РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Перник, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720106051 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от
ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Н. Л. С. ЕГН ********** гр.П. ул.В. бл.** ап.** ет.*
И чрез адв.В.Н. САК
срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, Район Лозенец, ул. „Хенрик
Ибсен" № 15,
с която е предявен иск, с правно основание чл.124 вр. чл.439 вр.
чл.124 ал.2 и чл.389 и сл. от ГПК,
с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника,
че ищецът не дължи
сумата 1278.75 лева - представляваща главница по договор за паричен
заем № PLUS -01091175 от 11.09.2007 г.,
ведно с законната лихва върху главницата , считано от 10.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
1
сумата 347.35 лева, лихва за периода 20.08.2008 -20.07.2009 г.,
сумата 960л97 лева, представляваща лихва за забава за периода от
20.09.2008 г. - 20.11.2015 г.,
разноски 372.29лв. за д.такса и юк.възнаграждение
поради погасяване по давност
В законоустановения срок ответникът „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД чрез ю.к. са подали отговор, в който твърди,
че:
-искът е частично недопустим за сумата 480лв. които представляват 6
броя доброволни вноски от ищцата за периода 01.2017-07.2017 и по
отношение на тази сума не е налице правен интерес, поради което в тази част
производството следва да се прекрати като недопустимо
На следващо място се твърди, че давността е многократно прекъсвана
последователно от 2016, 2017, 2019, 2020 , 2022 –когато са искани и налагани
от СИ запори върху банкови сметки, МПС, трудово възнаграждение, т.е.
кредиторът е имал активно поведение
В становище по горното, адв.пълн на ищцата прави следното
изявление :
Съгласно представено удостоверение от 11.04.2023г. по изп.дело № 2381/
2016 на ЧСИ А.Б. СГС, след доброволно внесената сума 480лв., задължението
е придобило следния размер :
1278.75лв. главница ведно със законната лихва за забава от 10.12.2015, която
към 11.04.2023г. е 960.11лв.
347.35лв. лихва
960.97лв. лихва
310.67лв. разноски
168лв. дължими суми на ЧСИ по ТТРЗЧСИ
440.45лв. дължима сума по чл.26 ТТРЗЧСИ
2
Поради което и при данните,че с посоченото плащане през 2017г. е погасена
единствено част от разноските 61.62лв., към настоящия момент остава
дължима сума 310.67лв. разноски, както и останалите суми по ИЛ са все още
висящи
Поради това и на осн. чл.233 ГПК ищцата прави ОТКАЗ ОТ ИСК за сумата
61.62лв. разноски, и въвежда изменение в петитума на иска, а именно :
ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че
ищецът не дължи
сумата 1278.75 лева - представляваща главница по договор за паричен
заем № PLUS -01091175 от 11.09.2007 г.,
ведно с законната лихва върху главницата , считано от 10.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
сумата 347.35 лева, лихва за периода 20.08.2008 -20.07.2009 г.,
сумата 960.97 лева, представляваща лихва за забава за периода от
20.09.2008 г. - 20.11.2015 г.,
разноски 310.67лв. за д.такса и юк.възнаграждение
поради погасяване по давност
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, и следва да бъде
разгледан по същество. Това е така, защото ГПК защитава интереса на всеки
от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение
със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за
несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от
принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска, а ответникът обаче може да удовлетвори
3
този правен интерес на ищеца, като направи признание. В този смисъл е
определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г.
о., ГК.
По основателността:
Няма спор между страните, че пред ПРС е било образувано ч.гр.д. №
9406/2015 г. по описа на ПРС, както и че е бил издаден ИЛ на основание
чл.237 ГПК
С доклада по делото съдът е указал на ответника, че негова е
доказателствената тежест да установи, че е предприел изпълнителни действия
по отношение на процесните вземания.
Няма спор относно факта на висящите задължения.Налице са
доказателства , представено е удостоверение за висящи задължения по
изп.дело към момента.
Спорно е обстоятелството дали давността е изтекла, или е прекъсвана
многократно, както твърди ответната страна.
Наложен е запор на 19.09.2016г. върху труд.възнаграждение на ищцата,
работеща в *-то СУ „С.св.К. и М.“гр.П., като е връчен и запорът е наложен.
В съдебната практика се приема, че запор върху вземане на длъжник от
трето задължено лице вкл. по сметка в банка се счита наложен от деня, в
който му е връчено запорното съобщение, като от този момент третото
задължено лице има задължение на „пазач“ на сумите , по чл.507 ал.3 ГПК.
В отговора се твърди, че на 11.12.2017г. е изпратено запорното
съобщение до работодателя на ищцата и тогава е прекъснат преклузивният
срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК , респективно прекъсната е погасителната
давност.
Със съобщението от 19.09.2016г. обаче запорът вече е бил наложен, и
няма как повторно да се наложи с последващ запор от 11.12.2017г., отново
при същия работодател на ищцата, която е продължила да работи на едно и
също работно място.
Последно валидно изпълнително действие на ЧСИ Б. е от 19.09.2016г.
когато е изпратено запорното съобщение до работодателя и след тази дата две
години напред не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради
4
което към 19.09.2018г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изп.дело се явява
прекраетно по силата на закона.
Относно момента от който започва да тече давността, следва да се
съобрази ТР № 2 / 2013г. на ОСГК на ВКС за изп.лист издаден по чл.237
ГПК- от последно валидно изп.действие предприето от взискателя, а не от
постановлението за прекратяване на изп.производство.
Не на последно място към момента на подаване на исковата молба
07.12.2022г. е изтекла и общата 5 годишна погасителна давност.
В горния смисъл, съдът намира, че следва да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество процесните суми,
тъй като същите са погасени по давност.
По отношение на посочената сума61.62лв. разноски, на осн. чл.233 ГПК
ищцата прави ОТКАЗ ОТ ИСК , като в тази част производството по делото
следва да се прекрати
По разноските:
Ищцата е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за което е представил списък по чл.80 от ГПК.
Относно възражението на ответника за неприсъждане на разноски на
ищцата:
Видно от приложения към исковата молба договор за правна защита и
съдействие, ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер 400
лева, което е в рамките на минимално определеното в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което и не следва да бъде намалявано, а противопоставеното от ответника
възражение в тази насока е неоснователно.
Съгласно представения списък на разноските ищцата е направила
такива в размер 118.37 лева заплатена държавна такса и заплатено от нея
адвокатско възнаграждение в размер 400 лева, които с оглед изхода на делото
следва да бъдат възложени върху ответната страна.
5
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото на осн. чл.233 ГПК
при ОТКАЗ ОТ ИСК от Н. Л. С. ЕГН ********** гр.П. ул.В. бл.** ап.**
ет.* чрез адв.Вл.Н. САК - за сумата 61.62лв. разноски
ПИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК, по
отношение на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище/адрес на управление: гр. София, Район Лозенец, ул. „Хенрик
Ибсен" № 15, че
Н. Л. С. ЕГН ********** гр.П. ул.В. бл.** ап.** ет.* чрез адв.Вл.Н. САК -
НЕ ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
*********,
сумата 1278.75 лева - представляваща главница по договор за паричен
заем № PLUS -01091175 от 11.09.2007 г.,
ведно с законната лихва върху главницата , считано от 10.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата,
сумата 347.35 лева, лихва за периода 20.08.2008 -20.07.2009 г.,
сумата 960.97 лева, представляваща лихва за забава за периода от
20.09.2008 г. - 20.11.2015 г.,
разноски 310.67лв. за д.такса и юк.възнаграждение
поради погасяване по давност
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище/адрес на управление: гр. София, Район Лозенец, ул. „Хенрик
Ибсен" № 15
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Л. С. ЕГН ********** гр.П. ул.В. бл.** ап.** ет.* -
сумата 118.37 лева заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер 400 лева,разноски по производството
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7