Р Е Ш Е Н И Е

№ ...

гр. София, 23.03.2020 г.

 

В   И М Е ТО   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 1976/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищците Д.М. ЕАД, К.М. ЕАД и Д.М.АД – длъжници по изп.д. № 20151110400798 по описа на ДСИ при СРС - твърдят, че вземанията на ответника Държавна агенция Д.Ри В.З. в общ размер от 72 731,57 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 30.01.2006 г. по гр.д. № 1181/2000 г. на Окръжен съд – гр. Перник, са погасени по давност. Поддържат, че за събиране на процесните суми кредиторът образувал три изпълнителни дела - № 20061110430454, № 20131110430173 и настоящото с № 20151110400798 (присъединено към ИД № 20151110400797), като първите две били прекратени поради перемиране. Ищците считат, че правна последица на перемпцията е ретроактивното обезсилване на всички извършени до настъпването й изпълнителни действия и отпадане на техния прекъсващ давността ефект. Ето защо тригодишният давностен срок, приложим към процесните вземания, се явява изтекъл, считано от влизане в сила на решението за присъждането им до образуване на последното (неперемирано) изпълнително дело. Поради изложеното ищците молят съда да установи недължимостта на вземанията на посоченото погасително основание. Претендират разноски.

Ответникът Държавна агенция Д.Ри В.З. оспорва исковете, като твърди, че течението на давностния срок е било многократно прекъсвано и взискателят е отправял молби за предприемане на предвидените от закона изпълнителни способи и за насочване на изпълнението към имуществото на длъжниците. Наред с това поддържа, че спрямо първите две изпълнителни дела следва да се възприеме разрешението, дадено с ППВС 3/1980 г., като се приеме, че по време на тяхната висящност давностният срок е спрян. С оглед на изложеното ответникът моли съда да отхвърли отрицателните установителни искове и да му присъди разноски за юрисконсулт. Възразява за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.

 

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Процесните искове са за установяване недължимост на паричен дълг, който е признат с влязло в сила съдебно решение и е предмет на принудително изпълнение, поради погасяването му по давност, изтекла след формиране на силата на пресъдено нещо.

Установява се, че с решение от 10.05.2004 г., постановено по гр.д. № 1181/2000 г. на ОС-гр. Перник, настоящите ищци са осъдени да заплатят солидарно на Държавна агенция Държавни и В.З. сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за заем, и сумата от 14 953 лв. разноски. Въз основа на издадения на 30.01.2006 г. изпълнителен лист с молба от 01.03.2006 г. кредиторът е поискал образуване на изпълнително производство срещу солидарните длъжници К.М.5 ЕАД и Д.М.АД, а с молба от 29.02.2008 г. – и срещу Д.М. ЕАД. Образувано е изпълнително дело № 30454/2006 г. по описа на ДСИ при СРС. На 19.03.2013 г. съдебният изпълнител е издал постановление, с което е обявено прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на молба от 26.04.2013 г. е образувано ново изп.д. № 30173/2013 г., прекратено също на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съгласно издаденото на 07.09.2015 г. постановление. Висящото към настоящия момент изп.д. № 798/2015 г. е образувано по молба от 17.11.2015 г. С молба от 14.03.2018 г. взискателят е поискал присъединяване на изп.д. № 798/2015 г. към изп.д. № 797/2015 г., образувано по молба от 17.11.2015 г. въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2008 г.

 

При тези факти е видно, че кредиторът е предприемал действия по принудително изпълнение, но за да се прецени дали те са довели до прекъсване на давностния срок, трябва да се отговори на следните въпроси:

 

1.   Какъв е давностният срок, с който законът свързва погасяване на процесните вземания по давност.

Задълженията, предмет на принудителното изпълнение, са за възнаградителна лихва и разноски. Те са установени с влязло в сила съдебно решение. Ето защо, независимо от разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, по отношение на тях се прилага петгодишният давностен срок. Това правило е установено изрично в чл. 117, ал. 2 ЗЗД и съдебната практика по приложението му е константна (вж. Определение № 42/19.01.2018 г. по гр.д. № 3565/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.).

 

2.   Какво е значението на солидарността при течението на давностния срок.

Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Това означава, че преценката относно осъществяването на факти, довели до прекъсване/спиране на давността, в настоящия случай следва да се направи спрямо всеки от длъжниците самостоятелно и възможното погасяване по давност на дълга спрямо един от тях не освобождава останалите.

 

3.   С кои действия се прекъсва давността и откога започва да тече тя при перемиране на изпълнителното дело.

По този въпрос е постановена т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че „при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ …“. За да прекъсне давността обаче, действието следва да е „валидно“ извършено, тоест в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. Ето защо не е от естество да прекъсне давността нито действие, насочено към прилагане на изпълнителен способ, но извършено извън рамките на висящ процес, нито действие, което – макар и извършено в рамките на висящ процес - не съставлява прилагане на изпълнителен способ (напр. изпращане на покана за изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и др.). Примерно са посочени и действията, които биха могли да прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ изпълнителен процес (и разбира се, преди нейното изтичане) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От дадените примери може да се заключи, че действие, с което взискателят отправя искане да се приложи изпълнителен способ, е годно да прекъсне давността (както е посочено и в цит. ТР, молбата за образуване на изпълнителното дело, ако съдържа изпълнителен способ, прекъсва давността). Че искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността, е посочено и в диспозитива на т. 10 от цит. ТР - погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето изпълнителното действие.

Когато изпълнителното дело е прекратено поради перемпция (независимо от наличието или липсата на акт на съдебния изпълнител за това), действията след перемирането не се явяват извършени в рамките на висящ изпълнителен процес (отделен е въпросът дали молбата за извършването им не може да се третира като молба за образуване на ново изпълнително дело). Затова тези действия не прекъсват давността. В тези случаи съгласно т. 10 на цит. ТР за начало на новия давностен срок следва да се счита датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

Както беше посочено, под „валидно“ изпълнително действие следва да се разбира такова, което е извършено в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес. Когато изпълнителното дело е било надлежно образувано и висящо към момента на отправяне на искането за предприемане на изпълнителни действия и към тяхното предприемане, а впоследствие се перемира, ефектът на вече извършените действия по отношение прекъсването на давността не се заличава. Неоснователно е твърдението на ищците, че прекратяването на изпълнителните дела на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК обезсилва ретроактивно вече извършените действия и техния прекъсващ давността ефект. Този извод не почива нито на цит. ТР, нито на съдебната практика. Обезсилването на действията е занапред, а не с обратно действие. То е основание за вдигане на наложените запори и възбрани и съставлява забрана за съдебния изпълнител да предприема по-нататъшни действия за довършване на започнатите изпълнителни способи, но не заличава вече извършеното прекъсване на давността. Единственото условие е действието да е извършено след образуване и преди перемиране на делото. Аргумент за това е и обстоятелството, че при перемпция не се обезсилват изпълнителните действия, изграждащи изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Ако се приеме, че обезсилването на останалите действия е ретроактивно, както твърдят ищците, то разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД би се приложила неравно спрямо субектите – тези, които са страни по изпълнителен процес, включващ способи с придобити от трети лица права, биха се ползвали от прекъсването на давността въпреки перемпцията, а взискателите, в чийто процес такива способи не са се осъществили – не. Разбира се, не това е духът на закона и на цит. ТР.

Въз основа на отговорите на изложените правни въпроси следва да се заключи, че давността за вземането следва да се прецени по отношение на всеки от солидарните длъжници поотделно и тя ще се яви прекъсната, а вземането – непогасено, ако в период, не по-дълъг от пет години, взискателят е поискал или са извършени изпълнителни действия, независимо дали тяхното извършване е в рамките на перемирано дело, стига това да се е случило преди перемпцията.

От данните в преписите на изпълнителните дела е видно, че по отношение на длъжниците Д.М. ЕАД и К.М. ЕАД взискателят е отправял искане за прилагане на изпълнителни способи в рамките на висящи изпълнителни дела и в период, по-кратък от пет години: на 01.03.2006 г. е поискано образуване на изпълнително производство срещу К.М. ЕАД и налагане на запор на движими вещи и вземания и възбрана върху недвижим имоти (л. 54, т. ІІ), а с молба от 29.02.2008 г. е уточнено, че като длъжник по изпълнението следва да се счита и Д.М. ЕАД (л. 203, т. ІІ) ; изпращани са запорни съобщения през 2006 г., 2007 г. и 2008 г., както и са отправяни искания за налагане на нови запори (вж. напр. л. 68, 69, 186, 187,190, 191, 198, 408, 409, 436, 486, 487, т. ІІ); за 29.07.2008 г., 07.10.2008 г., 12.03.2009 г., 22.05.2009 г. и 30.06.2009 г. са насрочвани описи на МПС (л. 496, 508, 529, 540 и 549, т. ІІ); на 26.04.2013 г. е подадена молба за образуване на ново изпълнително дело и в нея е поискано извършване на изпълнителни действия (л. 1255, т. ІV); на 17.11.2015 г. е поискано образуване на ново изпълнително дело, както и прилагане на изпълнителни способи (л. 1107, т. ІV), като след тази дата отново е искано извършването на изпълнителни действия, но това е ирелевантно с оглед петгодишния давностен срок, който не би могъл да изтече до настоящия момент.

От изложеното е видно, че считано от всяка молба за извършване на изпълнително действие, подадена в рамките на неперемиран към момента на подаването й изпълнителен процес/от предприемането му, до настоящия момент не са изтекли повече от пет години. Тъй като, както беше посочено, перемпцията не заличава с обратна сила действията, прекъсващи давността, то по отношение на горепосочените длъжници дългът не се явява погасен по давност и исковете им следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на длъжника Д.М.АД са искани и извършвани изпълнителни действия до 12.04.2008 г. (л. 410, т. ІІ). След тази дата до 26.04.2013 г., когато е подадена молба за образуване на второто изпълнително дело (л. 1255, т. ІV), извършваните изпълнителни действия са били насочвани само спрямо Д.М. ЕАД и К.М. ЕАД, но не и по отношение на Д.М. АД (спрямо Д.М. АД е извършвано проучване на имущественото състояние, но то не е годно да прекъсне давността). Насроченият за 29.07.2008 г. опис на МПС е изпълнително действие по отношение на другите двама длъжници, които са собственици на автомобилите (л. 488). Това се установява от преписите на изпълнителните дела, от които са видни спрямо кого, кога и какви изпълнителни действия са поискани/предприети (в част от призовките за насрочения опис погрешно като собственик на подлежащите на описване МПС е посочен длъжникът Д.М. АД, но това, че се касае за техническа грешка, личи от данните за принадлежността на автомобилите, от протоколите за опис, от искането за спиране от движение (л. 550) и от уведомлението на съдебния изпълнител до взискателя за извършените действия (л. 532)). Следователно по отношение на солидарния длъжник Д.М.АД погасителната давност е изтекла на 12.04.2013 г. Предприемането на последващи изпълнителни действия (по образуване на изпълнителното дело през 2013 г. и през 2015 г.) след изтичане на погасителната давност е ирелевантно, тъй като може да се прекъсне само давност, която не е изтекла. Ето защо искът на този ищец следва да бъде уважен.

По разноските:

В полза на ищеца Д.М. АД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 712 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е в минимума, определен по реда на Наредба 1/2004 г., изчислен за всеки ответник (и обикновен другар) поотделно.

В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт по отхвърлените искове, а именно – 600 лв.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

П1РИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Д.М.АД, ЕИК ******, не дължи на Държавна агенция Д.Ри В.З., гр. София, ул. ******, вземанията по изпълнителен лист от 30.01.2006 г., издаден по гр.д. № 1181//2000 г. на ОС-гр. Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, и за сумата от 14 953 лв. - разноски, за събирането на които е образувано и висящо изп.д. № 20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15, поради погасяването им по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М. ЕАД, ЕИК ******, и К.М. ЕАД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо Държавна агенция Д.Ри В.З., гр. София, ул. ******, че по давност са погасени вземанията по изпълнителен лист от 30.01.2006 г., издаден по гр.д. № 1181//2000 г. на ОС-гр. Перник, за сумата от 57 778,57 лв., представляваща възнаградителна лихва, и за сумата от 14 953 лв. - разноски, за събирането на които е образувано и висящо изп.д. № 20151110400798 на ДСИ при СРС, отд. 3, уч. 15.

ОСЪЖДА Държавна агенция Д.Ри В.З., гр. София, ул. ******, да заплати на Д.М.АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 712 лв. разноски.

ОСЪЖДА Д.М. ЕАД, ЕИК ******, и К.М. ЕАД, ЕИК ******, да заплатят на Държавна агенция Д.Ри В.З., гр. София, ул. ******, разделно и по равно сумата от 600 лв. разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: