РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието, с адрес: гр. *****, подадена
чрез пълномощника ст. юрк. Т.Ч., против Решение № 210 от 04.03.2021г.,
поправено с решение № 747/27.05.2021 г., по гр.д.№ 10585 по описа за 2020 г.
на РС Пловдив, I гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на КР. Г.
ИВ., ЕГН: ********** сумата от 1 460, 23 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд над нормативно установената
продължителност на работното време за периода от 01.01.2018 г. -
30.06.2019г., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 449,36
лв. за периода от 26.04.2018 г. - 24.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 25.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 500 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
1
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и
постановено на база неправилни правни изводи. Поддържа приложението на
чл.16е, ал.3 и 4 от ППЗИНЗС / в сила от 07.03.2014 г/, регламентиращ
отчитането на графика при нарядите, както и излага съображения за
приложението на ал.1 за обхвата на отработеното време, както и на ал.2 и
ал.5 относно регламентираните почивки. Поддържа, че при спазването на
посочените императивни норми на ППЗИНЗС на служителя периодично е
изплащан положения извънреден труд, поради което не се дължи такъв.
Позовава се на приетото по делото заключение на ССЕ, от което твърди, че се
установява изплатеното изцяло времето на нарядите, положени като
извънреден труд. Навежда се възражението, че е била осигурявана
законоустановената почивка за хранене и по отношение на същата липсват
нарушения, както и че времето за отдих се е отчитало за работно време
съгл.чл.16е, ал.1, т.5 от ППЗИНЗС. Моли за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на ново такова, с което да се отхвърлят исковете.
Претендират присъждането на разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна на КР. Г. ИВ., чрез пълномощника по делото адвокат
Н.П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по
оплакванията във въззивната жалба и поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно. Приема се, че решението е съобразено със събраните по
делото доказателства - свидетелските показания и заключението на ССЕ,
както и че районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.16е от
ППЗИНЗС, за което развива подробни съображения. Поддържа, че постовата
дейност на *****я по охраната е съпътствана от дейности, които са
имплицитно свързани със същинската постова дейност, при което ответникът
не доказвал отчитането и заплащането на тези съпътстващи дейности.
Намира, че извън предмета на производството стои поставеният от
жалбоподателя въпрос за времето за хранене, както и развива подробни
съображения относно правната уредба, регламентираща същото. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
2
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно
въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на
императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без
да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от КР. Г. ИВ. за осъждането
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, да му заплати сумата от сумата от 1000 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 100 часа положен извънреден труд в
периода 01.01.2018г. – 30.06.2019 г., получен вследствие на неотчетено, но
отработено времето за инструктажи, разводи, отводи, приемате и сдаване на
дежурства от ищеца, както следва – 40 минути извънреден труд за всяко 24-
часово дежурство по наряд и 1 час извънреден труд за всяко 12-часово
дежурство по външни охранителни постове /ВОП/, ведно със сумата от 100
лева – обезщетение за забава за периода 26.04.2018 г. – 24.08.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното й плащане. В хода на производството искът за главницата е
увеличена от 1000 лева на 1 460, 23 лева, а искът за заплащане на мораторна
лихва върху него от 100 лева на 449,36 лева.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието,
чрез пълномощника ст. юрк. Т.Ч., е изложил становище за допустимост, но за
частична неоснователност на исковете относно техния размер.
3
От фактическа страна не се спори, че през процесния период страните
са били в служебно правоотношение, възникнало на осн. ЗИНЗС, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „*****“ при ответната държавна
институция с местоизпълнение на служебните задължения - Затвора в гр.
****. Не е спорно, че през процесният период ищецът е полагал труд на
смени при 24-часови дежурства и 12-часови на ВОП, както и че работното
време било уговорено при сумирано отчитане на тримесечен период. Така
посочените обстоятелства документално се установяват и от представените
по делото извлечения от ЛТД на ищеца – заповеди за назначаване, актове за
встъпване в длъжност, длъжностна характеристика, справки за даваните
наряди и за изплатени суми, протоколи за отчитан труд за исковия период.
По почин на ищеца за установяване на релевантните за правния спор
обстоятелства е разпитан свидетелят А. Б., колега на ищеца. От показанията
на свидетеля се установяват даваните от ищеца дежурства през процесния
период. Според свидетелят, ищецът е давал 24-часови дежурства, които
реално продължавали 24 часа и 40 минути, а тези на ВОП по 13 часа.
Свидетелят разяснява протичането на едно 24-часово дежурство, при което
минавало през вратата на затвора в 07:50 часа, следвало предаването и
приемането на смяната и едва в 8.30 часа си тръгвал старият дежурен, който
сдавал дежурството. По отношение дежурството на външния пост свидетелят
удостоверява, че процедурата е идентична с разликата, че ако носят оръжие,
то следва да го представят и да вземат служебно оръжие. Връщането от ВОП
се осъществявало със служебен транспорт. Продължителността на 12-
часовото дежурство продължавало 13 часа.
В първоистанционното производство е прието заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като
компетентно и обективно изготвено, което не е оспорено от страните. От
заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период при реална
продължителност от 24 часа и 40 минути на отработените от ищеца 24-часови
смени и при реална продължителност от 13 часа на отработените от него 12-
часови смени на външни постове, същият е положил общо 199,1 часа
извънреден труд на стойност 1460,23 лв., който не е бил заплатен от
ответника.
4
С оглед на така установеното от фактическа страна съдът достига до
следните правни изводи:
През процесния период ищецът е бил държавен служител по смисъла на
чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, като е заемал длъжността „*****“ при ответника.
Възникналото между страните служебно правоотношение е регламентирано в
ЗИНЗС и в част трета на ППЗИНЗС, както и в ЗМВР с оглед препращащите
норми на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и чл.18 от ППЗИНЗС. По силата на
препращането и на основание разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал.
7 ЗМВР е предвидена възможност за полагане на извънреден труд от
служителите на ГДИН, който труд да се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Извънреден е трудът, който се
полага извън установеното за служителя работно време и със знанието на
неговия работодател. В този смисъл са чл. 143, ал. 1 КТ и чл. 187, ал. 7 ЗМВР.
Съгласно чл. 16а, ал. 2 ППЗИНЗС за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваем работeн процес /както е по делото/, работното време на
държавните служители в ГДИН и териториалните й служби се организира в
8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график със заповед на главния
директор на ГДИН или на началника на съответната териториална служба. По
силата на чл. 16е, ал. 3 и ал. 4 ППЗИНЗС при 12-часов график на наряд или
дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време по ал. 1, а при 24-
часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа
отработено време по ал. 1. Съгласно ал. 1 на същия член отработеното време
включва: 1. работните часове в рамките на установеното редовно работно
време; 2. удълженото работно време; 3. времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; 4. времето за
физиологични почивки; 5. времето за отдих; 6. времето за хранене; 7.
фактически извършената работа по време на разположение (активен период
на разположение в поделението); 8. времето за провеждане на професионално
обучение; и 9. времето на дежурство.
По делото безспорно се установява от свидетелските показания, които
съдът цени като преки и обективни, че ищецът е полагал труд над
нормативно установената продължителност, като при 24-часови дежурства
реално отработеното време е било завишено с около 40 минути, а при 12-
часови дежурства – с 1 час. В посочените интервали от време за инструктаж,
5
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство ищецът е бил на
разположение на работодателя и ефективно е изпълнявал свои служебни
задължения. Налице е извънреден труд, който не е отчетен и не е заплатен от
ответника, поради което и ищцовата претенция се явява доказана по
основание. ССчЕ е определила на база положените наряди за исковия период,
че извънредно отработеното време е от 199,1 часа над норматива, който
следва да бъде заплатен – в размер на 1460,23 лв.
Във връзка с изложеното, неоснователен е доводът в жалбата за
неправилно приложение на нормата на чл.16 Е, ал.3 и ал.4 от ППЗИНЗС,
съгласно които при 12- часов /24-часов график на наряд или дежурство се
отчитат и заплащат 12 часа /24 часа 4 отработено време по ал. 1. Посочените
норми се съдържат в подзаконов нормативен акт и противоречат на
императивни норми от по-висок по ранг нормативен акт – ЗМВР и КТ ,
относно отчитането и заплащането на извънредния труд. Още повече и
практиката на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива
2003/88/ЕО е в насока, че съгласно чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и
Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време, работното време е всеки период, през който работникът или
служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява
своята дейност или задължения, в съответствие с националното
законодателство и/или практика.
Наведеното възражение относно ползваната от ищеца
законоустановената почивка за хранене, съответно и за липсват на нарушения
при нейното предоставяне, е въведено в процеса едва с въззивната жалба.
Това възражение и поставените с него въпроси относно почивките и времето
за хранене на са били наведени в отговора на исковата молба, поради което на
основание чл. 133 от ГПК същите са преклудирани и по тях въззивният съд не
дължи произнасяне.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор, на въззиваемата страна се следват
разноските по делото, направата на които се удостоверява в размер на 500
лева, поради което ще бъдат присъдени с
6
решението.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210 от 04.03.2021г., поправено с
решение № 747/27.05.2021 г., по гр.д.№ 10585 по описа за 2020 г. на РС
Пловдив, I гр.с
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието, с адрес: гр. *****, да заплати на КР. Г. ИВ.,
ЕГН: ********** сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7