неприсъствено решение.
Това е така, тъй като в разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК е предвидена отмяна на
неприсъствено решение при наличието на три изчерпателно изброени хипотези,
визиращи допуснати процесуални нарушения от първостепенният съд при
произнасянето му, отнасящи се до ограничаване на правото на защита на страна по
делото. В останалите случаи на процесуални нарушения, които иначе биха довели до
недопустимо или неправилно решение, законодателят не предвижда процесуална
възможност за извънинстанционна защита срещу неприсъствено решение. Това е така,
тъй като характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по
чл.240, ал.1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика
произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд
осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило
отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и
изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са
налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за
произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено като
неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки - чл.238 и чл.239
ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по
това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от
неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при
условията на чл.238 и чл.239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова
характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на
постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката
на въззивния съд. Производство по отмяна на неприсъствено решение е контролно-
отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с решение само
по основателността на молбата, тоест дали е налице наведеното основание за отмяна на
неприсъствено решение, а не разглежда правния спор по същество като въззивна
инстанция.
По горните съображения въззивният съд намира, че в конкретната хипотеза
молбата за отмяна на неприсъственото решение, обоснована с основанието на чл.240,
5
ал.1, т.3 от ГПК, което не е доказано, е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
При този изход на производството право на разноски има ответната страна, но
доколкото същата заявява изрично, че няма претенция за присъждане на такива, съдът
не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав на
основание чл.240, ал.1 ГПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 24.03.2021г., подадена от ищцата – СВ.
Т. Л., с ЕГН **********, чрез адв.Г.Т. за отмяна на неприсъствено решение,
постановено в съдебно заседание на 19.02.2021г. по гр.дело №56165/2020г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6