Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262538 24.11.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На първи февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 11044 по
описа за 2019 година.
Предявени са искове с основание чл.55, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Мебекс“ ЕООД твърди, че след проведени
преговори в периода от ********* до ******** сключил с ответника договор за
доставка и монтаж на компютърна техника, във връзка с която изпълнителят издал фактура
№*** от *******. Ищецът бил осъществил авансово плащане на 7200 лева с ДДС, за
която сума на ******** ответното дружество било издало фактура с № ****. Твърди
се, че ищецът многократно канил ответника да изпълни задължението си, но той не
сторил това. Техниката нито била доставена, нито инсталирана и настроена.
Поради това на ****** ищецът изпратил нотариална покана с която заявил, че
разваля договора и поискал да му бъде върната платената сума. Поканата била
връчена на ****** Тъй като сумата не била върната се иска да бъде осъден
ответника да стори това, ведно с обезщетение за забава в размер на 180,01 лв.
за периода от 03.04.2019г. до 01.07.2019г.
Ответникът „Ентърпрайз сикюрити сълюшънс“ ЕООД не
отрича сключването на договора. Твърди, че договорената цена била 14 886 лв.,
като не е била заплатена по възложителя, който освен това не бил оказал на
ответника необходимото съдействие за да може да изпълни всички действия по
инсталирането и настройването на техниката. Твърди, че част от оборудването,
включваща и сървъра е било доставено и инсталирано в офиса на ищеца. На сървъра
били инсталирани и конфигурирани необходимите за работата му програми. Оспорва
също така, че е осъществен фактическият състав на чл.87, ал.1 ЗЗД, тъй като
поканата не е била надлежно връчена, а освен това не съдържа подходящ срок за
изпълнение. Извън това, счита че ищецът не имал право да развали договора
поради собствената си забава. Твърди от своя страна, че сам е изпратил
нотариална покана връчена на ищеца на ***** с която е развалил договора. Поради
неизпълнението от страна на ищеца изразяващо се в неоказано съдействие,
ответникът твърди, че е претърпял вреди от това неизпълнение които оценява на
8415,24 лв. Относно тях предявява възражение за
прихващане.
Съдът намери за установено следното:
Не е спорно, че между
страните е бил сключен договор за изработка. След получена оферта от ***** /лист 9 и 10/, дружеството ищец изпратило потвърждение с електронно
писмо от ***** / лист 13/ относно доставка на компютърна техника и нейното
конфигуриране за работа мрежата в офиса на „Мебекс“. Във връзка с това
ответника изпратил проформа фактура за аванс в размер на 7200 лв.,
представляващ част от уговорената цена възлизаща общо на 14886 лв. с ДДС / лист 14 и 15/. Не се спори също, че сумата 7200 лв. с ДДС била
заплатена от възложителя „Мебекс“ ЕООД, като след плащането дружеството
ответник издало данъчна фактура № ********** на стойност 7200 лв. ДДС /лист 6/.
От събраните
свидетелски показания се установява, че съгласно договора е следвало да бъде
изградена виртуална среда, като чрез нея се осигури функциониране на локалната
мрежа в офиса на ищеца. В изпълнение на възложената работа служители на
ответника доставили сървърен шкаф и монтирали сървър. Доставени били и т.н. „тънки
клиенти“ - служещи за връзка между сървъра и отделните крайни устройства в
мрежата, чрез които те имат достъп до виртуалната среда. Това се установява от
показанията на свидетелите Д. М., Г. С. и С.К. / лист 125 и 157/. Същите като служители на ответника участвали в
различни етапи изпълнението и имат преки впечатления от него. Според тях след
доставката на сървъра той бил инсталиран свързан с локалната мрежа и с рутер за
връзка с интернет. Били извършени тестове за свързаност и за натоварване. С.
твърди, че сървърът бил с инсталиран на него мрежов софтуеър. Лицензът за
използването на софтуеъра бил закупен заедно със самото устройство и следвало
да се експлоатира само с него. Когато се стигнало до свързването на т.н. „тънки
клиенти“, била установена несъвместимост между тях и мониторите, които били на
разположение в офиса. С. поддържа, че управителя на дружеството ищец бил
уведомен, че за да бъдат свързани клиентите с мониторите следва да бъдат
сменени или мониторите с нови или пък да се закупят специални кабели. Тъй като
ищецът отказал да закупува нови монитори, ответникът поръчал необходимите за
свързването кабели. Доставката им се забавила, защото те не били налични на
българския пазар и следвало да се поръчат от чужбина /лист 157/. След това клиентът заявил, че се отказва от
проекта и не желае работата да бъде довършена. Свидетелят поддържа, че лично е
занесъл т.н. „тънки клиенти“ в офиса на ищеца, където те останали. След
известно време управителят на дружеството ищец се обадил с искане ответника да си
прибере оборудването. Поради това, понастоящем сървърът и локалните устройства
/тънки клиенти/ се намирали в офиса на дружеството изпълнител. С. поддържа, че
след връщането сървърът е бил включван общо три пъти- първият непосредствено
след връщането, за да се провери дали функционира, след още веднъж при
преместване офиса на ответното дружество и третият – за нуждите на
експертизата, изготвена по настоящото дело /лист 157/.
Извършването на
действията по монтаж на сървърния шкаф и доставка на устройствата наименовани
„тънки клиенти“ се потвърждава от показанията на посочените от ищеца свидетели
– С.В. и Х. Т. Те обаче отричат, че сървърът е бил доставен, монтиран и тестван
в мрежата / лист 125/.
При така установеното
частично противоречие на показанията на двете групи свидетели, съдът намира, че
следва да възприеме за достоверни тези на посочените от ответника. Свидетелите
на ищеца не разполагат с достатъчни технически познания за да удостоверят, дали
са били извършвани действия по свързване на сървъра и конфигурирането му в
мрежата. От друга страна, показанията на свидетелите на ответника се
потвърждават от заключението на вещото лице, според което сървърът е
функционирал във времето от 13.08.2018г
до 22.08.2019г. / лист 138/. Така установените данни от паметта
потвърждават показанията на свидетеля С. Показанията на този свидетел, относно
това, че инсталирания на сървъра софтуеър е лицензиран за експлоатация само на
устройството с което е бил закупен, се потвърждават от представения по делото
превод на общите условия на „Майкрософт“, както и от обясненията дадени от
вещото лице К. в съдебно заседание на 24.08.2020г. / лист 198/.
Съгласно заключението
на вещото лице К. представената по делото оферта включва: позиция едно –
сървър, позиция втора - твърд диск,
позиция трета – софтуеър предназначен за сървъра, позиция четвърта – клиентски
лицензи за крайни устройства; позиция пета – стойност на труд по инсталация и
конфигуриране; позиция шеста – непрекъсваем токозахранващ източник; позиция
седма – труд по инсталация и конфигурация на файлов сървър; позиция осма –
стойност на хардуер и софтуеър за крайните устройства – „тънки клиенти“ / лист 140/.
На ***** дружеството
ищец изпратило до ответника нотариална покана в която посочил, че счита
договора за развален, поради неизпълнението му в период повече от седем месеца.
Същевременно била отправено искане ответника незабавно да върне полученото авансово
плащане в размер на 7200 лв. Нотариалната покана била връчена на ******* /лист 7/.
Установява се също, че
на ***** дружеството ответник е отправило към ищеца нотариална покана съдържаща
искане да му бъде осигурена възможност да инсталира отново върнатата от ищеца
техника, като бъде предоставен достъп до съответните помещения на ищеца. Определен
бил срок от седем дни за оказване на необходимото съдействие, след изтичането
на който договорът щял да се счита от ответника за развален / лист 42/.
Установява се от
заключението на вещото лице Б.В., че фактура № ********, издадена относно
заплатения аванс, е надлежно осчетоводена както при ищеца, така и при
ответника. По така издадената фактура ищецът е ползвал данъчен кредит /лист 82/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Няма спор по делото,
че между страните възникнало правоотношение по договор за изработка. Ищецът
твърди, че този договор е бил развален, което му дава основание да претендира
връщането на получения от ответника аванс.
Съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД когато длъжникът по
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договор за развален. Законът предвижда разваляне без да бъде определен срок за
изпълнение в три хипотези: - ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти; ако поради забава на длъжника е старало безполезно; ако задължението е
следвало да се изпълни непременно в уговореното време - чл. 87, ал.2 ЗЗД.
С оглед вида на сключения договор и предвид
установеното, съдът намира, че в случая кредиторът е дължал определяне на срок
в който изпълнителят да довърши работата. Това е така, защото не се доказа
договорът да е следвало да бъде изпълнен непременно до краен срок, след
настъпването на който може да се приеме, че интересът за кредитора е
автоматично отпаднал / не става дума за фикс сделка/. Не са налице и другите
две изключения – изпълнението не е нито невъзможно, нито безполезно поради
забава на длъжника. Последното е така, защото съобразно събраните гласни
доказателства дружеството изпълнител не е могло да завърши възложената работа,
поради установената несъвместимост на крайните устройства / т.н. „тънки
клиенти“/ с мониторите намиращи се на работните места в офиса на ищеца. В тази
връзка съдът намира, че ищецът е бил в забава като кредитор, доколкото за да
могат служителите на ответника да довършат възложената работа е следвало да
получат достъп до помещенията на ищеца. Установи се обаче, че след като бил
запознат с проблема относно включването на „тънките клиенти“ управителят на
дружеството заявил, че не желае да прави разходи за нови монитори, като на
практика не е приел и другия предложен вариант свързан с допълнителна доставка
на кабели. Предвид това може да се приеме, че кредиторът не е предоставил
необходимото съдействие на длъжника, поради което сам е изпаднал в забава по
смисъла на чл.95 ЗЗД. Не може да се сподели доводът на представителя на ищеца,
изложен в писмената защита, че ответникът е следвало предварително да съобрази
необходимостта от нови кабели и да ги включи в офертата. Това е така защото
предмет на договора е изграждане на виртуална среда, а не на компютърна мрежа.
Ответникът не е имал задължения по изграждане на мрежата и доставяне на
периферните устройства към отделните терминали /монитори, клавиатури и др.
подобни/. Това следва от съдържанието на представената оферта. От друга страна,
веднага след като е установил несъвместимостта, представителят на ответника е
уведомил ищеца за проблема, което по същество представлява изпълнение на
задължението на изпълнителя произтичащо от чл.260, ал.1 ЗЗД. Възложителят е
предупредил своевременно другата страна, че наличната периферна техника, не
позволява свързване на крайните устройства с мониторите, а оттам и изпълнението
на проекта. Предложил е и решение – подмяна на кабелите или на мониторите.
Тоест поискал е необходимите промени на компоненти в мрежата, която е
предоставена от възложителя. По силата на това предупреждение е възникнало
задължение на възложителя да извърши съответните действия, които съставляват и
такива по необходимо съдействие на длъжника. Следва да се има предвид и това, че
съгласно изречение второ на чл.260, ал.1 ЗЗД, неоказването на съдействие на
изпълнителя в тази хипотеза, не просто прехвърля риска и освобождава длъжника
от последиците на забавата / чл.96, ал.1 ЗЗД/, но и е основание изпълнителят да
се откаже от договора.
С правото да развали договора разполага само тази
страна, която е изправна. Забавата на ищеца кредитор, препятства възникването
на правото по чл.87, ал.1 ЗЗД. Следва да се отбележи още, че в конкретния
случай, така претендираното право не е било и надлежно упражнено, тъй като с
отправената нотариална покана на длъжника не е бил определен срок за
изпълнение, което съставлява нарушение на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Следователно не може да се приеме, че чрез волеизявлението
си за разваляне ищецът е упражнил надлежно преобразуващото право по чл.87, ал.1 ЗЗД. Договорът не е бил развален, поради което и не е възникнало право на
ответника да претендира връщане на платения по него аванс като даден с оглед
отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на иска изключва необходимостта от
разглеждане на предявеното чрез възражение прихващане на исковата сума, с
вредите причинени на ответника поради разваляне на договора по причина
поведението на възложителя. Ето защо съдът намира, че не следва да обосновава и
изводи относно това дали изявлението на ответника относно разваляне е произвело
действие.
По
разноските:
Ответникът е направил разноски в общ размер на 1221
лв., от които: 161 лв. депозит за допълнителна съдебно-техническа експертиза;
125 лв. депозит за допълнителен въпрос към същата експертиза; 80 лв. депозит за
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза; 15 лв. за съдебни удостоверения;
и 840 лв. адвокатски хонорар. Предвид изхода на делото тези разноски следва да
бъдат заплатени от ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мебекс“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Коматевско шосе №156 против
„Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Генерал Радко Димитриев №1 относно заплащане, на
осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, на сумата 7200 лв. получена с оглед отпаднало основание –
развален договор за изработка по фактура №********, на обезщетение за забава
върху нея в размер на 180 лв. за периода от 03.04.2019г. до 01.07.2019г., както
и законната лихва върху главницата, считано от *******.
ОСЪЖДА „Мебекс“
ЕООД да заплати на „Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1221лв. /хиляда двеста двадесет и един лева/, представляваща
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
С.Г