Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260594
гр.
Пловдив, 23.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII граждански състав в
публичното заседание на 16.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 2891 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 269974/20.11.2020г. от М.Х. Т.,
ЕГН ********** чрез адв. Л.А.-М. *** против решение № 260035 от 13.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 589 по описа за 2020г. на Районен съд Асеновград, IV гр. с., с което се отхвърля искането на М.Х. Г.,
ЕГН ********** за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на Б.А.П., ЕГН **********
за извършен акт на домашно насилие, извършен на 06.04.2020г., като бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му бъде забранено
да приближава жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих на
пострадалата и да му бъде наложена глоба в размер на 1000 лева.С решението се
осъжда М.Х. Г., ЕГН ********** да заплати на Б.А.П., ЕГН ********** разноски по
производството в размер на 220 лева.Осъжда се М.Х. Г., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд Асеновград сумата от 25 лева ДТ.
С въззивната жалба се изразява становище, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено след неправилен анализ
на събраните в първоинстанционното производство доказателства.Моли се за отмяна
на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено ново, с което молбата
да бъде уважена.Претендират се разноски.
С писмения отговор на въззиваемия чрез
пълномощника му адв. Б.В. от ПАК се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.Иска се атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване
и е процесуално допустима.
След
извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.Не се констатираха нарушения на
императивни материално-правни норми и съществени процесуални нарушения.
Районният съд се е произнесъл по подадената молба за
защита срещу домашно насилие с правно основание чл. 4 от ЗЗДН, като след
подробен анализ на събраните по делото доказателства е приел за недоказани
твърденията на молителката, че на 06.04.2020г. ответникът я душил и я ударил
два пъти с юмрук в лицето.Поради това решаващия съд е оставил без уважение подадената
молба за защита.
В приложената
декларация от молителката М.Х. Г. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, са изложени следните
обстоятелства: Твърди, че на 06 април 2020г. следобед чичо й Б.А.П., ЕГН **********
я нападнал в гръб, докато се опитвала да оправя патрон на вратата, която водела
към двора й, като Б. й забил силен юмрук в слепоочието, вследствие на което тя
залитнала и се подпряла на стената, след което последвал втори юмручен удар в
областта на ухото й.След това Б. започнал да я души, като я хванал за шията.С
последен въздух тя извикала за помощ, на който вик се отзовал съпруга й и успял
да спаси живота й.Молителката твърди, че имала множество синини, следи от
пръсти по шията, кръвонасядания, вкл. изпитвала болки по цялото тяло, като с
едното ухо вследствие на удара временно не чувала, имала и счупено парче от
зъб.Всичко това се случило пред очите на децата й Х. и К., които били близнаци
– на 5 годинки и момиченце С. на 3 годинки.Молителката излязла на улицата да
вика за помощ, на което се отзовал съседа й П. Б., който се обадил на телефон
112, след което пристигнали на място служители на полицията.
Не е спорно по
делото, че ответникът е чичо на молителката, че живеят в една къща с общ вход.
Не се спори също,
че страните са във влошени отношения.По делото се приложени и писмени
доказателства, от които е видно, че между тях е водено гражданско дело № 1149
по описа за 2018г. на РС Асеновград, II гр. с., с предмет - иск по чл. 109
от ЗС, предявен от М.Х.П., ЕГН ********** против Б.А.П., ЕГН ********** за
преустановяване на неоснователни действия /спиране/, изразяващи се в
извършването на СМР за изграждане на газификация на сградата на адрес: гр. Асеновград,
ул. ***.С решението е осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 1000
лева, направени в производството разноски.За присъдените му разноски Б.А.П. е
поискал издаването на изпълнителен лист и е подал молба за образуване на
изпълнително производство.
Спори се относно
извършването на твърдения акт на домашно насилие, като с оглед изясняване на
обективната истина в първоинстанционното и във въззивното производство са
събирани доказателства.
Към настоящето
дело са приложени материалите по преписка с рег. № 239р-8367/07.04.2020г. по
описа на РУ Асеновград, образувана във връзка с подаден сигнал чрез ЕЕН 112 за
възникнал скандал.С постановление № 704/26.05.2020г. на прокурор при Районна
прокуратура Асеновград е постановен отказ да се образува досъдебно производство
по преписката и е прекратена същата.
Като писмено доказателство молителката е приложила лист
за преглед на пациент в КДБ/СО от 10.04.2020г., в който е отразено, че същата е
без видими големи травматични увреждания.
Представено е като писмено доказателство и
съдебномедицинско удостоверение № 324/29.04.2020г., издадено от лекар в
отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в което
е удостоверено, че при прегледа на М.Х. Г. и от представената медицинска документация,
е установено счупване на част от короната на пети горен ляв зъб; множествени
повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, които са й
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Ответникът е представил като писмено доказателство
служебна бележка, издадена от д-р Н. Н. – управител на „Диамант Дент Център“
ЕООД, в която е удостоверено, че по отношение на Б.А.П., ЕГН ********** е
проведено стоматологично лечение, като на 17.10.2019г. и 28.10.2019г. на
пациента са екстрахирани всички налични зъби и са поставени импланти.За периода
28.10.2019г. до 27.05.2020г. пациентът не е имал зъби в устата.
За изясняване на
делото от фактическа страна по делото са разпитани и свидетели.
Пред районния съд
е разпитан св. С. К., който е квартален инспектор, но във връзка с конкретния
случай сочи, че не е посещавал адреса на място.Спомня си, че между страните е
имало и други спорове, които били от битово естество.Молителката имала
претенции и към майка си, не можели да поделят имота, имало заповеди за защита.С
ответника имали проблеми от 10 години - относно ползването на входовете,
миризма от шахта в мазето.
Разпитан е и
свидетелят Г. Г., който е съпруг на молителката.Същият сочи, че нееднократно е
ставал свидетел на инциденти между двамата през годините.Преди няколко месеца
през пролетта имало случай, когато свалили децата да играят на двора, а жена му
отишла до задната врата, където имали проблеми с ключа, който заяждал.Той бил
на другия вход с децата и в един момент чул писъци за помощ от нея и се
затичал.На място видял М. и Б., който я бил хванал за гушата.Той се намесил и
ги разделил, а Б. се опитал да го ухапе.Имал и драскотини по лицето.Децата
дошли след него и станали неволно свидетели на случката.Наложило се съпругата
му да посети лекар, тъй като имала синини в областта на шията и счупена коронка
на зъб.Още същия ден посетила Асеновградската болница, от където я насочили към
съдебна медицина гр. Пловдив.Поради пандемията и ограниченията отишла там
два-три дни по-късно.
Свидетелят А. М. е
бивш съпруг на молителката.Според показанията му от нея знаел, че преди известно
време са имали разправии с Б..Преди години Б. имал и разправии с майка й.
Във въззивното
производство бяха разпитани като свидетели Д.З. и Д.С., които са служители на
полицията, посетили адреса по повод подадения сигнал.
Св. З. си спомня,
че на място са разговаряли с молителката М. Г., която им заявила, че е сменяла
патрона на една от
входните врати на къщата, а чичо й отишъл да види какво
става и започнали словесен спор.Молителката твърдяла, че той й налетял на бой,
душил я, удрял я с юмруци.При посещението двамата започнали отново словесни
нападки и свидетелите ги разделили.Скандала според св. З. станал, защото М. се
разпореждала като собственик, а имота бил разделен.Пак според този свидетел
очевидци на инцидента не е имало, тъй като съпругът на молителката е бил отпред
с децата.След като чул викове, отишъл да види какво става.По думите на
свидетеля молителката нямала видими наранявания по главата и шията.
Св. С. също установява с показанията си, че по
молителката не е имало следи от насилие.В тяхно присъствие не е имало закани и
нападки.
След направения собствен анализ на събраните по делото
доказателства настоящата инстанция намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че не е доказан по делото осъществен акт на домашно
насилие на 06.04.2020г. от Б.П. спрямо молителката М. Г. по см. на чл. 2 от ЗЗДН.
Твърденията на молителката за осъществено физическо насилие
над нея от ответника се подкрепят единствено от показанията на свидетеля Г.,
който е неин съпруг.Доколкото същият има интерес да даде показания в полза на
съпругата си съдът подложи на внимателен анализ показанията му.Съпоставени с
останалите доказателства по делото същите остават изолирани, поради което съдът
ги подлага на съмнение и не ги кредитира като заинтересовани и
неправдоподобни.Твърденията, че молителката е имала синини по шията и счупена
коронка на зъб се опровергават от показанията на св. З. и св. С., които са
незаинтересовани, последователни, свидетелстват на база собствени възприятия,
придобити непосредствено след инцидента.И двамата свидетели са категорични, че
по молителката не е имало видими следи от физическо насилие, а данните от
приложената медицинска документация сочат за констатирани травматични
увреждания в областта на корема, долната част на гърба и таза.Твърдения за
подобни увреждания в резултат от процесния случай, не е изложила и самата
молителка.Нейните твърдения са за нанесени удари с юмрук в областта на
слепоочието, ухото и душене, които не кореспондират с констатираните
травматични увреждания.Достоверността на показанията на св. Г. се поставя под
съмнение и с оглед твърдението му, че ответникът се опитал да го ухапе, при
положение че в представената служебна бележка като писмено доказателство по
делото е удостоверено, че към процесната дата на ответника са били екстрахирани
всички налични зъби и са били поставени импланти.
Предвид
гореизложеното изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния
съд.Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.Във връзка с това
следва да се посочи, че действието на издадената заповед за незабавна защита в първоинстанционното
производство отпада с приключване на производството по ЗЗДН с влязло в сила
решение.
С оглед изхода на делото през въззивната инстанция, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, както и да се осъди
жалбоподателката да заплати ДТ в размер на 12, 50 лева и 80 лева по сметка на ОС
Пловдив, представляващи заплатени разноски за свидетели.
По тези съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260035 от 13.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 589 по описа за 2020г. на Асеновградски районен съд, IV гр. с.
ОСЪЖДА М.Х. Г., ЕГН ********** *** да заплати
на Б.А.П., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА
М.Х. Г., ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер на 12, 50 лева и 80 лева по
сметка на ОС Пловдив - заплатени разноски за свидетели.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: