РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000345 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Б.В.и.г.“ – гр. С., ул. „П.“ №*,
ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Б. А.
против решение №260034/24.03.2022г., постановено по търг.д. № 33/2020г. по
описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено дружеството –
жалбоподател ЗАД „Б.В.и.г.“ – гр. С., ул. „П.“ №* да заплати на Е. В. Р., ЕГН
**********, от гр. К., ж.к. „И.“ **, вх.*, ет.*, ап.** сума над 25 000 лева до
присъдения размер от 50 000 лева, частично от претендираните 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
- болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.10.2019г., причинено
противоправно и виновно от М.Г.Л. при управление на лек автомобил
„Шкода“ модел Фабия с рег. №*********, за което е налице влязла в сила
Присъда №260054/12.05.2021г. по НОХД №16/2021г. по описа на РС – К. и
чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
1
28.10.2019г. до окончателното и изплащане, а на адвокат П. К., с адрес на
кантората - гр. К., ул.”С.” №*, офис ** сумата 2 796 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищцата Е. В. Р..
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и е
прекомерно завеишено с оглед действителния характер на травмите и периода
на възстановяването на ищцата от тях. Моли съда да отмени решението и да
намали размера на обезщетението.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от Е. В. Р., ЕГН
**********, от гр. К., ж.к. „И.“ **, вх.*, ет.*, ап.** - чрез пълномощника на
същата адв. П. К., с адрес на кантората - гр. К., ул.”С.” №*, офис **, с който е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
определеният от съда размер на обезщетението – 50 000 лева е съобразено с
критериите за справедливост, с обстоятелството, че се касае за две фрактури
и с последиците от тях, което обезщетение счита, че репарира претърпените
болки и страдания. Моли съда да потвърди решението. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Е. В. Р., ЕГН **********, от гр. К., ж.к. „И.“ **, вх.*, ет.*, ап.**
твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
10.10.2019г., около 14.20 часа в гр. К., на бул. „К.А.Б.“, причинено
противоправно от М.Г.Л. при управление на лек автомобил „Шкода“ модел
Фабия с рег. №*********. Твърди, че отговорността на водача на МПС е
застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по полица №
№**************, със срок на действие от 10.04.2019г. до 09.04.2020г.
Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на шийката на дясната раменна кост, имобилизация
на десния горен крайник, кръвонасядане и охлузване по дясното коляно,
кръвонасядане и ограничени движения в областта на дясна глезенна става,
като счупването е довело до трайно затрудняване движението на горния десен
2
крайник за повече от 30 дни. Причинен и е бил и емоционален стрес. Твърди,
че е била в състояние на временна нетрудоспособност около шест месеца
след травмите и въпреки предприетото лечение и рехабилитация, не е
настъпило пълно възстановяване. Твърди, че през този период тя е изпитвала
силна болка в травмираните участъци, не е можела да се обслужва сама и се е
нуждаела от чужди грижи и помощ. След това провежда предписан курс по
рехабилитация. Твърди, че за период повече от шест месеца протича
оздравителния процес, който е съпроводен с болки и ограничени движения.
Посочва, че това и пречи да упражнява пълноценно професията си, тъй като
работи на преса, при което е необходимо използването на дясната ръка в
пълен обем. Твърди, че в резултат на ПТП е преживяла и психически
дискомфорт и стрес, което е довело до страх да пресича улици. Твърди, че
към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД
„Б.В.и.г.“ – гр. С.. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя,
който е образувал преписка по щета от 28.10.2019г. Твърди, че ответникът не
е определил, нито е заплатил обезщетението до предявяване на иска на
06.02.2020г.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „Б.В.и.г.“ – гр. С., ул. „П.“ №*, ЕИК
********* да и заплати 50 000 лева, частично от 60 000 лева - обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.10.2019г., причинено противоправно и
виновно от М.Г.Л. при управление на лек автомобил „Шкода“ модел Фабия с
рег. №*********, за което е налице влязла в сила Присъда
№260054/12.05.2021г. по НОХД №16/2021г. по описа на РС – К. и чиято
отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2019г.
до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенциите в размер на 50 000
лева за неимуществените вреди. Присъдил е законната лихва, считано от
28.10.2019г., когато е приел, че е сезиран застрахователя с искане за
обезщетение.
Ответникът ЗАД „Б.В.и.г.“ – гр. С., ул. „П.“ №*, ЕИК *********
3
оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”, както и настъпването на ПТП, вида на уврежданията,
наличието на причинно-следствена връзка между тях. Оспорва твърдяната
продължителност на оздравителния период и на степента на претърпените
болки и страдания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, която неочаквано за водача се е намирала на
пътното платно, в непосредствена близост до автомобила, в тъмната част на
денонощието и при ограничена видимост за водача. Претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
предявена като частична от 60 000 лева, счита за несправедливо завишена и
неотговаряща за критериите за справедливост.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, обратна разписка и отговор от
15.11.2019г., застрахователната претенция е получена от ответника на
28.10.2019г. С нея ищцата е отправила искане до ЗАД „Б.В.и.г.“ за заплащане
на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на
28.10.2019г. Не се спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е
заплатено на ищцата. Горното води до извод за наличие на предпоставките по
чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищцата против
застрахователя.
Видно от справката от базата данни на Информационния център към
Гаранционен фонд към 10.10.2019г. установява се наличието на сключен
застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил
„Шкода“ модел Фабия с рег. №********* с полица „Гражданска
отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между
ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на
увреждането. М.Г.Л. като водач на лекия автомобил се явява застрахована
при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
4
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязла в сила Присъда №260054/12.05.2021г. по НОХД №16/2021г. по
описа на РС – К. М.Г.Л. е призната за виновна в това, че на 10.10.2019г. в гр.
К., на бул. „К.А.Б.“, при управление на лек автомобил „Шкода“ модел Фабия
с рег. №********* е нарушила правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. В. Р., изразяваща се
в счупване в областта на шийката на раменната кост на десния горен крайник,
довело до трайно затрудняване движението на горния десен крайник за
период по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. Последно,
б. „а“, , вр. чл. 342, ал. 1 НК, наложено и е наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, като на основание чл. 66 НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от три години.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На това основание следва да се приеме, че М.Г.Л. е виновна в това, че
на 10.10.2019 г. при управление на лек автомобил „Шкода“ модел Фабия с
рег. №********* е действала противоправно, тъй като е нарушила правилата
за движение. В резултат на това поведение същата е причинила по
непредпазливост средна телесна повреда на ищцата. Противоправното и
поведение се изразява в нарушение чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП, изискващи
водачът да е внимателен и предпазлив към пешеходците, а при приближаване
на пешеходна пътека е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В
случая водачът Л. не се е съобразила с тези изисквания като е потеглила,
въпреки че по пешеходната пътека е преминавала ищцата Р.. Горното се
установява и от заключението на вещото лице инж. С.Н. по допуснатата
5
съдебно - автотехническа експертиза /стр.145 – 149 от делото на ОС/. От него
се установява също, че ПТП е настъпило в условия на дневна светлина, при
ясно, слънчево време, на суха настилка. Водачката Л. е спряла на
пешеходната пътека да пропусне преминаващи пешеходци, но е потеглила,
когато пострадалата е била отпред и вдясно от автомобила. Експертизата е
категорична, че не се касае за внезапно навлизане на пешеходката на
пътеката, водачката е имала достатъчно дълго време да възприеме
движението на пешеходката по пътеката. Могла е да не потегля, да остане на
място до изтеглянето на пешеходката от пътеката и по този начин да
предотврати произшествието. С оглед на установения механизъм на ПТП,
настоящата инстанция намира, че не е налице никакво съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата.
От заключението на вещото лица д-р М.С. /ортопед – травматолог/, по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза /стр.91 - 98 от делото на ОС/ се
установява каква е била поставената диагноза на пострадалата при ПТП и
предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е
прогнозата за тях. На ищцата са били причинени травматични увреждания:
счупване в горния край на дясната раменна кост, контузия на дясното коляно,
контузия на дясна глезенна става. Вещото лице установява, че се касае за две
едновременно случили се, едноактово, фрактури – счупване на хумералната
шийка с период на лечение около 6 месеца и счупване на големия туберкулум
на раменната кост с период на лечение около 4.5 месеца. Същите са в пряка
причинна връзка с ПТП. Телесните повреди са причинили трайно затруднени
на движения на крайника за период по-дълъг от 30 дни. На ищцата е
поставена имобилизация с мека превръзка по „Дезо“ първоначално за 30 дни,
но впоследствие срокът е удължен на 38 дни. Провела е кинезитерапия и
физиотерапия. Чувствителния ефект от раздвижването е настъпил след
четвъртия месец, а целия оздравителен процес е протекъл за около шест
месеца. При прегледа на ищцата на 11.02.2021г., извършен от вещото лице, се
установява, че движенията в дясната раменна става не са възстановени до
нормата. Абдукция е възможна до 80 гр., а последните 10 гр. е болезнена. При
опит за пасивно повдигане нагоре на ръката, болката се засилва. Ротациите са
възстановени. Според експертизата, по-голямо раздвижване, дори и при опит
за ново рехабилитиране, няма да се получи. Дефицитът в движенията ще
персистира и в бъдеще.
6
Показанията на разпитаните свидетели П.Ч. и Н.П. са обсъдени от
окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че през първите
седмици след инцидента ищцата е имала силни болки и е приемала
обезболяващи. Обслужването и ежедневните дейности са били с помощта на
свидетелките – тоалет, обличане, събличане, хранене, пазаруване. Това е
продължило около месец и половина. Болките и съществуват и понастоящем,
тъй като работата и изисква постоянно движение на дясната ръка, предвид
това, че работи на преса, а ищцата трудно си вдига ръката. След ПТП се
страхува да пресича улица.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска
експертиза и писмени такива, а и свидетелките имат непосредствени
впечатления от състоянието и след инцидента.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки
и страдания за основателен. Същата е претърпяла големи по степен болки и
страдания, особено в първите два месеца след инцидента. Възстановителният
процес е продължил няколко месеца. Понастоящем е настъпило
възстановяване, но не в пълна степен. Налице и трайни последици –
ограничени движения и болки, невъзможност да пълно повдигане на ръката е
психически дискомфорт. Всичко това навежда на извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, наличието на две отделни счупвания,
настъпилото, но не - пълно възстановяване, както и наличието на трайни
последици от травмата, които не са преодолени и към настоящия момент
съществуват и пречат на ежедневната работа на ищцата, прогнозата за
развитие, която изключва възможността някога да се постигне пълен
диапазон на движенията, преживения стрес, съдът счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50000 лева е справедливо.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
7
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено ЗАД „Б.В.и.г.“ – гр. С., ул. „П.“ №*, ЕИК ********* да заплати на
адвокат П. К., с адрес на кантората - гр. К., ул.”С.” №*, офис ** сумата 1 536
лева / 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева, т.е. 3% върху 15 000
лева с оглед обжалваемия интерес/ плюс 20 % ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищцата Е. Р. пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260034/24.03.2022г., постановено по
търг.д. № 33/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е
осъдено дружеството – жалбоподател ЗАД „Б.В.и.г.“ – гр. С., ул. „П.“ №* да
заплати на Е. В. Р., ЕГН **********, от гр. К., ж.к. „И.“ **, вх.*, ет.*, ап.**
сума над 25 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева, частично от
претендираните 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни
повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 10.10.2019г., причинено противоправно и виновно от М.Г.Л.
при управление на лек автомобил „Шкода“ модел Фабия с рег. №*********,
за което е налице влязла в сила Присъда №260054/12.05.2021г. по НОХД
№16/2021г. по описа на РС – К. и чиято отговорност е обект на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.10.2019г. до окончателното и изплащане, а на
адвокат П. К., с адрес на кантората - гр. К., ул.”С.” №*, офис ** сумата 2 796
лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
ЗА за оказана безплатна помощ на ищцата Е. В. Р..
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.и.г.“ – гр. С., ул. „П.“ №*, ЕИК ********* да
заплати на адвокат П. К., с адрес на кантората - гр. К., ул.”С.” №*, офис **
сумата 1 536 лева /с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна помощ на ищцата Е. Р. пред
въззивната инстанция.
8
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9