№ 3914
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110153169 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД от А. Г. Г. срещу ЮЛ за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 431 лв., представляваща недължимо платена по договор за паричен
заем № 530062 от 20.01.2024 г., сключен между А. Г. Г. и ЮЛ, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
– 09.09.2024 г. до окончателното плащане на сумата. В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД от А. Г. Г. срещу ЮЛ за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 100 лв., представляваща недължимо платена по недействителна
клауза за неустойка по чл. 8 договор за паричен заем № 530062 от 20.01.2024
г., сключен между А. Г. Г. и ЮЛ, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД от А. Г. Г. срещу ЮЛ за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 110 лв., представляваща недължимо платена по договор за паричен
заем № 530062 от 20.01.2024 г., сключен между А. Г. Г. и ЮЛ, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
– 09.09.2024 г. до окончателното плащане на сумата. В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД от А. Г. Г. срещу ЮЛ за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 100 лв., представляваща недължимо платена по недействителна
клауза за неустойка по чл. 8 договор за паричен заем № 530062 от 20.01.2024
г., сключен между А. Г. Г. и ЮЛ, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателното
плащане на сумата. Пред съда процесуалния представител на страната
1
поддържа исковата молба, прави увеличение на размера на предявения
осъдителен иск и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба,
подаден в законоустановения срок. Посочва, че ответницата била извършила
плащания по договора на 28.02.2024 г., 28.03.2024 г., 30.04.2024 г., 17.05.2024
г. и 17.05.2024 г., като била платила сума в общ размер на 931 лв., с която били
погасени главница в размер на 500 лв., възнаградителна лихва в размер на
68.79 лв., както и неустойка по чл. 8 в размер на 362.21 лв. Навежда
фактически и правни доводи за неоснователност на твърдението за
нищожност на чл. 8 от договора за кредит, която клауза била и индивидуално
договорена, която неустойка се дължала в пълен размер още от момента на
настъпване на основанието за начисляването . Неоснователно било
твърдението за нищожност на възнаградителната лихва, поради противоречие
с добрите нрави, като начисленият ГПР бил законосъобразен. Процесния
договор бил сключен при спазване на изискванията на ЗПК. Посочва се, че
дори разпоредбата на чл. 8 от процесния договор да се явява нищожна това не
водело до нищожност на договора. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба.
С определение от 10.02.2025 г. постановено по настоящото дело е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличение на размера на
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият да се считат
предявен за сумата от 431 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е бил сключен договор за паричен заем № 530062 от
20.01.2024 г., сключен между А. Г. Г. и ЮЛ, по силата на който на ищеца му
била предоставена сумата от 500 лв., че ищецът има качеството на
потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно ответникът е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, както и във връзка с процесния
договор за заем ищецът е заплатил на ответника на дати 28.02.2024 г.,
28.03.2024 г., 30.04.2024 г., 17.05.2024 г. и 17.05.2024 г., сума в общ размер на
931 лв., с която били погасени главница в размер на 500 лв., възнаградителна
лихва в размер на 68.79 лв., както и неустойка по чл. 8 в размер на 362.21 лв.
Горното се установява и от представения договор за паричен заем № 530062
от 20.01.2024 г., съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 500 лв., със
срок на връщане от седем месеца, при месечен лихвен процент по заема 3.333
%, годишен процент на разходите на заема 48.149 %. Съгласно чл. 6 от
договора е предвидено, че договорът за заем да бъдел обезпечен с гарант/и,
отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем и с
още едно от посочените обезпечение, по избор на заемателя, а именно ценна
книга издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че в
случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящият
договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение
2
не отговаряло на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към
договора за заем, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на
362.21 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителни
план към настоящия договор за заем.
По делото е представен погасителен към договор за паричен заем №
530062 от 20.01.2024 г., от който е видно, че общия размер на вноските се
начислява и месечна вноска за неустойка в размер на 51.75 лв., поради което
месечната вноска е в размер на 133 лв.
Настоящият състав намира, че договор за паричен заем № 530062 от
20.01.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
По делото е несъмнено установено, че на 20.01.2024 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 500 лв. за срок от 7
месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.149 %, годишен лихвен
процент /ГЛП/ 39.99 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
3
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 8 от договора
неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
4
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на
тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 48.149 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е
нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази
неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
паричен заем № 530062 от 20.01.2024 г. е в размер на 500 лева, а неустойка за
непредставяне на обезпечение по договора е в размер на 362.21 лева, поради
което размерът на ГПР с включена неустойка възлиза на 825.32 %, поради
което ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави
неустойката. Така уговорената неустойка, която не е включена в оскъпяването
на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния договор се явява нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да
получи описаните суми, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният
договор за кредит за нищожен. По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е заплатил на ответника на дати
28.02.2024 г., 28.03.2024 г., 30.04.2024 г., 17.05.2024 г. и 17.05.2024 г., сума в
общ размер на 931 лв., с която били погасени главница в размер на 500 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 68.79 лв., както и неустойка по чл. 8 в
размер на 362.21 лв. В случая сумата от 431 лв., се явява общия сбор на
заплатената сума по процесния договор над дължимата му чиста стойност,
доколкото при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
5
лихва или други разходи по кредита. Поради което този иск се явява
основателен за сумата от 431лв., като така предявеният иск следва да бъде
уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 50 лв., представляваща платена държавна
такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 360 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. При този изход на спора на
ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
************, да заплати на А. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес в
***********, чрез адв. Д. М., по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 431 лв., представляваща недължимо платена по
договор за паричен заем № 530062 от 20.01.2024 г., сключен между А. Г. Г. и
ЮЛ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
************, да заплати на А. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес в
***********, чрез адв. Д. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 50 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
************, да заплати на адв. Д. В. М., с адрес на кантората в
************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на А. Г. Г. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6