№ 1505
гр. София, 27.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110125049 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от [ЮЛ] срещу [ЮЛ] осъдителен иск с
правно основание чл. 410 КЗ за заплащане на сумата от 343,43 лв.,
представляващо изплатено по застраховка „[ЮЛ]+“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 24.08.2020 г. в [ЮЛ], ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на договор за имуществено застраховане на
24.08.2020 г. в [ЮЛ] е настъпило застрахователно събитие – произшествие,
при което застраховано при ищеца МПС марка и модел [марка и модел] с рег.
№ [номер] е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно. Поддържа, че в причинна връзка със застрахователното събитие били
причинени щети на застрахованото имущество на стойност 328,43 лв. Твърди
още, че била заведена щета № [номер], по която е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер, представляващо действителните вреди.
Аргументира, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е публична
собственост на [ЮЛ], поради което същата отговаря за платеното
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разходи.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е станало ПТП,
1
при което да са причинени вреди. Релевира доводи, че няма данни къде се
намира дупката, нейната големина и възможността да се преодолее без
опасност за останалите участници в движението. Оспорва механизма на ПТП
и причинната връзка между настъпилата щета и дупката на пътя. Прави
възражение за съпричиняване. Оспорва размер на обезщетението. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 410 КЗ ищецът следва да докаже
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие бездействие на служителите на ответната
община, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя
и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, е
настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Ответникът следва да докаже възражението си за съпричиняване.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
ищецът е изплатил сумата от 328,43 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по щета № [номер].
По делото не се спори, а и от представената застрахователна полица №
[номер] се установява, че между ищцовото застрахователно дружество и Е.Д.
К.-Ф. (собственик на процесното МПС) е сключен договор за застраховки
„[ЮЛ]+“ и „Помощ на пътя“ за л.а. [марка и модел], с рег.№ [номер]. Видно
от полицата, застраховката „Каско+“ е с покритие по клауза „Пълно каско“,
като съгласно раздел II, чл.2.2 вр. чл. 2.1.3 от приложените Общи условия на
застрахователя в обсега на покрити рискове по тази клауза е ПТП, настъпило
при сблъскване както с друго МПС, така и с други физически тела. Доколкото
не са изчерпателно уредени, към посочените ПТП, съобразно указаните
възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и попадането на
застрахованото превозно средство в участък с нарушена цялост на пътното
2
покритие (дупка), каквато хипотеза не е сред изключените рискове по чл. 8
/„Общи изключения“/ от общите условия. Така сключеният застрахователен
договор е с период на действие от 10.12.2019 г. до 09.12.2020г.
По делото е представено уведомление за щета № [номер] по полица №
[номер] [ЮЛ]+, като в т.4 от същото са посочени данни за събитието: „при
движение в кв. Симеоново по ул. Мишова орница преминах през дупка с
големина на метър на метър, при което се увреди кора под двигател“,
посочени са и данните за застрахования, който е и водач на увреденото МПС
– Е.Д. К. - Ф.. В цитираното уведомление фигурират имената и на трето лице
– Николай Николаев Кацаров, който е отбелязал, че има качеството на
посредник. От така представеното от страна на ищцовото дружество
уведомление, не става ясно кое е лицето, подписало уведомлението, липсват и
каквито и да е твърдения в тази насока от страна на ищеца.
По повод заведена щета при ищеца е извършен опис-заключение по щета
[номер]/25.08.220 г., ремонтът е възложен на автосервиз [ЮЛ], съставен е
ликвидационен акт и щетите по автомобила са оценени на стойност 328,43 лв.
Не се спори, а и от представените от страна на ищеца доказателства /л.30
по делото/ се установява, че ищецът е заплатил в полза на [ЮЛ] обезщетение
в размер на приетата стойност на щетите от 328,43 лв.
Спорът между страните по делото се свежда до това дали е настъпило
твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, а именно
преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, както и дали репарираните по застраховката вреди са
възникнали в причинна връзка с ПТП-то. За установяване на спорните
обстоятелства по делото е представено уведомление-щета до ищеца за
настъпило ПТП със застрахования автомобил, както и е прието заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, събрани са и гласни доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание са изслушани показанията на
свидетелката Е.Д. К.-Ф., която разказва, че има два автомобила – [марка] и
[марка], както и че лятото на 2020 г. е управлявала един от двата. Споделя, че
не е имала катастрофа, но повреди по автомобилите е имала нееднократно.
Допуска, че става дума за някаква гума, като разказва, че е имала проблеми с
гумите и на двата автомобила над 15 пъти в живота си и е завела една или две
щети за спукани гуми, откакто шофира. Споделя, че не помни на 24.08.2020 г.
3
да е пукала гума. С оглед изложеното, съдът е предявил на свидетелката
уведомление за щета, за да посочи дали тя го е попълвала и дали подписът е
неин. Свидетелката в съдебно заседание посочи, че не тя е попълвала
предявеното й уведомление за щета. Заявява, че не си спомня конкретния
инцидент. Съдът кредитира показанията на свидетелката К.-Ф. като дадени от
незаинтересовано от изхода на делото лице, но намира, че от тях не се
установяват релевантните обстоятелства по настъпване на твърдяното от
ищеца ПТП и неговия механизъм. Тази преценка съдът формира
съобразявайки, че свидетелските показания сочат общо за претърпени от
свидетеля ПТП-та с различни автомобили, като по отношение на ПТП с
участието на процесния автомобил на твърдените от ищеца дата и място и по
описания от него начин свидетелят не дава конкретни сведения. Освен това
свидетелката не потвърждава и авторството на подаденото до ищеца
уведомление-щета. По изложените съображения съдът намира, че при
липсата на необходимата конкретика събраните гласни доказателства не са от
естество да обосноват категоричен извод относно настъпването на
процесното ПТП и механизма на реализирането му.
Приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза е
изготвено въз основа на данните, отразени в подаденото до ищеца
уведомление-щета за настъпило ПТП и изготвения от експерти на ищцовото
дружество опис-заключение за щетите по застрахования автомобил, поради
което съдът намира, че изводите на вещото лице не доказват установените от
него въз основа на тези документи вреди да са настъпили в причинна връзка с
ПТП, реализирано именно по твърдения от ищеца механизъм.
Доколкото ищецът не е ангажирал други доказателства за установяването
на спорните обстоятелства, и в приложение на последиците от
разпределената му доказателствена тежест за тяхното пълно и главно
доказване, следва да се приеме, че същите остават недоказани по делото.
Поради изложеното съдът намира, че искова претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
4
разноски има ответникът, който претендира такива за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, на ответника се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в
минималния нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема
на извършените от юрисконсулта действия по защитата, както и това, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер], със седалище и
адрес на управление – [адрес], представлявано от К.Ч и Б.В, срещу [ЮЛ], с
адрес – [АДРЕС], представлявана от Й.Ф, осъдителен иск с правно основание
чл. 410 КЗ за заплащане на сумата от 343,43 лв., представляващо изплатено по
застраховка „[ЮЛ]+“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
24.08.2020 г. в [ЮЛ], ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление
– [адрес], представлявано от К.Ч и Б.В да заплати на [ЮЛ], с адрес: [АДРЕС],
представлявана от Й.Ф, сумата от 100 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5