РЕШЕНИЕ

№ 119

гр.Поморие, 21.05.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 20 януари  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 228 по описа за 2019 г.  и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от ищеца „Мини Марица изток” ЕАД  със седалище и адрес на управление в гр.Раднево представлявано от изп.директор А.А. против ответинка А.Г.Г. ***. Твърди се, че ответникът по силата на сключен трудов договор с ищеца изпълнявал в предприятието на последния длъжността „Ръководител участък транспорт – Автотранспорт”. Твърди се, че при извършена в периода 08.05.2018 г. до 07.06.2018 г. инвентаризация на складове, били установени липси на резервни части на стойност 1881,32 лв. с ДДС, дължащи се според ищеца на нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ответника, за което на последния било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Иска се  осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1881,32 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди настъпили по вина на ответника, ведно със сумата 136,93 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от причиняването на вредата до 07.03.2019 г. подаване на исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 08.03.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане  . Представя доказателства.

 

Предявените от ищеца  обективно съединени искове са с правно основание чл.203, ал.2, пр.1 от КТ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на иска.

В отговора се оспорват фактическите твърдения на ищеца, относно настъпилата вреда по вина на ответника. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски. Сочи доказателства. 

Ищецът редовно призован за, изпраща процесуален представител- юрисконсулт в с.з. Поддържа иска и моли за неговото уважаване. Представя доказателства.

Ответникът се представлява в с.з. от процесуален представител – адвокат. Моли за отхвърлянето на иска и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по предявените  искове , съдът се запозна подробно със становищата на страните и доказателствата по делото и като се съобрази с приложимите законови разпоредби , прие следното:

Не се спори между страните, че в периода от 01.03.2014 год. до 19.07.2018 год. ответникът А.Г.Г. е бил служител и ищцовото дружество, което се установява и от представения по делото  трудов договор № 142/22.12.2010 год. и допълнително споразумение № 28/28.02.2014 год. към същия, от които е видно, че ответникът е изпълнявал считано  от 01.03.2014 год. длъжността „Ръководител участък транспорт - „Автотранспорт" при осем часов работен ден, дневна смяна в  предприятието на ищеца „Р.Т. 3", находящ се в село М. (община Г.) и представляващ клон на ищеца. Не се спори между страните и относно вменените на ответника задължения с представената длъжностна характеристика, както и не е спорно, че ответникът е бил запознат с всички права и задължения съобразно със същата характеристика, произтичащи от трудовото правоотношение с ищеца за заеманата длъжност: „Ръководител участък транспорт - „Автотранспорт". Не е спорно между страните и обстоятелството, че в периода 08.05.2018 год. - 07.06.2018 год. по заповед на изпълнителния директор на ищцовото дружество е извършена годишна инвентаризация на склад № 1307, склад № 1337 и склад № 1334, находящи се в участък „Автотранспорт" в „Рудник Т. 3", с. М., с MOJI Н.К. и С.Д., при която  в склад № 1307 са установени липси в размер на 1567,77 лева без ДДС и излишъци в размер на 723,18 лева, а в останалите два склада - №1334 и 1337 не са установени липси и излишъци. За така  извършената инвентаризация е бил съставен представения по делото доклад вх.№6222/20.06.2018 год., изготвен от Г.И.Г. - ревизор материално отговорни лица в отдел „Вътрешен контрол" при ищеца.  „Мини Марица- изток" ЕАД, като с доклада се прави предложение констатираните липси да се заплатят от МОЛ Н.К. и С.Д., а от ответника да се изискат писмени обяснения и при установяване на допуснати нарушения да се прецени дали да му се наложи дисциплинарно наказание . Във връзка с констатациите от цитирания доклад, на ответника е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ с представената по делото заповед №12/12.07.2018 г. Не се спори също, че е извършена допълнителна проверка от комисия съставена от служители на ищеца, за която бил съставен представения по делото доклад с вх. № 7354/19.07.2018 год. , с който се предлага МОЛ на посочените по-горе складове да бъдат освободени от отговорност, а установените липси да се възстановят от ответника срещу, който също така се предлага и образуване на допълнително дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ- „уволнение“. В качеството на свидетели по делото са разпитани Г.И., Н.К. и В.И.. Св.И. сочи, че е служител на ищеца и извършил инвентаризацията през 2018 г., при която били установени липси и излишъци, като свидетелят не установил нередности във връзка с оформяне движението на материални ценности. По време на проверката св.И. не установил конкретни лица, да са влизал в складовете, нито пък ответникът да е отговорен за липсите, а единствено установил в разговор с ответника, който също участвал в инвентаризацията, че ключове от складовете са били оставяни в диспечерната по негова преценка, а от обясненията на МОЛ установил, че в извънработно време ключове от складовете се били оставяни в други длъжностни лица. Складовете, в които била извършена инвентаризацията  били три на брой – като имало външна открита част, с ламиниран покрив, ограда отзад и с мрежа отпред, в която открита част се съхранявали части нахвърляни на палети. Според  обясненията дадени на св.И. от МОЛ на склада, части от откритата част на склада са били взимани като са вадени от пантите вратите. Поначало в предприятието на ищеца, където работел ответника съществувала интегрирана система за управление на корпоративни ресурси /SAP/ въведена през 2005-2006 г. и единствено с нея се отчитало движението на материални активи, като ремонтната поръчка се правела от началник участъка и след одобрението и се изписвала от склада и автоматично се намалява наличността на съответния материален запас.  В предприятието липсвал друг вариант за движение на материални активи, включително чрез изписване на ръка части, или чрез записване в тетрадка на охранителната фирма „М. А.С.“, нито чрез електронни таблици създадени от ответника. В същата насока са и показанията на св. И., относно организацията на работа по повод изписването на материални активи, като свидетелката сочи, че във връзка с установените липси извършила проверка на участъка ръководен от ответника, при което установила ,че ключове от складовете по разпореждане на ответника са оставяни в диспечерната, където до тях достъп имали неограничен брой лица. Според св.И. МОЛ следвало да съхраняват ключовете от складовете и да не допускат външни лица, но под страх от наказания са оставяли ключовете и не са знаели какво е вземано от складовете в тяхно отсъствие При проверката извършена от св.И. също постъпили данни, че части от откритата част на складовете са изнасяни,чрез изваждане на врата от пантата, но не установила конкретно лице, което е изнасяло части от складовете. Според св.И. за липсите следвало да отговаря ответника, защото е създал неправилна организация на работата, а не затова, че физически е присвоил нещо. Св.К. сочи, че е МОЛ на склад 1307 и пряк ръководител е бил ответника, по чието нареждане през 2018 г. след края на работното си време и в почивните дни, оставяла резервните ключове за склада в диспечерната, където достъп имали и други служители на дружеството. На свидетелката не било известно в нейно отсъствие кой е влизал и какви части са вземани от склада, въпреки, че била уведомена, че в нейно отсъствие са вадени вратите на склада от пантите и са вземани части, а също така открила и нови части изхвърлени в контейнер за старо желязо. Поначало частите се изписвали от склада с  програма срещу искане с поръчка-резервация за ремонти, а ответника според свидетелката въвел електронни таблици за да се води отчетност, но тези таблици нямали връзка с програмата. По делото е извършена съдебно счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява, че в счетоводството на ищеца правилно са отразени констатираните по време на извършената инвентаризация вреди в размер на 1881,32 лв. съгласно доклад №6222/20.06.2018 г. и липсва отразено плащане на осчетоводените вреди. Дължимата законна лихва за периода от датата на причиняване на вредата-20.06.2018 г. до подаване на исковата молба 08.03.2019 г. е 136,93 лв. От заключението на извършената допълнителна съдебно счетоводна експертиза по отношение движението на посочената част по позиция №23 от инвентаризационния доклад- ресор заден Урал 4320 комплект 2 бр. с №40000021351 по /SAP/ се установява, че този материал е заприходен в склад 1307 на 31.10.2017 г. със съответния код 101  приход в склада, а след това е изведен с код 915 изход от склада, с който се отразява липса и зануляване партидата на този материал, като в /SAP/ няма създадена ремонтна поръчка  за машина Урал инв.№8243, в която да е включен материал №40000021351. Достъп до интегрираната система за управление на корпоративни ресурси са имали ръководителите на участък „Автотранспорт“ и МОЛ на складовете 1307,1337 и 1334, като ремонтните поръчки се създават от техническите лица в различните участъци и отдели, които заявяват поръчките пред МОЛ на различните складове, а материалите от поръчките могат да се отписват или заприходяват от МОЛ на складовете и счетоводителите от „Финансово -счетоводен“ отдел.„

При така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът прие следните правни изводи :

По предявеният иск с правно основание по чл.203,ал.2, предложение първо  от КТ: Съгласно чл.203, ал.2 от КТ  за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. В случая се претендира вреда причинена умишлено от ответника, при изпълнение на трудовите му задължения при ищеца, поради което в тежест на ищеца съобразно с твърденията в исковата молба е да докаже при условията на пълно и главно доказване, умишлени действия на ответника, извършени в рамките на съществуващо трудово правоотношение с ищеца, насочени към причиняване на вреда, като предвид това, че във връзка с определянето  на отговорността чл.203, ал.2 от КТ препраща към чл.45 от ЗЗД, следва да се докаже противоправно поведение на работника или служителя, настъпила вреда и причинно следствена връзка между деянието и настъпилата вреда.

По делото, се установява, че през процесния период 01.03.2014 год. до 19.07.2018 год.  ответникът е изпълнявал длъжността „Ръководител участък транспорт - „Автотранспорт" в ищцовото дружество, което не е и спорно между страните. От представената длъжностна характеристика, на ответника е възложено да извършва дейности във връзка с изготвяне на документи необходими за извършване на необходими за производствения процес разходи, сред които са и ремонтна поръчка, складова разписка, ППР и искане авизо- подписани и попълнени от всички длъжностни лица и контрол при изписване на материали и резервни части от склада при участъка, т.е.изписването следва да се осъществява само текущо при необходимост, без да се създават резерви, като невложените при ремонта части следва да се връщат в склада , а МОЛ на склада следва да извърши операциите по сторниране и възстановяване на складовата наличност. От доказателствата по делото обаче не може да се направи извод, че ответника е било възложена пряката дейност по въвеждане и извеждане на материални ценности от процесния склад, където са констатирани липсите, а напротив установява се, че тази дейност е възложена на МОЛ на склада, които и носят пряката отговорност за наличностите и движението на материалните активи  в склада, поради което и в доклада за извършената инвентаризация е предложено именно те да възстановят констатираните липси. Действително ответникът в качеството си на Ръководител участък транспорт е могъл да попълни ремонтна поръчка, в която да заяви необходимите му части, но същата поръчка се изпълнява от МОЛ на склада, което следва да документира това, като изведе или въведе съответната част в склада в интегрирана система за управление на корпоративни ресурси, а също така и да извърши фактическите действия по въвеждане или извеждане на частта, като по делото не се установява ответникът да е влизал в склада и да е изнасял оттам части, нито се установява трети лица по негово разпореждане да са правили това. Дори да се приеме, че ключове от склада по разпореждане на ответника са съхранявани в диспечерната, не се установява по никакъв начин тези ключове да са използвани от ответника или трети лица за проникване в склада и за изнасяне от него на  установените като липсващи части. Установява се също така, че неустановени по делото лица са прониквали в склада като са изваждали от пантите вратите на склада, като не се доказва по никакъв начин, че това е ставало по разпореждане на ответника или с неговото знание, а още по-малко, се установява, а и не се твърди ответникът лично да е влизал в склада по този начин и да е вземал части оттам.  При това положение съдът намира, че не е доказано по безспорен начин, че установените липси при извършената от служители на ищеца инвентаризация се дължат на умишлени действия на ищеца, доколкото е напълно възможно тези липси да се дължат на третите неустановени по делото лица прониквали неправомерно в склада в отсъствието на МОЛ и отвеника.

Поради изложеното съдът прие, че предявеният иск не е доказан по основание и размер, поради което следва да се отхвърли.  

По отношение на предявеният иск с правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД:Предвид отхвърлянето на главния иск , следва да се отхвърли и акцесорният иск с правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на 136,93лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендирания размер на иска от причиняването на вредата до 07.03.2019 г. –датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Предвид отхвърлянето  на ищцовата претенция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да  заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 560 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска. Искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски в размер на 525,25 лв., от които 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, 125,25 д.т. и 300 лв. възнаграждение на вещо лице, не следва да се уважава, предвид отхвърлянето на предявените искове.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд ,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца  „Мини Марица-изток” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Раднево, Ул..., ЕИК..., представлявано от изпълнителния директор А.А.  срещу ответника А.Г.Г., ЕГН********** ***  за осъждането му   ДА ЗАПЛАТИ      сумата 1881,32 лв.(хиляда осемстотин осемдесет и един лева 32 ст.) , представляваща имуществена вреда причинена на ищеца, в качеството му на работодател на ответника, вследствие неправомерни умишлени действия на ответника, извършени в качеството му  ръководител участък „Автотранспорт“ в предприятието на ищеца,  ведно със сумата 136,93лв.(сто тридесет и шест лева 93 ст.)- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендирания размер на иска от причиняването на вредата до 07.03.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 08.03.2019 г. –датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА ищеца „Мини Марица-изток” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Раднево   да заплати на ответника А.Г.Г. 560лв., представляващи направени разноски по делото .

ОТХВЪРЛЯ  искането на ищеца „Мини Марица-изток” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Раднево за осъждане на ответника А.Г.Г. да му заплати направените по делото разноски в размер на 525,25 лв..

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :