Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

31.07.2020 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 25.06.2020 г. год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1338

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

М.Н.П., ЕГН **********, e предявила обективно съединени искове против Ю.Ц.Н., ЕГН ********** ***, с които ищцата моли съда да предостави на нея упражняването на родителските права върху малолетното дете Ю.Ю.Н., родена на *** г. и определи местоживеенето на детето при майка му и законен представител в гр. М., ул. „А.С.“ № 85, ет. 1, ап. 1, както и да се осъди ответника да заплаща на детето Ю.ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. начиная от датата на предявяване на иска – 15.11.2019 г., до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на възникване на задължението до пагашението му. Претендира се и издръжка за минал период от време – единадесет месеца назад, считано от 11.12.2018 г. до 11.11.2019 г. в размер на по двеста лева за детето Ю., както и да се определи режим на лични отношения на ответника с детето - един път месечно в присъствие на служител от ДСП отдел „Закрила на детето“ по два часа от 10.00 часа до 12.00 часа – първата събота или неделя от месеца. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, в който оспорва исковете с подробни съображения. Моли, родителските права да бъдат предоставени на него, а майката да заплаща съответната издръжка.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 127 СК, чл. 143 СК и чл. 149 СК.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото,  че страните са живели на семейни начала, като в момента са разделени. От съвместното им съжителство имат едно малолетно дете - Ю.Ю.Н., родена на *** г., която през учебната 2019 – 2020 г. е била ученичка във първи клас в ОУ „Х. Б.“ гр. М.. След раздялата на страните детето Ю.е отглеждана от майката, а при бащата е останало другото им дете, което към момента е пълнолетно.

По делото са разпитани свидетелите Г. – майка на ищцата, и .. Св. Г. твърди, че ищцата живее в гр. М. и винаги е до нея и и помага. Детето е добре, отлична ученичка, майката се грижи добре за него. Майката работи дневна смяна от 08.00 часа до 17.00 часа. Свидетелката твърди че когато изведе детето то се притеснява когато види кола и казва, че иска да се скрие за да не го вземе баща му, не иска да живее с него. Бащата не дава никаква издръжка на детето откакто са се разделили с майката. Свидетелката твърди, че винаги когато има възможност помага на ищцата в отглеждане на детето. Свидетелката Г. твърди, че децата им с ищцата са съученици. Има наблюдение за грижите за детето Ю., то е възпитано, успешно в училище, добре облечено. Свидетелката споделя че неведнъж е чула Ю.да плаче и да казва че не иска баща му да го вземе и да го вижда.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Според нормата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. Следователно, при тези искове съдът определя не само при кого от родителите да живеят децата им, но и кой от тях да упражнява родителските права по отношение на тях, режимът на лични отношения и издръжката им (чл. 127 ал. 2 от СК). Това е така, защото живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Поради това положението е идентично с това, като при развод, който извод следва и от самата норма на чл. 127 ал. 2 изр. 1 от СК, която препраща към тази на чл. 59 от СК. Наред с всички относими обстоятелства, установени както от закона, така и от съдебната практика, отразена с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и с ППВС №1/1974 г., при определяне местоживеенето на непълнолетно дете на страните по спора, с оглед изложените от двете насрещни страни  твърдения, следва да се вземе предвид и възможността за помощ от трети лице, близки на родителите и привързаността на детето към тях, социалното обкръжение на детето, което би получило при всеки един от родителите, както и техните материални възможности, свързани с жилищни условия както на родителите, така и на третите лица, оказващи помощ на родителите при отглеждането и възпитанието на детето. В този смисъл е и отразеното по отношение на близките в т.ІІи от ППВС№1/1974 г. В производството по иск с правно основание чл. 127 ал. 1 СК, намират приложение общите правила за доказване на правнорелевантните факти и обстоятелства и доказателствената тежест от тяхното доказване в процеса. При оспорването на факт или обстоятелство от страна по спора, то страната, която черпи права от този факт или от това обстоятелство, носи доказателствената тежест от неговото доказване в процеса, с допустимите за това доказателствени средства.

На следващо място, с оглед обстоятелството, че при преценката на съда, водещ е интересът на детето, легално определение на който „най-добър интерес“ се съдържа в пар. 1 т. 5 от ДР на ЗЗдет., а именно: "Най-добър интерес на детето" е преценка относно: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето по време на фактическото съжителство между страните по делото са били полагани от двамата родители, а след раздялата на родителите, са били полагани от майката.

Съдът, въз основа на доказателствата по делото, приема, че и двамата родители разполагат с качества, позволяващи им да упражняват родителските права.

Съдът намира за установено, че след фактическата им раздяла, двамата родители са в обтегнати отношения, не умеят и не полагат в достатъчна степен усилия да общуват помежду си, дори и заради детето и да поделят заедно отговорността за отглеждането и възпитанието му, поставяйки го в емоционален дискомфорт. Детето  не следва да бъде поставяно пред „избор”, с кой от родителите си да общува. Това е негово право, с което родителите следва да се съобразят и да му дадат възможност да изгради свои взаимоотношния с всеки един от тях.

С оглед горното, съдът намира, че в интерес на детето е да остане да живее в битовата и социална среда, в която расте в момента, и която е позната за него, тъй като към момента именно тя му дава така необходимото му спокойствие, усещане, че е защитено и сигурно. Евентуално рязко преместване в друго населено място ще наруши стереотипа и детето ще трябва да се адаптира към нови условия, нов кръг от приятели и познати, а това е съпроводено със сериозни нива на стрес.

С оглед доказателствата по делото съдът намира, че изключително стресиращо за детето и негативно в емоционално отношение спрямо него ще е решение, с което да се промени фактически установеното положение, и да бъде изведена от дома, където расте и се чувства обгрижена, има изградени навици и приятелски кръг. От друга страна, промяната във вече изградените привички и установения порядък в живота й, още повече по принудителен и за самото дете начин, по-скоро биха му причинили вреда и няма да способстват за възстановяване и укрепване на връзката с другия родител. Освен това, възстановяването на връзката с бащата няма да може да се постигне с ново, „външно” за детето решение, наложено му по принудителен начин. Не са налице такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел – благополучието на детето, да налагат изменение на досегашния режим на упражняване на родителските права и на лични контакти, установени фактически към настоящия момент.

В същото време, наложително е балансиране на отношенията между двамата родители и между детето и майката, за което и двамата родители са длъжни да окажат съдействие, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят и професионална помощ, с оглед нормализиране на отношенията между тях, и с оглед оказване подкрепа на детето за справяне със ситуацията.

С оглед изложеното родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето на детето Ю.следва да е при този родител.

По отношение личните контакти:

Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, личните контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Така с оглед горното, а и с изложеното в социалния доклад, съдът намира, че подходящ в конкретния случай, е режим на лични отношения на бащата с детето: всяка първа и трета седмица от месеца, в петък, за времето от 15.00 ч. до 17.00 ч., в присъствието на социален работник от ДСП М., и майката, и/или упълномощено от нея лице. Този режим на лични контакти може да бъде разширен, при промяна на обстоятелствата, и по споразумение между страните.

Следва да бъде определен размер на издръжка за детето с оглед възрастта му, и при липса на доказателства за доходите на ответника, в минималния гарантирания от закона размер на по 152.50 лв. месечно занапред. Следва да се определи и издръжка за минал период – 11 месеца преди предявяване на иска – в същия месечен размер, или общо 1667.50 лв. В останалата част до пълния предявен размер, тези искове ще следва да се отхвърлят.

При този изход на делото, на ищцата се следват направени деловодни разноски по компенсация, в размер на 340 лв., съобразно уважената част от исковете.

Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определената издръжка, общо в размер на 286.30 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете на страните Ю.Ю.Н., родена на *** г., на майката М.Н.П., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето в дома на майката, и определя режим на лични отношения на бащата Ю.Ц.Н., ЕГН **********, с детето Ю., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, в петък, за времето от 15.00 ч. до 17.00 ч., в присъствието на социален работник от ДСП М., и майката, и/или упълномощено от нея лице.

ОСЪЖДА Ю.Ц.Н., ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете Ю.Ю.Н., родена на *** г., чрез майка му и законен представител М.Н.П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 152.50 лв., считано от 11.11.2019 год., до настъпване на обстоятелства за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 250 лв. месечно, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ю.Ц.Н., ЕГН **********, да заплати на малолетното дете Ю.Ю.Н., родена на *** г., чрез майка му и законен представител М.Н.П., ЕГН **********, издръжка за минал период от време – единадесет месеца преди предявяване на иска, считано от 11.12.2018 г. до 11.11.2019 г., в размер на по 152.50 лв. месечно, или обща сума в размер на 1667.50 лв., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, считано 11.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 200 лв. месечно, или общ размер от 2200 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ю.Ц.Н., ЕГН **********, да заплати на М.Н.П., ЕГН **********, направените деловодни разноски по компенсация, в размер на 340 лв.

ОСЪЖДА Ю.Ц.Н., ЕГН **********, да заплати държавна такса върху определената издръжка, общо в размер на 286.30 лв.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на решението, в частта му за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                 

                                                          Районен съдия: