ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260058/09.10.2020г.
гр. Варна, 09.10.2020г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 416/20г., намира следното:
Производството
е образувано по частна жалба, подадена от В.Ж. ***, насочена
против определение № 2665/31.08.2020г., постановено по гр. д. № 2096/20г. по
описа на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено на осн.
чл. 129, ал. 3 от ГПК. В частната жалба се претендира определението да бъде
отменено и да се задължи ВОС да излезе с нова определение, в което да уточни
какво иска. Счита, че ищецът е предприел действия по изпълнение на дадените му
от съда указания с разпореждането от 12.08.20г. и поради това е отправил искане
да му се продължи срока с 14 дни, да се издадат съдебни удостоверения за
снабдяването с исканите му данъчна оценка и скица на имота, за да може след
това да внесе и дължимата държавна такса. Вместо това е последвало
постановяването на обжалваното определение, обосновано от съда с липсата на
представени скица и данъчна оценка на имота. Сочи, че ако съдът е бил готов да
приеме копия на вече представените по гр.д. № 672/20г. скица и данъчна оценка,
а не иска оригинали, трябвало е да посочи на ищеца само да се внесе дължимата
ДТ. Счита се, че самите указания на съда са били подвеждащи и неясни и както и
да се изпълнят, делото ще бъде прекратено. Сочи се, че е надлежно формулирано
искането, основано на изложените факти и обстоятелства в исковата молба, като в
тази връзка се поддържа, че се счита договора за нищожен на посоченото
основание, а не се иска неговото разваляне. Претендира се отмяна на
определението, за да се продължи производството по същото.
Предвид наличието на
хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е
връчван на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалване на подлежащо на обжалване определение, допустима е, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
Първоинстанционното
производство пред ОС-Варна е било образувано след като отправеното от ищеца В.Ж.Ж.
искане по гр.д. № 672/20г. за изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез приемане за алтернативно разглеждане и на иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
предявен против същия ответник Х.Н.М., за прогласяване нищожността на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с НА № 164, т. ІІІ, рег. № 7040,
дело № 495/14.09.07г. на нотариус П. Димитрова-Варна, поради накърняване на
добрите нрави, е оставено без уважение и в тази връзка е разпоредено да се
изготви преписка на молбите за изменение, по която да се образува отделно
производство. Такова е именно образуваното гр.д. № 2096/20г. на ВОС.
С разпореждане №
3688/12.08.20г. съдът е оставил без движение производството по делото, давайки
указания на ищеца да посочи ответник по иска и да го индивидуализира с 3 имена,
ЕГН и адрес за призоваване; да изложи всички факти и обстоятелства по
предявената претенция; да формулира надлежно искането си според изложените
факти и обстоятелства и да съобрази, че неплащането на цената би било основание
за разваляне на договора, а не за неговата нищожност поради накърняване на
добрите нрави; да представи скица и данъчна оценка на имота; да посочи цена на
иска и да заплати ДТ в размер на 4% от ¼ от цената на иска. Указано е,
че при неизпълнение в срок и в цялост на указанията, молбата ще бъде върната.
В указания му срок ищецът
е депозирал документ, озаглавен искова молба, с който е посочил трите имена,
ЕГН и адрес за призоваване на ответника, изложил е обстоятелствата във връзка
със сключения между тях договор за продажба на недвижим имот, оформен с
посочения НА за сумата от 250 000 лв., за която твърди, че не му е била
платена от ответника-купувач – нито в деня на подписване на договора, нито чрез
погасяване на дълга му към „Банка ДСК“ ЕАД. Поради това е отправил искане да се
обяви договора за нищожен поради невъзможност и нежелание на купувача да плати
цената, защото противоречи на добрите нрави, предвид „неравностойността на
насрещната престация“, липсата на такава, изразяваща се в неплащане. С оглед
изпълнението на другите указания ищецът е отправил искане да му се издадат 2
съдебни удостоверения за снабдяване със скица и данъчна оценка на имота. В тази
връзка е отправено искане за определяне на 14-дневен срок, считано от датата на
издаване на удостоверенията, за да се определи цената на иска и да се внесе ДТ.
Последвало е
постановяването на обжалваното понастоящем определение поради неизпълнение на
указанията, дадени по т. 3, 4, 5 и 6 от разпореждането, както и поради това, че
ищецът разполага вече с издадени му скица и данъчна оценка, с които се е
снабдил по гр.д. № 672/20г. на ВОС и е могъл да определи цената на иска и да
заплати ДТ. Констатирано е още, че страната не е поискала продължаване на срока
и не е отправила други искания, за да се оставя производството по делото
повторно без движение.
Настоящият състав на съда
счита, че предвиденото в чл. 129, ал. 2 от ГПК задължение на съда относно
съобщаването на констатираните нередовности, следва да се изпълнява в унисон и с
дефинираното съдържание на принципа за служебното начало в чл. 7, ал. 1 от ГПК
– да се съдейства от съда чрез даването на ясни и конкретни указания на ищеца
относно необходимите действия, които следва да се предприемат, за да се
отстранят нередовностите на исковата молба. В случая, след като вече по гр.д. №
672/20г. на ВОС е имало оказано съдействие за снабдяването на ищеца с данъчна
оценка и скица на имота /и след като е преценено, че новото дело няма да се
образува чрез изготвянето на преписка, съдържаща и първоначалната искова молба,
наред с молбата за изменение на иска, както и с копия на вече представени скица
и данъчна оценка на имота/, е следвало да се укаже, че ищецът може да представи
заверени копия на тези документи и че не е необходимо представянето на
оригиналите на такива. Освен това ищецът е отправил искане за продължаване на
срока с 14 дни, за да изпълни в цялост дадените му от съда указания, по което
съдът не се е произнесъл.
По горните съображения
обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, а
делото да се върна на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по
отстраняване нередовностите на исковата молба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2665/31.08.2020г., постановено по гр. д. №
2096/20г. по описа на ОС-Варна, И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по отстраняване нередовностите на исковата молба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: