Решение по дело №747/2019 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

 гр. София,   30.12.2019  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врата на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 747  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството е по молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 от ТЗ вр. с чл.607а, ал.1, вр. чл.608 от ТЗ.

Молителят „М. - 2“ ЕООД  твърди, че с ответника „В.Е.Т.“ ЕООД са били в трайни търговски правоотношения по извършване на охрана на обект дискотека, като същият не е изпълни финансовите си задължения към Дружеството по издадени фактури № 2160/30.09.2018г., фактура № 2186/31.12.2018г, фактура № 2195/31.01.2019 г. и фактура № 2202/28.02.2019г. на обща стойност 10 249.31 лв. Поддържа, че са налице материалноправните предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631 от ТЗ фактически състав, на основание чл. 625, предложение 2 от ТЗ в качеството му на кредитор,

МОЛИ да се открие производство по несъстоятелност по отношение на „В.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, с начална дата на неплатежоспособност 30.09.2018 година. Сочи, че към тази дата „В.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** е в състояние на неплатежоспособност и не може да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения по търговска сделка (основания по чл. 607а, ал. 1 от ТЗ).

Ответникът, редовно призован съгласно чл.50, ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор, не е направил възражения и не е ангажирал доказателства.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския регистър по делото се установи, че страните-търговци са в трайни търговски взаимоотношения, породени от договор за предоставяне на услуги – охрана на обект дискотека - търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 от ТЗ, като посочените задължения произтичат от търговската дейност на дружеството ответник. В подкрепа на молбата за откриване на производство по несъстоятелност са представени уведомление по чл. 78, ал. 2 от ДОПК, както и фактури № 2160/30.09.2018г., фактура № 2186/31.12.2018 г., фактура №195/31.01.2019 г. и фактура № 2202/28.02.2019 г. С приемането на фактурите и тяхното осчетоводяване ответникът е потвърдил сключените договорите договори и приемането на стоките (чл.301 от ТЗ). От първата фактура е видно, че ответникът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 6775, 69 лв. и услугата е получена на 30.09.2018 г. От този момент съгласно чл.303а, ал.4 вр. с ал.3 ТЗ тече срока за плащане на паричното задължение за възнаграждение за м.12.2018 г. Останалите вземания са с падеж 31.01.2019 г. и 28.02.2019 г. Общата стойност на сумите по издадените от „МИ – 2„ ООД на „В.е.т.“ ЕООД  данъчни фактури в периода от 30.09.2018 г. до 28.02.2019 г.  възлиза на 10 249, 31   лв. Няма данни да са извършени плащания по фактурите. Изискуемостта на задълженията по фактурите е настъпила с оглед разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ. Задълженията произтичат от търговски сделки (с оглед чл.286 от ТЗ). Следователно молителят има непогасени, изискуеми парични вземания към ответника, поради което е активно легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност с молба. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза е видно, че вещото лице няма данни и не може да установи кога е извършено последно плащане от длъжника за погасяване на други краткосрочни задължения, произтичащи от търговска сделка, публични задължения, свързани с търговската му дейност или частно държавно вземане.

Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащанията по изискуеми парични задължения е налице, а презумпцията за неплатежоспособност не се оборва от данните то заключението на вещото лице. От експертното заключение се установява, че към 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството са имали краткосрочни задължения към доставчици – съответно 96, 7 %, 97, 0% и 93, 5 %. С най-голям относителен дял от краткотрайните активите на дружеството за същия период са били  паричните средства – към 31.12.2016 т. и 31.12.2017 г., докато към 31.12.2018 г. с най-голям дял са вземанията на дружеството в размер на 50 000 лв., съставляващи 41, 7 % от краткотрайните активи. С най-голям относителен дял в нетекущите активи са били дълготрайните материални активи – към 31.12.2016 г., докато към 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. най-голям относителен дял има дълготрайните нематериални активи. Съответно 77, 2% и 58,5%. Вещото лице изяснява, че съгласно данните отразени в табличен вид на таблица -  стр.4, от заключението за показателите на ликвидност, към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. всички коефициенти на ликвидност (с изключение на незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2016 г.) са извън референтните стойности. Ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. Като норматив за коефициента на обща ликвидност се приема коефициент 1.00, за бърза ликвидност 0,8- 1, за незабавна ликвидност – по-голям от 0, 4 и за абсолютна – по-голям от 0, 2. Финансовата автономност на фирмата показва способността й да посреща дълготрайни задължения, като общ норматив за това се приема коефициент 0, 33. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. Към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. коефициентът на финансова автономност на ответното дружество има отрицателна стойност и показва декапитализиран собствен капитал.

Съобразно коефициентите на ликвидност, изчислени по данни от баланса към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. краткотрайните активи на дружеството са недостатъчни за покриване на краткосрочните задължения. Към 31.12.2016 г. недостигат краткотрайни активи на стойност 265 000 лв., към 31.12.2017 г. не достигат 545 000 лв. и към 31.12.2018 г. недостигат 676 000 лв. (таблица на стр.7 ) Преобладаващ дял имат от краткосрочните задължения имат тези към доставчици, които към 31.12.2016 г. възлизат на 697 000 лв., представляващи 96.7% към 31.12.2017 г. възлизат на 706 000 лв., представляващи 97% и към 31.12.2018 г. са в размер на 743 000 лв., представляващи 93.5% от всички задължения.Задълженията към НАП към 31.12.2018 г. са в общ размер 36 000 лв. в т.ч. осигурителни 20 000 лв. и данъчни 16 000 лв. Общата стойност на имуществото на ответното дружество по последния годишен финансов отчет - към 31.12.2018 г. е с балансова стойност 375 хил.лв., в т.число дълготрайни нематериални активи 211 хил.лв., дълготрайни материални активи 44 хил.лв., материални запаси 28 хил.лв., вземания 50 хил.лв. (от които 1 хил.лв. със срок над 1 година) и парични средства 42 хил.лв., в т.ч. 14 хил.лв в брой и 28 хил.лв. в банкови сметки.

 Към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г., общата балансова стойност на всички активи - дълготрайни и краткотрайни притежавани от “В.Е.Т.” ЕООД не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и нетекущи, като от таблицата в заключителната част ред 3 е видно, че между активите и пасивите  се явява отрицателна разлика. Нетният оборотен капитал за анализирания период 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като разлика между краткотрайните активи и краткосрочните задължения има отрицателна стойност. Към 31.12.2016 г. отчетеният финансов резултат от дейността е 261 хил.лв. загуба, към 31.12.2018 г. финансовия резултат от дейността е 224 хил.лв. загуба. Приходите от дейността към 31.12.2018 г. (1393 хил.лв.), спрямо 2017 г. (2248 хил.лв.) са със 855 хил.лв. по-малко, представляващи намаление от 38%. Вещото лице сочи, че дружеството отчита в баланса си към 31.12.2018 г. парични средства 42 000 лв., от които в банкови сметки 28 000 лв. и касова наличност 14 000 лева. Отчита материални запаси  на стойност 28 000 лв., вземания в размер на 50 000 лв. 

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: По аргумент от чл. 608, ал. 1, ал.3 и ал.4 от ТЗ откриването на производство по несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя, че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни вземания или задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието при спиране на плащанията на задължения от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор, установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца.

Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността.

По делото се установяват предпоставките относно приложение на чл.608, ал.1 и ал.3 от ТЗ относно наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника, който не е в състояние да изпълни изискуемо парични вземания измежду посочения вид и е спрял плащанията. Не се установяват от събраните по делото доказателства, включително и тези събрани служебно с оглед задължението по чл. 621а, ал. 1 ТЗ, факти, оборващи установената от закона презумпция за неплатежоспособност към датата на приключване на устните състезания по делото.

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер.

Ответното дружество не е погасявало задълженията си към молителя, считано от датата на падежна на първата фактура – 30.09.2018 г. Същевременно от заключението на вещото лице се установи, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. активите на ответното дружество не са достатъчни за покриване на неговите текущи задължения към своите кредитори и финансовия резултат е загуба. Ето защо, съдът приема, че датата, на която двата елемента на неплатежоспобността (наличие на непогасено задължение и трайна невъзможност за неговото погасяване) са налице, е 30.09.2018 г. Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно. Дългият срок, в който е продължило това състояние сочи на необратимост на процеса.

Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена.

Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, Софийският градски съд

 

                                               Р Е Ш И  :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 30.09.2018 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, по отношение на „В.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „В.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** А.Г.К.и определя възнаграждение за временния синдик 800 лв.

            НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „В.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „В.Е.Т.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***  на  18.02. 2020 г. в 11, 30 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул. "*****, СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                 

СЪДИЯ: