О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 1049 / 4.9.2018г.
Административен съд Пазарджик, в закрито заседание, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Георги Видев административно дело № 207 по описа на съда за 2018 г., намери за установено следното:
Постъпила е молба от В.Е.Ж. за изменение на постановеното по делото Решение № 495 от 26.07.2018 г. в частта му за разносите, като бъдат присъдени такива в нейна полза в пълния направен и претендиран размер от 610 лв., а претенцията за разноски на заинтересованите страни Б.Б. и И.Б. да бъде оставена без уважение.
Молбата е допустима, но неоснователна:
С постановеното по делото решение настоящият съд е приел, че доколкото жалбата в една част се оставя без разглеждане, а в друга част – се уважава, то следва посочените страни по равно да понесат тежестта на направените от тях разноски. В съответствие с това и доколкото платените от двете заинтересовани страни претендиращи разноски - Б.З.Б. и И.А.Б. са със 140 лв. повече, отколкото разноските, платени от жалбоподателката, то съдът е приел, че жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на двете заинтересовани страни половината от тази сума, т.е. 70 лв.
Съдът намира, че така постановеното решение в частта му за разноските е правилно и не следва да бъде изменяно.
Жалбоподателката изрично е формулирала две алтернативни искания към съда – или да бъде обявена нищожността на обжалвания акт, или същият да бъде отменен, като незаконосъобразен. При това положение съдът е бил длъжен да разгледа и двете (както е и направил), като първо провери допустимостта на всяко от тях, а после евентуално и тяхната основателност. Разглеждайки в решението си искането за отмяна, съдът е констатирал, че същото е недопустимо, като е изложил надлежни и подробни мотиви за това (които поддържа и понастоящем) и съответно, с диспозитива на решението е оставил жалбата в частта ѝ по отношение на искането за отмяна без разглеждане, като е прекратил делото в тази му част. Съответно и по аргумент от чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК съдът е приел, че за прекратяването на делото в тази му част на двете заинтересовани страни следва да бъдат присъдени разноски за сметка на жалбоподателката.
Неоснователни са възраженията на същата:
Жалбата, макар и цялостно насочена против административния акт, се състои от две отделни искания (както е посочено по-горе). Самият процесуален закон – чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК – изисква изрично посочване на исканията, отправени до съда. Това изрично посочване е свързано и със задължението на съда да се произнесе по всяко от тези искания. В случая, за да бяха присъдени изцяло направените разноски на жалбоподателката, тя не би следвало да формулира недопустимото искане до съда да отмени акта и по този начин да го задължи да се произнесе по този въпрос, а следваше да претендира единствено неговата нищожност. Заинтересованите страни оспориха това искане за отмяна, като изложиха съображения за недопустимостта му и съответно решението на съда в частта му, с която прекратява делото, е благоприятно за тях, поради което им се дължат разноски.
Предвид гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането на В.Е.Ж., съдържащо се в нейна молба за изменение на постановеното по административно дело № 207/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик Решение № 495 от 26.07.2018 г. в частта му за разносите, като бъдат присъдени такива в нейна полза в пълния направен и претендиран размер от 610 лв., а претенцията за разноски на заинтересованите страни Б.Б. и И.Б. да бъде оставена без уважение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на засегнатите страни.
Съдия: /П/