Присъда по дело №398/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 9
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20225640200398
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 9
гр. гр. Хасково, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Наказателно дело частен
характер № 20225640200398 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. П. Х., ЕГН********** с адрес ************, за
НЕВИНЕН в това, че на 27. 10. 2021г., в гр. Хасково, като длъжностно лице - /журналист и
собственик на медийно издание - интернет сайт www.taran.news, както и негов
администратор/, при и по повод изпълнение на функциите си, нанесъл публична обида на Б.
С. Д. от гр. Хасково, като по друг начин /чрез публикация в интернет сайт www.taran.news /,
казал нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „изяли шамари от група
младежи" - престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 146 ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия Х. П. Х., ЕГН********** ********* за НЕВИНЕН в това,
че на 27. 10. 2021г., в гр. Хасково като длъжностно лице - /журналист и собственик на
медийно издание - интернет сайт www.taran.news, както и негов администратор/, при и по
повод изпълнение на функциите си, наклеветил публично Б. С. Д. от гр. Хасково, като по
друг начин /чрез публикация в интернет сайт www.taran.news /, разгласил позорни
обстоятелства за него и му приписал престъпление по чл.325 от НК, а именно, че /Б. С. Д. е
бил тогава „униформен", че полицейските служители се „държали нагло.... заяждали се с
1
друга компания...", поведението им било „нетърпимо" и пр./ - престъпление по чл. 148 ал.
2, вр. ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от
НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. Д., ЕГН **********, от ********, срещу Х. П. Х.,
ЕГН********** с адрес *****, **********, граждански иск за сумата от 2000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.
148 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 146 ал. 1 от НК, ведно с законната лихва от 27. 10. 2021г. до
окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. Д., ЕГН **********, от *********, срещу Х. П. Х.,
ЕГН********** с адрес **************, граждански иск за сумата от 3000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.
148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147 ал. 1 от НК, ведно с законната лихва от 27. 10.
2021г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, от *******, да заплати на Х. П. Х.,
ЕГН********** с адрес гр. Хасково бул.“Васил Левски“ №61, вх.“В“, ап.19, сумата от 2300
лева, разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, от *********, да заплати по сметка на РС-
Хасково сумата от 96.62 лева разноски за вещо лице.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския Окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.

/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд –ВЯРНО С
Хасково: ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: //П.Н./
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ

към присъда №9 от 08.02.2023 год. по НЧХД №398/2022 год. на
РС-Хасково

Против подсъдимия Х. П. Х., ЕГН********** с адрес гр. Хасково **********е
повдигнато обвинение затова, че на 27. 10. 2021г., в гр. Хасково, като длъжностно лице -
/журналист и собственик на медийно издание - интернет сайт www.taran.news, както и негов
администратор/, при и по повод изпълнение на функциите си, нанесъл публична обида на Б.
С. Д. от гр. Хасково, като по друг начин /чрез публикация в интернет сайт www.taran.news /,
казал нещо унизително за честта и достойнството му, а именно: „изяли шамари от група
младежи" - престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 146 ал. 1 от НК.
Срещу подсидимият е повдигнато и обвинение, че на 27. 10. 2021г., в гр. Хасково
като длъжностно лице - /журналист и собственик на медийно издание - интернет сайт
www.taran.news, както и негов администратор/, при и по повод изпълнение на функциите си,
наклеветил публично Б. С. Д. от гр. Хасково, като по друг начин /чрез публикация в
интернет сайт www.taran.news /, разгласил позорни обстоятелства за него и му приписал
престъпление по чл.325 от НК, а именно, че /Б. С. Д. е бил тогава „униформен", че
полицейските служители се „държали нагло.... заяждали се с друга компания...",
поведението им било „нетърпимо" и пр./ - престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1, т. 2 и
т. 4, вр. чл. 147 ал. 1 от НК.
Адв.П. повеленик на частният тъжител и граждански ищец, моли съда да уважите
частната тъжба, и да признае подс.Х. за виновен в извършване на престъпленията описани в
нея. Било доказано по несъмнен начин, че на дата 27.10.2021г. в интернет сайта
https://taran.news, собственост и администриран от подсъдимия Х. Х. е публикувана статия
изпълнена с изцяло невярна информация, а именно обидни и клеветнически твърдения,
които оронвали честта и достойнството на тъжителя. В статията се твърдяло, че трима
полицаи са ,,изяли шамари“ от група младежи. Посочено било, че те са били униформени
към онзи момент. Посочено било, че тримата служители на полицията в това число и
частният тъжител са се държали нагло и са се заяждали с друга компания, от която са ,,изяли
шамари“. Посочено било, че тяхното поведение е било негативно, както и че тази
информация била дадена на Х. от възмутени полицаи. Всичко това обаче не било така.
Такава информация не била давана по официалния ред и подсъдимият не я е получил по
официалния ред от МВР. По-късно във времето пресцентъра на МВР публикувал
информация, която била със съвсем друго съдържание, което съответствало на случилото се.
Защитата не отрича, че няколко дни преди статията дъ бъде публикувана, в Бар Джой в
гр.Хасково, тъжителят заедно със свидетелите Р. Т. и М. Д., са посетили нощното заведение.
Същата вечер те не били на работа. В бара с тях са започнали да се заяждат група младежи,
които са били познати на органите, включително на тях тримата, като криминален
контингент, като лица занимаващи се с наркотична дейност. Възникнало спречкване, тъй
като групата младежи са започнали да се заяждат с тъжителя и двамата му колеги, а не
обратното, както е изнесено в статията. Нямало било доказателства някой да е изял шамари
от тези младежи, още повече тъжителя Б. Д. или неговите колеги. Защитата твърди още, че в
следствие на изнесената информация, неговият доверител се е почувствал силно обиден не
само като граждани, но и като служител на реда, което се е отразило не само на него, на
неговото психично състояние, но и на близките му, семейството му. Изнасяйки тази
информация в публичното пространство подсъдимият извършил и наклеветяване на Б. Д..
Тези твърдения на подсъдимия в статията, били изнесени в публичното пространство и тази
1
информацията станала достояние на неограничен кръг лица, не само на неговите колеги, но
и на близки роднини и познати. Разрушено било с тази информация доброто име на
тъжителя сред колегите му и сред обществото. Подсъдимият Х. действал като длъжностно
лице, тъй като е журналист, собственик и администратор на интернет сайта
https://taran.news.
Именно по повод изпълнение на функциите му като такъв, като администратор и като
журналист той е публикувал информация съдържаща 4 обидни и клеветнически твърдения.
Делото изобилствало от достатъчно доказателства, доказващи вината на подсъдимия, като
разпита на колегата на подсъдимия М. Г. и другите доказателства по делото. В тази връзка
се иска съдът да подс.Х. за виновен в престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл.
146, ал. 1 от НК, като му наложите справедливо наказание. Защитата моли съда да признаете
Х. за виновен и в престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1
от НК. Моли да му се наложи справедливо наказание за двете деяния при условията на чл.
78а от НК. Моли съдът да уважи и предявените граждански искове. Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Частният тъжител и граждански ищец Б. Д. се придържа изцяло към казаното от
адв.П..
Защитникът на подс.Х. адв.В. Г., пледира, че от събраните по делото доказателства не
се доказало подсъдимият Х. да е извършил престъпленията за които му е повдигнато
обвинение. Поради това адв.Г. иска съдът да признае за невинен подзащитният му по така
повдигнатото обвинение за клевета и обида. Безспорен бил фактът, че двете компании на
полицейските служители, които не са на работа и на криминално проявените, както били
определени от последния свидетел А. Б. Р.. Безспорен бил и фактът, че двете компании са
употребили доста алкохол. Последният свидетел, потвърдил това казвайки, че и двете
компании са били видимо употребили алкохол. Св.Р. М. Р. проявил завидна смелост да каже,
че е спортист и че съборил и ударил Д.. Подсъдимият обяснил, че кавичките са знак, чиято
основна функция е да отделя чужда реч или странично неизвестно название спрямо
контекста, в който се прилага или когато се предава пряка реч. Тези кавички се намират в
тази публикация: ,,изяли шамарите от група младежи“. Според защитата това било истина и
се доказало от събраните по делото доказателства. Имало е спречкване, имало е инцидент
имало е и нараняване на тъжителя Д. при този инцидент. Последното се доказвало и от
факта, че Д. е ходил при съдебния лекар. На съдебният лекар е заявено, че е бил ударен от
неизвестен младеж. В тази връзка Д-р Еленски ли е съставил документ, а именно съдебно
медицинско удостоверение №399/28.10.2021г. в което са описани и телесните увреждания на
тъжителя. Тоест според защитата това което е описано в статията се е случило и е истина,
нещо повече, то е било потвърдено в разговор между св.М. В. Г. и пресаташето на ОДМВР-
Хасково, че такъв инцидент е имало. В случай според защитата в статията думата
,,униформен“ е употребена, за да определи длъжностната характеристика на лицата взели
участие в инцидента. Тоест, че това са лица от полицейския състав, който изпълнява
функционалните си задължения с униформа, а не че те вечерта са били в бара с униформа. В
случая действително имало сбиване. Действително в качеството си на журналист подс.Х. го
е обобщил това сбиване с израза ,,изяли шамарите“. Истината била, че подсъдимият ел
отразил една обективна истина на обективни действия, на обективни събития свързани с
нанесен побой. Освен това по повод посоченото в статията, че са се държали нагло и са се
заяждали с другата компания, това било установено по делото, по безспорен начин. Двете
компании, чрез отделните лица в тях са влезли в конфликт. Тук се говори в множествено
число. Никъде в текста не се сочело конкретно тъжителя Д.. С оглед изложеното защитата
счита, че не е осъществен престъпният състав нито на обидата, нито на клеветата. Ставало
дума за журналистика, която отразява фактите такива каквито са се случили. В тази връзка
се иска съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинение. Претендират се
разноски.
2
Подсъдимият Х. П. Х. разбира обвинението и в хода на съдебното следствие дава
обяснения, в които не се признава за виновен. Твърди, че изнесеното от него в
инкриминираната статия е описано по всички правила на журналистиката. Всичко в
статията било вярно. Това се доказвало от свидетелски показания и писмените доказателства
по делото. Имало използвани кавички, което означавало цитат по всички правила на
българската граматика, тоест то е казано от други хора. Тоест подсъдимият бил предал
реална случка , а не си я измислил. Освен това дал възможност на тъжителя за отговор но
той не се възползвал от това. Описаната информация била потвърдена от различни
източници в това число и от пресцентъра на МВР.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.10.2021г. около 02.00 часа тъжителят Д. заедно със своите колеги
свидетелите Р. Т. и М. Д. всички полицейски служители посетили бар „Джой“ в гр.Хасково.
Същата вечер и тримата не били на работа и били цивилни. Отивайки в бара седнали на
една маса и си поръчали питиета. В един момент до масата им се приближил св. Р. М. Р.,
като поздравил полицаите и се обърнал към тъжителя Д. с думите „какво става ченге“. След
това последвала размяна на реплики между двамата и започнал да назрява конфликт, при
който тъжителят изблъскал св. Р. М. Р. от масата си. При тази реакция на Д., се намесил св.
Р. Т.. Той хванал Р. и го дръпнал на страни и временно потушил спречкването. Тогава св. Р.
М. Р. отишъл до своята компания. От там продължил да показва неприлични знаци по
посока на масата на която стояли тъжителя Д. и свидетелите Р. Т. и М. Д.. В един момент св.
Р. М. Р. отново тръгнал към масата на тъжителя Д. но бил пресрешнат от охраната и се
върнал обратно. По-късно Р. отново се отправил към масата на тъжителя и тогава св.Р. Т.
отишъл при него и го попитал какво иска, като му казал да излезнат извън бара да се
разберат. Св. Р. М. Р. и св. Р. Т. излезли извън бара, като отвън били още около десетина
човека от компанията на св. Р. М. Р.. Там между последните двама свидетели започнал
скандал, който прераснал в опит за нанасяне на удари между двамата, но св.Р. успял да
хване за краката св.Т. и го съборил на земята. Докато това се случвало извън бара бил
излезнал и тъжителя Д., който от своя страна бил повален на земята от едно от другите лица
които били от компанията на св.Р.. Б. Д. паднал на земята по лице и при което получил
телесни увреждания /охлузване/ по лявата скула. След това инцидентът приключил, тъй като
на место дошли извиканите на телефон 112 полицаи, които отвели всички участници в
инцидента в това число и колегите си в РУМВР-Хасково за снемане на обяснения. Според
св.А. Б. Р., който към онзи момент, а и сега е началник на тъжителя Д. и на св.Т., той е бил
извикан тъй като е имало инцидент с негови служители. Отивайки на место е заварил две
групи едната състояща се от тъжителя Димитрос, св.Т. и св.Д. и тримата полицай, а от
другата страна лица които св.А. Р. познавал то криминално проявени лица. Според него
всички участници в инцидента били видимо употребили алкохол. Във връзка с горният
инцидент е разпоредена вътрешна проверка която е приключила със становище че тъжителя
Д. и св.Т. не са извършили нарушение на служебната дисциплина и няма неправомерни
действия от тяхна страна по отношение на други лица.
На 23.10.2021г. частният тъжител Д. посещава Спешно отделение в гр.Хасково,
където е прегледан и е установено охлузване в областта на дясната скула. Като е извършено
и образно изследване при което не са установени фрактури. В лест за преглед на пациент в
Спешно отделение от №14563/23.10.2021г. в графата анамнеза е записано, че Д. е наранен
при спречкване в ареста от някои от задържаните.
Във връзка с описаният по-горе инцидент на 27.10.2021г. след проверка на
случилото се. След консултации със свои колеги – св. М. В. Г., подс.Х. публикувал
процесната статия. Тя е публикувана в интернет сайта https://taran.news, собственост от
„Фактор БГ“ ЕООД, гр. Хасково, ЕИК: *********, със едноличен собственик на капитала и
3
управител подсъдимия Х. Х.. Отделно от това самият подс.Х. е посочен и като автор на
статията и не отрича да е публикувал същата в посоченият сайт.
Веднага след излизането на статията, тя била прочетена от тъжителя Д., от св.Т. и от
неограничен кръг лица. Започнали и обаждания до Д. и Т. от възмутени от статията техни
колеги и близки, които им изказвали подкрепата си. Отделно от това тъжителят бил крайно
възмутен и обиден от изнесената според него невярна информация в статията. Освен това се
почувствал и наклеветен от автора на статията, а именно подс.Х.. Накърнена била честта и
достойнството му и доброто му име.
На 28.10.2021г. около 12.21 часа тъжителят Д., е бил прегледан от д-р Еленски и му
било издадено съдебно медицинско удостоверение №399/28.10.2021г. В него е записано, че
по данни на тъжителя Д. е бил ударен пред бар „Джой“ с юмрук в областта на лицето от
познато лице. В следствие на удара е падна на терена. Оплаква се от болки в гръдния кош.
Подсъдимият Х. Х. е неосъждан видно от представените и приети по делото справка
за съдимост. Характеристичните данни за подсъдимия са отлични.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие св. Р. Т., св. М. Д.,
св. М. В. Г., св. А. Р., св. Р. М. Р. и св.Т. Б.и и писмените доказателства , приобщени към
доказателствения материал по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
и писмените доказателства като обективни, относими и кореспондиращи помежду си.
Съдът намира, че между показанията на свидетелите не съществуват съществени
противоречия по основните факти и обстоятелства около случилото се на 23.10.2021г. в
гр.Хасково в бар „Джой“ и извън него. Тези показания изцяло се подкрепят и от събраните
писмени доказателства по делото и най-вече от медицинските такива.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи:
По обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 146, ал. 1 от НК съдът намира
следното :
За да бъде съставомерно деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 146, ал. 1
от НК, следва да е установено по категоричен и безспорен начин, че инкриминиранте
обидни изрази или действия на първо место са били насочени спрямо частният тъжител.
Съдебната практика е категорична и константна в насока, че при обидата деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети или
квалификации, които по същността си и по съдържанието си засягат честта и
достойнството на пострадалия, без значение е доколко това е оправдано в съзнанието
на дееца. От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства не
се установява от обективна страна и субективна страна по безсъмнен начин подсъдимият да
е осъществила инкриминираното престъпно деяние в частната тъжба. В тази насока
настоящия съд намира, че по делото липсват безспорни преки или косвени доказателства,
установяващи извършването на деянието от страна на подсъдимата по делото. Това е така,
тъй като по отношение на инкриминираната обида, която се твърди, че е била осъществена
на датата, чрез публикуването на процесната статия от подсъдимия, липсват каквито и да
било доказателства, от които се установява, че израза „изяли шамарите“ от група младежи
е изказана от подсъдимия лична негативна оценка именно за личността на пострадалия.
Напротив видно от статията на първо место според настоящият състав на съда до колкото се
говори в множествено число, то не може да се обоснове извода, че казаното касае именно
пострадалият. Освен това както вече бе отбелязано израза „изяли шамарите“ от група
младежи изобщо не може да се възприеме като негативна оценка дадена от страна на
подсъдимия. Напротив в случая е описано по-скоро едно престъпление или в най-добррият
случай – хулиганство, квалифицирано по Указа за дребно хулиганство. Тоест последният
израз в никакъв случай не може да се възприеме за негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети или квалификации, които по същността си и по
4
съдържанието си засягат честта и достойнството на пострадалия, както изисква
разпоредбата на чл.146, ал.1 от НК. Освен това изразът който е инкриминиран е поставен в
кавички в статията, което означава, че е препредадена информация от трето лице или пък, че
поставеното в кавичките не е вярно. Тоест като приема горното съдът намира, че в случая не
е на лица съставомерно деяние по чл.146, ал.1 от НК, което да се докаже че е извършено
отподсъдимия Х. Х.. В заключение липсват безспорни доказателства, обосноваващи
обвинението за обида, повдигнато с тъжбата. Липсват категорични доказателства
подсъдимият да е изричал посредством статията публикувано от него обидини думи по
адрес на тъжителя. Такава е и версията на подсъдимия, който поначало няма задължение да
дава обяснения по обвинението или, ако дава такива, не е задължително те да са уличаващи
го в извършването на престъпление. Доколко изложеното от него отговаря на истината, е
въпрос, който се преценява на плоскостта на останалите доказателства. Следователно,
липсват безспорни и несъмнени доказателства, които да потвърждават изложеното в
тъжбата. С оглед на изложеното, на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият бе признат за
невинен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4
вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прие, че не са лице от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимия, поради което призна
последният за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение.
За да е налице клевета, е необходимо от обективна страна да се разпространяват
неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому престъпление. От субективна
страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като деецът съзнава, че
разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на действителността,
или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е извършил (пряк умисъл), или
като допуска, че обстоятелствата са неистински, респ., че пострадалият не е извършил
престъпление, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат (евентуален умисъл).
Липсата на един от посочените обективни или субективни признаци води и до липса на
престъпление. Именно такъв е и настоящият случай.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, извън обхвата на клеветата остават
случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява
становище или упражнява право на искания, от които произтичат определени правни
последици. В тези случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и
законите, като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните
органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права,
като реализира предоставени му за тази цел правни възможности /Решение
№70/25.02.2009г., по н.д.№36/2009г., н.к., Ін.о. на ВКС/.
Според настоящият състав в случая от обективна страна не е на лице престъплението
за което е предаден на съд подсъдимия. Това според съда е така защото видно от
журналистическият материал, който следва да бъде възприеман в неговата цялост, а не -
отделни изречения да бъдат разглеждани изолирано - извън контекста на самата публикация,
в този материал на практика според съда липсва описано престъпление, което подсъдимият
да е приписал на частният тъжител. От инкриминираните изрази - „униформен", че
полицейските служители се „държали нагло.... заяждали се с друга компания...",
поведението им било „нетърпимо", по никакъв начин не може да се направи извод за
къквото и да е престъпление което да е приписано на подсъдимия. Тоест на практика така
описаното с горните изрази не може да се приеме, че е описание на престъпление, макар и в
тъжбата да се твърди, че е приписано престъпление срещу реда и общественото
спокойствие, като се визира престъпление по чл.325 от НК. Според настоящият състав на
съда в случая така както са описани в материала процесните текстове, те на практика
5
обобщават и дават описание на едно по-скоро скандално и недопустимо поведение от
страна на полицейски служители, макар и в момента да са били цивилни и не на работа. В
никакъв случай обаче описаното в статията не дава квалификацията на непристойни
действия, които грубо да нарушават общественият ред и да изразяват явно неуважение към
обществото както изисква редакцията на чл.325 ал.1 от НК. Тоест според съда статията с
инкриминираните в тъжбата изрази не описва, правната квалификация на деянието
хулиганство по чл.325, ал.1 от НК, което да се вменява на пострадалия от подс.Х.. Тоест
липсва от обективна и субективна страна състава на чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК, което да е извършено от подс. Х. посредством приписва на
престъпление на тъжителя.
На следващо место съдът намира, че не е на лице и вторият обективен признак
посредством който се осъществява престъплението по чл.147 от НК и това е
разпространяването на неистински позорни обстоятелства. В съдебната практика и доктрина
се приема, че "позорно обстоятелство" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието
разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и
настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот,
както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. За
съставомерността на деянието е необходимо - разгласените факти и обстоятелства да не
отговарят на действителността, т.е. да са неистински.
При разбор на инкриминираните изрази в тъжбата по отношение на второто обвинение
в тъжбата съдът намира, че първият израз /дума/ - „униформените" както е използвана в
статията, както и полицаи са синоними и сочат, че става дума именно за св.Т. и тъжителя Д..
Тоест те са употребени именно като синоними, сочещи на описаните в статията лица. В
никакъв тези думи не могат да се приемат за позорящи, позорно обстоятелство. По подочен
начин в ежедневието или в разговорният език хората посочват служителите на реда, както е
постъпил за да не прави повторение и подс.Х. в статията си. Това, че св.Т. и тъжителя Д. са
полицаи и са униформени когато са на работа е безспорно и се доказва от всички
доказателства събрани по делото. Горните думи са и начин на индивидуализиране именно
на тази група от хора които се занимават с охраната на общественият ред.
На следващо место останалите изрази полицейските служители се „държали нагло....
заяждали се с друга компания..." поведението им било „нетърпимо", не са неистински
позорни обстоятелства. Това е така защото на първо место както беосочено по-горе всичко
описано в статията с горните изрази на практика се е случило, тоест това което е изразено с
тях не е неистина, напротив тези обстоятелства са самата истина. От свидетелските
показания на св. Р. Т., св. М. Д., св. М. В. Г., св. А. Р., св. Р. М. Р., както и от разпечатката
на разговора от тел.112, от медицинските документи приети по делото, дори от обясненията
на тъжителя дадени в полицейската преписка става безспорно ясно, както и съдът прие по-
горе, че е възникнал скандал между група младежи, така както е посочено и в статията и
полицейските служители които не са били на работа и са били цивилни. Това, че са били
цивилни обаче не изключва качеството им на полицаи. Единствено в случая до колкото не
са на работа не могат да се ползват от правата си на полицейски служители. При този
скандал вместо да потърсят намесата на техни колеги които са били на работа и е следвало
да въдворят ред и да респектират младежите, които явно са предизвикали конфликта,
полицаите в известна степен са отговорили на провокацията. Така се е стигнало до в
известен смисъл саморазпрва между двете компании по начина описан по-горе при която
тъжителят дори е получил наранявания описани в съдебно медицинското удостоверение. До
колкото става въпрос до служители на реда макар и не на работа, то по отношение на тях
винаги има завишени очаквания в сравнение с обикновените граждани и това което би било
съвсем обикновено спречкване и скандал, дори размяна на удари между обикновени
граждани, при намеса на полицейски служители, макар и не на работа води до по сериозен
обществен отзвук. Тоест това поведение най-общо на органите на реда в такава ситуация се
6
възприема от останалите членове на обществото по-критично и с по-силен морален отзвук.
Затова и съдът намира, че посочените в тъжбата инкриминирани обстоятелства са истински
и не могат да са елемент от обективна страна на престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. За съставомерността на деянието е необходимо -
разгласени факти и обстоятелства да не отговарят на действителността, т.е. да са
неистински.
Нещо повече според съда в случая не е на лице съставомерност и поради факта, че
деецът изказва мнение, своя субективна оценка и извод, изразява становище, от които
произтичат определени правни последици. Това както вече бе отбелязано по-горе според
константната практика на ВКС е извън обхвата на клеветата. В тези случаи, деецът
упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например, правото да
се изказва свободно. Нещо повече до колкото подс.Х. е журналист в случая той упражнява и
правото си на упражняване на определена професия. Да при това упражняване той следва да
поднася информацията в статиите си, след като я провери, нещо което в случая е сторено.
Тоест, казусът следва да бъде разгледан през призмата на чл. 10 от ЕКПЧ, като е
необходимо да се прецени - доколко изнесените от подсъдимия твърдения е израз на
правото свободно да се изразява и разпространява мнение. Последното право е гарантирано
в чл. 39, ал. 1 от Конституция на Република България и чл. 10 от ЕКПЧ, а освен това е
уредено с Решение № 7/04.06.1996 година по конст.дело № 1/1996 година на КС на РБ. Това
право, обаче, не е абсолютно. Ограничение на това правило се допуска с чл. 10 § 2 от ЕКПЧ,
а разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от КРБ въвежда изрично ограничения за упражняването му.
Залегналото в общото положение по чл. 57, ал. 2 от КРБ правило е - да не се допуска
злоупотреба с упражняването на права по начин, накърняващ права или законни интереси на
други. Т.е., във всеки един случай на повдигнато обвинение за клевета е необходимо да се
прецени - доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и
необходимо и дали то се използва за накърняване правата и доброто име на другиго. Това ,
което подсъдимият Х. е посочил в статията си според настоящият състав на съда няма
характер на фактически твърдения за позорни обстоятелства. Да изнесеното в статията има
характера на морално укоримо поведение, но то е свързано пак да се подчертае с истински
обстоятелства. И тук следва да се отбележи, че така както е използвано множествено число
при публикуването на статията съдът намира, че не е в достатъчна степен индивидуализиран
тъжителя като извършител на описаното в статията. И още нещо в случая до колкото става
въпрос до журналистика, според съда при публикуването на статията и са приложени
основни журналистически похвати и стандарти за професионална етика. Например
стандарти за фактологично предаване на новините, право на гражданите на достоверна
информация, обективно отразяване на събитията като дълг на журналиста, Зачитане на
обществения интерес и неприкосновеност на личния живот и достойнство на гражданите,
както и право на отговор на лицата които биха са почувствали засегнати от изнесеното в
журналистическият материал и др. Всичко това според съда е спазено в случая, както и
правото на отговор, което обаче не е осъществено. Тоест настоящият състав на съда, приема,
че когато е извършена необходимата проверка на фактите, като за това са използвани
обективно съществуващи източници на информация, отговорността за клевета е изключена,
защото извършителят действа със субективната увереност, основана на определени
истински обективни обстоятелства, че изнесеното от него отговаря на действителността.
Именно такъв е и настоящият случай. Внимателният прочит на инкриминираната
публикация показва, че на практика в нея е отразено обективно и достоверно случилото се
на 23.10.2021г. в и пред бар „Джой“ в гр.Хасково. Подсъдимия е извършил проверка на
фактите и е бил убеден в тяхната достоверност. Тоест последното, изключва от субективна
страна отговорността на подсъдимия за клевета, защото той е действал със субективната
увереност, основана на определени обективни обстоятелства, че изнесеното от него отговаря
на действителността (Р. № 111/2000 - н. о.). Вмененото му обвинение е престъпление, което
7
както бе отбелязано по-горе може да бъде извършено единствено умишлено - както с пряк,
така и с евентуален умисъл. Това предполага в съзнанието на дееца да съществуват
представи относно обществено опасния характер на деянието, каквито в случая от вече
изложеното съдът приема, че не са на лице и са немислими при положение, че се
пресъздават изводи и цитати от съдебни решения които са влезли в сила.
Поради горните мотиви съдът призна подсъдимия Х. Х. за невинен в извършването
на престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147 ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение.
По предявените граждански искове, съдът не уважи същият, до колкото подсъдимият
беше признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. За да се уважи
предявеният граждански иск е необходима влязла в сила осъдителна присъда, която се явява
единственият правен способ, за да се приеме, че вредата, нанесена от подсъдимия на
пострадалия е резултат на престъплението описано в тъжбата. Поради това и съдът
отхвърли предявените от Б. С. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково граждански искове, като
неоснователени и недоказани.
Съдът осъди Б. С. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково, ****, да заплати на Х. П. Х.,
ЕГН********** с адрес гр. Хасково *****, сумата от 2300 лева, разноски за адвокатски
хонорар.
Съдът осъди Б. С. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково, ******, да заплати по сметка
на РС-Хасково сумата от 96.62 лева разноски за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.


Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
8
Съобщи за изтекли лични данни