РЕШЕНИЕ
№...
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-15 състав, в публичното заседание на седемнадесети декември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Галя
Вълкова
при секретаря Снежана Тодорова,
като разгледа гражданско дело №
4204/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане е главен отрицателни установителни искове с правно основание чл. 42
б. “б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и евентуални искове с правно основание чл. 43 б.
“а” и б. “б” ЗН.
Ищецът Р.И.Р.
твърди с ответницата Е.И.Р.-С.да са
наследници по закон на починалите им родители И.Р.Р.и С.И.Р.. На 19.05.2014 г.
от нотариус И.е обявено саморъчно завещание от 22.09.1992 г. на И.Р., с което
цялото имущество е завещано на майката на страните С.Р., а на 16.02.2011 г. е
обявено саморъчно завещание на С.Р. с посочена дата 23.12.2003 г. Ищецът
посочва, че завещанието на баща му И.Р. не е написано и подписано от
завещателя, а поставената в края му дата не може да се свърже с датата на
изготвянето му, тъй като е след положения подпис. Завещанието от 23.12.2003 г.
на майка му С.Р. е нищожно, тъй като не е написано и подписано от
завещателката. Допълнително сочи, че към датата на съставянето ответницата е
била в психическо състояние, препятстващо формиране и изразяване на собствена
воля, наред с това като причина за завещанието е отразено имуществото да се
завещава на ответницата, тъй като преди това на ищеца е прехвърлен равностоен
дял от имуществото на завещателката - което обстоятелство е невярно.
В уточнителна
молба от 15.07.2019 г. ищецът сочи, че към датата на смъртта си И.Р.е
притежавал:
1. 150/500 ид.
части от имот с идентификатор 68134.800.511,
2. ½ ид.
част от къща с идентификатор 68134.800.511.1 и
3. 150/550 ид.
част от гараж с идентификатор 68134.800.511.3
Към датата на
смъртта си С.Р. е притежавала:
1. 300/500 ид. ч. от имот с идентификатор
68134.800.511;
2. къща с идентификатор 68134.800.511.1 и
3. 300/550 ид. части с идентификатор
68134.800.511.3
По изложените
мотиви ищецът моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 42 б.
“б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН да бъде прогласена нищожността на завещанията на И.Р.и
С.Р.. Предявени са евентуални искове за прогласяване унищожаемостта на
завещанието на С.Р. на основание чл. 43 б. “а” и б. “б” ЗН.
В отговор на
исковата молба Е.Р.-С.оспорва твърдението завещанията да не са написани и
подписани от родителите на страните. Завещанието на И.Р.отговаря на
изискванията на чл. 25 ЗН, подписът е поставен след завещателните
разпореждания. По отношение на евентуалните искове сочи на 27.04.2010 г. на С.Р.
да е извършен преглед от д-р Ц.П.- психиатър, която е констатирала психичното
състояние на С.Р. и е потвърдила способността й да завещава. По време на брака
си със С.Р. И.Р. е закупил празно дворно място - парцел 10, находящ е в гр.
София, кв. 21, м. “Сталин” по плана на гр. София с площ от 550 кв. м., върху
което е построена жилищна сграда с площ 90 кв. м. и пристройка с площ 54,25 кв.
м. В периода 1991-1993 г. в имота е изграден и гараж. С договор за дарение от
16.03.1991 г. И.Р.и С.Р. са дарили на Р.Р. 250/500 ид. части от дворното място,
заедно с цялата двуетажна пристройка към жилищната сграда. След дарението
наследодателите са останали съсобственици на 300/550 ид. части от дворното
място и на жилищната сграда. Завещанието на С.Р. отразява волята й
притежаваното от нея имущество след дарението да бъде придобито по завещание от
дъщеря й Е.Р.-С., като оставеният равностоен дял в полза на ищеца е
допълнителен мотив останалото имущество да се завещае на ответницата.
Ответницата прави възражение за давност по отношение на евентуалните искове,
като сочи за завещанието на С.Р. ищецът да е узнал чрез изпратена му от
ответницата нотариална покана, получена на 08.05.2011 г. По изложените
съображения ответницата моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
На 16.03.1991
г. И.Р.и С.И.Р. даряват на сина си Р.Р.
250/550 ид. части от дворно място, цялото от 550 кв. м., съставляващо
парцел V-511 от квартал 21 по плана на гр. София, ж.к. „Изток-юг“, заедно с
цялата двуетажна пристройка към жилищната сграда, която пристройка е обособена
като самостоятелен обект със застроена площ от 54,25 кв. м., състояща се от
гараж, стълбищно антре, кухненска ниша и столова
на партерния етаж и от кабинет, баня-клозет, стълбищно антре и спалня на първия
етаж.
И.Р.Р.е починал
на 05.07.2009 г. негови наследници по закон са С.И.Р. (съпруга), Е.И.Р.-С.(дъщеря)
и Р.И.Р. (син).
С.И.Р. е
починала на 18.11.2010 г. Нейни наследници по закон са Е.И.Р.-С.и Р.И.Р..
По делото е
представено саморъчно завещание на И.Р. Р., съставено на 22.09.1992 г., в което
е обективирана воля за завещаване на цялото движимо и недвижимо имущество на С.И.Р..
Отразено е, че завещанието се изготвя саморъчно, по воля на завещателя и следва
да бъде изпълнено след неговата смърт. Изписано е името „И.Р.“ и до него е
положен подпис. Следва отбелязване на дата 22.09.1992 г. и посочване на град –
София.
Завещанието е
прието за съхранение и обявено на 19.05.2014 г. от нотариус А.И..
Представено е
саморъчно завещание на С.И.Р. с посочена дата на съставяне 23.12.2003 г.
Отразена е воля за завещаване на Е.Р.-С.на цялото движимо и недвижимо
имущество, влогове, пари, вземания и ценности, които ще останат след смъртта на
завещателя. Посочено е, че завещанието се прави в знак на добри чувства и за
отличното отношение на Е.Р.-С.към завещателката. Отразено е, че С.Р. не
завещава на сина си Р.Р., тъй като смята, че му е дала равностоен дял.
Завещанието е
прието за съхранение на 23.12.2003 г. от нотариус А.И.и обявено на 16.02.2011
г.
На 08.05.2011
г. на Р.Р. е връчена Нотариална покана от Е.И.Р.-С., в която се сочи, че Е.И.Р.-С.е
съсобственик с Р.Р. на дворното място, при квоти 300/550 ид. части за Е. С.и
250/550 ид. части за Р.Р.. Е. С.основава правата си на собственик на саморъчно
завещание на С.Р.. Отправя се покана за доброволна подялба на съсобствения
недвижим имот и се иска достъп до таванското помещение.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Г. и В.С..
Свидетелката Г. сочи, че е познавала С.Р. и И.Р.от около 11 години.
Свидетелката работела в дома им, за да помага на Е.Р. в грижите за родителите
й. Свидетелката разговаряла със С.Р. за художници, за изкуство. До смъртта на С.свидетелката
не е присъствала на ситуации, в които С.да не може да се ориентира в обстановката,
да не знае какво й се случва. Свидетелката не знае С.Р. да е лежала в болница.
Свидетелката
Слатинска сочи, че познава С.и И., три години била неотлъчно до С.и я гледала
денонощно, преди това помагала и в грижите по отглеждането на дядо И.. Така
помагала на дъщеря им, която се грижела за своите родители с помощта и на своя
съпруг. С.си счупила крака и починала в болница. Свидетелката
определя С.Р. като интелигентна жена, от която научила много – за готвене, книги,
посрещане на гости, а такива идвали често. Не е имало ситуации до смъртта на
Стоянка, в които тя да е губела ориентир. Свидетелката помни, че С.Р.
посещавала личен лекар, идвал е кожен лекар и невролог.
От служебно
изискана справка от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ се сочи, че С.Р. не се води на
диспансерно наблюдение, няма регистрирани амбулаторни посещения при психиатър и
не е настанявана за лечение в ЦПЗ или други психиатрични лечебни заведения чрез
спешно звено на ЦПЗ. В същия смисъл е и справката от МБАЛНП „Св. Наум“.
По делото е
приета Съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е.Н.М.,
психиатър. Експертът сочи, че по делото няма данни С.Р. да е страдала от
психиатрични заболявания. Такива не са установявани и съответно – не са били
лекувани. Няма данни и С.Р. да е имала недиагностицирани приживе
заболявания/разстройства. От данните по делото може да се заключи, че С.Р. е
била жена с висше образование, която е работила през по-голямата част от живота
си като редактор на списания, омъжена, с две деца. Към датата на съставяне на
процесното завещание е била на 77 години, пенсионер. Няма данни за психичното й
здраве или да е боледувала от психично разстройство към 2003 г. Експертът
подчертава, че от представените документи, както и от свидетелските показания
не възникват дори съмнения за психичното здраве. Има данни С.Р. да е страдала
от диабетна полиневропатия, както и от болест на Паркинсон, като тези диагнози
могат да се приемат за вероятни, но дори при сигурното им наличие не може да се
говори за увредени психични функции. Мотивите, които С.Р. е записала в
завещанието, изглеждат подредени, последователни и логични. Може да се проследи
и наличие на обичайните в такива случаи противоречиви чувства и това е белег за
автентичност, като прави малко вероятно решението да е било взето под чуждо
внушение или натиск.
Вещото лице И.Д.
по приетата Съдебно-оценителна експертиза сочи, че към датата на открИ.е на
наследството на С.Р. (19.11.2010 г.) стойността на полученото като дарение имущество от ищеца Р.Р. въз основа на Нотариален акт
за дарение № 49, том ХІV, дело № 2965/1991 г. по описа на І нотариус при СРС, а
именно: 250:500 идеални части от дворно място, цялото от 550 кв. м.,
представляващо парцел V-511 от квартал 21 по плана на гр. София, ж.к.
„Изток-юг“, находящ се в гр. София, ул. “******,
заедно с цялата двуетажна пристройка към жилищната сграда с площ на
пристройката 54,25 кв. м. е 428176 лв. Стойността
към датата на открИ.е на наследството на С.Р. на 1/3 от 300/250 ид. части от
УПИ V0511 от квартал 21 по плана на гр. София, 1/3 от построената в имота
жилищна сграда с площ 90 кв. м. 1/3 от
построената в имота двойна гаражна клетка е 32597 лева, а стойността на 1/3 от построената в имота двуетажна
жилищна сграда с РЗП 134 кв. м. е 76273
лева.
По делото е приета и Съдебно-графологична
експертиза, изготвена от вещото лице С.Х.. Експертът дава заключение, че
текстът, включително и датата, както и подписът на „завещател“ в саморъчно
завещание от 22.09.1992 г., обявено и съхраняващо се в нот. дело № 7/19.05.14
г. на нотариус И.са изпълнени от лицето, написало и сравнителния материал – И.Р.
Р.. Текстът, подписът на „завещател“ и датата на завещанието от 22.09.1992 г.
на И.Р.са изпълнени със сходна по физично-оптични свойства черна мастилена паста.
По отношение на завещанието на С.И.Р. експертът формира извод, че текстът и
подписът на „завещател“ в саморъчното завещание от 23.12.2003 г., лично
оставено за съхранение в нот. дело № 31/23.12.2003 г. в кантората на нотариус А.И.са
изпълнени от лицето, написало сравнителния материал – С.И.Р..
При така
установеното фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 42 б. „б“ вр. чл.
25, ал. 1, изр. 2-ро ЗН по отношение на завещанието на И.Р. Р..
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН „саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.“ Неспазването на тези формални изисквания водят до
недействителност на завещателното разпореждане.
От събраните по
делото доказателства се установява, че завещателното разпореждане на И.Р.е
написано и подписано от завещателя. Основен спорен въпрос е дали при
съставянето му са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН и дали полагането на
подпис на завещателя преди датата води до нищожност на обективираното
волеизявление. Наведеното от страна на ответника възражение е, че датата е
реквизит на завещанието, но не е част от завещателното разпореждане и в този
смисъл поставянето й след подписа не води на нарушение на изискванията на
закона.
Настоящият състав съобрази
трайната съдебна практика относно изискването за поредност при полагане на
подписа на завещателя, респ. на датата на съставяне на документа. Приема се, че
„законът не разрешава изрично въпроса къде е мястото на датата, но от
определеното място на подписа, който трябва да е последната дума на завещанието,
трябва да се заключи, че датата не може да бъде след подписа“ (в този смисъл
Решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК). В
Определение № 49 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6068/2015 г., I г. о., ГК
съдът разяснява, че изискването на закона по отношение на трите елемента (дата,
съдържание и подпис) е равностойно за формалната действителност на завещанието
като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН е
дефинирана поредност, която не дава възможност датата да бъде добавяна
впоследствие, включително от самия завещател. По отношение на подписа се
приема, че „той е завършващият елемент при съставянето на завещанието. Затова
чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗН изисква изрично подписът да бъде поставен след завещателните
разпореждания. Поставените след подписа разпореждания са вън от завещанието и
не могат да проявят правно действие. Същото се отнася и до датата, която следва
подписа.“ (Решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г.
о., ГК).
При така достигнатия извод
основателен е предявения иск за нищожност на завещанието, оставено от И.Р..
По иска с правно основание чл. 42 б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1,
изр. 2-ро ЗН по отношение на завещанието на С.И.Р..
Неоснователен е предявеният
иск за нищожност на завещанието, оставено от С.Р.. Документът e съответен на изискуемото от закона съдържание: отразява
завещателно разпореждане, датата, на която е обявено и форма - изготвено е
ръкописно в предписаната последователност от чл. 25 ал. 1 ЗН. Съдът споделя
категоричното заключение на вещото лице при съобразяване и на разясненията,
дадени в отговор на поставени от страните въпроси в рамките на откритото
съдебно заседание за изслушване на експертизата. Вещото лице с категоричност
сочи, че в завещанието няма признаци за подправяне, текстът е изписан с един
темп и почерк, последният е обработен, няма нарушения в писмено-двигателните
навици, вкл. при съобразяване и дължината на текста. Експертът заключава, че няма
как друго лице да поддържа същата обработеност и темп при текст с подобен обем.
При така достигнатия извод
налице са предпоставките за изследване на евентуално
предявените искове по отношение на завещанието на С.И.Р.
Нормата на чл. 44 ЗН установява специфични
правила за погасяване на правото да се иска унищожаване на завещателно
разпореждане. Началото на предвидения срок произтича от узнаване на причината
за унищожаемостта. Следователно, меродавно в случая не знанието за съществуване
на завещанието, а информация за здравословното състояние към момента на
съставяне на завещанието (неговата дата) в хипотезата на чл. 43 ал. 1 б. “а” ЗН, съответно за неговото съдържание, от което в случая се извежда грешката - чл. 43 ал. 1 б. “б” предл.
първо вр. ал. 2 ЗН. По делото не се установява моментът на съставяне на
завещанието да е бил известен на ищеца към датата на смъртта, с която в случая
се свързва началото на срока. Ответницата твърди да се е позовала на това
завещание в рамките на гр.д. № 27547/2016 г., инициирано от ищеца. При тези
обстоятелства няма основание за извод, че към 16.11.2018 г. са изминали три
години, смятано от установяване датата на съставяне на завещанието. Ето защо съдът приема, че правото да се иска
унищожаване на завещанието не е погасено по давност.
Макар и правото да се търси
възстановяване на запазена част и възможността да се иска унищожаване на
завещанието да са свързани, те касаят самостоятелни от правна гледна точка
интереси. Доколкото търсената унищожаемост е и предмет на предявения в
настоящото производство иск, единствено при разглеждането му по същество ще
бъде разрешен спора между страните дали такъв порок е налице. Ето защо
висящността на производството по чл. 30 ЗН не препятства развитието на
настоящото.
Разгледан по същество този
иск е неоснователен. Законът установява предположение, че всяко лице, навършило
18 годишна възраст е способно да придобива права и да поема задължения (чл. 2
ЗЛС). Ето защо и в тежест на ищеца е да докаже обективно съществувала пречка С.Р.
да действа разумно и то към датата на съставяне на завещанието. Данни за такова
състояние по делото не се установиха, напротив, комплексната преценка на
събраните гласни доказателства и съдебно-психиатрична експертиза недвусмислено
установяват завещателната й годност.
Неоснователен е и
предявеният иск за унищожаемост поради грешка. С оглед естеството на
едностранната сделка причината за извършване на сделката се явява от съществено
значение. Въведеното в случая възражение е ограничено до оспорената причина за
завещателното разпореждане - липса на равностойност на дяловете. По изричен
текст на чл. 44 ал. 2 ЗН за този порок меродавно е единствено изразеното в
завещателното разпореждане и то само когато, разпореждането е извършено поради
грешния мотив. В случая обаче
завещателката еднозначно сочи, че прави завещанието “в знак на добри чувства
към нея и за отличното й отношение към мен”. Следователно, оспорваният от ищеца
мотив не е единственият, за да опорочи завещателното разпореждане.
Освен това, текстът, на
който се позовава ищецът, уточнява еднозначно изразената воля на завещателката
да остави “цялото движимо и недвижимо имущество…”. В този смисъл огласената
преценка, “че съм му дала равностоен дял” по-скоро сочи на причина да го
изключи от завещателното разпореждане, а не да завещае всичкото останало след
смъртта й имущество на ответницата.
Предвид изрично обявения мотив да предпочете дъщеря си мотив за
изравняване на дялове не следва от завещателното разпореждане.
Съдържанието на завещанието
не позволява еднозначен извод и за значението на използвания текст “равностоен
дял”. Ясно е, че става дума за получена от ищеца част от завещателката, но с
оглед отличеното в случая отношение на дъщеря й не е изключено равностойността
да съответства и на полученото различно отношение. Тази възможност изключва паричната
равностойност на имуществото като критерий за преценка, на каквото
несъответствие се позовава ищецът.
По изложените съображения
безпредметно остава стойностното сравняване на дарения и завещания дял.
По разноските.
При установения изход от
спора ищецът е в правото си да получи ¼ от заплатената държавна такса и
възнаграждение за адвокат, пропорционално на уважената част от иска с правно
основание чл. 42 б. “б” вр. чл. 25 ал. 1 ЗН по отношение на завещателното
разпореждане на И.Р. Р..
Ищецът дължи да възстанови
направените от ответницата разноски, за защита срещу неоснователните претенции
- заплатено възнаграждение в размер на 1050 лв.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск
от Р.И.Р., ЕГН ********** срещу Е.И.Р.-С., ЕГН **********, че саморъчно
завещание от 22.09.1992 г. на И.Р. Р., ЕГН ********** е нищожно на основание чл. 42 б. “б” вр. чл. 25 ал. 1 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.И.Р., ЕГН ********** срещу Е.И.Р.-С., ЕГН **********
да бъде признато за установено, че саморъчно завещание от 23.12.2003 г. на С.И.Р.,
ЕГН ********** е нищожно на основание чл. 42 б. “а” ЗН - не е написано и
подписано от С.И.Р. и подписът не следва завещателните разпореждания.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.И.Р., ЕГН ********** срещу Е.И.Р.-С., ЕГН **********
да бъде унищожено саморъчно завещание от 23.12.2003 г. на С.И.Р. на основание
чл. 43 ал. 1 б. “а” ЗН - С.И.Р. не е била способна да завещава към момента на
съставяне на завещанието.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.И.Р., ЕГН ********** срещу Е.И.Р.-С., ЕГН **********
да бъде унищожено саморъчно завещание от 23.12.2003 г. на С.И.Р. на основание
чл. 43 ал. 1 б. “б” предл. първо вр. ал. 2 ЗН - поради грешка в мотива.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Е.И.Р.-С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Р.И.Р., ЕГН **********
сумата 503,12 лв. – държавна такса и
разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Р.И.Р., ЕГН ********** да заплати на Е.И.Р.-С., ЕГН ********** с
адрес *** сумата 1050,00 лв. -
разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: